Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Герб на Плевен
Плевен
Pleven entrance from Sofia.JPG
България
Red pog.png
Плевен
Област Плевен
Red pog.png
Плевен
Общи данни
Население 112 840 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 103 122 (НСИ)
Землище 85,087 km²
Надм. височина 116 m
Пощ. код 5800
Тел. код 064
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 56722
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Димитър Стойков
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. Възраждане 2
тел.: 064 881 200 (автоматична централа)
Официален сайт: www.pleven.bg

Плѐвен (до 1945 г. Плѣвенъ) е град в Северна България, административен и стопански център на едноименните община Плевен и област Плевен. Към декември 2013 година градът има население от 103 122 души и е 7-мият по големина в България и 3-тият по големина в Северна България след Варна и Русе.[1][2][3]

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Град Плевен е разположен в централната част на Мизия, равноотдалечен от река Дунав и Стара планина. Той е административен център на Северозападния регион. Градът се намира на 160 км от София (над половината от които по автомагистрала "Хемус"), 220 км от Букурещ, 150 км от Русе, 300 км от Варна. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е Сомовит, отстоящо на 30 километра от Плевен, ферибот Никопол - 35 км. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански (пътнически и товарни) полети.

Административно деление[редактиране | edit source]

Жилищни комплекси и приблизителни жители
  • ж.к. „Сторгозия“ - 40 000 жители
  • ж.к. „Дружба“ - 25 000 жители
  • „9-ти квартал“ - 7 000 жители
  • ж.к. „Мара Денчева“ - 8 000 жители
  • ж.к. „Кайлъка“ - 3 000 жители
  • ж.к. „Скобелев“ - 1 000 жители
  • ж.к. "Воден" - 2 000 жители
  • Централна градска част - 15 000 жители.

Климат[редактиране | edit source]

Климатични данни за град Плевен
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17 22 27 31 33 37 42 37 37 32 26 20 42
Средни максимални температури (°C) 2 6 12 18 24 28 30 30 25 18 9 4 17,16
Средни температури (°C) −1 1,5 7 12,5 18 21,5 23,5 23,5 18,5 12,5 5 1 11,95
Средни минимални температури (°C) −4 −3 2 7 12 15 17 17 12 7 1 −2 6,75
Абсолютни минимални температури (°C) −24 −10 −13 −2 6 11 7 −1 −6 −12 −17 −24
Средни месечни валежи (mm) 15,6 15,8 21 25,3 37,6 30,2 31,7 20,4 61,21 21,3 26 23,7 290,8
Източник: MSN Weather и http://www.weatherbase.com

История[редактиране | edit source]

Древност и античност[редактиране | edit source]

Късноантична базилика в Сторгозия

Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.

Средновековие[редактиране | edit source]

През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и монетосечение. Името на града произлиза от думата плевел, понеже всички, които минавали от тук забелязвали буйната растителност и го наричали така, родило се името Плевен.

Под османска власт[редактиране | edit source]

По време на османското робство Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище „Съгласие“.

В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега — като Ден на признателността.

След Освобождението[редактиране | edit source]

Плевен през социалистическия период на развитие на България (1944 - 1989)[редактиране | edit source]

От 1934 до 1946 г. Плевен е център на Плевенска област (една от седемте в Царство България), включваща околиите Плевенска градска, Плевенска селска, Ловешка, Троянска, Тетевенска, Луковитска, Никополска, Свищовска, Търновска, Габровска и Севлиевска. Със създаването на 12-те големи окръга плюс Град София трите последни околии образуват Търновски окръг. През 1949 се образува големият Плевенски окръг, а през 1958 се създава малкият Плевенски окръг, който приблизително съвпада със сегашната Област Плевен. Съответно през 1944 - 1959 гг. се извършват промени в града, икономиката, учебното дело, здравеопазването, банковото дело и администрацията. На мястото на национализираните големи и по-малки предприятия се създават окрупнени машиностроителни, текстилни, тютюнопреработвателно, консервно, мелничарско, мебелно и други държавни индустриални предприятия (ДИП), някои наречени комбинати (Държавен консервен комбинат "Георги Кирков"). Ликвидират се по всички търговски правила различни стари кооперации и се създават нови: обущарска "Девети септември", дърводелска "Мебел", шивашка "Колективен труд", плетаческа "Съгласие", картонажна "Цанко Кисьов", сладкарска "Освобождение". Създава се ТКЗС и ДЗС, които по-късно се обединяват. Специфично предприятие с разностранна дейност от килимарство до електротехнически изделия е "Промкомбинат "Мир", от т.н. "местна промишленост и занаяти". Остават и известен брой частно работещи занаятчии. До 1958 г. Плевенски окрът е голямо и внушително образувание от Стара планина до Дунава. Граничи с Врачански, Софийски, Пловдивски и Шуменски окръзи. Създаването на Ловешки окръг и осигуряването на излаз на Дунава за Търновски окръг орязва много Плевенския окръг, разделяйки бившите околии. По-късно, след 1960 г., много от предприятията сменят площадките си и се разширяват на местата на зеленчукови градини, хиподрум и други терени по теченията на Гривишката бара и река Тученишка чак до вливането й във Вита. Създава се Промишлената зона с дължина над 15 км, започваща от половината път до с. Гривица и обхващаща и "Нефтохим" ("Плама) между Ясен и Долни Дъбник. В южната част на Плевен в дотогавашния затвор през 1965 се създава Завод за ядрени прибори, по-късно станал научно-производствен комбинат и най-голямото предприятие в града. Посещаването на Плевен и излизането от него след 1947-48 г. не са ограничавани, освен движението на моторни превозни средства из страната, които за движение извън границите на големия окръг до 1958 г. трябваше да имат т.н. "Знак НМ" - талон към основния талон на превозното средство. Това е било валидно за всички "големи" окръзи. След създаването на малките окръзи тези ограничения отпадат. Докъм 1965 г. балканджиите от Троянско слизат със закрити каруци "чифт", теглени от дребни кончета, до Дунава. Продават или заменят срещу жито и царевица картофи, столарски изделия, дърва за огрев, грънци, сланина, сливова и други свои произведения. С времето тази дейност затихва, а жителите на Плевен започват да купуват и строят имоти предимно в Троянско, но и в други части на Балкана и Предбалкана. Държавното предприятие "Балкантурист", Бюрото за младежки туризъм "Орбита", Профсъюзите и отделни мощни предприятия използват засиленото значение на Плевен като туристичеста дестинация за кратки посещения. Круизи по Дунава правят отклонения от Никопол до Музея на иконата (църквата "Свети Николай", другите музеи и паметници, по-късно особено "Панорама "Плевенска епопея 1977 г.). Големи групи съветски туристи се отбиват или прескачат от морето, идват германци, израелци, французи. Засилват се т.н. "преки връзки" (делови, културни, лични) между градове, отделни предприятия и лица, което допринася за посещения на чужденци в Плевен и пътуване на плевналии в чужбина.

Плевен след 1989 година[редактиране | edit source]

Митко иванов ( мага )

Население[редактиране | edit source]

Развитие[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:[1][2][3][4]

Плевен
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 2001 2005 2007 2009 2011 2013
население 14 307 23 049 31 520 39 059 57 555 78 666 104 609 165 766 121 880 113 700 112 570 111 426 106 011 103 122
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2], „Pop-stat.mashke.org“</ref>[3] и Географски институт при БАН[4]

Религия[редактиране | edit source]

Плевен е град на етническата и религиозна толерантност. В града са представени повечето от най-разпространените световни религии. Преобладаваща e източноправославната, която се изповядва от около 90% от жителите на общината, 5% от населението са мюсюлмани. Плевенската епархия, в която влиза и Община Никопол, е най-голямата католическа епархия в страната. Римокатолици са 5% от населението.

Храмове[редактиране | edit source]

Най-старата запазена църква в града - „Свети Николай” от 1834

Църквата Свети Николай е построена в 1834 година на мястото на малък параклис от времето на Втората българска държава, претърпял разрушения през 14-16 век. Със султански ферман от 1696 година е разрешено неговото възстановяване. По-късно е построена по-голяма църква, открита през 1834 година. Иконостасът ù е дело на майстори от тревненската резбарска школа. В храма е експонирана една от най-богатите колекции от икони на Димитър Зограф, включваща 68 икони.

Църквата „Света Троица“ е основана в 1893 година, строена частично през 1898 година и окончателно завършена и осветена през 1913 година от Митрополит Климент. Колоните, които крепят храма, са от римско време. Построен е в характерен източноправославен стил. Това е един от големите храмове в град Плевен, където проповядват 4 свещенослужители и се извършват всички видове ритуали. Има, също така, и църковен хор.

Сведения за църквата „Света Параскева“ се срещат в османо-турски регистри от 1523 г. През 1850 година в тогавашната Маньова махала, със скромни дарения на местното население била построена малка църква от двойни плетове и вар, посветена на св. Петка-Параскева. Около 1858 година към църквата било открито училище. С развитието на занаятите и търговията в града се наложило и малката църква да се поднови и разшири. С много усилия за няколко месеца църковното настоятелство успяло да получи съответните султански берати.

Градежът на храма започва в 1868 година година и завършва в 1869 година година.[5] Така на мястото на старата „плетеница” била построена великолепна трикорабна базилика. Автор на сградата е големият тревненски първомайстор Генчо Кънев.

Състои се от притвор, две странични помещения, централна част със солей и свещен Олтар. Иконите в храма са дървени и подарени от различни занаятчийски сдружения. Иконата на владишкия трон в църквата е дело на Данаил Несторов.[5] Църквата е посветена на архидякон Стефан, на славянските просветители Св. св. Кирил и Методий и на преподобната майка Параскева. Стенописите в храма са дело на даровития българин Господин Сербезов. От 1991 година до 1996 година към храма функционира Неделно училище.

Политика[редактиране | edit source]

Кметове от 1990 г.[редактиране | edit source]

  • 2011 — Димитър Стойков (ГЕРБ) печели на втори тур с 50.35% срещу Найден Зеленогорски (БНД).
  • 2007Найден Зеленогорски — Коалиция „Заедно за Община Плевен (СДС,ДСБ,ДП,НДСВ,БСДП,БДС-радикали,ОБНЦБ, ДСБ)“: „Съюз на демократичните сили“, „Демократи за силна България“, „Български земеделски народен съюз“, „Демократическа партия“, „Национално движение Симеон Втори“, „Българска социалдемократическа партия“ (БСДП), "Български демократичен съюз „Радикали“, "Обединение на българските националисти „Целокупна България“ печели с 50.31%.
  • 2003 — Найден Зеленогорски (ОДС) печели на втори тур с 62% срещу Христофор Дочев (Граждански форум — Плевен, настояще и бъдеще).
  • 1999 — Найден Зеленогорски (ОДС плюс) печели на втори тур с 51% срещу Румен Петков (независим).
  • 1995 — Румен Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 52% срещу Теодосий Симеонов (ОДС).
  • 1991 — 1995 — кмет на Община Плевен е д-р Александър Александров (СДС)

Общински съвет[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Плевен е побратимен град или има партньорство със следните градове[6][7]:

Икономика и инфрастуктура[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

До преди 15 години Плевен беше един от силно развитите промишлени градове, като структуроопределящи бяха отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук се произвеждаха машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше вторият по големина в страната. Градът се посещаваше от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.

Към 2010 г. нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи, някои машиностроителни и металообработващи предприятия са ликвидирани, другите са свили многократно производството си; същото се отнася и за хранително-вкусовата промишленост. Има силно развитие на леката промишленост, водещи са фирмите „Мизия 96“ (конфекция) и „Яна“ (трикотаж); в тези браншове има още десетина средни и над 100 малки фирми.

След 1991 г. има срив на туристическия поток, но от 2002 г. насам градът постепенно възстановява позициите си в бранша. С всяка година размерът на инвестициите се увеличава. Според Националната стратегическа рамка за периода 2007-2013 г. Плевен ще получи над 60% от евросубсидиите заедно с другите 6 града с население над 100 000 жители в Република България.

Плевен е център на богат селскостопански район. Преобладава растениевъдството — зърнени храни, трайни насаждения, технически култури и зеленчуци — домати, а при животновъдството — крави, телета, свине, птици и по-малко овце. Плевен е важен лозарски център и от всички страни е обграден с добре отглеждани лозя.

Транспорт[редактиране | edit source]

На север от Плевен преминава международния първокласен авомобилен път Е-83 София —Русе —Букурещ. Автомагистрала А-2 „Хемус“ от София до Варна е проектирана да преминава на 15 км южно от града. Плевен е важна гара от международната ж.п. линия София —Букурещ —Киев —Москва, както и основно вътрешно ж.п. направление по линията София —Варна, с отклонение от село Ясен за Долна митрополия и Черковица. Трите основни входно-изходни артерии на града — от София, Русе и Ловеч представляват магистрални отсечки.

Градският транспорт в Плевен е почти изцяло тролейбусен. Общинската фирма „Тролейбусен транспорт“ поддържа 14-те линии на елекстротранспорта, които се обслужват от руски тролебуси ЗИУ-682, произведени 1985-1988 и нископодови чешки тролейбуси Skoda Solaris 26Tr, произведени 2014 година.Те са закупени със средства от Европейски съюз.Автобусен превозвач е фирмата „Импорт-Експорт 2000“. Тя обслужва две вътрешноградски линии, с автобуси Отокар и MAN, както и крайградските превози в община Плевен.

Търговия[редактиране | edit source]

Образование и наука[редактиране | edit source]

Основни училища[редактиране | edit source]

Средни училища[редактиране | edit source]

Висши училища[редактиране | edit source]

Читалище „Съгласие 1869“[редактиране | edit source]

Читалище „Съгласие 1869“

1869 година е паметна за Плевен с две събития: създаването от Апостола Васил Левски на първия революционен комитет и основаването на читалище „Съгласие“.

Сред заслугите на читалището са:

  • Първа публична градска библиотека;
  • Първа библиотека на Балканския полуостров, въвела десетичната класификационна система на Мелвин Дюи;
  • Уникални екземпляри от 13-18 век, съхранявани в старопечатния книжен фонд;
  • Първото българско библиографско списание „Книжовник“;
  • Първият член на Международния библиографски съюз в Брюксел от цяла Източна Европа;
  • 55 години навърши и обучилата над 5000 деца Балетна школа.

Читалището поставя основите на всички днешни професионални културни институти в региона: Драматичен театър, Филхармония, Оперен театър, Музей, Кино, Северняшки ансамбъл, Музикално училище.

След смъртта на естрадния певец Емил Димитров читалищната зала на „Съгласие 1869“ е именувана „Емил Димитров“. В момента най-голямата зала в Плевен пустее и само спорадичните изяви на балетната школа донякьде осмислят концертната дейност в нея.

Днес читалище „Съгласие 1869“ е носител на орден „Кирил и Методий“ І степен, със завоюваното престижно място в духовното пространство, има богат културен календар и работи активно като гражданска организация.

Култура и забавление[редактиране | edit source]

Опера, кино и театър[редактиране | edit source]

  • Драматично-куклен театър „Иван Радоев“
  • Държавна филхармония ( С ПМС № 194 от 15.09.1994 г. се закрива Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“, и се създава нов Институт — Плевенска филхармония с открита оперна сцена „Христо Бръмбаров“ (информация към 10.07.2009 г.)
  • Северняшки ансамбъл за народни песни и танци, който е общински.
  • Ансамбъл „Мизия“
  • Кино АРЕНА в "Central Mall — Pleven" (2008)

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

Военен клуб
Къща-музей „Цар Освободител Александър II“
  • Панорама Плевенска епопея в Скобелевия парк
  • Скобелев парк-музей изграден е на самото бойно поле през 1904-1907 г. На това място по време на третия щурм на Плевен (30 август - 11 септември 1877 г.) отрядът на генерал Скобелев води кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 воини. Напоената с кръв местност оттогава се нарича “Мъртва долина”. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата. Десетки руски оръдия от войната са подредени като батареи.
  • Къща-музей „Цар Освободител Александър II“. Къщата на семейство Вацови, с богата вътрешна уредба, е построена през 1873 г. от същите дряновски майстори, които са строили къщата на Таки х.п. Георгев и църквата „Св. Параскева“. Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II, на когото е представен плененият турски генерал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904-1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии.
  • Регионален исторически музей — исторически музей с етнографски и природонаучен отдел
  • Постоянна експозиция на оперната прима Гена Димитрова в Регионалния исторически музей
  • Художествена галерия „Илия Бешков“, Плевен
  • Изложба-дарение Светлин Русев — художествена галерия, с около 400 произведения на известни български и чужди художници
  • Музей на виното, Плевен е плод на дългогодишна разработка на екип български и френски специалисти архитекти, енолози и музейни експерти от Плевенската панорама и Историческия музей. Музеят се намира в пещерно образувание, което се състои от пет галерии с площ 650 кв. м. Местоположението на пещерата е на пет километра от центъра на град Плевен, в средата на Националния парк „Кайлъка“.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Национален Фестивал на българската популярна песен „Златният Арлекин“ в чест на Емил Димитров
  • Лауреатски дни „Катя Попова
  • Ежегоден панаир „Партнерс експо“
  • 10 Декември — Ден на признателността
  • 15 Май — Официален празник на град Плевен
  • "BMW Инвазия" - Веднъж годишно в средата на м. Октомври

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Плевен беше сред водещите спортни центрове в България до края на миналия век. Стотици са плевенските спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Връх на спортните постижения са олимпийските титли от олимпиадата в Сидни на Тереза Маринова (лека атлетика) и Гълъбин Боевски (вдигане на тежести).

До края на миналия век Спортното училище в града безспорно беше най-силната школа за откриване и развитие на спортни таланти. Днес училището продължава да функционира, но е далеч от световното ниво, което имаше в миналото. Всяка година над 2500 ученици участват в общинските и областните ученически игри по футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, хандбал, шахмат и др.

Най-много отличия носят на Плевен състезателите по карате, лека атлетика, борба, вдигане на тежести, волейбол, тенис на маса. Част от дейността спортните клубове осъществяват в спортен комплекс „Спартак“. Там тренират четирикратните бронзови медалистки по волейбол ВК „Спартак-96“, националните шампиони по тенис на маса от „Тетрон“, както и националните ни шампиони по бокс от „Спартак“, също така и един от водещите в страната карате-клубове с безбройни национални и международни титли и отличия от 1990 година насам — плевенският клуб за бойни изкуства „Петромакс“ - Плевен.

Баскетболният клуб „Спартак“ заедно с варненския Черно море са единствените мъжки клубове в България, които не са изпадали от елитната баскетболна дивизия на България повече от 30 години (от сезон 1979/1980). Спартак Плевен разполагаше с една от най-добрите школи за развитие на млади таланти в миналото, но днес развитието на подрастващите направления е занемарено. След спечелването на шампионските титли през 1995 и 1996 г. и на Купата на България през 1996 г., през сезон 2010/2011 мъжкият отбор едва оцелява финансово и е далеч от спортните успехи от миналото.

Най-отчайващо е положението на плевенския футбол. Плевен е най-големият град в България, който не разполага с професионален клуб - „Спартак“ и „Белите орли“ престанаха да съществуват през 2009 г. В началото на 2010 г. „Спартак“ е възстановен като започва участие от окръжните групи. В момента (сезон 2012/2013) се състезава в „Б“ група, като целта на отбора е завръщане сред елита.

Парк „Кайлъка“ е любимо място за отмора на плевенчани, с условия за масов спорт.

"Картинг писта Плевен" - съоражение на което се провеждат десетки мероприятия, състезания и демонстрационни шоута годишно. В момента пистата е изцяло ориентирана към автомобилни спортове в дисциплините Дрифт и Тайм атак. Към днешна дата се счита че едни от най-добрите състезатели в 2-те дисциплини са именно Плевенчани.

Град Плевен разполага с модерен спортен диспансер, който осигурява постоянен медицински надзор на активните спортисти и дава възможност да се провеждат лечебни и възстановителни процедури.

Забележителности[редактиране | edit source]

И до днес Плевен е запазил културно-историческото си наследство. Особено интересни са регионалният исторически музей, Плевенската панорама, която представя шестмесечните битки по време на Освободителната война (1877 – 1878) и много други. В Градската градина има много паметници и фонтани.

Параклис в центъра на гр. Москва свързан с Плевенската епопея - построен и осветен точно десет години след боевете.

В Плевен се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Исторически[редактиране | edit source]

С Руско-турската война (1877-1878) се свързват почти всички исторически забележителности в града. Близо 200 са паметниците, които напомнят за битките, които са се водили по тези места. В центъра на града, на площад „Възраждане” 5, се намира Мавзолей–гробница на руските и румънските войници, убити по време на войната. Друга забележителност е Панорама „Плевенска епопея”, която е разположена на върха на хълм. Създадена е в чест на 100-годишнината от Обсадата на Плевен, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Михаил Скобелев е атакувал три пъти. В негова чест паркът около Панорамата е наречен „Скобелев”.

Освен паметниците от Руско-турската война, на територията на парк „Кайлъка” се намират и основите на римската крепост Сторгозия. Изградена е в късната античност - 4-6 век, на площ от 31 дка. Запазени и реставрирани са: укрепителната система, раннохристиянска базилика, хореум. Базиликата с размери 45 на 22 м. е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна.

Паркове[редактиране | edit source]

Изкуственото езеро в Кайлъка с часовниковата кула

Плевен е известен с парк Кайлъка.

Скобелевият парк е разположен на бойното поле, където отрядът на руския генерал Михаил Скобелев води сражения за превземането на Плевен. Оттогава местността се нарича „Мъртвата долина“. В парка се намира Панорама „Плевенска епопея“. Разположени са също: костница, къща-музей „Стоян и Владимир Заимови“, автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Плевен

  • Доц. Д-р Стефан Николов Кръстанов(р.1931 г.), един от най-големите български ортопеди — травматолози, осъществил през 80-те години първата в България операция , при която след злополука, отрязана ръка на пациент е напълно възстановена с всичките ѝ двигателни функции
  • Милена Спасова (род.1963) - пианист — педагог, създала частна пиано школа в гр.Плевен
  • Дора Гложенска (род.1924 - 2008 г.) - виден вокален педагог и преподавател по оперно пеене в СМУ
  • Детелин Далаклиев (род.1983 г.) - световен шампион по бокс в категория 54кг. от световното първенство в Милано (Италия) през 2009 г.
  • Людмил Христов (род.1979 г.) - отговорен редактор на вестник "Меридиан Мач".
  • Краси Ванков телевизионен водещ на предаването "Рекордите на Гинес" и съпродуцент на "Аламинут"
  • Цветан Фиков (род.1975) - Главен редактор на телевизия Канал 3 и водещ на предаването "На ръба"
  • о.з. полк.Петко Йотов (род.1947 г. - поч.2009 г.), 13 години преподавател по военна история във ВВУ "Георги Бенковски" в гр.Долна Митрополия и във Военна академия "Г.С.Раковски" в София. След това е директор на Нациналния Военноисторическия музей. Един голям родолюбец!!! съболезнованя!!!
  • Иван Винаров (1896 - 1969), български офицер, създател на Парк Кайлъка в Плевен и на Витската напоителна система.

Починали в Плевен

  • Стоян Заимов (1867-1932) — революционер
  • Лора Недкова (2000-2014) - младша жена на Пейо Яворов, полудяла и легнала на летището за самолети и един превозен гигантски самолет я премазал. Умряла.

Други

Източници[редактиране | edit source]

  • В тази статия са използвани материали, предоставени от Община Плевен.
  • Трифонов, Юрдан. История на града Плевен до Освободителната война. С., 1938.
  • Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. С., 1979.
  • Стефанов, П., йером. Книжовният живот в Плевен и Плевенско (XVI-XVIII в.). - Българска книга, 1992, № 11, с. 3-6, 1 ил.
  • Грънчаров, Михаил. История на Плевен. С., 2001.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  5. а б Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
  6. Международни контакти
  7. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.557.