Щип

Вижте пояснителната страница за други значения на Щип.

---

Щип Штип
Изглед над Щип от хълма Исар, 2010 г.
Щип Щип на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Източен
Община:	Щип
Географска област:
Население:	43 652 (2002)
Надморска височина:	300 m
Геогр. положение:	41° 44' 44" сев. ш. 22° 11' 44" изт. д.
Пощенски код:	2000
Телефонен код:	+389 32
Код на МПС:	ŠT

Коритото на Отиня в Щип.

Щип в началото на 20 век.

Църквата „Свети Никола“.

Градски музей на Щип; 2010 г.

Щип (на македонска литературна норма: Штип) е град в Република Македония. По данни от преброяването на населението през 2002 г. населението му възлиза на 43 652 души. Градът е общински център на община Щип (44 селища).

География

Местоположение

Щип е разположен в източната част на Република Македония, на надморска височина от около 300 м. Градът лежи на северните склонове на Юруклуците, най-източната ниска част от планината Плачковица. Заключен между възвишенията Исар, Мерите и Кумлъка.

Щип е най-големият град и най-важният стопански център в Източния статистически регион, който обхваща почти цялото поле по Брегалница и околните склонове на Осоговската планина и Плачковица, заедно с градовете Кочани, Виница, Царево село (Делчево), Свети Никола (Свети Николе), Пехчево и Пробищип.

Води

През центъра на Щип преминава малката река Отиня, дълга около 3 км, тя разделя града на две части. През северната част на града, по равнина и индустриална преминава най-дългата река течаща изцяло на територията на Република Македония — Брегалница. Отиня се влива в Брегалница, току на края на града и началото на съседното Ново село. Покрай първокласния път от Щип за Радовиш е разлоложена балнеоложката местност Кежовица, на около 2 км западно от центъра на Щип и в самия край на Ново село. Кежовица разполага с два минерални геотермални извора Кежовица и Лъджи (с температура на водата между 58 и 62 градуса).

Квартали и махали

Хисар (Исар) e махала разположена по склоновете на едноименния рид; по-стари части на града са: Стар конак, Кадидере и Горно маало, в махалата Радански път живеят роми, Железничка; квартали изградени след Втората световна война са: Осми ноември (в чест на деня, в който комунистическите партизани влизат в града през 1944 г.), Сеняк (I-IV), Пребег, Дузлак, Баби, Леваци, Деснаци.

Ново село, разположено югозападно от града при вливането на Отиня в Брегалница, официално е отделно селище, но практически е квартал на Щип, почти свързан с централната част на града.

История

Ранна история

Щип е един от най-старите градове в Македония. За пръв път се споменава през I век от н.е. под името Астибо, като един от големите градове на източна Македония. Сегашното име на града е славянско, от времето на заселване на славяните на Балканския полуостров.

Средновековие

Градът е част от България по времето на Самуил, после попада под византийско владичество. По-късно отново е част от Втората българска държава, като при царуването на Иван Асен II вероятно е спадал към Прилепската хора. След битката при Велбъжд (Кюстендил) е превзет от сръбския крал Стефан Дечански. През 1350 г. е управляван от властела Иванко Пробищитович, който получава утвърдителна грамота за бащината си от сръбския цар Стефан Душан. След смъртта на братята Вълкашин и Йоан Углеша и на цар Стефан Урош V през 1371 г. до смъртта на Константин Драгаш през 1395 г. е част от княжеството на Драгаши. В града е имало църкви Възнесение Господне и Св. Влас, която е била метох на Хилендарския манастир. В грамота от 1377 г. се споменава управителят на града челник Станислав. 1395 г. става османско владение

Под османска власт

През 1395 година Щип окончателно попада под властта на Османската империя и става център на нахия и каза в състава на кюстендилския санджак. Историческите източници за Щип от това време до 17 век не са особено много. В документ от 1620 година, градът се споменава като епископско седалище, а през 1661 година през Щип минава прочутият турски пътеписец Евлия Челеби.

Възраждане

Според османските статистики от 19 и 20 век, основното население на Щип е българско и турско. В 19 век градът е процъфтяващ занаятчийски център с добре развито кожарство, шарлангаджийсктво, чохаджийство и други.

Църквата „Успение Богородично“ в Ново село и училището в началото на 20 век.

През 1830 г. отваря врати първото българско училище в града. През 1869 г. педагогът и учен Йосиф Ковачев (1839-1898), след Освободителната война (1877-1878) депутат в Учредителното събрани в Търново и кмет на столицата София, отваря в Щип първото българско мъжко педагогическо училище.

През 1850 година е построена църквата „Успение Богородично“ в махалата Ново село, в която се служи на български. Българският език е в употреба и в училищата, които са издържани от щипската българска община. От самото създаване на Българската екзархия през 1870 г. Щип е част от диоцеза и, в рамките на Кюстендилска епархия. В 1870 - 1872 година щипската българска община, заедно с другите общини в Македония издържат Привременния смесен екзархийски съвет. Председател на общината е Атанас Ковачев (1820 - ?), свещеник в Щип между 1857 - 1861 година.

Към 1875 година общината приема Екзархията да издържа само директора на училището, а тя самата внася в екзархийската каса над 300 лири от вули. В 1877 година е положен първият камък на новото българско училище.

От 1876 година в Щип служи викарият на Иларион Кюстендилски, стобийският епископ Синесий.

След Руско-турската война през май 1878 година Мано Панайотов и Лазо Хаджидимитров от името на Щипската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.

След Руско-турската освободителна война (1877-1878)

По силата на решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г., Щип и цяла Югозападна България остава в Османската империя. След войната председател на Щипската община е поп Димитър, а общината развива активна учебна дейност. Щип е откъснат от Кюстендилска епархия и присъединен към Скопска. Щипската община на два пъти иска от Екзархията безуспешно особен архиерей за трите откъснати от Кюстендил области - Паланечко, Кратовско и Щипско. По-късно през април 1883 година, оплаквайки се от антибългарските действия на скопския патриаршески митрополит Паисий, щипската българска община иска да бъде изпратен в града поне архимандрит, щом не може митрополит. Общината полага усилия за устройване на местните учители и подновява исканията си за архимандрит за архиерейски наместник, тоест за учредяване на Щипска епархия.

В учебната 1883 - 1884 година щипските училища отбелязват добър успех, за което допринася главният учител Георги Кушев. Общината моли Екзархията да ѝ препоръча и друг учител и от Цариград препоръчват Антон Митрев. През есента на 1894 година в махлата Ново село Екзархията изпраща за учител по български език бъдещия ръководител и идеолог българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско — Гоце Делчев, там той учителства до 1896 г. В средата на 80-те години на 19 век учителства в Щип е Александър Попорушев.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Щип има 20 900 жители, от които 10 900 българи християни, 8 700 турци, 800 евреи и 500 цигани. Цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) от 1905 година Щип е посочен като град със 7 744 жители българи екзархисти и в него работят едно прогимназиално и две основни български училища. Както ще отбележи по-късно в спомените си ръководителя на ВМРО Иван Михайлов, родом от щипската махала Ново село, националният дух и самосъзнание на българите в Щип е на впечатляваща висота. Години наред българите в града са сред най-непреклонните и твърди защитници на българщината в цяла Македония, тук до балканските войни нито с насилие, нито с подкупи успяват да се устанвят сръбската и гръцка пропаганда. Жителите на града са в първите редици на българското църковно, образователно и национално освободително дело, давайки на свободна България голям брой учени, революционари и църковни дейци.

В 1910 година градът пострадва силно по време на обезоръжителната акция. 24 души са арестувани и измъчвани.

На 21 ноември 1911 ВМОРО извършва атентат в Щип, при който загива един човек. Атентатът е последван от погром над българското население, при който са избити най-малко двадесет души, а близо триста са ранени.

При избухването на Балканската война в 1912 година 434 души от Щип са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Градът е освободен от четата на Ефрем Чучков, която облича местната милиция с български униформи и съобщава на сръбското командване, че в града са влезли български части и е установена българска военна комендатура, за да може Щип да остане в българската окупационна зона.

Между двете световни войни

Градът участва активно в съпротивата на ВМРО срещу сръбската власт - от Щип са двама от лидерите на ВМРО Тодор Александров и Иван Михайлов. По думите на Михайлов

„

Дълбоки корени имаше там мисълта за бунт срещу тиранията, а фанатично бе и българското национално съзнание.

“

Втора световна война и СФР Югославия

През април 1941 г. нацистка Германия овладява Кралство Югославия, по силата на споразумение с България по-голямата част на днешна Македония са отстъпени на България и през април 1941 г. Щип става част от Царство България. Бългасркото управление в града продължава до ранния септември на 1944 г., когато с идването на власт на Българската комунистическа партия, България официално скъсва съюза си с Германия и изтегля войските си същия месец от Вардарска Македония. Контролът над Щип е поет от гермаски части. Градът е освободен от нацистите на 8 септември 1944 г. от партизански части на Югославската комунистическа партия и Българската армия, след като България се присъединява към Антифашистката коалиция. Днес 8 ноември е честван като ден на освобождението в Щип и общината и е неработен ден.

Население

Паметник на Александър Велики.

Според преброяването от 2002 година Щип има 43 652 жители.

Националност	Всичко
македонци	38 323
албанци	12
турци	877
роми	2184
власи	1 727
сърби	272
бошняци	11
други	246

Икономика

Производство

Стопанството на Щип заема важно място в стопанството на Република Македония, представлявайки най-важен икономически, транспортен, образователен център на централната източна част на страната. Щип от времето на Югославия е център на текстилната индустрия в Република Македония с множество производства, и голям брой заети. Някогашните текстилни комбинати гиганти като „Македонка“ и „Астибо“ с разпадането на Югославия са поделени на много частни текстилни предприятия: „Семак Фешан компани“, „Текстил Логистик Македония“, „Албатрос“, „Модена“, „Мавис“, „Максима“, „Грация“, „Беас-АБС“, „Бритекс“, „Щипко“, „Щип-текс“, „Вивенди“, „Милано“, „Фам мода“.

В града са развити още обувната промишленост, като по-голяма е фабриката „Баргала“. Развити са хранително-вкусовата промишленост, строителството, телекомуникациите, винопроизводството, металообработващата промишленост и др. В града работят и няколко хотела и мотели като: „Оаза“, „Изгрев“, „Гарни“, „Ким“ и „Ваго“. За развитието на балнеотуризма се разчита на минералните извори в местността „Кежовица“ западно от, де факто квартала на Щип, Ново село.

Сградата на телевизия 77; 2010 г.

Някой от по-важните предприятия в града са:

• Фабриката за масло „Брилиянт“,
• Сладкарска фабрика „Мултикрем“,
• Хранително-вкусовото предприятие „Макпромет“,
• Фабриката за безалкохолни напитки „Синада“,
• Винарска изба „Имако“,
• Винарска изба „Езимит вино“,
• Винарска изба „Аневски“,
• Фабрика за обувки „Мар Ева Мар“,
• Строително предприятие „Бетон“,
• Строително предприятие „Пелагония“,
• Строително предприятие „Актива“,
• Строително предприятие „Коинг“,
• Дървопрерапотвателно предприятие „Бреза“,
• Дървопрерапотвателно предприятие „Мебел Инженеринг“,
• Дървопрерапотвателно предприятие „Радодизайн“,
• Металообработващо предприятие „Метална и биротехника“,
• Кабелен оператор „Роби“ други

В Щип работят също държавните предприятия - „Исар“ и „Щип-проект“.

Транспорт

Градът има железопътна гара на ЖП линията Велес–Кочани, източно разклонение на трансевропейската ЖП линия свързваща Централна Европа с пристанището на Солун в Гърция. Гарата е разположена в северния квартал „Железничка“

През Щип преминават два от важните национални автомобилни транспортни пътища на Република Македония. Път M5, който е връзка на Щип с трансграничния автомоблен европейски път E75, свързва Охрид, Битоля, Прилеп, Велес, преминавай през Щип и след това през Кочани достига до границата с България при Делчево и с. Логодаж в България. Път М6 свършващ от север в Щип свързва града с градовете Радовиш и Струмица на юг, а от там с ГКПП Златарево на границата с България.

Щип разполага с ежедневен уреден вътрешноградски и междуселищен автобусен транспорт. Вътрешноградските автобусни линии свързващи центъра на града с различни квартали се обслужва от транспортната фирма „Балкан ескпрес“. Същата компания обслужва и междуградските линии свързващи Щип с редица околни и по-големи градове в Република Македония и съседни страни. Няколко частни компании оперират таксиметровия транспорт.

Образование

Като един от по-големите градове на Република Македония Щип разполага с доста детски градини, основни и гимназиални училища. Общообразователните и профилирани гимназии в Щип са:

• Музикален училищен образователен център
• Държавно средно текстилно училище „Димитър Мирашчиев“
• Средно училище за деца със специални нужди „Искра“
• Държавно средно медицинско училище „Яне Сандански“
• Държавно средно електротехническо училище „Коле Нехтенин“
• СОУ „Славчо Стоименски“

През 2006 г. в Щип отваря врати и четвъртият държавен университет в Република Македония – Щипския университет „Гоце Делчев“. В Щип е разположен ректоратът и повечето от факултетите на новото висше учебно заведение.

Култура и забележителности

• Градски музей, основан през 1950 г.;
• Държавен архив, с 5 740 архивни кутии и 5 730 книги;
• Дом на младите (Младежки дом);
• Художествена галерия „Безистен“;
• Център за култура „Ацо Шопов“ (Читалище);
• Tеатър;
• Обществена библиотека „Гоце Делчев“, в чиито състав работи литературен клуб „Искра“;
• Градски стадион, с капацитет от около 6 000 седящи места.

Исторически забележителности

• Съборната църква на Брегалничка епархия на МПЦ — „Свети Никола“, изградена през 1867 година от майстор Георги Новаков Джонгар;
• Църквата „Свети Йоан Кръстител“, построена 1350 г.;
• Хусамединпашина джамия;
• Безистен;
• Църква „Свети Архангел Михаил“;
• Емиркючук султанов мост;
• Саат кула.

В сеседното Ново село е запазено старото българско училище в двора на църквата „Успение Богородично“, където преподава Гоце Делчев.

Редовни събития и празници

• Астибо джаз фестивал (организран от Дома на младите);
• Щипско културно лято.

Личности

• Известни щипяни.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Щип

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.