Богданци (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богданци.

Координати: 41.2031° с.ш. 22.5756° и.д.

Богданци
Богданци (Република Македония)
Red pog.png
Богданци
Богданци на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Югоизточен
Община: Богданци
Географска област: Боймия
Население: 6 011 (2002)
Надморска височина: 67 m
Геогр. положение: 41° 12' 11" сев. ш.
22° 34' 32" изт. д.
Пощенски код: 1484
Телефонен код: (+389) 034
Код на МПС: ВЕ

Герб на Богданци

Богданци (на македонска литературна норма: Богданци) е град в Република Македония, център на едноименната община Богданци.

Съдържание

География [редактиране]

Градът е разположен в югоизточната част на страната, в областта Боймия, на 9 километра североизточно от Гевгели, близо до границата с Гърция.

История [редактиране]

В Османската империя [редактиране]

Богданци през Първата световна война

През 1865 година учителят Анто Амнев въвежда българския език в учебната програма на училището в Богданци[1]. В края на 19 век Богданци е голямо българо-турско село. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Богданца (Bogdantza), Поленинска епархия, живеят 2100 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Богданци е посочено като селище с 475 домакинства, като жителите му са 2 145 българи и 165 мюсюлмани.[3] След Руско-турската война от 1877 - 1878 година съществуващото в Богданци българско училище е закрито лично от Струмишкият патриаршески митрополит.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 2 540 жители българи християни, 900 турци и 120 цигани.[5]

На 26 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов една гръцка чета, тръгнала от чифлика на гръцкия поданик Хариси в село Крондирци, е разбита край Богданци от българска милиция.[6]

В началото на 20 век християнското население на Богданци е силно смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Богданци има 1 400 българи екзархисти, 1 480 българи патриаршисти гъркомани, 160 българи патриаршисти сърбомани, 144 българи унияти. Там функционират българско, гръцко и сръбско училище.[7]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО, начело на който застава учителят Атанас Тодев от Мачуково, а след него учителите Иван Бардаров от Щип, Сава Михайлов, Христо Трайков Лисичков, Стефан Попиванов и Христо Гонов Карпуцев.[8]

По времето на Балканската война (1912-1913) Богданци има около 1000 къщи 2/3 от които са български, а останалите турски и няколко цигански. От българските къщи около 450 са екзархистки, 150 гъркомански, 30-40 униятски и 7-8 сърбомански.[9]

При избухването на Балканската война 78 човека от Богданци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Сърбия [редактиране]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Богданци живеят 737 турци и 2510 българи.[11]

Богданци днес [редактиране]

Според преброяването от 2002 година градчето има 6 011 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 5 761
албанци 2
турци 48
роми 1
власи 4
сърби 176
бошняци 0
други 19

Личности [редактиране]

Петър Делев Каркалашев.
Документ за награждение на Мито Козов от Богданци със значка на ВМРО.
Родени в Богданци
  • Република Македония Атанас Вангелов (р. 1946), писател от Република Македония
  • България Васил Пецанов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Васил Христов Кьортошев (? - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[14]
  • България Васил Христов Люледжиев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Република Македония Георги Колозов (1948 - 2003), артист от Република Македония
  • Гърция Георгиос Караискакис Вогданциотис (Γιώργος Καραϊσκάκης) (? - 1905), гръцки андартски капитан[15]
  • България Гоно Ванев (1867 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Гоно Мицов Каркалашев (? - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[14]
  • България Гоно Мицов Стоилов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Гоно Петрушев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Григор Илиев Каркамишев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България поп Григор Янев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО,[13] заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[16]
  • България Дельо Калъчев (1877 - 1917), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Дельо Пецанов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Димо Андонов Инджекъчов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Динката Стоилов, ръководител на революционния комитет в Богданци в 1901 година[17]
  • България Дино Андонов Инджекъчов (? - 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 2 септември 1903 година в Балинци[14]
  • България Дино Петрушев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Иван Врата, деец на ВМРО[18]
  • България Иван Чакалов, български революционер, четник на ВМОРО[14]
  • България Илия Каркалашев (1885 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоно Ванев[19]
  • Югославия Република Македония Кирил Петрушев (1885 - 1980), югославски политик, член на АСНОМ, вътрешен министър на НРМ
  • Република Македония Коста Бояджиевски (1930 - 2006), книгоиздател от Република Македония
  • България Коце Стаменов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Мито Ташакманов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Михаил Василев Шапкаров, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Михаил Георгиев Пешков (? - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[14]
  • България Михаил Иванов Таушанов (? - 1905), български революционер, деец и четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[13][14]
  • Гърция Михаил Сионидис (1870 - 1935), гръцки андартски капитан[20][21]
  • България Мицо Донин Кадията (? - 1905), български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялката афера четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[13][14]
  • България Мицо Янов Марков (? - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[14]
  • България Петър Каркалашев (1874 - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука край Смол[14]
  • България Павел Попандов Каркалашев (1904 - 1933), български революционер, деец на ВМРО (обединена)
  • България Ст. П. Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[22]
  • България Стефан Каркалашев, терорист на ВМРО
  • България Стоян Богданцалията, български революционер
  • България Туше Гонов Петрушев (? - 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков[14]
  • България Христо Гонов Карапуцев, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Христо Гонов Чакалов, български революционер, деец и четник на ВМОРО[13][14]
  • Гърция Христо Даскалов (? - 1907), гръцки андарт
  • България Христо Лисичков, български просветен деец, български учител в 1901 година в Богданци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале,[23] жив към 1918 г.[22]
  • България Христо Трайков Лисичков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • България Янко Христов Шапкаров, български революционер, деец на ВМОРО[13]
Свързани с Богданци
  • България Костадин Георгиев, (ок.1857 - ?), екзархийски свещеник в Богданци през 1875 година и Хотово (1875-1915)[24]

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.32.
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 49.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.
  5. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.151.
  6. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194-195.
  8. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49 - 50, ISBN 9549514560
  9. ↑ Владимир Караманов. „Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912-1913 год.“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
  10. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.
  11. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49, ISBN 9549514560
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  15. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  16. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560
  17. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 363.
  18. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 340.
  20. ↑ Η Ελληνικη Αντισταση στη Μακεδονια 1904-1908
  21. ↑ Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα
  22. ↑ а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  23. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
  24. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.146.


Населени места в Община Богданци Zname-bogdanci.png
Богданци | Гявато | Селемли | Стояково

Исторически села: Болован | Палюрци | Побрегово
п • б • р
Flag of Macedonia.svg Градове в Република Македония
Берово • Битоля (Битола) • Богданци • Брод (Македонски Брод) • Валандово • Велес • Виница • Гевгели (Гевгелия) • Гостивар • Дебър • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Каменица (Македонска Каменица) • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола (Свети Николе) • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Царево село (Делчево) • Щип
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Богданци_(град)&oldid=5520391“.