Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.
Плевен
Герб на Плевен
Плевен (България)
Плевен
Плевен
43.417 N, 24.617 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 121 134 [2]
Надм. височина: 116 m
Пощ. код: 5800
Тел. код: 064
МПС код: ЕН (Пл)
Администрация
Държава: България
Област: Плевен
Община:
   - кмет		 Плевен
Найден Зеленогорски
(СДС, ДСБ, БЗНС, ⋯)
Адрес на общината
пл. Възраждане 2
Плевен 5800
тел.: +359 (64) 2-20-59
промяна на тази таблица

Плѐвен (до 1945 г. Плѣвенъ) е град в Централна Северна България, административен център на Община Плевен и на Област Плевен.

Изглед от града
Паметник "Плевенската епопея"
Исторически музей

Съдържание

[редактиране] География

Град Плевен е разположен в централната част на Мизия, равноотдалечен от река Дунав и Стара планина. Градът се намира на 160 км от София, 220 км от Букурещ, 150 км. от Русе, 300 км. от Варна и на 222 км. от Шумен. Най-близкото до града пристанище на река Дунав е Сомовит, отстоящо на 30 км. от Плевен. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански (пътнически и товарни) полети. Плевенска област има 301 хиляди жители, от които около 122 хиляди (по данни от НСИ за края на 2008 година) населяват самия град, което го прави седми по големина в Република България и трети в Северна България.

Жилищни комплекси

  • ж.к. "Сторгозия" - 25 000 жители
  • ж.к. Дружба" - 35 000 жители
  • "9-ти квартал" - 10 000 жители
  • ж.к. "Мара Денчева" - 8 000 жители
  • ж.к. "Кайлъка" - 4 000 жители
  • ж.к. "Скобелев" - 2 000 жители

И до днес Плевен е запазил културно-историческото си наследство. Особено интересни са регионалният исторически музей, Плевенската панорама, която представя 6 месечните битки по време на Освободителната война (1877 – 1878) и много други.

[редактиране] История

И до днес град Плевен е запазил културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 kg

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.

През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обращение. По това време славяните дават и днешното име на града — Плевен. За първи път името се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи.

По време на османското владичество Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище "Съгласие".

В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега - като Ден на признателността.

[редактиране] Религии

Най-старата запазена църква в града - „Свети Николай“ от 1834
Източноправославен храм в Плевен

"Св. Троица"

Плевен е град на етническата и религиозна толерантност. В града са представени повечето от най-разпространените световни религии. Преобладаваща e източноправославната, която се изповядва от около 90% от жителите на общината, 5% от населението са мюсюлмани. Никополската епархия, в която влиза и община Плевен, е най-голямата католическа епархия в страната. Римокатолици са 5% от населението. Различни протестантски църкви са също представени (адвентисти, методисти, петдесятници и др.).

Църквата „Свети Николай“ е единственият паметник от Възраждането с национално значение. Построена през 1834 г. на мястото на малкия параклис от времето на Втората българска държава, претърпял разрушения през 14 - 16 век. Със султански ферман от 1696 г. е разрешено той да бъде възстановен в стария му вид. По-късно е построена по-голяма църква, открита през 1834 г. Иконостасът е дело на майстори от тревненската резбарска школа, а иконите са рисувани от представители на самоковската школа. В храма е експонирана една от най-богатите колекции от икони на Димитър Зограф, включваща 68 икони.

Църквата „Света Троица“ е построена през 1934 г. в характерен източноправославен стил.

Сведения за църквата „Света Параскева“ се срещат в османо-турски регистри от 1523 г. По предложение на църковното настоятелство през 1870 г. на мястото на старата сграда е издигната нова, тържествено осветена лично от екзарх Антим I.

През 2001 година започва строежът на католическа църква, като се очаква той да приключи към края на 2007 година. С бързи темпове върви и строителството на новия православен храм в жилищен комплекс „Сторгозия“.

[редактиране] Политика

  • 2007 — Найден Зеленогорски — Коалиция „Заедно за Община Плевен (СДС,ДСБ,ДП,НДСВ,БСДП,БДС-радикали,ОБНЦБ, ДСБ)“: „Съюз на демократичните сили“, „Демократи за силна България“, „Български земеделски народен съюз“, „Демократическа партия“, „Национално движение Симеон Втори“, „Българска социалдемократическа партия“ (БСДП), "Български демократичен съюз „Радикали“, "Обединение на българските националисти „Целокупна България“ печели с 50.31%.
  • 2003 — Найден Зеленогорски (ОДС) печели на втори тур с 62% срещу Христофор Дочев (Граждански форум — Плевен, настояще и бъдеще).
  • 1999 — Найден Зеленогорски (ОДС плюс) печели на втори тур с 51% срещу Румен Петков (независим).
  • 1995 — Румен Петков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 52% срещу Теодосий Симеонов (ОДС).
  • 1991 — 1995 — кмет на Община Плевен е д-р Александър Александров (СДС)

[редактиране] Икономика

Допреди 15 години Плевен беше един от силно развитите промишлени градове, като структуроопределящи бяха отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В частност тук се произвеждаха машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше вторият по големина в страната. Градът се посещаваше от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР. В момента нефтената рафинерия "Плама" практически не работи, някои машиностроителни и металообработващи предприятия са ликвидирани, другите са свили многократно производството си; същото се отнася и за хранително-вкусовата промишленост. Има силно развитие на леката промишленост, водещи са фирмите "Мизия 96" (конфекция) и "Яна" (трикотаж); в тези браншове има още десетина средни и над 100 малки фирми. След 1991 г. има срив на туристическия поток, но от 2002 г. насам градът постепенно възстановява позициите си в бранша. С всяка година размерът на инвестициите се увеличава. Според Националната стратегическа рамка за периода 2007-2013 г. Плевен ще получи над 60% от евросубсидиите заедно с другите 6 града с население над 100 000 души в Република България.

[редактиране] Транспорт

На север от Плевен преминава международния първокласен авомобилен път Е-83 София - Букурещ. Автомагистрала А-2 "Хемус" от София до Варна е проектирана да преминава на 15 км южно от града. Плевен е важна гара от международната ж.п. линия София - Букурещ - Киев - Москва, както и основно вътрешно ж.п. направление по линията София - Варна. Градският транспорт в Плевен е почти изцяло тролейбусен. Общинската фирма "Тролейбусен транспорт" поддържа 14-те линии на елекстротранспорта, които се обслужват от 70 руски мотриси ЗИУ-682. Фирма "Автобусни превози" обслужва две вътрешноградски линии, които се обслужват от автобуси Икарус, Ивеко и Хюлиез, както и крайградските превози в община Плевен.

[редактиране] Образование

[редактиране] Висши училища

[редактиране] Средни училища

[редактиране] Културни и природни забележителности

Плевен е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.

  • Мавзолей-параклис "Св. Георги Победоносец", 09:00-12:00 и 13:00-18:00 ч., почивни дни - неделя и понеделник, има печат.;
  • Панорама "Плевенска епопея 1877 г.", 09:00-12:00 и 12:30-17:00 ч. без почивен ден, има печат.;
  • Регионален исторически музей, 09:00-12:00 и 13:00-17:00 ч., почивни дни - неделя и понеделник, има печат.

[редактиране] Исторически забележителности

С Освободителната война се свързват почти всички исторически забележителности на града. Близо 200 са паметниците, които напомнят на поколенията за най–кървавите битки, които са се водили по тези места. В центъра на града на Площад "Възраждане" 5 се намира Мавзолеят–гробница на руските и румънските войници, убити по време на войната. Друга забележителност, на която можете да се полюбувате е Плевенската панорама. Тя е разположена на върха на хълм. Създадена е в чест на 100 годишнината от Плевенската епопея, по подобие на Бородинската панорама в Москва. В близост до нея се намира и редутът, който генерал Скобелев е щурмувал три пъти. В негова чест паркът около Панорамата е наречен Скобелев.

Освен паметниците от Руско-турската война на територията на парк "Кайлъка" се намират и основите на римската крепост Сторгозия. Изградена е в късната античност - IV-VI в., на площ от 31 дка. Запазени и реставрирани са: укрепителната система, раннохристиянска базилика, хореум. Базиликата с размери 45 на 22 м. е трикорабна, триабсидна, с колонада от южната страна.

[редактиране] Природни забележителности

Плевен е известен с парк Кайлъка. Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. От тогава до наши дни напоената с кръв земя се нарича “Мъртвата долина”. По неповторим и силно въздействащ начин в парка се издига единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата символизира трите щурма с блокадата на града. В парка са разположени: Костницата, Къща-музей “Стоян и Владимир Заимови”, автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

[редактиране] Опера и театър

  • Драматично-куклен театър "Иван Радоев"
  • Държавна филхармония ( С ПМС № 194 от 15.09.1994 г. се закрива Народна опера с филхармоничен оркестър'"Христо Бръмбаров", и се създава нов Институт - Плевенска филхармония с открита оперна сцена "Христо Бръмбаров" (информация към 10.07.2009г.)
  • Северняшки ансамбъл за народни песни и танци, който е общински.
  • Ансамбъл "Мизия"

[редактиране] Музеи

  • Скобелев парк-музей изграден е на самото бойно поле през 1904-1907 г. На това място по време на третия щурм на Плевен (30 август - 11 септември 1877 г.) отрядът на генерал Скобелев води кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 воини. Напоената с кръв местност оттогава се нарича “Мъртва долина”. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата. Десетки руски оръдия от войната са подредени като батареи.
  • Къща-музей "Цар Освободител Александър II" Къщата на семейство Вацови, с богата вътрешна уредба, е построена през 1873 г. от същите дряновски майстори, които са строили къщата на Таки х.п. Георгев и църквата "Св. Параскева". Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II , на когото е представен плененият турски генерал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904-1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии.
  • Регионален исторически музей - исторически музей с етнографски и природонаучен отдел
  • Изложба-дарение Светлин Русев - художествена галерия, с около 400 произведения на известни български и чужди художници
  • Музей на виното (гр. Плевен) е плод на дългогодишна разработка на екип български и френски специалисти архитекти, енолози и музейни експерти от Плевенската панорама и Историческия музей. Музеят се намира в пещерно образование, което се състои от пет галерии с площ 650 кв.м. Местоположението на пещерата е на пет километра от центъра на град Плевен, в средата на Националния парк "Кайлъка".

[редактиране] Просвета

[редактиране] Читалище "Съгласие - 1869"

1869 година е паметна за Плевен с две събития: създаването от Апостола Васил Левски на първия революционен комитет и основаването на читалище "Съгласие".

Първа публична градска библиотека; Първа библиотека на Балканския полуостров, въвела десетичната класификационна система на Мелвин Дюи; Уникални екземпляри от 13-18 век, съхранявани в старопечатния книжен фонд; Първото българско библиографско списание "Книжовник"; Първият член на Международния библиографски съюз в Брюксел от цяла Източна Европа; 55 години навърши и обучилата над 5000 деца Балетна школа.

Читалището поставя основите на всички днешни профeсионални културни институти в региона: Драматичен театър, Филхармония, Оперен театър, Музей, Кино, Северняшки ансамбъл, Музикално училище.

След смърта Великият естраден певец Емил Димитров читалище залата на "Съгласие 1869" е именувана "Емил Димитров"

Днес, читалище "Съгласие 1869" е носител на орден "Кирил и Методий" І степен, със завоюваното престижно място в духовното пространство, има богат културен календар и работи активно като гражданска организация.

[редактиране] Редовни събития

  • Лауреатски дни "Катя Попова"
  • Ежегоден панаир "Партнерс експо"

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Плевен

  • Доц. Д-р Стефан Николов Кръстанов(р.1931 г.), един от най-големите български ортопеди - травматолози, осъществил през 80-те години първата в България операция , при която след злополука, отрязана ръка на пациент е напълно възстановена с всичките й двигателни функции
  • Милена Спасова ( род.1963) - пианист - педагог, създала частна пианистична школа в гр.Плевен
  • Дора Гложденска ( род.1924 - ум.2008г.) - виден вокален педагог и преподавател по оперно пеене в СМУ
  • Детелин Далаклиев(род.1983г.) - световен шампион по бокс в категория 54кг. от световното първенство в Милано (Италия)през 2009г.
  • Иво Николчев-(род.1967г.)- поп музикант, композитор, автор на много песни по стихове на плевенски поети,част от дует"Иво и Дебора", автор на музиката към няколко филма за културата и образованието в България.

[редактиране] Починали в Плевен

[редактиране] Други

[редактиране] Спорт

Плевен е сред водещите спортни центрове в България. Стотици са плевенските спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Връх на спортните постижения са олимпийските титли от олимпиадата в Сидни на Тереза Маринова (лека атлетика) и Гълъбин Боевски (вдигане на тежести). Спортното училище в града безспорно е най-силната школа за откриване и развитие на спортни таланти. Модерната материална база на училището, високото ниво на учебно-тренировъчния процес и добрите специалисти са предпоставка за бъдещи успехи. Всяка година над 2500 ученици участват в общинските и областните ученически игри по футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, хандбал, шахмат и др. Най-много отличия носят на Плевен състезателите по карате, лека атлетика, борба, вдигане на тежести, волейбол, тенис на маса. Част от дейността спортните клубове усъществяват в спортен комплекс"Спартак".Там тренират читирикратните бронзови медалистки по волейбол ВК"Спартак" -96,националните шампиони по тенис на маса от "Тетрон",както и националните ни шампиони по бокс от"Спартак",също така и един от водещите в страната карате клубове с безбройни национални и международни титли и отличия от 1990 година насам - Плевенският Клуб Бойни Изкуства "Петромакс" - Плевен. Баскетболният клуб “Спартак” отново е сред водещите отбори във вътрешното ни първенство. След спечелването на шампионските титли през 1995 и 1996 г. и на Купата на България през 1996 г. плевенските баскетболисти отново са с шансове за призово класиране. Футболни клубове - “Спартак” и "Белите орли" преодоляха тежките финансови проблеми. След трудностите през последния сезон те уверено вървят към първия ешелон. Плевенските спортисти разполагат с 2 стадиона, зали за тенис, волейбол и баскетбол, закрита лекоатлетическа писта, 2 тенискорта, рудербасейн за целогодишна подготовка,Който в момента тъне в развалини, база за конен спорт и др.

Парк "Кайлъка" е любимо място за отмора на плевенчани с условия за масов спорт. Град Плевен разполага с модерен спортен диспансер, който осигурява постоянен медицински надзор на активните спортисти и дава възможност да се провеждат лечебни и възстановителни процедури.

[редактиране] Побратимени градове

Плевен е побратимен град или има партньорство с:[2] [3]

[редактиране] Източници

  • Трифонов, Юрдан. История на града Плевен до Освободителната война. С., 1938.
  • Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. С., 1979.
  • Стефанов, П., йером. Книжовният живот в Плевен и Плевенско (XVI-XVIII в.). - Българска книга, 1992, № 11, с. 3-6, 1 ил.
  • Грънчаров, Михаил. История на Плевен. С., 2001.
  1. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.557.
  2. ↑ Международни контакти
  3. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  4. ↑ [1]

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Плевен.


Населени места в Община Плевен
Беглеж | Бохот | Брестовец | Бръшляница | Буковлък | Върбица | Горталово | Гривица | Дисевица | Коиловци | Къртожабене | Къшин | Ласкар | Мечка | Николаево | Опанец | Пелишат | Плевен |Радишево | Ралево | Славяново | Тодорово | Тученица | Търнене | Ясен
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD“.