Кичево
Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.
| Кичево | |
|---|---|
| Данни | |
| Регион: | Югозападен |
| Община: | Кичево |
| Географска област: | Кичевска котловина |
| Население: | 27 067 (2002) |
| Надморска височина: | 888 m |
| Геогр. положение: | 41° 30' 51" сев. ш. 20° 57' 47" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
|
|
|
Кичево (понякога Кичово, наричан до 20 век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево, на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Република Македония.
Съдържание |
География [редактиране]
Разположен е в средната част на западната част на Република Македония, в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 км, а се намира на около половината път между Гостивар (46 км) и Охрид (61 км).
История [редактиране]
Кичево се споменава от началото на 11 век като един от градовете на Охридската епархия.[1] Съществуват обаче и сведения, според които Кичево е съществувало като населено място още в ІХ в. В своята първа грамота от 1019 г. Василий Българоубиец повелява на охридския архиепископ да има като своя епархия градовете Охрид, Преспа, Мокра и Кичево. От XII в. заедно с Дебър, Кичево образува отделна епархия и влиза в диоцеза на Българската архиепископия до самото й унищожение (1767 г.).[2]
В 19 век Кичево е българо-помашко градче, център на каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Кичово (Kitchovo) е посочен като град с 474 домакинства с 1 050 жители мюсюлмани и 360 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кичево живеят 1 200 българи-християни, 3 560 българи мохамедани и 84 цигани.[4]
Към началото на ХХ в. Кичевското землище обхваща 80 села, които според местоположението си образуват местностите: Капачка, Горно Кичево, Рабетин кол и Долно Кичево. От тези села 47 са чисто български, 6 чисто помашки, 7 смесени с помаци, 8 смесени с албанци и 12 села чисто албански[5].
Почти цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1 440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани.[6] Наместник на патриаршеския митрополит сърбин Варнава Скопски е Никола Тонич.[7]
Кичевското поле е плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са Кичевските любеници[8].
Много жители на Кичево и Кичевско се изселват в град Мездра, България, където до Деветосептемврийския преврат в 1944 г. съществува културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.
Кичево днес [редактиране]
Според преброяването от 2002 година Кичево има 27 067 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 15 031 |
| албанци | 7 641 |
| турци | 2 406 |
| роми | 1 329 |
| власи | 75 |
| сърби | 82 |
| бошняци | 7 |
| други | 496 |
Днес Кичево е естественият център на селищата от общините Кичево, Другово, Пласница, Вранещица, Осломей и Заяс.
Само на 3 км от центъра на града на склоновете на Бистра се намира известното място за излет Крушино.
Забележителности [редактиране]
- Китино кале.
- Кичевски манастир „Света Богородица Пречиста“.
- Часовникова кула.
- Старата чаршия.
Личности [редактиране]
- Родени в Кичево
Ангел Бунгуров, български революционер
Аце Спасеновски (р. 1969), политик от Република Македония, министър на земеделието, горите и водите
Владо Таневски (1952 - 2008), журналист и сериен убиец
Владимир Полежиноски (1913 - 1980), югославски и македонски политик
Влатко Лозаноски - Лозано (р. 1985), певец
Борис Алексовски (1918 - 2002), югославски и македонски политик
Михо Михайловски (1915 - 2003), югославски партизанин и деец на НОВМ
Горан Стояновски (р. 1966), писател от Република Македония
Илия Китаноски (р. 1959), политик от Република Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
Калиопи Букле (р. 1966), поппевица от Република Македония
Манасий Бабов (? - 1941), български революционер
Панчо Недев, родом от Горно Кичево, свещеник във Велешка епархия между 1874 - 1908 година[10]
Стоян Николов (1882 - ?), български революционер
Томе Буклевски (р. 1921), политик от Социалистическа Република Македония
Томе Момировски (1927 - 2012), писател и преводач от Република Македония
Цен Лека, албански революционер
- Опълченци от Кичево
Ангел Цветков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
Атанас Стоянов, I опълченска дружина[12]
Блаже Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
Богдан Иванов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
Димитър Благоев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
Моисей Марков, родом от Кичевско, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[14]
Никола Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Русе[13]
Павел Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
Петър Георгиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
- Други
Йоаким Кърчовски (ср. на 18 век - около 1820), български книжовник, роден в Кичево или Кичевско
Външни връзки [редактиране]
- Официален сайт на Община Кичево
- Кичево в миналото си и сега. Мемоар на делегациите на Кичевския край. С., 1913.
- К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.
Бележки [редактиране]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
- ↑ Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 90-91.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
- ↑ Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
- ↑ К. Рачев. Запдна Македония. С., 1925, с. 30.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.451.
- ↑ а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
- ↑ а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
| Населени места в Община Кичево | ||
|---|---|---|
| Кичево | Кнежино | Лазаровци | Махмудовци | Осой | Ращани | Трапчин дол | ||
|
|||||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |