Кратово

Вижте пояснителната страница за други значения на Кратово.

---

Кратово
Панорама на Кратово.
Кратово Кратово на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Североизточен
Община:	Кратово
Географска област:
Население:	6 924 (2002)
Надморска височина:	600 м
Геогр. положение:	42° 4' 45" сев. ш. 22° 10' 53" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:

Кра̀тово (на македонска литературна норма: Кратово) е град в североизточната част на Република Македония. Според преброяването на населението през 2002 година в града живеят 6 924 души. Кратово е административен център на едноименната община Кратово

География

Градът се намира в Осоговската планина на 600 метра надморска височина, в кратер на загаснал вулкан.

История

Изглед от Кратово от началото на 20 век.

Регионът на Кратово е бил населен още по времето на Римската империя, когато е познат като рудодобивен център под името Кратишкара. През Първото и Второто българско царство от кратовските рудници, или както в днешно време ги наричат местните рупи, се добива злато, сребро и мед, желязо и сяра. По това време градът е познат под името Коритос или Коритон. Тогава Кратово е основен център на търговията със ценни метали. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 - 1619 година са отбелязани 62 джизие ханета (домакинства) в Кратовската махала Радич и 62 - в махалата Гюрко.

Мостът в Кратово, от който се хвърля революционерът Йосиф Даскалов.

През 1689 година Кратово е напуснат и рудниците са затворени до 1805 година. Според пътешественика Ами Буе градът достигнал до 56 000 жители през 1836 година, но към края на 19 век броят на жителите му започнал да намалява. Някои от интересните исторически паметници в Кратово са 6-те кули, които първоначално били 12 и спомагали за сигурността на миньорите, и кратовските мостове.

В 19 век Кратово е българо-турски град, център на кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година градът има 1 900 жители, българи християни, 2 500 турци и 100 цигани.

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 24 от 340 немюсюлмански къщи в селото на 1 януари 1892 година признават Цариградската патриаршия.

Кратово.

В началото на 20 век мнозинството от християнското население на Кратово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в града има 2 056 българи екзархисти и 232 българи патриаршисти сърбомани. В града работят едно прогимназиално и две основни български и две основни сръбски училища. През учебната 1900/1901 година главен учител в Кратово е Владимир Карамфилов от Прилеп, който заедно с брата на Павел Шатев Иван Шатев е ръководител на Кратовския околийски революционен комитет. В прогимназията учители са Тодор Александров от Ново село и Траян Китанов от Гостивар.

През Балканската война четата на Славчо Абазов заедно с местната милиция освобождава Кратово на 8 октомври 1912 година. На 9 октомври в града влиза сръбската армия.

Кратово днес

Стара къща в Кратово.

Църквата „Свети Георги Кратовски“.

Градът има много интересна архитектура, датираща от 19 век и разполага с единствената детска художествена галерия в Европа.

Според преброяването от 2002 година Кратово има 6 924 жители.

Националност	Всичко
македонци	6 724
албанци	0
сърби	27
турци	8
цигани	151
власи	1
бошняци	0
други	13

Личности

Четници от Кратовската чета на Ной Димитров.

Сред по-известните кратовчани са светецът от 16 век Георги Софийски Нови, гемиджията Павел Шатев и Григор Манасиев, войвода на ВМОРО.

Външни препратки

• Официален сайт на Община Кратово
• Зелено кътче във вулканския кратер
• Музей на град Кратово
• Кратово и околността от Павел Шатев
• Св. Георги Нови Софийски
• Тодор Александров в Кратово
• За семейните нрави в Кратово

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.