Мелнишка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мелнишка епархия
Местно име Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου
Църква Вселенска патриаршия
Страна Византийска империя
Османска империя
Център Мелник
Дата на основаване XIII век
Дата на закриване 1913 г.
Сан митрополит

Мелнишката епархия (на гръцки: Μητρόπολη Μελενίκου) е историческа епархия на Вселенската патриаршия със средище град Мелник. Катедрални църкви на епархията са „Свети Никола“ на хълм край града, а от XVIII век градската „Свети Николай Чудотворец“.

История[редактиране | edit source]

Епархията е основана в XIII век. През XIX век обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Серската каза с общо 101 християнски селища.[1] След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия.[2] През 1891 - 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година част от епархията попада в Гърция, част в България. От 1913 до 1914 година управляващ епархията е архимандрит Инокентий Софийски.[4] След това диоцезът на Мелнишката епархия е поделен между Струмишката епархия на Българската православна църква и Валовищката и Мелнишка на Цариградската патриаршия, управлявана днес от Църквата на Гърция. В 1919 година, след като град Струмица е предаден на Сърбо-хърватско-словенското кралство, остатъкът от диоцеза на бившата Мелнишка епархия на територията на България е присъединен към Неврокопската епархия.

Мелнишки е титулярна епископска титла (тоест без епархия) на БПЦ.

Епископи[редактиране | edit source]

Мелнишки митрополити
Име Име Години
Доротей Δωρόθεος споменат в 1285 г.[5]
Максим Μάξιμος споменат в 1294 г.[6]
Макарий I Μακάριος споменат в 1299 г.[7]
Йоан Ιωάννης споменат в 1315-1316 г.[8]
Митрофан I Μητροφάνης 1347 - 1352[9]
Кирил I Κύριλλος споменат в 1355 - 1356 г., като обновител на „Свети Никола“ в Мелник[10][11][12]
Калист Κάλλιστος споменат в 1371 г.
Спиридон Σπυρίδων споменат в 1377 г.[13]
Митрофан II Μητροφάνης 1379 - 1386[14]
Евстратий Ευστράτιος споменат в 1438 г.[15]
Матей I Ματθαίος 1439 - 1474[16]
Макарий II Μακάριος 1474 - 1485[17]
Герасим Γεράσιμος 1485 - 1505[18]
Дионисий I Διονύσιος 1505 - 1528[19]
Матей II Ματθαίος 1528 - 1555[20]
Теона Θεωνάς 1555-1559[21]
Неофит Νεόφυτος 1559,[22] 1578
Методий Μεθόδιος ръкоположен на 2 юни 1578[23]-март 1581[24]
Анастасий Αναστάσιος 1581 - 1589[25]
Филарет Φιλάρετος споменат в 1591 г.[26]
Софроний I Σωφρόνιος  ? - 1593[27]
Гавриил Γαβριήλ 1593 - 1598[28]
Софроний II Σωφρόνιος 1598 - 1621[29]
Галактион Γαλακτίων 1621 - 1628[30]
Христофор Χριστόφορος 1628 - 1653[31]
Теофан Θεοφάνης 1654 - 1659[32]
Григорий I Γρηγόριος април 1659 - 1661[33]
Силвестър Σιλβέστρος 9 май 1661 - 15 май 1667[34]
Захарий Ζαχαρίας 1667 - 1677[35]
Дионисий II Διονύσιος 1677 - 1683, 1685, 1687, 1689[36]
Кирил II Κύριλλος 1683 - 1685, 1687, 1688[37]
Макарий III Μακάριος 18 април 1689 - 1696)[38]
Стефан Στέφανος 1696 - 1706[39]
Григорий II Γρηγόριος 1706 - 1711[40]
Мелетий Μελέτιος 1711 - 1716[41]
Антим I Άνθιμος споменат в 1721[42] и 1732 г.[43]
Кирил III Κύριλλος 1737 - 1745[44]
Йоаникий Ιωαννίκιος 1745 - 1753[45]
Филарет Φιλάρετος бивш созополски митрополит, 1753 - 1755[46]
Макарий IV Μακάριος 1755 - 1763[47]
Дамаскин Δαμασκηνός 1763 - 1769[48]
Леонтий Λεόντιος 1769 - 1796[49]
Антим II Άνθιμος 1796 - 1820[50]
Самуил Σαμουήλ 1820 - 1830[51]
Григорий III Γρηγόριος 1830 - 1837[52]
Дионисий III Διονύσιος 1837 - 1875[53]
Прокопий Προκόπιος 1875 - 1891
Александър Αλέξανδρος 1892 - 1894
Константин I Κωνσταντίνος 1894 - 1899
Леонтий Λεόντιος 1899 - 1901
Йоаким Ιωακείμ 1901 - 1903
Ириней Ειρηναίος 1903 - 1906
Теодорит Θεοδώρητος 1906
Емилиан Αιμιλιανός 1906 - 1911
Константин II Κωνσταντίνος 1912 - 1913
Мелнишки титулярни епископи
Име Години
Генадий 1998 - 2008
Серафим 2011 - 2014

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 360.
  2. Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.
  3. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр. 116-117.
  4. Духовници
  5. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 5927.
  6. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 16801
  7. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 16264
  8. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 8615; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 155-157.
  9. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 18061; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 267-269.
  10. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 14039
  11. Српски биографски речник, том 5.
  12. Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. - In: Jünge Römer - neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185.
  13. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 26573
  14. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 18062
  15. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 6347
  16. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 17367; Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 381.
  17. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  18. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996, № 3750.
  19. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  20. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  21. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  22. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 3, 1882-3, 382.
  23. Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976. с. 252.
  24. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 286-287, 295-296, 318.
  25. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 318-319; Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  26. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  27. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 318-319.
  28. Ε. Γ. Ταπεινός, Εκκλησιαστική ιστορία της μητροπόλεως Μελενίκου. - Εκκλεσιαστική Αλήθεια, 11, 1891-2, 318-319.
  29. Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 183-188.
  30. Βαλαής, 188-193.
  31. Βαλαής, 193-200.
  32. Βαλαής, 201-206.
  33. Βαλαής, 207-209.
  34. Βαλαής, 209-213.
  35. Βαλαής, 213-216.
  36. Βαλαής, 216-218.
  37. Βαλαής, 218-219.
  38. Βαλαής, 220-221.
  39. Βαλαής, 222-224.
  40. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  41. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  42. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
  43. Гергова, Ив., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров. Корпус на стенописите от ХVІІІ век в България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2006. с. 160, 174.
  44. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  45. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  46. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  47. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  48. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  49. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  50. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  51. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  52. Θρησκευτική και ηθική εγκυκλοπαίδεια. Т.8. Αθήναι, 1966, 926.
  53. Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis. T.1. Padova, 1988, 447.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.