Провадия
| Провадия | |
Панорамен изглед към града. |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 13 783 (ГРАО, 2010-12-15)* 13 255 (НСИ) |
| Землище | 21,738 km² |
| Надм. височина | 56 m |
| Пощ. код | 9200 |
| Тел. код | 0518 |
| МПС код | В (В) |
| ЕКАТТЕ | 58503 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община - кмет |
Провадия Филчо Филев (БСП) |
Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Провадия. Населението на града е 14 361 жители.[1][2][3]
Съдържание |
[редактиране] География
Община Провадия е разположена в източната част на дунавската равнина, върху Провадийското и Добринското плато на площ от 573,6 кв.км. Провадия заема южната част на Провадийския пролом и се простира от двете страни на река Провадийска.
[редактиране] Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]
| Провадия | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | 8 729 | 12 463 | 13 826 | 15 166 | 15 781 | 15 251 | 14 141 | 13 654 | 13 221 | 12 901 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3] | ||||||||||
[редактиране] История
Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.
Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.
През 1388 г. след продължителна обсада Овеч (крепостта Piravada) е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.
[редактиране] Религии
Основната религия, изповядвана в Провадия, е източноправославната. Православният храм „Св. Благовещение“ е известен с пищната си украса. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда и ежегодният пролетен панаир.
В центъра на града се издига 300-годишната джамия „Тусун бей“ — остатък от турското робство.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Забележителности
Училище за гайдари и други инструменти, както и народни песни.
Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс Ламбова къща, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство, Художествената галерия в града, музейните сбирки в селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др.
[редактиране] Личности родени в Провадия.
- Светослав Обретенов (1909-1955), български композитор и хоров диригент
- Ивелина Балчева, певица
- Вичо Димов Иванов (1901-1979), писател и художник (роден в с.Петров дол, община Провадия)
- Йордан Славчев р.1960 енигматик и издател
- Йордан Нихризов (р.1953), български политик, инженер
- Люба Обретенова (1919-1997), българска пианистка
- Светослав Овчаров режисьор, професор в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
- Камен Радев, председател на Национална Айкидо и Джиу-Джицу Федерация
- Цончо Родев, писател
- Георги Стоянов, програмист
- Миглена Тачева, български политик, юрист, министър на правосъдието от 2007 г.
- Василена Радева р.1982, режисьор, носител на наградите "Аскеер" за дебют, "Икар" за най-добро представление ("Нордост - приказка за разрушението") и Наградата за изкуство "Ст. Камбарев 2001"
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
Провадийската крепост е изоставена. Днес трите входа-сечената скала,основите на трите църкви-една от които е издълбана в скалите,кладенец с дълбочина 76м.и множество други следи,напомнят за славното минало на Провад-Овеч.
[редактиране] Кухня
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“