Кичево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кичево.

Кичево
    Герб
Центърът на Кичево.
Центърът на Кичево.
Macedonia relief location map.jpg
41.5142° с. ш. 20.9631° и. д.
Кичево
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Кичевска котловина
Надм. височина 888 m
Население (2002) 27 067 души
Кичево в Общомедия

Кичево (понякога Кичово, наричан до 20 век също и Кърчово, на македонска литературна норма: Кичево, на албански: Kërçova, Кърчова) е град в Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в средната част на западната част на Република Македония, в Кичевската котловина край югоизточните склонове на планината Бистра. От Скопие Кичево е отдалечено на 112 km, а се намира на около половината път между Гостивар (46 km) и Охрид (61 km).

История[редактиране | редактиране на кода]

„Света Богородица Пречиста“.

Кичево се споменава от началото на 11 век като един от градовете на Охридската епархия.[1] Съществуват обаче и сведения, според които Кичево е съществувало като населено място още в ІХ в. В своята първа грамота от 1019 г. Василий Българоубиец повелява на охридския архиепископ да има като своя епархия градовете Охрид, Преспа, Мокра и Кичево. От XII в. заедно с Дебър, Кичево образува отделна епархия и влиза в диоцеза на Охридската архиепископия до самото й унищожение (1767 г.).[2]

В 19 век Кичево е българо-помашко градче, център на каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Кичово (Kitchovo) е посочен като град с 474 домакинства с 1 050 жители мюсюлмани и 360 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кичево живеят 1 200 българи-християни, 3 560 българи мохамедани и 84 цигани.[4]

Към началото на ХХ в. Кичевското землище обхваща 80 села, които според местоположението си образуват местностите: Капачка, Горно Кичево, Рабетин кол и Долно Кичево. От тези села 47 са чисто български, 6 чисто помашки, 7 смесени с помаци, 8 смесени с албанци и 12 села чисто албански[5].

Почти цялото християнско население на града е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кичево има 1 440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани.[6] Наместник на патриаршеския митрополит сърбин Варнава Скопски е Никола Тонич.[7]

Кичевското поле е плодородно. Тук става добра пшеница и грозде. В някои села има хубави градини с ябълки, сливи и кестени. Прочути са Кичевските любеници[8].

Много жители на Кичево и Кичевско се изселват в град Мездра, България, където до Деветосептемврийския преврат в 1944 г. съществува културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

Кичево днес[редактиране | редактиране на кода]

Риза, елек и престилка от Кичевско

Според преброяването от 2002 година Кичево има 27 067 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 15 031
албанци 7 641
турци 2 406
роми 1 329
власи 75
сърби 82
бошняци 7
други 496

Днес Кичево е естественият център на селищата от общините Кичево, Другово, Пласница, Вранещица, Осломей и Заяс.

Само на 3 km от центъра на града на склоновете на Бистра се намира известното място за излет Крушино.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към някогашната Саат кула в Кичево.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В 18 век в Кичево или в района е роден един от първите български възроженци Йоаким Кърчовски (ок. 1750 - ок. 1820), виден учител и родоначалник на българската печатна книжнина. От Кичево е водачът на албанското въстание в Дебърско от 1843 - 1844 година Цен Лека. Видни дейци на ВМОРО от Кичево са Ангел Бунгуров (1874 - 1949), Манасий Бабов (? - 1941) и Стефан Николов (1882 - ?). Владимир Полежиноски (1913 - 1980) и Борис Алексовски (1918 - 2002) са политици от Югославия, а Владимир Талески (р. 1959) и Аце Спасеновски (р. 1969) - от Република Македония.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
  2. Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 90-91.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
  5. Кичево в миналото си и сега. С., 1913, с. 2.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  7. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  8. К. Рачев. Запдна Македония. С., 1925, с. 30.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Кичево
Кичево | Архангел | Атища | Бачища | Белица | Бериково | Бигор Доленци | Букойчани | Бърждани | Видрани | Вранещица | Гарани | Големо Църско | Горна Душегубица | Горно Добреноец | Горно Строгомище | Грешница | Длапкин дол | Долна Душегубица | Долно Добреноец | Долно Строгомище | Другово | Дупяни | Ехлоец | Жубрино | Заяс | Иванчища | Извор | Карбуница | Кладник | Кленоец | Кнежино | Козица | Козичино | Колари | Колибари | Крушица | Кяфа | Лавчани | Лазаровци | Лешница | Малкоец | Мало Църско | Манастирско Доленци | Махмудовци | Мидинци | Миокази | Ново село | Орланци | Осломей | Осой | Папрадище | Патец | Подвис | Попоец | Поповяни | Пополжани | Премка | Простране | Рабетино | Ращани | Речани | Речани | Световраче | Свинище | Староец | Стрелци | Сърбица | Сърбяни | Таймище | Трапчин дол | Туин | Цер | Цървивци | Челопеци | Шутово | Юдово | Яворец | Ягол | Ягол Доленци
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.