Кичево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

Координати: 41.5144° с.ш. 20.9633° и.д.

Кичево
Kicevo 11-08-2006.jpg
Центърът на Кичево.
Кичево (Република Македония)
Red pog.png
Кичево
Кичево на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Югозападен
Община: Кичево
Географска област: Кичевска котловина
Население: 27 067 (2002)
Надморска височина: 888 m
Геогр. положение: 41° 30' 51" сев. ш.
20° 57' 47" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:

Герб на Кичево

Кичево (понякога Кичово, наричан до 20 век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево, на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Република Македония.

Съдържание

География [редактиране]

Разположен е в средната част на западната част на Република Македония, в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 км, а се намира на около половината път между Гостивар (46 км) и Охрид (61 км).

История [редактиране]

„Света Богородица Пречиста“.

Кичево се споменава от началото на 11 век като един от градовете на Охридската епархия.[1] Съществуват обаче и сведения, според които Кичево е съществувало като населено място още в ІХ в. В своята първа грамота от 1019 г. Василий Българоубиец повелява на охридския архиепископ да има като своя епархия градовете Охрид, Преспа, Мокра и Кичево. От XII в. заедно с Дебър, Кичево образува отделна епархия и влиза в диоцеза на Българската архиепископия до самото й унищожение (1767 г.).[2]

В 19 век Кичево е българо-помашко градче, център на каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Кичово (Kitchovo) е посочен като град с 474 домакинства с 1 050 жители мюсюлмани и 360 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кичево живеят 1 200 българи-християни, 3 560 българи мохамедани и 84 цигани.[4]

Към началото на ХХ в. Кичевското землище обхваща 80 села, които според местоположението си образуват местностите: Капачка, Горно Кичево, Рабетин кол и Долно Кичево. От тези села 47 са чисто български, 6 чисто помашки, 7 смесени с помаци, 8 смесени с албанци и 12 села чисто албански[5].

Почти цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1 440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани.[6] Наместник на патриаршеския митрополит сърбин Варнава Скопски е Никола Тонич.[7]

Кичевското поле е плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са Кичевските любеници[8].

Много жители на Кичево и Кичевско се изселват в град Мездра, България, където до Деветосептемврийския преврат в 1944 г. съществува културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

Кичево днес [редактиране]

Риза, елек и престилка от Кичевско
„Свети Петър и Павел“.

Според преброяването от 2002 година Кичево има 27 067 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 15 031
албанци 7 641
турци 2 406
роми 1 329
власи 75
сърби 82
бошняци 7
други 496

Днес Кичево е естественият център на селищата от общините Кичево, Другово, Пласница, Вранещица, Осломей и Заяс.

Само на 3 км от центъра на града на склоновете на Бистра се намира известното място за излет Крушино.

Забележителности [редактиране]

Поглед към някогашната Саат кула в Кичево.

Личности [редактиране]

Родени в Кичево
Опълченци от Кичево
  • България Ангел Цветков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
  • България Атанас Стоянов, I опълченска дружина[12]
  • България Блаже Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
  • България Богдан Иванов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
  • България Димитър Благоев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
  • България Моисей Марков, родом от Кичевско, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[14]
  • България Никола Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Русе[13]
  • България Павел Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[11]
  • България Петър Георгиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
Други
  • България Йоаким Кърчовски (ср. на 18 век - около 1820), български книжовник, роден в Кичево или Кичевско

Външни връзки [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
  2. Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 90-91.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
  5. Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  7. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  8. К. Рачев. Запдна Македония. С., 1925, с. 30.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.451.
  11. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  12. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  13. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
Населени места в Община Кичево
Кичево | Кнежино | Лазаровци | Махмудовци | Осой | Ращани | Трапчин дол
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.