Варненска и Великопреславска епархия
Със седалище в град Варна и архиерейски наместничества в Шумен, Провадия, Добрич и Търговище.
Съдържание |
[редактиране] История
Варна е апостолска катедра, според редица източници първозванният Христов Апостол Андрей проповядва Евангелието по крайбрежието на Черно море. Във Варна (Odyssoupolis) поставя за пръв епископ своя ученик Апостол Амплий (56-59 г.), за когото Свети Апостол Павел казва: "Поздравете обичния ми в Господа Амплий" (Рим. 16:8).
От втората половина на VII в. Одесос вече не съществува. През IX-Х век с покръстването на българите отново се появява живот, като Варна е архиепископия, през XIII-XIV в. - епископия, след което е въздигната в митрополия.
Известни са митрополитите Методий (1325), Маркел(1327), Методий (1347), Алексий (1373-80), Гавриил (1469), Калист (1484), Акакий (1572-94), Мелетий (1604), Теоклит (1604-05), Матей (1606), Митрофан (1622), Порфирий (1624), Партений (1624-32), Мелетий (1635), Партений (1639), Антим (1649-54), Даниил (1656), Даниил (1657), Никодим (1662), Митрофан (1672), Григорий (1698), Калиник (1720-26), Неофит (1774), Филотей (1780-97 г.), Паисий (1799-1806 г.), Григорий (1806 г.), Захарий (1817-21), Филотей (1821, заминал заедно с руските войски в Одеса), Калиник (1830), Йосиф (1835-46 г., когато бива заточен в Света Гора, тъй като е бил по произход българин и помагал на българите), Порфирий (1847-64), Иоаким (1864-74)
През 1872 г. пристига първият български Варненски и Преславски митрополит Симеон. До 1882 г. той пребивава в Шумен, след което се премества във Варна и управлява епархията до 1937 г. Следващият Варненски и Преславски архипастир е Митрополит Йосиф (1898-1988). По такъв начин на Варненската митрополитска катедра за 115 години са светителствували само двама архиерея. Днешният Варненски и Великопреславски Митрополит Кирил възглавява епархията от 1989 г.
[редактиране] Варненски и Преславски митрополити
[редактиране] Варненски митрополити
- Калист (споменат в 1483-1484 г.)[1]
- Гавриил (споменат през януари 1565 г.)[2]
- Партений (споменат през октомври 1568 г.)[3]
- Акакий (1572-1594[1], споменат през май 1590 г.[4])
- Теолипт (споменат през юни 1601 г., отстранен през 1605 г.)[5]
- Матей (избран на 12.01.1605 г., отстранен в 1606 г.)[6]
- Мелетий (избран на 15.03.1606 г.)[7]
- Митрофан (1622)[2]
- Порфирий (1624)[3]
- Партений (споменат през юни 1624 и май 1631 г., починал в 1635 г.)[8]
- Мелетий (избран на 07.04.1635 г., отстранен в 1637 г.)[9]
- Агатангел (избран през април 1637 г.)[10]
- Мелетий (вторично отстранен в 1639 г.)[11]
- Партений (избран през декември 1639 г.)[12]
- Мелетий (починал в 1649 г.)[13]
- Антим (избран на 11.08.1649, починал в 1655 г.)[14]
- Даниил I (избран през май 1655, отстранен в 1657 г.)[15]
- Даниил II (избран през юли 1657, отстранен в 1658 г.)[16]
- Никодим (избран на 20.06.1658, отстранен в 1662 г.)[17]
- Митрофан (избран на 11.06.1662, починал в 1674 г.)[18]
- Макарий (избран на 15.08.1674 г.)[19]
- Серафим[20]
- Лъв[21]
- Григорий (ок. 1698 г.)[4]
- Кирил (споменат през май 1712 г.)[22]
- Калиник (споменат през март 1713, август и октомври 1717, май 1718, януари, февруари и април 1720, септември 1721 и септември 1723 г.)[23]
- Атанасий (споменат през декември 1726 и в 1727 г.)[24]
- Йоаким (споменат през юли 1742 и на 13.06.1750, починал в 1754 г.)[25]
- Калиник (избран през септември 1754, починал в 1761 г.)[26]
- Неофит (избран на 08.10.1761, починал в 1783 г.)[27]
- Филотей (избран през септември 1783, преместен през 1797 г.)[28]
- Григорий I (избран през февруари 1797, починал пак в 1797 г.)[29]
- Григорий II (избран през април 1797, преместен през 1800 г.)[30]
- Паисий (избран през септември 1800, подал оставка в 1806 г.)[31]
- Хрисант, бивш созополски митр. (избран през октомври 1806, преместен през 1817 г.)[32]
- Захарий (избран през юни 1817, починал в 1820/21 г.)[33]
- Филотей (избран през януари 1821, напуснал епархията кьм 1830 г.)[34]
- Калиник Месемврийски (местоблюстител от август 1830, варненски и месемврийски митрополит от 02.09.1834, варненски митрополит от януари 1835, остранен през същата 1835 г.)[35]
- Йосиф (избран през февруари 1835, преместен в 1846 г.)[36]
- Аверкий (избран през октомври 1846, починал в 1847 г.)[37]
- Порфирий, бивш преславски митроΑполит (избран на 05.03.1847, починал в 1864 г.)[38]
- Йоаким (избран на 10.12.1864, преместен през 1874 г.)[39]
[редактиране] Варненски митрополити, назначени от Цариградската патриаршия[40]
- Калиник (избран на 12.01.1874, преместен през 1875 г.)
- Кирил (избран на 22.03.1875, преместен през 1882 г.)
- Калиник (избран на 27.11.1882, преместен през 1887 г.)
- Гавриил (избран на 15.10.1887, подал оставка в 1889 г.)
- Григорий, бивш костурски митр. (избран на 10.10.1889, починал в 1891 г.)
- Александър (избран на 05.02.1891, подал оставка пак в 1891 г.)
- Поликапр (избран на 01.08.1891, починал в 1906 г.)
- Неофит (избран на 27.04.1906, преместен през 1911 г.)
- Йоан (избран на 15.02.1911, починал в 1913 г.)
- Никодим (избран на 18.06.1913, преместен на 24.05.1924 г.)
[редактиране] Преславски епископи (от 1830 г. - митрополити)
- Доротей, митрополит и прототрон (споменат в 1360 г.)[41]
- Григорий (споменат в 1578 г.)[42]
- Спиридон (споменат през май 1590 г.)[43]
- Григорий (споменат на 4.11.1620 г.)[44]
- Калиник (споменат през септември 1623, януари 1630, септември 1636[45] и в 1643 г.[46])
- Нектарий (избран на 15.12.1680 г.)[47]
- Софроний[48]
- Никофор (споменат в 1720 г.)[49]
- Партений (починал в 1747 г.)[50]
- Гедеон (избран на 09.11.1747,[51] споменава се в 1765 г.[52])
- Антим (споменат през 1829,[53] преместен в 1831 г.[54])
- Григорий (избран през юли 1831, остранен в 1833 г.)[55]
- Герасим (избран през април 1833, преместен в 1840 г.)[56]
- Порфирий (избран през юни 1840, преместен през 1847 г.)[57]
- Дионисий (избран на 05.03.1847, преместен през 1859 г.)[58]
- Вениамин (избран на 17.12.1859, напуснал епархията към 1861 г.)[59]
- Антим (избран на 23.05.1861, преместен на 13.04.1868 г.)[60]
- без наместник до 1872 г.
[редактиране] Варненско-преславски митрополити
[редактиране] Бележки
- ↑ Αποστολόπουλος, Δ. Ο " Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 128, 136.
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 126
- ↑ Γερμανός, σ. 126
- ↑ Γερμανός, σ. 126
- ↑ Γερμανός, σ. 126
- ↑ Γερμανός, σ. 126
- ↑ Γερμανός, σ. 126
- ↑ Γερμανός, σ. 126
- ↑ Γερμανός, σ. 126-7
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127
- ↑ Γερμανός, σ. 127-8
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128
- ↑ Γερμανός, σ. 128-9
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129
- ↑ Γερμανός, σ. 129-130
- ↑ Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1-2. С., 2003-2004, № 202
- ↑ Γερμανός, σ. 157
- ↑ Γερμανός, σ. 157
- ↑ Γερμανός, σ. 157
- ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
- ↑ Γερμανός, σ. 158
- ↑ Γερμανός, σ. 158
- ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век. Велико Търново, 1999, 33-34.
- ↑ Γερμανός, σ. 158
- ↑ Γερμανός, σ. 158
- ↑ Христова, Караджова, Узунова, №№ 403-404
- ↑ Начев, В. Български надписи. С., 1994, № 124
- ↑ Γερμανός, σ. 158
- ↑ Γερμανός, σ. 158
- ↑ Γερμανός, σ. 158
- ↑ Γερμανός, σ. 158-159
- ↑ Γερμανός, σ. 159
- ↑ Γερμανός, σ. 159
- ↑ Γερμανός, σ. 159
[редактиране] Манастири
- Манастир „Св. Атанас“ - село Оброчище;
- Аладжа манастир „Св. Троица“ - град Варна;
- Патлейнски манастир „Св. Пантелеймон“ - местност "Патлейна", град Велики Преслав;
- Манастир „Свети апостоли Петър и Павел“ - село Златар, Шуменско;
- Манастир „Св. св. Константин и Елена“ - едноименен курортен комплекс град Варна;
- Манастир „Св. св. Кирил и Методий“ - стария град Велики Преслав;
- Манастир „Св. Йоан Рилски“ - село Черни връх, Шуменско;
- Манастир „Св. Марина“ - село Ботево, Варненско.
- Манастир "Св. пророк Илия", с. Александрия, Добричко
- Манастир "Рождество на Пресвета Богородица", м. Сотира, Варна
- Манастир "Св. Вмчца Екатерина", с. Българево
[редактиране] Храмове
Общият брой на църковните настоятелства във Варненската и Великопреславска епархия е 330:
- Катедрален храм „Свето Успение Богородично“ - Варна;
- Храм Успение Богородично (Търговище)
- Храм Свети Иван Рилски (Търговище)
- Храм "Св. Архангел Михаил" — село Конак, община Попово;
[редактиране] Външни препратки
- Варненска и Великопреславска епархия
- Фотогалерия от манастирите във Варненска и Великопреславска епархия
|
||||||||||||||||