Крушево (град)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

---

Крушево
Панорама на Крушево.
Крушево Крушево на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Пелагонийски
Община:	Крушево
Географска област:
Население:	5 330 (2002)
Надморска височина:	1015 м
Геогр. положение:	41° 22' 8" сев. ш. 21° 14' 55" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:

Крушево (името се среща често и като Крушово, на македонска литературна норма: Крушево, на арумънски: Crushuva, Крушува, на гръцки: Κρούσοβο, Крусово, на румънски: Cruşova, Крушова) е град в Република Македония, център на Община Крушево. Намира се в западната част на страната и има население от 5 330 души. Намира се на надморска височина от 1250 метра.

История

Крушево е отбелязано в османски данъчни регистри от 1467-1468 година. Като град се развива от края на XVIII век, след масовото заселване на влашки преселници от разрушения Москополе и от Грамос. Към тях се присъединяват албанци (предимно тоски), българи (мияци от Дебърско, бърсяци от Прилепско, Кичевско и Битолски Демирхисар) и други.

През XIX век Крушево се разраства като търговски център с връзки не само в Македония. Местни търговци като кантората на Братя Нициотас и още пет други фирми на крушевчани развиват дейност във Виена.

През 60-те години на XIX век в града се учредява българска община и българско училище.. Впоследствие се открива и българско девическо училище, което функционира наред с гръцките училища. По-голямата част от българското население минава под върховенството на Българската екзархия заедно с архимандрит Софроний, който 40 години служи в града. Но църквите остават в ръцете на власите гъркомани и българите са принудени да построят параклис. Начело на общината в 1884 година е поп Кръстю.

Крушево в началото на 20 век.

От края на 60-те години на XIX век в Крушево се появява румънската пропаганда и се правят опити да се открие и румънско училище за местните власи, които завършват с успех през 1876 година, когато се открива мъжко училище в града. През 1879 година се открива и девическо румънско училище. Румънското църковно-просветно дело в града през XIX век се развива в остра конкуренция с доминиращото гръцко влияние.

През 70-те и 80-те години се увеличава броят на работниците имигранти. Те са най-често жители от съседните села и се установяват в горната част на града, където възниква нов квартал, известен под името Бугарска мало. Според професор Густав Вайганд през 1889 г. в Крушово е живеели 15 000 жители. Основният поминък на населението дълго време е скотовъдството. В края на ХІХ в. повечето крушевски власи се преориентират към търговията, стават собственици на ханове и кръчми. Българското население, особено след 1878 г., се специализира в строителството и строителното предприемачество.

В началото на 20 век Крушево е паланка, център на самостоятелна нахия в Битолска каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Крушево има 9 350 жители, както следва: 4 950 българи християни, 400 арнаути християни и 4 000 власи.

Някогашното българското училище в Крушево (1910).

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Крушево се състои от 5848 българи екзархисти, 776 българи патриаршисти гъркомани, 400 българи патриаршисти сърбомани, 4 470 власи и 600 цигани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища, 2 основни гръцки, 2 основни сръбски и 1 прогимназиално и 1 основно влашко.

Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година власите в града са 1174 семейства, от които патриаршистки 1 057 и 117 „румънеещи се“.

По време на Илинденско-Преображенското въстание в града е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани (власи и българи).

След Младотурската революция в 1909 година българските жителите на Крушево изпращат телеграма до Отоманския парламент, с която искат отварянето на черквата „Свети Петър и Света Троица“:

„

Черквата „Свети Петър и Света Троица“, построена... с помощта на подведомственото на Екзархията население на гр. Крушово и околията и за построяването, на която е добито нужното позволително пак от българите и на името на българския епископ... от 15 години насам стои затворена и е на срутване... Ето защо умоляваме най-горещо от името на всичкото българско население за отварянето на черквата и предаването ѝ в наши ръце като законни собственици. Митрополийски наместник в Крушово: свещ.Лев, членове: свещ. Богдан Никола Йосифов, Гл. Димитров, Ставре Секулов, Мито Кръстов.

“

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 23 септември градът е блокиран от войска и е забранено всякакво движение по улиците. Арестувани са 50 граждани, 12 от които са изтезавани като бивши членове на българския комитет. Сред арестуваните са екзархийският архиерейски наместник протоерей Наум Мошков, свещеник Кочов и подпредседателят на училищното настоятелство.

При избухването на Балканската война триста души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война Крушево остава в границите на Сърбия, като новите власти затварят влашката църква „Свети Йован“, а българското трикласно училище „Кирил и Методий“ преименуват на „Крал Петър“.

Според Астериос Кукудис власите в Крушево все още използват името Vîrgari за своите съграждани от българоговорещи семейства“.

Според преброяването от 2002 година Крушево има 5 330 жители.

Крушево със „Свети Йоан“ от 1904 година (Влашката църква).

Националност	Всичко
македонци	4 273
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	1 020
сърби	26
бошняци	0
други	11

Крушевчани

Печати на българската църква, училище и църковна община в Крушево.

Поради смесения характер на населението в Крушево градът е дал много известни хора на четири нации - българската, гръцката, румънската и македонската. Сред най-известните крушевчани са революционерът Никола Карев, българин, героят от Илинденското въстание Питу Гули, българеещ се влах, революционерката Менча Кърничева, също от българеещо се влашко семейство, Александрос Сволос, влах от гъркоманско семейство, министър председател на Гърция, Константин Йоцу, виден румънски архитект и Васил Ильоски, писател и академик от Република Македония. От Крушево е и сърбоманинът Деспот Баджович, един от ранните дейци на Сръбската пропаганда в Македония. В Крушево израства и един от най-популярните певци в Република Македония Тоше Проески.

Музеи и забележителности в Крушево

• Музей на Илинденското въстание и Крушевската република
• Мемориал „Илинден“
• Леярна на ВМОРО
• Музей на Народно-освободителната борба
• Галерия „Никола Мартиновски“
• Църква „Свети Йоан“
• Църква „Света Богородица“

Външни препратки

• Сайт на Община Крушево
• ((rup)) Народни приказки от Крушево, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892)
• К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 16-19.
• Крушево
• Томалевски, Наум, „Албум Крушево“, Издание на Крушевското дружество, 1928 година

Литература

• Ηλιάδου - Τάχου, Σοφία. "Το Κρούσοβο πέρα από την ιστορία και τη μνήμη 1845-1903", Σταμούλης Αντ., 2004, ISBN 9608353165
• Μπάλλας, Νικόλαος, "Ιστορία του Κρουσόβου", Ε.Μ.Σ. 56, Θεσσαλονίκη 1962.
• Brown, Keith, “Ανάμεσα στο κράτος και την ύπαιθρο: Το Κρούσοβο από το 1903 και εφαξής”, στην εργασία “Ταυτότητες στη Μακεδονία” Επιμέλεια: Βασίλης Κ. Γούναρης - Ιάκωβος Δ. Μιχαηλίδης - Γιώργος Β. Αγγελόπουλος, Πρόλογος: Θάνος Βερέμης, Εκδόσεις Παπαζήση, Αθήνα 1997.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.