Кратово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кратово.

Кратово
    Герб
Панорама на Кратово.
Панорама на Кратово.
Кратово (Република Македония)
Red pog.png
Кратово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
кантон= Кратово
Надм. височина 600 m
Население (2002) 6 924 души
Пощенски код 1360
Телефонен код (+389) 031
МПС код KU
Кратово в Общомедия

Кра̀тово (на македонска литературна норма: Кратово) е град в североизточната част на Република Македония. Според преброяването на населението през 2002 година в града живеят 6 924 души. Кратово е административен център на едноименната община Кратово

География[редактиране | edit source]

Местоположение, релеф, води[редактиране | edit source]

Градът се намира в западните склонове на Осоговската планина, в кратер на загаснал вулкан. Централната част е на около 600 метра надморската височина, но надморската височина варира от близо 400 м. до близо 1000 заради стръмните ридове, върху които е арзположен градът.

През града преминава Кратовска (Табачка) река.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е умерено-континентален и планински, поради надморската височина на града. Усеща се влиянието върху климата на Вардарската долина и Средиземноморието. Максималната температура на въздуха в летния период е 38,5°С, а минималната в зимния период е -16,5°С, средногодишната температура е 11,3 °С.[1]

Валежите се движат от 550 мм до 750 мм на 1м². Най-изразени валежи има през април, май, октомври и ноември, а най-сухи са - август, септември и февруари.

История[редактиране | edit source]

Изглед от Кратово от началото на 20 век.

Регионът на Кратово е бил населен още по времето на Римската империя, когато е познат като рудодобивен център под името Кратишкара. През Първото и Второто българско царство от кратовските рудници, или както в днешно време ги наричат местните рупи, се добива злато, сребро и мед, желязо и сяра. По това време градът е познат под името Коритос или Коритон. Тогава Кратово е основен център на търговията със ценни метали. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 - 1619 година са отбелязани 62 джизие ханета (домакинства) в Кратовската махала Радич и 62 - в махалата Гюрко.[2]

През 1689 година Кратово е напуснат и рудниците са затворени до 1805 година. Според пътешественика Ами Буе градът достигнал до 56 000 жители през 1836 година, но към края на 19 век броят на жителите му започнал да намалява. Някои от интересните исторически паметници в Кратово са 6-те средновековни кули, които първоначално били 12 и спомагали за сигурността на миньорите, и кратовските мостове.

В 19 век Кратово е българо-турски град, център на кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година градът има 1 900 жители, българи християни, 2 500 турци и 100 цигани.[3]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 340 немюсюлмански къщи в селото на 1 януари 1892 година признават Цариградската патриаршия[4].

Кратово.

В началото на 20 век мнозинството от християнското население на Кратово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в града има 2 056 българи екзархисти и 232 българи патриаршисти сърбомани. В града работят едно прогимназиално и две основни български и две основни сръбски училища.[5] В средата на 19 век учители в Кратово са даскал Стефчо, поп Иван, даскал Димитри, баща на Йосиф Даскалов, даскал Атанас Беровски и даскал Теодосий Лаклак от Крива Паланка[6]. През учебната 1900/1901 година главен учител в Кратово е Владимир Карамфилов от Прилеп, който заедно с брата на Павел Шатев Иван Шатев е ръководител на Кратовския околийски революционен комитет. В прогимназията учители са Тодор Александров от Ново село и Траян Китанов от Гостивар.[7]

През Балканската война четата на Славчо Абазов заедно с местната милиция освобождава Кратово на 8 октомври 1912 година. На 9 октомври в града влиза сръбската армия[8].

Стара къща в Кратово.
Църквата „Свети Георги Кратовски“.

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2002 година Кратово има 6 924 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 6 724
албанци 0
сърби 27
турци 8
цигани 151
власи 1
бошняци 0
други 13

Икономика[редактиране | edit source]

По време на Социалистическа Югославия са изградени редица поизводства в Кратово и общината. Между тях са комбинатът „Силекс“, фабриката за абразивни и шлифовачни дискове „Иднина“, модната конфекция „Кратовчанка“ и други. Подобно на всички социалистически страни преходът към демокрация нанася удар върху стопанството в общината и някой предприятия са затворени, други намаляват капацитета си, а безработицата нараства. Днес все още работят „АДК РИК-Силекс“ и „Иднина“. В земеделието, най-застъпени се културите пшеница и ечемик.[1]

Спорт[редактиране | edit source]

Кратово разполага със спортна зала и футболен стадион, на който играе ФК „Силекс”, играещ в Първа македонска футболна лига. ФК „Силекс“ е трикратен шампион на Република Македония (1995/96, 1996/97 и 1997/98) и два пъти носител на купата на Република Македония (1993/94, 1996/97). Градът има също така два женски хандбални клуба: РК „Кратово” и РК „Добра вода”, които играят в Първа македонска хадбална лига, карате клуб и шахматен клуб „Кратово“.[1]

Забележителности[редактиране | edit source]

Градът има много интересна архитектура, датираща от 19 век и разполага с единствената детска художествена галерия в Европа.

Личности[редактиране | edit source]

Четници от Кратовската чета на Ной Димитров.

Сред по-известните кратовчани са светецът от 16 век Георги Софийски Нови, гемиджията Павел Шатев и Григор Манасиев, войвода на ВМОРО.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в „Профил на община Кратово“. // Община Кратово. Посетен на 2013-11-22. (млн)
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.221.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  6. Каранов, Ефрем. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1979, стр.10-11.
  7. Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на ОФ, София, 1983, стр.156.
  8. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.17
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Галерия[редактиране | edit source]


Населени места в Община Кратово Flag of Kratovo Municipality.svg
Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари

Исторически села: Ваклинци | Върбица

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.