Щип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Щип.

Щип
Штип
    Герб
Изглед над Щип от хълма Хисар, 2010 г.
Изглед над Щип от хълма Хисар, 2010 г.
Щип (Република Македония)
Red pog.png
Щип
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Щип
Надм. височина 300 m
Население (2002) 43 652 души
Пощенски код 2000
Телефонен код +389 32
МПС код ŠT
Щип в Общомедия

Коритото на Отиня в Щип
Щип в началото на 20 век
Църквата „Свети Никола“
Градски музей на Щип; 2010 г.

Щип (на македонска литературна норма: Штип) е град в Република Македония. По данни от преброяването на населението през 2002 г. населението му възлиза на 43 652 души. Градът е общински център на община Щип с 44 селища.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Щип е разположен в източната част на Република Македония, на надморска височина от около 300 m. Градът лежи на северните склонове на Юруклуците, най-източната ниска част от планината Плачковица. Заключен между възвишенията Хисар, Мерите и Кумлъка.

Щип е най-големият град и най-важният стопански център в Източния статистически регион, който обхваща почти цялото поле по Брегалница и околните склонове на Осоговската планина и Плачковица, заедно с градовете Кочани, Виница, Царево село (Делчево), Свети Никола (Свети Николе), Пехчево и Пробищип.

Води[редактиране | edit source]

През центъра на Щип преминава малката река Отиня, дълга около 3 км, тя разделя града на две части. През северната част на града, по равнина и индустриална преминава най-дългата река течаща изцяло на територията на Република Македония — Брегалница. Отиня се влива в Брегалница, току на края на града и началото на съседното Ново село. Покрай първокласния път от Щип за Радовиш е разлоложена балнеоложката местност Кежовица, на около 2 км западно от центъра на Щип и в самия край на Ново село. Кежовица разполага с два минерални геотермални извора Кежовица и Лъджи (с температура на водата между 58 и 62 градуса).

Квартали и махали[редактиране | edit source]

Хисар (Исар) e махала разположена по склоновете на едноименния рид; по-стари части на града са: Стар конак, Кадидере и Горно маало, в махалата Радански път живеят роми, Железничка; квартали изградени след Втората световна война са: Осми ноември (в чест на деня, в който комунистическите партизани влизат в града през 1944 г.), Сеняк (I-IV), Пребег, Дузлак, Баби, Леваци, Деснаци.

Ново село, разположено югозападно от града при вливането на Отиня в Брегалница, официално е отделно селище, но практически е квартал на Щип, почти свързан с централната част на града.

История[редактиране | edit source]

Ранна история[редактиране | edit source]

Щип е един от най-старите градове в Македония. За пръв път се споменава през I век от н.е. под името Астибо, като един от големите градове на източна Македония. Сегашното име на града е славянско, от времето на заселване на славяните на Балканския полуостров.

Средновековие[редактиране | edit source]

Градът е част от България по времето на Самуил, после попада под византийско владичество. По-късно отново е част от Втората българска държава, като при царуването на Иван Асен II вероятно е спадал към Прилепската хора. След битката при Велбъжд (Кюстендил) е превзет от сръбския крал Стефан Дечански. През 1350 г. е управляван от властела Иванко Пробищитович, който получава утвърдителна грамота за бащината си от сръбския цар Стефан Душан.[1] След смъртта на братята Вълкашин и Йоан Углеша и на цар Стефан Урош V през 1371 г. до смъртта на Константин Драгаш през 1395 г. е част от княжеството на Драгаши. В града има църкви „Възнесение Господне“ (Свети Спас) и „Свети Влас“, която е била метох на Хилендарския манастир. В грамота от 1377 г. се споменава управителят на града челник Станислав.[2] 1395 г. става османско владение

Под османска власт[редактиране | edit source]

През 1395 година Щип окончателно попада под властта на Османската империя и става център на нахия и каза в състава на Кюстендилския санджак. Историческите източници за Щип от това време до 17 век не са особено много. В документ от 1620 година, градът се споменава като епископско седалище, а през 1661 година през Щип минава прочутият турски пътеписец Евлия Челеби. През 1689 г. по време на Австро-турската война (1683-1699) Щип е превзет от австроунгарците, но впрез 1691 г. османците отново го овладяват.

Възраждане[редактиране | edit source]

Според османските статистики от 19 и 20 век, основното население на Щип е българско и турско. В 19 век градът е процъфтяващ занаятчийски център с добре развито кожарство, шарлангаджийсктво, чохаджийство и други.

Църквата „Успение Богородично“ в Ново село и училището в началото на 20 век.

През 1830 г. отваря врати първото българско училище в града. През 1869 г. педагогът и учен Йосиф Ковачев (1839-1898), след Освободителната война (1877-1878) депутат в Учредителното събрани в Търново и кмет на столицата София, отваря в Щип първото българско мъжко педагогическо училище.

През 1850 година е построена църквата „Успение Богородично“ в махалата Ново село, в която се служи на български. Българският език е в употреба и в училищата, които са издържани от Щипската българска община. От самото създаване на Българската екзархия през 1870 г. Щип е част от диоцеза и, в рамките на Кюстендилска епархия. В 1870 - 1872 година щипската българска община, заедно с другите общини в Македония издържат Привременния смесен екзархийски съвет. Председател на общината е Атанас Ковачев (1820 - ?), свещеник в Щип между 1857 - 1861 година[3].

Към 1875 година общината приема Екзархията да издържа само директора на училището, а тя самата внася в екзархийската каса над 300 лири от вули. В 1877 година е положен първият камък на новото българско училище.[4]

От 1876 година в Щип служи викарият на Иларион Кюстендилски, епископ Синесий Стобийски.

След Руско-турската война през май 1878 година Мано Панайотов и Лазо Хаджидимитров от името на Щипската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5]

След Руско-турската освободителна война (1877-1878)[редактиране | edit source]

По силата на решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г., Щип и цяла Югозападна България остава в Османската империя. След войната председател на Щипската община е поп Димитър, а общината развива активна учебна дейност. Щип е откъснат от Кюстендилска епархия и присъединен към Скопска. Щипската община на два пъти иска от Екзархията безуспешно особен архиерей за трите откъснати от Кюстендил области - Паланечко, Кратовско и Щипско. По-късно през април 1883 година, оплаквайки се от антибългарските действия на скопския патриаршески митрополит Паисий, щипската българска община иска да бъде изпратен в града поне архимандрит, щом не може митрополит. Общината полага усилия за устройване на местните учители и подновява исканията си за архимандрит за архиерейски наместник, тоест за учредяване на Щипска епархия.[6]

В учебната 1883 - 1884 година щипските училища отбелязват добър успех, за което допринася главният учител Георги Кушев. Общината моли Екзархията да ѝ препоръча и друг учител и от Цариград препоръчват Антон Митрев.[7] През есента на 1894 година в махлата Ново село Екзархията изпраща за учител по български език бъдещия ръководител и идеолог българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско — Гоце Делчев, там той учителства до 1896 г. В средата на 80-те години на 19 век учителства в Щип е Александър Попорушев.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Щип има 20 900 жители, от които 10 900 българи християни, 8 700 турци, 800 евреи и 500 цигани.[8] Цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) от 1905 година Щип е посочен като град със 7 744 жители българи екзархисти и в него работят едно прогимназиално и две основни български училища.[9] Както ще отбележи по-късно в спомените си ръководителя на ВМРО Иван Михайлов, родом от щипската махала Ново село, националният дух и самосъзнание на българите в Щип е на впечатляваща висота. Години наред българите в града са сред най-непреклонните и твърди защитници на българщината в цяла Македония, тук до балканските войни нито с насилие, нито с подкупи успяват да се устанвят сръбската и гръцка пропаганда. Жителите на града са в първите редици на българското църковно, образователно и национално освободително дело, давайки на свободна България голям брой учени, революционари и църковни дейци.

В 1910 година градът пострадва силно по време на обезоръжителната акция. 24 души са арестувани и измъчвани.[10]

На 21 ноември 1911 година ВМОРО извършва атентат в Щип, при който загива един човек. Атентатът е последван от погром над българското население, при който са избити най-малко двадесет души, а близо триста са ранени.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 434 души от Щип са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] Градът е освободен от четата на Ефрем Чучков, която облича местната милиция с български униформи и съобщава на сръбското командване, че в града са влезли български части и е установена българска военна комендатура, за да може Щип да остане в българската окупационна зона.[13]

Между двете световни войни[редактиране | edit source]

Градът участва активно в съпротивата на ВМРО срещу сръбската власт - от Щип са двама от лидерите на ВМРО Тодор Александров и Иван Михайлов. По думите на Михайлов

Дълбоки корени имаше там мисълта за бунт срещу тиранията, а фанатично бе и българското национално съзнание.[14]

Втора световна война и СФР Югославия[редактиране | edit source]

Между 6-17 април 1941 г. Нацистка Германия и Фашистка Италия разгромяват и окупират Кралство Югославия. По силата на споразумение с България на 19 април същата година по-голямата част на днешна Македония са отстъпени на България и Щип става част от Царство България. Щип става, административно, център на околия, част от Скопска област. В града е разположен щаба на Седемнадесета пехотна щипска дивизия на Българската армия. Българското управление в града продължава до ранния септември на 1944 г., когато България официално скъсва съюза си с Германия и изтегля войските си, в рамките на няколко дни, от Вардарска Македония. Контролът над Щип е поет от германски части.

На 15 октомври, същата година, Четвърта българската армия, подпомагана от партизански части на Югославската комунистическа партия започва настъпателната Брегалнишко-Струмишка операция срещу нациските войски. В хода на операцията, на 8 ноември 1944 г. българската войска и комунистическите партизански отряди овладяват Щип.[15][16] Днес 8 ноември е честван като ден на освобождението в Щип и общината и е неработен ден.

След кървавото потушаване от ЮКП на Скопскиия войнишки бунт от декември 1944 г. Щип е сред градовете, пострадали от организираните от комунистите арести и убийства.[17]

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Паметник на Александър Велики.

Според преброяването от 2002 година Щип има 43 652 жители.[18]

Националност Всичко
македонци 38 323
албанци 12
турци 877
роми 2184
власи 1 727
сърби 272
бошняци 11
други 246

Религии[редактиране | edit source]

Огромното мнозинство от населението на града са източноправослaвни християни принадлежащи към Македонската православна църква. В Щип е седалището на Брегалнишката митрополия на МПЦ, която има няколко църкви в града.

Щип е също така и седалище на Щипското мюфтийство на Ислямската верска общност в Република Македония. Това е най-голямото по територия мюфтийство в страната, обхващащо почти цялата източна част на Република Македония, но практически причината за това е, че в тази чат на страната има малък брой мюсюлмани.

Икономика[редактиране | edit source]

Производство[редактиране | edit source]

Стопанството на Щип заема важно място в стопанството на Република Македония, представлявайки най-важен икономически, транспортен, образователен център на централната източна част на страната. Щип от времето на Югославия е център на текстилната индустрия в Република Македония с множество производства, и голям брой заети. Някогашните текстилни комбинати гиганти като „Македонка“ и „Астибо“ с разпадането на Югославия са поделени на много частни текстилни предприятия: „Семак Фешан компани“, „Текстил Логистик Македония“, „Албатрос“, „Модена“, „Мавис“, „Максима“, „Грация“, „Беас-АБС“, „Бритекс“, „Щипко“, „Щип-текс“, „Вивенди“, „Милано“, „Фам мода“.[19]

В града са развити още обувната промишленост, като по-голяма е фабриката „Баргала“. Развити са хранително-вкусовата промишленост, строителството, телекомуникациите, винопроизводството, металообработващата промишленост и др. В града работят и няколко хотела и мотели като: „Оаза“, „Изгрев“, „Гарни“, „Ким“ и „Ваго“. За развитието на балнеотуризма се разчита на минералните извори в местността „Кежовица“ западно от, де факто квартала на Щип, Ново село.

Сградата на телевизия 77; 2010 г.

Някой от по-важните предприятия в града са:[20] [21]

  • Фабриката за масло „Брилиянт“,
  • Сладкарска фабрика „Мултикрем“,
  • Хранително-вкусовото предприятие „Макпромет“,
  • Фабриката за безалкохолни напитки „Синада“,
  • Винарска изба „Имако“,
  • Винарска изба „Езимит вино“,
  • Винарска изба „Аневски“,
  • Фабрика за обувки „Мар Ева Мар“,
  • Строително предприятие „Бетон“,
  • Строително предприятие „Пелагония“,
  • Строително предприятие „Актива“,
  • Строително предприятие „Коинг“,
  • Дървопрерапотвателно предприятие „Бреза“,
  • Дървопрерапотвателно предприятие „Мебел Инженеринг“,
  • Дървопрерапотвателно предприятие „Радодизайн“,
  • Металообработващо предприятие „Метална и биротехника“,
  • Кабелен оператор „Роби“ други

В Щип работят също държавните предприятия - „Исар“ и „Щип-проект“.

Транспорт[редактиране | edit source]

Градът има железопътна гара на ЖП линията Велес–Кочани, източно разклонение на трансевропейската ЖП линия свързваща Централна Европа с пристанището на Солун в Гърция. Гарата е разположена в северния квартал „Железничка“

През Щип преминават два от важните национални автомобилни транспортни пътища на Република Македония. Път M5, който е връзка на Щип с трансграничния автомоблен европейски път E75, свързва Охрид, Битоля, Прилеп, Велес, преминавай през Щип и след това през Кочани достига до границата с България при Делчево и с. Логодаж в България. Път М6 свършващ от север в Щип свързва града с градовете Радовиш и Струмица на юг, а от там с ГКПП Златарево на границата с България.

Щип разполага с ежедневен уреден вътрешноградски и междуселищен автобусен транспорт. Вътрешноградските автобусни линии свързващи центъра на града с различни квартали се обслужва от транспортната фирма „Балкан ескпрес“. Същата компания обслужва и междуградските линии свързващи Щип с редица околни и по-големи градове в Република Македония и съседни страни. Няколко частни компании оперират таксиметровия транспорт.

Образование[редактиране | edit source]

Като един от по-големите градове на Република Македония Щип разполага с доста детски градини, основни и гимназиални училища. Общообразователните и профилирани гимназии в Щип са:

  • Музикален училищен образователен център[22]
  • Държавно средно текстилно училище „Димитър Мирашчиев“
  • Средно училище за деца със специални нужди „Искра“
  • Държавно средно медицинско училище „Яне Сандански“ [23]
  • Държавно средно електротехническо училище „Коле Нехтенин“[24]
  • СОУ „Славчо Стоименски“[25]

През 2006 г. в Щип отваря врати и четвъртият държавен университет в Република МакедонияЩипския университет „Гоце Делчев“. В Щип е разположен ректоратът и повечето от факултетите на новото висше учебно заведение.[26]

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

  • Градски музей, основан през 1950 г.;
  • Държавен архив, с 5 740 архивни кутии и 5 730 книги;
  • Дом на младите (Младежки дом);
  • Художествена галерия „Безистен“;
  • Център за култура „Ацо Шопов“ (Читалище);
  • Tеатър;
  • Обществена библиотека „Гоце Делчев“, в чиито състав работи литературен клуб „Искра“;
  • Градски стадион, с капацитет от около 6 000 седящи места.

Исторически забележителности[редактиране | edit source]

В сеседното Ново село е запазено старото българско училище в двора на църквата „Успение Богородично“, където преподава Гоце Делчев.

Редовни събития и празници[редактиране | edit source]

  • Астибо джаз фестивал (организран от Дома на младите);
  • Щипско културно лято.

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 215
  2. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 226
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.338.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 561.
  5. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 562-563.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
  8. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.231.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134 - 135.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  11. Георгиев, В., Трифонов, Ст. (съст.) История на българите 1878-1944 в документи, Том I, Част 2, изд. „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0558-7, стр. 548-552.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  13. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23.
  14. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 137.
  15. Williamson, Gordon. The Waffen-SS (2) 6. to 10. Divisions. Osprey Publishing, 2004. ISBN 1-84176-590-2.
  16. City of Shtip. // 7 September 2007. Посетен на 7 September 2007.
  17. Гоцев, Димитър, „Св. дух - ден на падналите българи за освобождението на Македония“, взето от сайт на ВМРО-БНД на 29.06.2010 г.
  18. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  19. Община Щип, ШТИП - ТУРИСТИЧКИ ИНФОРМАТОР, Со мапа на градот. Штип: Општина Штип, 2011, стр. 13 и 25.
  20. Општина Штип, ШТИП - ТУРИСТИЧКИ ИНФОРМАТОР, Со мапа на градот. Штип: Општина Штип, 2011, стр. 16 и 24.
  21. Стпански развој во Штип
  22. Уеб страница на Музикалния училищен образователен център
  23. Уеб страница на Държавното средно медицинско училище „Яне Сандански“
  24. Уеб страница на Държавното средно електротехническо училище „Коле Нехтенин“
  25. Уеб страница на СОУ „Славчо Стоименски“
  26. Щипски университет „Гоце Делчев“
Населени места в Община Щип Flag of Štip Municipality.svg
Щип | Балталия | Брест | Върсаково | Горачино | Доброшани | Долани | Драгоево | Едеклерци | Калапетровци | Кошево | Криви дол | Лакавица | Лесковица | Липов дол | Люботен | Никоман | Ново село | Пенуш | Пиперeво | Почивало | Пухче | Сарчиево | Селце | Скандалци | Софилари | Стар Караорман | Степанци | Сухо гърло | Судик | Сушево | Танатарци | Тестемелци | Топлик | Три чешми | Хаджи-Реджепли | Хаджи-Сейдели | Хаджи-Хамзали | Црешка | Чардаклия | Чифлик | Шашаварлия | Шопур | Ямуларци

Исторически села: Кърневци | Орта махала | Патрик | Читаклия

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.