Пещера (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.
Герб на Пещера
Пещера
Peshtera--downtown.jpg
Центърът на град Пещера през юни 2008.
България
Red pog.png
Пещера
Област Пазарджик
Red pog.png
Пещера
Общи данни
Население 20 753 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 90,245 km²
Надм. височина 461 m
Пощ. код 4550
Тел. код 0350
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 56277
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет		 Пещера
Георги Козарев
(БСП)
Адрес община
ул. „Дойранска епопея“ № 17

тел.: 0350/6-22-01

Пе́щера е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до градовете Батак и Брацигово. Градът е трети по големина в областта след Пазарджик и Велинград и е на четиредесет и пето място по големина в България от общо 244 града. Той е административен център на Община Пещера.

Съдържание

География[редактиране]

Град Пещера (461 м н.в.) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина, на 18 км от Пазарджик, 42 км от Пловдив и на 125 км от София. На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината — с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12,6°С. Валежите са сравнително добри — от 670 до 680 л/м2 годишно.

История[редактиране]

Ранна история[редактиране]

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на IV век пр. Хр. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура — кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдъръмени пътища, мостове, останки от крепостите Киево кале, Перун, Тъмра, Св. Никола, Св. Петка и др.

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това от пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е от 1479 година. По това време Пещера е част от тимара на някой си Мустафа заедно с още 41 селища.

Възраждане[редактиране]

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в гр. Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището „Надежда“ - през 1873 г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров — учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В опълчението участват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Градът е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-ма рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.

През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 арумънски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и един каракачанин. 5 години по-късно населението на града е 4704 души, а къщите - 876.

Население[редактиране]

Населението на град пещера включва много етнически общности.Преобладаващо е българското население,но има и голям брой турци,роми и власи (армъни),като последните имат своя културна огранизация.Броят на ромите в общината е близо 4000. В Пещера те са разпределени в два ромски квартала,като единия е изцяло ромски,а другия е със смесено население.Различните етноси в Пещера винаги са живели в разбирателство и толерантност.Градът може да е пример за интеграция и разбирателство на всички етноси и малцинства.

Брой и състав[редактиране]

Религии[редактиране]

Център на Архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Политика[редактиране]

Кмет[редактиране]

Общински съвет[редактиране]

Икономика[редактиране]

Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода, които се намират на територията на града:

  • „Биовет Пещера“ – завод за антибиотици и лекарства ;
  • „Винпром Пещера“ – завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си “Пещерска гроздова”;
  • "Херкал" ООД ;
  • „Comyp“ — обувен завод ;
  • „ГИДО“ ООД — обувен завод ;
  • „Bari“ - обувен завод ;
  • "Ingiliz" - обувен завод ;
  • "Свик" - обувен завод ;
  • "Adi Shoes" - обувен завод ;
  • "GOTTI" - обувен завод ;
  • "Грибаш" ООД - завод за производство на боза ;
  • Супермаркети "Лазур" - хранителна верига
  • Герканд
  • Гудекс

Забележителности[редактиране]

Туристически[редактиране]

  • Пещера Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. (лятно работно време от 9 до 17:15 ч. без почивни дни, зимно от 10 до 16 ч., има печат на БТС). Пещерата се намира на 5 км югозападно от град Пещера в Баташката планина, Западните Родопи. Тази труднодостъпна пещера е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961 г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името и на основание фигурите напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината и е 220 м и заема площ 3130 кв.м. и има над 600 000 сталактити. Намира се в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло. Има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голямата зала, Каменната гора. През 1979 г. пещера Снежанка е обявена за природна забележителност и годишно се посещава от около 10 000 души.
  • Пещера Юбилейна се намира на 600 м. надморска височина. Дължината ѝ е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974 г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
  • Летовище „Св. Константин“ е на 18 км от града, известно със своя мек климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ - за летен плаж и риболов.
  • Резерват „Купена“ се намира на 3 км южно от Пещера, богат на застрашени от изчезване растителни и животински видове.
  • Старият кавак пред общината — висок около 26м, на възраст около 9 века — защитена природна забележителност.От няколко години го няма,паднал е...

Музеи[редактиране]

Исторически музей – експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекция от над 8 000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби.

Други[редактиране]

  • Църквата „Св. Димитър“ е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 - 1831 г от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов(Казоолу). Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“, определена като изпълнена през 17-18 век, „Велик архангелски събор“ - датирана от 1830 година, „Св. Димитър“ - датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
  • Художествена галерия “Проф. Веселин Стайков” - създадена е през 1996 г. Фондът и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф. Веселин Стайков, доц. Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др.
  • Ансамбъл "Славейче" гр. Пещера – общински ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1995 година, наследник на ансамбъл “Здравец”.В него танцуват и пеят четири възрастови групи и обхващат над 100 деца. Имат изнесени над сто концерта в страната и чужбина. Лауреати са на много фестивали.
  • Културен дом - основан през 1980 г. В клубните и кръжочни форми на културен дом Пещера участват над 250 деца. Особено внимание се отделя на развитието на танцовото и музикално изкуство и новите информационни технологии.
  • Читалища – на територията на община Пещера има 3 читалища със 100-годишна история. Всички те са с много добри комплектовани библиотечни фондове.В читалищата работят над 20 форми на художествената самодейност и клубове по интереси. в които са заети на 350 самодейци. Материалната база е в много добро състояние.
  • Творчески групи – в община Пещера съществуват следните творчески групи — клуб на художниците “Петър Стайков”, литературен клуб “Искри”, клуб на историците и клуб на дейците на културата. Всяка от групите участва със собствени инициативи и прояви в културния календар на общината.
  • Паметник-Костница - за загиналите за свободата на България.
  • Часовникова кула- Часовниковата кула е един от символите на гр.Пещера забележителен архитектурен, възрожденски паметник, построен между 1650-1710 г.,като часовниковия механизъм продължава да работи с голяма точност и днес.

Редовни събития[редактиране]

6 май - Гергьовден, Ден на Пещера.

Възобновено е провеждането на ежегоден събор на летовище „Св. Константин“ в последната събота на месец юли. Събира хора от цяла България.

Личности[редактиране]

Паметник на революционерите Димитър Горов и Атанас Горов

Учени

От Пещера и цялата община тръгват към върховете на науката и културата: 2 академици, 23 професори, 10 доцента, 3 ректори на ВУЗ, 1 декан и 2 заместник-декани. Прославят името на България учени като:

Политици

Други

Галерия[редактиране]

  • Главният мост над Стара Река и старата джамия в Пещера

  • Читалище „Развитие“

  • Централният площад

  • Община Пещера и Старият кавак

  • Църквата Св. Петка и Историческият музей на Пещера

  • Часовниковата кула

Източници[редактиране]

  1. ↑ Тодор Балкански: Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите

2.Тулешков, Н. Архитектурна история на храма „Успение Пресветая Богородици“ в Пазарджик. -Паметници, реставрация, музеи, бр.3-4, 2007, 3-12

Външни препратки[редактиране]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Пещера (град)
п • б • р
Населени места в Община Пещера
Град

Пещера (общински център)
Села
Карта с населените места в общината
п • б • р
Градове в Област Пазарджик
п • б • р
Градове в България
1 000 000+ Flag of Bulgaria.svg
300 000+
200 000+
100 000+
80 000+
50 000+
20 000+
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пещера_(град)&oldid=5712852“.