Кичево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

Кичево
    Герб
Центърът на Кичево.
Центърът на Кичево.
Кичево (Република Македония)
Red pog.png
Кичево
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Кичевска котловина
Надм. височина 888 m
Население (2002) 27 067 души
Кичево в Общомедия

Кичево (понякога Кичово, наричан до 20 век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево, на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Република Македония.

География[редактиране | edit source]

Разположен е в средната част на западната част на Република Македония, в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 km, а се намира на около половината път между Гостивар (46 km) и Охрид (61 km).

История[редактиране | edit source]

„Света Богородица Пречиста“.

Кичево се споменава от началото на 11 век като един от градовете на Охридската епархия.[1] Съществуват обаче и сведения, според които Кичево е съществувало като населено място още в ІХ в. В своята първа грамота от 1019 г. Василий Българоубиец повелява на охридския архиепископ да има като своя епархия градовете Охрид, Преспа, Мокра и Кичево. От XII в. заедно с Дебър, Кичево образува отделна епархия и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до самото й унищожение (1767 г.).[2]

В 19 век Кичево е българо-помашко градче, център на каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Кичово (Kitchovo) е посочен като град с 474 домакинства с 1 050 жители мюсюлмани и 360 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кичево живеят 1 200 българи-християни, 3 560 българи мохамедани и 84 цигани.[4]

Към началото на ХХ в. Кичевското землище обхваща 80 села, които според местоположението си образуват местностите: Капачка, Горно Кичево, Рабетин кол и Долно Кичево. От тези села 47 са чисто български, 6 чисто помашки, 7 смесени с помаци, 8 смесени с албанци и 12 села чисто албански[5].

Почти цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1 440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани.[6] Наместник на патриаршеския митрополит сърбин Варнава Скопски е Никола Тонич.[7]

Кичевското поле е плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са Кичевските любеници[8].

Много жители на Кичево и Кичевско се изселват в град Мездра, България, където до Деветосептемврийския преврат в 1944 г. съществува културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

Кичево днес[редактиране | edit source]

Риза, елек и престилка от Кичевско

Според преброяването от 2002 година Кичево има 27 067 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 15 031
албанци 7 641
турци 2 406
роми 1 329
власи 75
сърби 82
бошняци 7
други 496

Днес Кичево е естественият център на селищата от общините Кичево, Другово, Пласница, Вранещица, Осломей и Заяс.

Само на 3 km от центъра на града на склоновете на Бистра се намира известното място за излет Крушино.

Забележителности[редактиране | edit source]

Поглед към някогашната Саат кула в Кичево.

Личности[редактиране | edit source]

В 18 век в Кичево или в района е роден един от първите български възроженци Йоаким Кърчовски (ок. 1750 - ок. 1820), виден учител и родоначалник на българската печатна книжнина. От Кичево е водачът на албанското въстание в Дебърско от 1843 - 1844 година Цен Лека. Видни дейци на ВМОРО от Кичево са Ангел Бунгуров (1874 - 1949), Манасий Бабов (? - 1941) и Стефан Николов (1882 - ?). Владимир Полежиноски (1913 - 1980) и Борис Алексовски (1918 - 2002) са политици от Югославия, а Владимир Талески (р. 1959) и Аце Спасеновски (р. 1969) - от Република Македония.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
  2. Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 90-91.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
  5. Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  7. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  8. К. Рачев. Запдна Македония. С., 1925, с. 30.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Кичево
Кичево | Архангел | Атища | Бачища | Белица | Бериково | Бигор Доленци | Букойчани | Бърждани | Видрани | Вранещица | Гарани | Големо Църско | Горна Душегубица | Горно Добреноец | Горно Строгомище | Грешница | Длапкин дол | Долна Душегубица | Долно Добреноец | Долно Строгомище | Другово | Дупяни | Ехлоец | Жубрино | Заяс | Иванчища | Извор | Карбуница | Кладник | Кленоец | Кнежино | Козица | Козичино | Колари | Колибари | Крушица | Кяфа | Лавчани | Лазаровци | Лешница | Малкоец | Мало Църско | Манастирско Доленци | Махмудовци | Мидинци | Миокази | Ново село | Орланци | Осломей | Осой | Папрадище | Патец | Подвис | Попоец | Поповяни | Пополжани | Премка | Простране | Рабетино | Ращани | Речани | Речани | Световраче | Свинище | Староец | Стрелци | Сърбица | Сърбяни | Таймище | Трапчин дол | Туин | Цер | Цървивци | Челопеци | Шутово | Юдово | Яворец | Ягол | Ягол Доленци
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.