Кратово
Вижте пояснителната страница за други значения на Кратово.
| Кратово | |
|---|---|
|
Кратово на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Североизточен |
| Община: | Кратово |
| Географска област: | |
| Население: | 6 924 (2002) |
| Надморска височина: | 600 м |
| Геогр. положение: | 42° 4' 45" сев. ш. 22° 10' 53" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | |
|
|
|
Кра̀тово (на македонска литературна норма: Кратово) е град в североизточната част на Република Македония. Според преброяването на населението през 2002 година в града живеят 6 924 души. Кратово е административен център на едноименната община Кратово
Съдържание |
[редактиране] География
Градът се намира в Осоговската планина на 600 метра надморска височина, в кратер на загаснал вулкан.
[редактиране] История
Регионът на Кратово е бил населен още по времето на Римската империя, когато е познат като рудодобивен център под името Кратишкара. През Първото и Второто българско царство от кратовските рудници, или както в днешно време ги наричат местните рупи, се добива злато, сребро и мед, желязо и сяра. По това време градът е познат под името Коритос или Коритон. Тогава Кратово е основен център на търговията със ценни метали. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 - 1619 година са отбелязани 62 джизие ханета (домакинства) в Кратовската махала Радич и 62 - в махалата Гюрко.[1]
През 1689 година Кратово е напуснат и рудниците са затворени до 1805 година. Според пътешественика Ами Буе градът достигнал до 56 000 жители през 1836 година, но към края на 19 век броят на жителите му започнал да намалява. Някои от интересните исторически паметници в Кратово са 6-те кули, които първоначално били 12 и спомагали за сигурността на миньорите, и кратовските мостове.
В 19 век Кратово е българо-турски град, център на кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година градът има 1 900 жители, българи християни, 2 500 турци и 100 цигани.[2]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 340 немюсюлмански къщи в селото на 1 януари 1892 година признават Цариградската патриаршия[3].
В началото на 20 век мнозинството от християнското население на Кратово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в града има 2 056 българи екзархисти и 232 българи патриаршисти сърбомани. В града работят едно прогимназиално и две основни български и две основни сръбски училища.[4] През учебната 1900/1901 година главен учител в Кратово е Владимир Карамфилов от Прилеп, който заедно с брата на Павел Шатев Иван Шатев е ръководител на Кратовския околийски революционен комитет. В прогимназията учители са Тодор Александров от Ново село и Траян Китанов от Гостивар.[5]
През Балканската война четата на Славчо Абазов заедно с местната милиция освобождава Кратово на 8 октомври 1912 година. На 9 октомври в града влиза сръбската армия[6].
[редактиране] Кратово днес
Градът има много интересна архитектура, датираща от 19 век и разполага с единствената детска художествена галерия в Европа.
Според преброяването от 2002 година Кратово има 6 924 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 6 724 |
| албанци | 0 |
| сърби | 27 |
| турци | 8 |
| цигани | 151 |
| власи | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 13 |
[редактиране] Личности
Сред по-известните кратовчани са светецът от 16 век Георги Софийски Нови, гемиджията Павел Шатев и Григор Манасиев, войвода на ВМОРО.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Кратово
- Зелено кътче във вулканския кратер
- Музей на град Кратово
- Кратово и околността от Павел Шатев
- Св. Георги Нови Софийски
- Тодор Александров в Кратово
- За семейните нрави в Кратово
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.221.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
- ↑ Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на ОФ, София, 1983, стр.156.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.17
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Кратово | ||
|---|---|---|
| Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари
|
||
|
|||||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |