Кавадарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кавадарци
    Герб
Кавадарци (Република Македония)
Red pog.png
Кавадарци
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 285 m
Население (2002) 29 188 души
Пощенски код 1430
Телефонен код +389 043
МПС код VE
Кавадарци в Общомедия

Кава̀дарци (на македонска литературна норма: Кавадарци) е град в Република Македония, разположен на река Луда Мара в Повардарието, един от центровете на областта Тиквеш (Тиквешия). Кавадарци има около 30 000 души население и е център на едноименната община Кавадарци.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в средния дял на котловината Тиквеш е представлява неин административен, културен и стопански център. От Скопие Кавадарци отстои на 105 километра, а най-близък град е Неготино отдалечен на 10 километра. Чрез отличен път Кавадарци се свързва с Прилеп (51 километра), а от там с Битоля, Ресен и Охрид. Кавадарци е разположен на двата бряга на река Луда Мара, наричана също Ваташка река, на надморска височина от 230 до 270 метра.

История[редактиране | edit source]

За първи път за Кавадарци се споменава през 1519 година в османски данъчен регистър на Кюстендилски санджак на Османската империя. Първоначално е средище на нахия в рамките на Струмишка каза, а от 17 век – на самостоятелна каза. Сведения за паланката Тиквеш дава и известният османски пътешественик Евлия Челеби, посетил този край през 1664 година. Той пише, че градчето е център на каза със 70 оживени села и има 300 покрити с керемиди къщи. Има четири махали, три джамии и една хубава баня. Има два хана за търговци и чаршия с около 74 дюкяна.[1]

В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише:

Тиквеш – град и епархия в Македония... Градът и епархията са населени с българи и са под ведомството на световелешкия митрополит.[2]

В града никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която трябва да се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.[3]

Общ изглед към градчето.

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кафадарци живеят 1 940 българи християни, 3000 българи мохамедани, 120 цигани и 32 власи. [4]

На практика всички християнски жители на Кавадарци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 3 040 българи екзархисти, 16 българи протестанти и 20 гърци и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище. [5] Българското просветно дело в града се развива възходящо. През 1901 година броят на учениците е 236, а през 1906 година – 364. Общият бюджет за издръжка на училищата е 25875 гроша за заплати на учителите, от които Екзархията поема 17200, а останалите общината. Главен учител е Христо Кръстев от Радовиш, който е завършил педагогическото училище в Кюстендил и е следвал две години педагогика в Йена, Германия. Учителският колектив се състои от 6 учители – всичките родом от Македония – Велес, Ваташа, Неготино. Повечето са завършили Солунската българска гимназия.[6] В Спомените си просветният деятел Георги Трайчев пише, че в края на 19 век помаците в града и околността не знаят турски, а отношенията между тях и останалите българи са „едни от най-дружелюбните[7]. След Балканските войни 1912-1913 година – до 50-те години на 20 век по-голямата част от мохамеданите в Кавадарци се изселват.

При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и един души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Кавадарци е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. От 19 до 24 юни градът е освободен от въстаниците. На 25 юни 1913 година сръбски войски опожаряват голяма част от него, ограбват над 60 дюкяна и богати къщи, а 24 местни българи са убити[10].

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кавадар (Kavadar) като смесено българскохристиянско-турско селище.[11]

Стопанство[редактиране | edit source]

Най-значителните отрасли са лозарството и винопроизводството, отразени и върху герба на града. Сред големите предприятия в града са Винарската изба „Тиквеш“, Металургическият комбинат за фероникел „ФЕНИ“, фабриката „Металекс“ и други. Работят и много по-малки винарски изби.

Демография[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2002 година градът има 29 188 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 28354 (97,14%)
албанци 2
турци 151
роми 368
власи 22
сърби 159
бошняци 4
други 128

Личности[редактиране | edit source]

Милан Попмихайлов

Видни български дейци на ВМОРО от Кавадарци са Михаил Шкартов (1884–1936), Добри Даскалов (1882 - 1912), Атанас Божков (? - 1913) и Ефтим Темков. Атанас Калчев (около 1883 - 1944) е войвода на ВМРО, убит от комунистическата македонстка власт. Илия Чулев (1908 - 1950) е деец на ВМРО (обединена) и борец срещу македонистката власт, а Йордан Анастасов (1893 - 1976) също е деец на ВМРО (обединена) и български политик. Александър Ицев (р. 1921), Ангел Чемерски (1923 - 2005), Мито Хадживасилев (1922 - 1968) и Владимир Митков (р. 1931) са видни югославски политици. Ефтим Манев (1931 - 2010) е писател от Република Македония. Стоян Андов (р. 1935) е председател на Събранието на Република Македония.

Побратими градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.267-268.
  2. Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 165.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 567.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 153.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р. 104-105.
  6. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, стр.272-273.
  7. Трайчев, Георги. Спомени от моето 40-годишно учителство, София 1930, с. 8
  8. Tikveş ile İlgili Notlar. // balkanlar.net. Посетен на 31 октомври 2013 г.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.849.
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912–1915, София 1981, с. 49-50
  11. Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Ръжаново | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец

Исторически села: Брушани | Градище | Мрамор | Моклище | Полошко

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.