Пещера (град)

	Пещера
	Пещера
	42° с. ш. 24° и. д. / 42.033° с. ш. 24.3° и. д. (G) Координати: 42° с. ш. 24° и. д. / 42.033° с. ш. 24.3° и. д. (G)
Общи данни
Население	20 753 (ГРАО, 2010-12-15)*; 16 746 (НСИ)
Землище	90,245 km²
Надм. височина	461 m
Пощ. код	4550
Тел. код	0350
МПС код	РА (Пз)
ЕКАТТЕ	56277
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община; - кмет	Пещера; Георги Козарев; (БСП)
Адрес община
	ул. "Дойранска епопея" № 17; ; тел.: 0350/6-22-01

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

Пе́щера е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до градовете Батак и Брацигово. Градът е четвърти по големина в областта след Пазарджик, Велинград и Панагюрище и е административен център на Община Пещера.

Съдържание

1 География
2 История
- 2.1 Ранна история
- 2.2 Възраждане
3 Религии
4 Икономика
5 Забележителности
6 Редовни събития
7 Личности
8 Галерия
9 Източници
10 Външни препратки

[редактиране] География

Град Пещера (461 м н.в.) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина, на 18 км от Пазарджик, 42 км от Пловдив и на 125 км от София. На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината — с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12,6°С. Валежите са сравнително добри — от 670 до 680 л/м² годишно.

[редактиране] История

[редактиране] Ранна история

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на IV век пр. Хр. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура — кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдъръмени пътища, мостове, останки от крепостите Киево кале, Перун, Тъмра, Св. Никола, Св. Петка и др.

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това от пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името "Пещера" е от 1479 година. По това време Пещера е част от тимара на някой си Мустафа заедно с още 41 селища.

[редактиране] Възраждане

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св. Димитър", "Св. Петка" и "Св. Богородица" в гр. Пещера, "Св. Марина" в Пловдив, "Св. Богородица" в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището "Надежда" - през 1873 г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров — учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В опълчението участват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Градът е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-ма рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.

През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 цинцарски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето цинцари), 53 цигани и един каракачанин. 5 години по-късно населението на града е 4704 души, а къщите - 876.

[редактиране] Религии

Център на Архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква. В града има и мусюлмани, които имат две джамии.

[редактиране] Икономика

Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода, които се намират на територията на града:

„Биовет Пещера“ – завод за антибиотици и лекарства ;
„Винпром Пещера“ – завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си “Пещерска гроздова”;
"Херкал ООД ;
"Comyp" - обувен завод ;
"ГИДО"ООД - обувен завод ;
"Bari" - обувен завод ;
"Ingiliz" - обувен завод ;

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Туристически

Пещера Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. (лятно работно време от 9 до 17:15 ч. без почивни дни, зимно от 10 до 16 ч., има печат на БТС). Пещерата се намира на 5 км югозападно от град Пещера в Баташката планина, Западните Родопи. Тази труднодостъпна пещера е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961 г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името и на основание фигурите напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината и е 220 м и заема площ 3130 кв.м. и има над 600 000 сталактити. Намира се в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло. Има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голямата зала, Каменната гора. По своята пищност и красота в туристическата анкета е поставена сред 4-те чудесни български пещери - Магурата, Леденика и Съева дупка.^{[източник?]} През 1979 г. пещера Снежанка е обявена за природна забележителност и годишно се посещава от около 10 000 души.
Пещера Юбилейна се намира на 600 м. надморска височина. Дължината ѝ е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974 г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
Летовище "Св. Константин" е на 18 км от града, известно със своя мек климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов.
Резерват "Купена" се намира на 3 км южно от Пещера, богат на застрашени от изчезване растителни и животински видове.
Старият кавак пред общината - висок около 26м, на възраст около 9 века - защитена приодна забележителност.

[редактиране] Музеи

Исторически музей – експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекция от над 8 000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби.

[редактиране] Други

Църквата "Св. Димитър" е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 - 1831 г от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов(Казоолу). Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: "Богородица Одигитрия", определена като изпълнена през 17-18 век, "Велик архангелски събор" - датирана от 1830 година, "Св. Димитър" - датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции "Богородица ширшая", "Благовещение" и някои старозаветни пророци.
Художествена галерия “Проф. Веселин Стайков” - създадена е през 1996 г. Фондът и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф. Веселин Стайков, доц. Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др.
Ансамбъл “Славейче” – общински ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1995 година, наследник на ансамбъл “Здравец”.В него танцуват и пеят четири възрастови групи и обхващат над 100 деца. Имат изнесени над сто концерта в страната и чужбина. Лауреати са на много фестивали.
Културен дом - основан през 1980 г. В клубните и кръжочни форми на културен дом Пещера участват над 250 деца. Особено внимание се отделя на развитието на танцовото и музикално изкуство и новите информационни технологии.
Читалища – на територията на община Пещера има 3 читалища със 100-годишна история. Всички те са с много добри комплектовани библиотечни фондове.В читалищата работят над 20 форми на художествената самодейност и крубове по интереси. в които са заети на 350 самодейци. Материалната база е в много добро състояние.
Творчески групи – в община Пещера съществуват следните творчески групи — клуб на художниците “Петър Стайков”, литературен клуб “Искри”, клуб на историците и клуб на дейците на културата. Всяка от групите участва със собствени инициативи и прояви в културния календар на общината.

Паметник-Костница - за загиналите за свободата на България.
Часовникова кула- Часовниковата кула е един от символите на гр.Пещера забележителен архоитектурен, възрожденски паметник, построен между 1650-1710 г.,като часовниковия механизъм продължава да работи с голяма точност и днес.

[редактиране] Редовни събития

6 май - Гергьовден, Ден на Пещера.

Възобновено е провеждането на ежегоден събор на летовище "Св. Константин" в последната събота на месец юли. Събира хора от цяла България.

[редактиране] Личности

Паметник на революционерите Димитър Горов и Атанас Горов

Учени

От Пещера и цялата община тръгват към върховете на науката и културата: 2 академици, 23 професори, 10 доцента, 3 ректори на ВУЗ, 1 декан и 2 заместник-декани. Прославят името на България учени като: