Варненска и Великопреславска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Най-големият храм в епархията и втори в страната, първият катедрален храм, посветен на Освобождението от османско робство - катедралата „Успение Богородично“ във Варна
Храм „Св. Успение Богородично“ - Търговище

Със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище.

Съдържание

[редактиране] История

Варна е апостолска катедра, според редица източници първозванният Христов Апостол Андрей проповядва Евангелието по крайбрежието на Черно море. Във Варна (Odyssoupolis) поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий (56-59 г.), за когото Свети Апостол Павел казва: "Поздравете обичния ми в Господа Амплий" (Рим. 16:8).

От втората половина на VII в. Одесос вече не съществува. През IX-Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна е архиепископия, през XIII-XIV в. - епископия, след което е въздигната в митрополия.

Известни са митрополитите Методий (1325), Маркел(1327), Методий (1347), Алексий (1373-80), Гавриил (1469), Калист (1484), Акакий (1572-94), Мелетий (1604), Теоклит (1604-05), Матей (1606), Митрофан (1622), Порфирий (1624), Партений (1624-32), Мелетий (1635), Партений (1639), Антим (1649-54), Даниил (1656), Даниил (1657), Никодим (1662), Митрофан (1672), Григорий (1698), Калиник (1720-26), Неофит (1774), Филотей (1780-97 г.), Паисий (1799-1806 г.), Григорий (1806 г.), Захарий (1817-21), Филотей (1821, заминал заедно с руските войски в Одеса), Калиник (1830), Йосиф (1835-46 г., когато бива заточен в Света Гора, тъй като е бил по произход българин и помагал на българите), Порфирий (1847-64), Иоаким (1864-74)

През 1872 г. пристига първият български Варненски и Преславски митрополит Симеон. До 1882 г. той пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епархията до 1937 г. Следващият Варненски и Преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898-1988). По такъв начин на Варненската митрополитска катедра за 115 години са светителствували само двама архиерея. Днешният Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил възглавява епархията от 1989 г.

[редактиране] Варненски и Преславски митрополити

[редактиране] Варненски митрополити

  • Калист (споменат в 1483-1484 г.)[1]
  • Гавриил (споменат през януари 1565 г.)[2]
  • Партений (споменат през октомври 1568 г.)[3]
  • Акакий (1572-1594[1], споменат през май 1590 г.[4])
  • Теолипт (споменат през юни 1601 г., отстранен през 1605 г.)[5]
  • Матей (избран на 12.01.1605 г., отстранен в 1606 г.)[6]
  • Мелетий (избран на 15.03.1606 г.)[7]
  • Митрофан (1622)[2]
  • Порфирий (1624)[3]
  • Партений (споменат през юни 1624 и май 1631 г., починал в 1635 г.)[8]
  • Мелетий (избран на 07.04.1635 г., отстранен в 1637 г.)[9]
  • Агатангел (избран през април 1637 г.)[10]
  • Мелетий (вторично отстранен в 1639 г.)[11]
  • Партений (избран през декември 1639 г.)[12]
  • Мелетий (починал в 1649 г.)[13]
  • Антим (избран на 11.08.1649, починал в 1655 г.)[14]
  • Даниил I (избран през май 1655, отстранен в 1657 г.)[15]
  • Даниил II (избран през юли 1657, отстранен в 1658 г.)[16]
  • Никодим (избран на 20.06.1658, отстранен в 1662 г.)[17]
  • Митрофан (избран на 11.06.1662, починал в 1674 г.)[18]
  • Макарий (избран на 15.08.1674 г.)[19]
  • Серафим[20]
  • Лъв[21]
  • Григорий (ок. 1698 г.)[4]
  • Кирил (споменат през май 1712 г.)[22]
  • Калиник (споменат през март 1713, август и октомври 1717, май 1718, януари, февруари и април 1720, септември 1721 и септември 1723 г.)[23]
  • Атанасий (споменат през декември 1726 и в 1727 г.)[24]
  • Йоаким (споменат през юли 1742 и на 13.06.1750, починал в 1754 г.)[25]
  • Калиник (избран през септември 1754, починал в 1761 г.)[26]
  • Неофит (избран на 08.10.1761, починал в 1783 г.)[27]
  • Филотей (избран през септември 1783, преместен през 1797 г.)[28]
  • Григорий I (избран през февруари 1797, починал пак в 1797 г.)[29]
  • Григорий II (избран през април 1797, преместен през 1800 г.)[30]
  • Паисий (избран през септември 1800, подал оставка в 1806 г.)[31]
  • Хрисант, бивш созополски митр. (избран през октомври 1806, преместен през 1817 г.)[32]
  • Захарий (избран през юни 1817, починал в 1820/21 г.)[33]
  • Филотей (избран през януари 1821, напуснал епархията кьм 1830 г.)[34]
  • Калиник Месемврийски (местоблюстител от август 1830, варненски и месемврийски митрополит от 02.09.1834, варненски митрополит от януари 1835, остранен през същата 1835 г.)[35]
  • Йосиф (избран през февруари 1835, преместен в 1846 г.)[36]
  • Аверкий (избран през октомври 1846, починал в 1847 г.)[37]
  • Порфирий, бивш преславски митроΑполит (избран на 05.03.1847, починал в 1864 г.)[38]
  • Йоаким (избран на 10.12.1864, преместен през 1874 г.)[39]

[редактиране] Варненски митрополити, назначени от Цариградската патриаршия[40]

  • Калиник (избран на 12.01.1874, преместен през 1875 г.)
  • Кирил (избран на 22.03.1875, преместен през 1882 г.)
  • Калиник (избран на 27.11.1882, преместен през 1887 г.)
  • Гавриил (избран на 15.10.1887, подал оставка в 1889 г.)
  • Григорий, бивш костурски митр. (избран на 10.10.1889, починал в 1891 г.)
  • Александър (избран на 05.02.1891, подал оставка пак в 1891 г.)
  • Поликапр (избран на 01.08.1891, починал в 1906 г.)
  • Неофит (избран на 27.04.1906, преместен през 1911 г.)
  • Йоан (избран на 15.02.1911, починал в 1913 г.)
  • Никодим (избран на 18.06.1913, преместен на 24.05.1924 г.)

[редактиране] Преславски епископи (от 1830 г. - митрополити)

  • Доротей, митрополит и прототрон (споменат в 1360 г.)[41]
  • Григорий (споменат в 1578 г.)[42]
  • Спиридон (споменат през май 1590 г.)[43]
  • Григорий (споменат на 4.11.1620 г.)[44]
  • Калиник (споменат през септември 1623, януари 1630, септември 1636[45] и в 1643 г.[46])
  • Нектарий (избран на 15.12.1680 г.)[47]
  • Софроний[48]
  • Никофор (споменат в 1720 г.)[49]
  • Партений (починал в 1747 г.)[50]
  • Гедеон (избран на 09.11.1747,[51] споменава се в 1765 г.[52])
  • Антим (споменат през 1829,[53] преместен в 1831 г.[54])
  • Григорий (избран през юли 1831, остранен в 1833 г.)[55]
  • Герасим (избран през април 1833, преместен в 1840 г.)[56]
  • Порфирий (избран през юни 1840, преместен през 1847 г.)[57]
  • Дионисий (избран на 05.03.1847, преместен през 1859 г.)[58]
  • Вениамин (избран на 17.12.1859, напуснал епархията към 1861 г.)[59]
  • Антим (избран на 23.05.1861, преместен на 13.04.1868 г.)[60]
  • без наместник до 1872 г.

[редактиране] Варненско-преславски митрополити

[редактиране] Бележки

  1. Αποστολόπουλος, Δ. Ο " Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 128, 136.
  2. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 126
  3. Γερμανός, σ. 126
  4. Γερμανός, σ. 126
  5. Γερμανός, σ. 126
  6. Γερμανός, σ. 126
  7. Γερμανός, σ. 126
  8. Γερμανός, σ. 126
  9. Γερμανός, σ. 126-7
  10. Γερμανός, σ. 127
  11. Γερμανός, σ. 127
  12. Γερμανός, σ. 127
  13. Γερμανός, σ. 127
  14. Γερμανός, σ. 127
  15. Γερμανός, σ. 127
  16. Γερμανός, σ. 127
  17. Γερμανός, σ. 127
  18. Γερμανός, σ. 127-8
  19. Γερμανός, σ. 128
  20. Γερμανός, σ. 128
  21. Γερμανός, σ. 128
  22. Γερμανός, σ. 128
  23. Γερμανός, σ. 128
  24. Γερμανός, σ. 128
  25. Γερμανός, σ. 128
  26. Γερμανός, σ. 128
  27. Γερμανός, σ. 128
  28. Γερμανός, σ. 128
  29. Γερμανός, σ. 128
  30. Γερμανός, σ. 128-9
  31. Γερμανός, σ. 129
  32. Γερμανός, σ. 129
  33. Γερμανός, σ. 129
  34. Γερμανός, σ. 129
  35. Γερμανός, σ. 129
  36. Γερμανός, σ. 129
  37. Γερμανός, σ. 129
  38. Γερμανός, σ. 129
  39. Γερμανός, σ. 129
  40. Γερμανός, σ. 129-130
  41. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  42. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 202
  43. Γερμανός, σ. 157
  44. Γερμανός, σ. 157
  45. Γερμανός, σ. 157
  46. Христова, Караджова, Узунова, № 308
  47. Γερμανός, σ. 158
  48. Γερμανός, σ. 158
  49. Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век. Велико Търново, 1999, 33-34.
  50. Γερμανός, σ. 158
  51. Γερμανός, σ. 158
  52. Христова, Караджова, Узунова, №№ 403-404
  53. Начев, В. Български надписи. С., 1994, № 124
  54. Γερμανός, σ. 158
  55. Γερμανός, σ. 158
  56. Γερμανός, σ. 158
  57. Γερμανός, σ. 158-159
  58. Γερμανός, σ. 159
  59. Γερμανός, σ. 159
  60. Γερμανός, σ. 159

[редактиране] Манастири

  • Манастир „Св. Атанас“ - село Оброчище;
  • Аладжа манастир „Св. Троица“ - град Варна;
  • Патлейнски манастир „Св. Пантелеймон“ - местност "Патлейна", град Велики Преслав;
  • Манастир „Свети апостоли Петър и Павел“ - село Златар, Шуменско;
  • Манастир „Св. св. Константин и Елена“ - едноименен курортен комплекс град Варна;
  • Манастир „Св. св. Кирил и Методий“ - стария град Велики Преслав;
  • Манастир „Св. Йоан Рилски“ - село Черни връх, Шуменско;
  • Манастир „Св. Марина“ - село Ботево, Варненско.
  • Манастир "Св. пророк Илия", с. Александрия, Добричко
  • Манастир "Рождество на Пресвета Богородица", м. Сотира, Варна
  • Манастир "Св. Вмчца Екатерина", с. Българево

[редактиране] Храмове

Общият брой на църковните настоятелства във Варненската и Великопреславска епархия е 330:

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици