Иван Михайлов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Михайлов.
|
||||||||
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо и Ванче Михайлов, както и с псевдонима Радко, е български революционер, деец на българското национално-освободителното движение в Македония, дългогодишен лидер и водач на Вътрешната македонска революционна организация, крупна и противоречива фигура в българската история.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, а вардарския от Сърбия, Иван Михайлов завършва образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич. След завършването в 1915 година, като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска.
Иван Михайлов служи в българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентското дружество „Вардар“ в София.
[редактиране] Водач на ВМРО
Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924, негов приятел и учител. След убийството Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те и 30-те години на 20 век, активисти на ВМРО като Кирил Григоров, Христо Никудимски, Менча Кърничева, Харалампи Златанов и други са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България и извън нея, свързани с ръководената от него политика на ВМРО по македонския въпрос. За Михайлов първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, е неутрализирането на съветското (болшевишко) влияние, проникващо в македонското освободително движение чрез Вътрешна македонска революционна организация (обединена).
През 1926 година Ванчѐ Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота ѝ. През 1927 година сръбските власти във Вардарска Македония ликвидират бащата на Михайлов и по-големия му брат, които живеят по това време в кралството. В отговор на сръбския терор във Вардарска Македония, ВМРО издава смъртна присъда на югославския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски
[редактиране] Дейност в Македония
След като за кратко Иван Михайлов успява да се наложи като водач на ВМРО, той фактически се превръща в безалтернативен лидер на македонското освободително движение. В цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската /по същество сръбската/ и гръцката власт. Лично ръководи организирането и възлага извършването, чрез свои доверени хора, на редица нападения на полицейски участъци, военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и складове, динамитните атентати по ж.п. линии, както и наказването на отговорните властимащи лица за провежданата посредством тях антибългарска асимилационна държавна политика и свързаните с нея акции и прояви /извършвани в повечето случаи чрез насилие над поданиците изразяващи свободно българското си самосъзнание/.
Акциите на ВМРО под ръководството на Михайлов предизвикват ответни реакции. Кралство Югославия съсредоточава във Вардарска Македония значителни военни сили - 35 хилядна армия. Към нея допълнително е придадена полиция и специални гранични части за борба против четите на ВМРО. Под ръководството на Михайлов ВМРО превръща територията на Македония, и в частност тази на Вардарска Македония в полесражение. Югославия блокира границата откъм България с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни наблюдателни кули. Югославската статистика сочи, че само във Вардарска Македония от 14 април 1922 година до 9 март 1930 година /през по-голямата част от този период Иван Михайлов е начело на ВМРО/ са извършени 63 атентата, като броят на специално организираните за борба против комитите през 1933 година е 25 хиляди. В отговор на югославските /сръбски/ репресии и срещу мирно население, Иван Михайлов сменя тактиката за борба срещу властта. За атентати се изпращат т.нар. революционни тройки, като акциите се насочват и срещу местни сръбски сътрудници. Сред действащите лица на ВМРО са Трайчо Чундев, Ипократ Развигоров, Илия Лилинков, Мара Бунева, Иван Момчилов и др.
Паралелно с революционната дейност, ВМРО начело с Иван Михайлов, изгражда на територията на цяла Вардарска Македония структури на ММТРО и ТКПОМБ. От името на Македонския национален комитет е организирано изпращането на петиции в защита на българите до международни институции. Петиция е изпратена от Димитър Шалев, Григор Анастасов и Димитър Илиев до ОН, следвана от петициите на Асен и Марта Татарчеви, Иван и Жермен Петрови и т.н. ВМРО начело с Михайлов, инициира и помага за създаването на Македонска кооперативна банка, Македонска народна банка и пр., чрез които усилва влиянието си във Вардарска Македония.
[редактиране] Съюз с Хърватски домобран
Иван Михайлов осъществява стратегически съюз с хърватското освободително движение след отмяната на Видовденската конституция. След просръбския Деветнадесетомайския преврат (Quo vadis, Bulgaria) през 1934 г., Ванчѐ Михайлов напуска България, като пребивава последователно в рамките на няколко години в Турция и Полша. Първата значима акция осъществена с подкрепата на хърватската организация е Марсилският атентат. През 30-те години на 20 век в борба срещу сърбошовинизма осъществява сътрудничество с водача на усташите Анте Павелич. След създаването на Независимата хърватска държава през 1941 година, Иван Михайлов се установява в столицата ѝ Загреб.
[редактиране] Втора световна война
Като убеден антикомунист, по време на Втората световна война, Михайлов осъществява контакт с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и получава съгласие за създаването на батальони от активисти на ВМРО под немско командване. Общата численост на тези части, чиято цел е трябвало да бъде борба с гръцките партизани, се е предвиждало да е между 5000 и 8000 души. Те е трябвало да бъдат разположени в триъгълника Солун - Костур/Лерин - Лариса [1]. От началото на март 1944 започнало формирането на такива Вафен-СС роти (по-късно батальони) в Костурско, Леринско и Воденско [2].
Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г., Иван Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на независима македонска държава, по предложение на Адолф Хитлер, за да се избегнат според него безсмислените жертви [3] /виждайки, че Германия губи войната/. В края на войната, през Унгария, Германия и Испания се установява за постоянно в Рим, Италия, със съгласието на италианските власти.
[редактиране] Изгнание
В изгнание Михайлов издава много брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“ и други материали в които описва македонската борба за свобода. Междувременно отвъд желязната завеса в комунистическа България, управниците ѝ в 1948 г. по заръка на Коминтерна започват процес на насилствено денационализиране и македонизация на българското население в Пиринска Македония. Единствено разрива между Сталин и Тито слага край на този процес.
[редактиране] Край
Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990, година преди прогласяне независимостта на Република Македония /8 септември 1991/, и 16 години преди окончателно Югославия да изчезне от политическата карта на света /3 юни 2006/.
[редактиране] Значение и дело
Иван Михайлов поема ръководството на ВМРО в труден за организацията, и за българското национално-освободително дело в Македония, момент. На практика той превежда организацията в периода между двете световни войни, провеждайки на практика българска национална политика в Македония. Ето как характеризират личността и дейността на Михайлов, американската и английска преса през този период:
| „ | ... Той е вдъхнал нов живот в революционната организация и неговото име е станало прочуто из цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда. | “ |
| „ | ... Фактът е, че ВМРО остава най-мощната революционна организация в света. Тя е ръководена от един тричленен комитет, на който Михайлов "некоронования крал на Македония", както понякога той е наричен, е шефът ... Той е повече от един лидер. Той въплъщава един идеал. Той въплъщава духа на македонската свобода ... Днес Михайлов държи в Европа едно положение на извънредна важност, защото изглежда, че в негова сила е да избере между мир или война на Балканите. | “ |
Ролята и значението на Михайлов са правилно оценени и от външното разузнаване на Райха. Прибягвайки до неговите услуги, и оценявайки ключовото геополитическо значение на Македония за Балканите, Германия успява да наложи в хода на Втората световна война своето влияние и ред в целия регион. [2] На практика всички Велики сили при провеждане на своята балканска политика през този период, са длъжни да се съобразяват с ролята и значението на Михайлов, като личностен и ръководен фактор на ВМРО. [3]
Днес името на Иван Михайлов носят улици в София, Бургас, Благоевград, Габрово и други градове в България.
[редактиране] Спомени
В годините на студената война, когато България бе част от т.нар. Съветски блок, Иван Михайлов е един от малцината, който воюва срещу "интернационализма" на управляващата България комунистическа власт, и убедено защитава българската национална кауза, своята позиция и историческа истина за Македония. Един от най-ценните исторически извори за историята на Република Македония са неговите "Спомени", излезли в четири тома, които са своеобразна "Енциклопедия на македонското освободително движение". В 3000 страници Михайлов разкрива своята истина за близкото минало на народа, за неговите героични усилия да осъществи националния си идеал - обединението на всички българи.
[редактиране] Мисли
Някои от изказванията на Михайлов най-ясно разкриват неговите разбирания, като водач и ръководител на ВМРО, на съществените въпроси за македонското освободително движение и българската политика:
| „ | Македонски въпрос има само от Берлинския конгрес насам. | “ |
| „ | Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година. | “ |
[редактиране] Източници
- ↑ (1928) Чикаго дейли нюз.
- ↑ Шеленберг, Валтер (2007). Лабиринт. АТИКА, ISBN 954-729-240-4.
- ↑ (1990) Иван Михайлов - живот и дело (брошура). Съюз на македонските културно-просветни дружества.
- ↑ (1990) Иван Михайлов - живот и дело (брошура - цитати). Съюз на македонските културно-просветни дружества.
[редактиране] Външни препратки
- Красимир Каракачанов, Божидар Димитров и Костадин Чакъров в разговор за Ванчо Михайлов пред Георги Коритаров
- Иван Михайлов — Радко: Аз съм българин от Македония, интервю
- Биография
- Quo vadis, Bulgaria, 1937
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
