Батак

Вижте пояснителната страница за други значения на Батак.

---

Батак
Батак
41° с. ш. 24° и. д.41.95° с. ш. 24.217° и. д. 41.95, 24.217
Общи данни
Население	3 552 (ГРАО, 2010-12-15)* 3 353 (НСИ)
Землище	461.105 km²
Надм. височина	1036 m
Пощ. код	4580
Тел. код	03553
МПС код	РА (Пз)
ЕКАТТЕ	2837
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    - кмет	Батак Петър Паунов(БСП)
Адрес община
пл. „Освобождение” № 5

Батак е град в Южна България. Той се намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера. Градът е административен център на община Батак. Според Преброяването към 2011 г., населението на Батак възлиза на 3 353 души.

География

Панорама на Батак

Батак се намира в планински район, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове "бърда" 100-200 м над равнището му ( Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилнева скала, Галагонката и Бучете ), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг — с Доспатска река и яз. Доспат, на изток — с река Въча, на север — с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност "Баташки снежник". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите — вр. Баташки снежник (2082 м), вр. Голяма Сюткя (2185 м).

Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от гр. Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив. На 15 км от гр.Ракитово и на 27 от гр.Велинград

Климат

Климатът на Батак е преходно-континентален, повлиян забележимо и от надморската височина. Валежите са от 670 до 680 л/м2 годишно. Поради разположението си градът е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10°С. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см в града и до 150 см по околните възвишения. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като привлекателен планински курорт.

Население

1865 г. - 6500; 1884 г. - 1815; 1887 г. - 1956; 1892 г. - 2368; 1900 г. - 2886; 1905 г. - 3356; 1910 г. - 3764; 1946 г. - 5783; 1956 г. -10372; 1962 г. -10261; 1976 г. - 6000 2010- 3631

История

Баташките околности са обитавани от най-древни времена, доказателство за това са откритите археологически обекти: развалини на многобройни (близо 20) тракийски, римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и др.

Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак.

Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат , или от бате, наречено така, вероятно от самите бежанци избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина по време на турската инвазия. За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от 17 век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат:

„

...тогись повечето бежанци оть страхоть отидоха при стара риека та сьгрядиха ново селище Батіево. Асань оджя за кашмерь натера потурняците та расипаха 218 црькви. И така Божию попущенію расипаха се бльгарете ва Цепина...

“

Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището е надписа върху взиданият камък на чешмата при Кричимски манастир "Рождество Богородично", - върху който се разчитат като името Батак така и имената на батачаните построили чешмата през 1592 г.

Настоящото си име селището получава по време на турското робство. Предполага се, че поради трудното за османските поробители произнасяне на името Батево то бива сменено на Батак (в превод от турски „кал“), по причина на езерото, което се намира в близост от северозападната му страна. Езеро, което селяните наричали «блато», а турците «гьол» или «батак», защото по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.

Стратегическото географско положение на Батак, разполовен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак ( Баташки снежник ), в котловина обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници, са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма.

Трудните условия за живот правили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението.От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си със близките народи от Средиземноморието и Западните Балкани.

Батак става притегателна сила за много родолюбци, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Все повече нараства желанието на свободолюбивото населението за независимост. В Батак израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин и др.

Априлското въстание и Баташкото клане

Батачани пред "Св. Ал. Невски" на канонизацията на Светите Баташки новомъченици.
3 април 2011 г

В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 г. При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално "миролюбивите" башибозуци впоследствие извършват безпощадно масово клане, по-известно като Баташко клане. Част от населението бива обсадено в църквата "Св. Неделя" в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична — недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са убити. Съгласно наличната информация, преди въстанието Батак има население 8000-9000 души, а след това остават едва около 1200. Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.Това дава моралното право на Русия да се намеси и скоро да обяви Освободителна война.

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През 1963 г. Батак придобива статут на град.

Религия

Църквата "Света Неделя"

Населението е съставено предимно от християни. Основната религия е православие. Най-старата църква в града, както и една от най-старите в областта е "Св. Неделя". Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на батачани. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде другите в черквите било позволено да се служи само на гръцки език. След клането от 1876 г. църквата е недействаща и превърната в музей — костница, функция която изпълнява и до ден днешен. През 1912 са положени основите на новата църква "Успение на Пресвета Богородица". Храмът е построен по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер. В околностите на града са разпръснати множество малки параклиси. На 3 април 2011 г. със специално решение Св. Синод на БПЦ обявява за свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане. Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици - това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев Керелов - жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите - Иван, Илия и други. Паметта им се почита официално на 17 май. Църковното прославление — службата, на която за първи път се почита паметта на светците е отслужена на 17 май 2011 г. от митрополит Николай Пловдивски. В церемонията вземат участие членовете на Св. Синод, както и гостите от Вселенската, Александрийската, Антиохийската, Московската, Сръбската, Румънската и Грузинската патриаршия и от Кипърската, Еладската, Полската, Албанската и Чешката архиепископия. Мощите на светите мъченици са поставени за поклонение на специален подиум в изработена дърворезбена позлатена рака .

Културни и природни забележителности

Балиновата къща

Новата църква в центъра

Паметника на Трендафил Балинов.

Батак е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.

• Исторически музей — Батак, 08:30-12:30 и 13:30-17:30 ч. без почивен ден, има печат.

• Балиновата къща е построена около 1895 г. В нея е живял Борис Балинов и Трендафил Балинов - секретар на Работнически младежки съюз и участник в антифашистката съпротива. Къщата е етнографски музей от 1968 г. и е една от забележителностите на град Батак. 08:30-12:30 и 13:30-17:30 ч. почивни дни — понеделник и вторник.

• Църквата Света Неделя (Батак) Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на батачани. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър Чомпъл. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени.

• Язовир Батак и местността-курорт “Цигов чарк” са разположени в Западните Родопи, на 21 км от Велинград и на 7 км от общинския център Ракитово. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра леглова база от всички категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за водни спортове и риболов.

• Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500-1700м. Характерният за Родопите релеф-редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите “Широка поляна” и “Тошков чарк”, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих.

• Местността Беглика заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм.височина 1700м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм.

• Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище — живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч.

• Язовир Доспат и град Сърница са на 50 км от Велинград. Свързва ги асфалтиран път, който върви успоредно на реките Чепинска и Доспатска. В селото и около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите.

• Атрактивни са и двата резервата – Беглика (заедно с язовира “Голям Беглик”) с площ 415 ха , обрасла с вековни иглолистни дървета — и “Дупката”, природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.

• Паметниците на хълма, от където се вижда цял Батак и кръстът, построен през 2007 г. до паметниците.

Редовни събития и обичаи

• „Процепи” - Един много интересен обичай е паленето на обредни огньове на Сирни заговезни (Прошки), обикновено м. февруари – март. Процепът е съставен в основата си от изправена и вкопана в земята, много висока дървена греда, около която се натрупва слама и се подпират коносовидно дървени дъски. Целта е да се разпали много висок огън, в някои случаи над 4 метра. Процепите се палят вечер и са разпололожени по възвишениата около града, така че да са видими от всички страни. Всеки квартал прави свой процеп като целта е той да е най-висок. Събитието е повод за веселие на стари и млади. Всички се чернят с въглени от огъня, за да се уплаши и избяга лошото и за здраве. През този ден по традиция се иска прошки от близки и роднини за сторените грешки.
• 15 август – Успение на Света Богородица – храмов празник на църква „Св. Успение Богородично” в Батак. Почита се с общ събор при параклиса „Латинска Света Богородица”, като всяка къща прави курбан – обикновено се коли агне, осветено преди това от свещеника. Там се служи служба, свети се вода. На тази местност се варят курбаните и се раздават за здраве.
• Регионален фолклорен събор за автентичен фолклор - 15 август, телефони за връзка: 03553/22 22.
• Ежегодно честване на годишнината от Априлското въстание - 17 май, празненствата включват отслужване на панихида в храм-паметника "Св.Неделя", поднасяне на венци пред вечния огън и основните крепости на априлци, тържествена заря проверка и празненство на пл."Освобождение".

Личности

• Трендафил Керелов- Свети новомъченик на Б.П.Ц, революционер, общественик,дългогодишен кмет на Батак, водач на въстанието 1876 година, жив изгорен на клада от турците по време на въстанието
• Ангел Kерелов- водач на въстанието 1876 г., петстотник
• Стефан Kерелов-водач на въстанието 1876 г., петстотник
• Петър Kерелов-водач на въстанието 1876 г., стотник, зверски убит по време на въстанието
• Серафин Лулугов-четник и участник във въстанието 1876 г., петдесетник
• Тодор Банчев - хайдут Тодор
• Борис Балинов - кмет (1921 – 1999)
• Георги Бусилин - възрожденец
• Драган Манчов - възрожденец
• Петър Горанов - възрожденец
• Трендафил Балинов - общественик
• Стефан Божков - общественик
• Тодор Коларов - общественик
• Ангел Балинов - общественик
• Ангел Чаушев - общественик
• Илия Чаушев - общественик
• Георги Чолаков - общественик
• Никола Чолаков - общественик
• Никола Ненов Чолаков - роден през 1848 година, участник в Априлското възстание. Останал по чудо жив и починал на 27.02.1931 година.
• Петър Найчев - общественик
• Георги Ванчев - общественик

Катерина Ванчева - общественик

• Ангел Марин - вицепрезидент на България
• проф. Ангел Чаушев - икономист, бивш министър на труда
• Катя Чукова - актриса — Катя Тодорова Чукова е родена на 31 март 1931 г. в Батак.
• Снежана Генева - художник
• Любомир Станков- художник
• Ангел Гарабитов - художник, дърворезбар
• Борис Шаров - художник (1894 – 1986)
• Марко Карлюков - пилот ВВС
• Тодор Мерджанов - Прокурор във Върховна Прокуратура гр. София
• Росица Везева - лекар
• Йосиф Строителя - игумен на Рилския манастир
• проф.арх. Георги Стойчев - автор на книга за архитектурата на Батак
• Димитър Т. Радулов -замръзнал на поста си в ``Булаир`` през февруари 1912 г.
• ТОДОР БАЛИНОВ-първият християнски кмет на Батак.Наричали го още ``Чорбаджи Балин``.Той дал свой парцел и ходил при пловдивския мютюсериф КОДЖА ЮМЕР.Разрешение имало при условие ,че ще бъде построена за 90 дни .Така ПРЕЗ 1813Г. била построена каменна църква -единствена по това време в Родопите;

Починали в Батак

• Никола Ковачевски (1832 - 1882), български просветен деец

Литература

Най-известното произведение за Батак е Иван-Вазовото стихотворение „Възпоминания от Батак“, разказващо историята на малко момче, оцеляло след трагичното клане в 1876 г.

И. Тодев, „Батак в Априлското въстание.“ В: История на Батак. Я. Янев, ред. София, 1995// Трендафил Керелов-Батак глава не скланя, издание 1985 г.

Други

Уникална брадва — балтак (баташки топор) - произвеждан и до днес от самобитни майстори в региона. С балтака се извършват 95% от горските дейности вкл. и измерване (разстоянието от върха на острието до края на "държалото" е точно 1 метър).

Едно от най-популярните ястия в Батак е така наречения „фасул с кочани“.

На северозападния бряг на остров Смит в Антарктика се намира морският нос, носещ името на града " Батак".

Външни препратки

• Батак глава не скланя, Трендафил Керелов, 1985 г.
• Историческата църква в Батак
• Радио и телевизия в Батак
• Сайт на общината
• Снимка на паметниците
• Парфений, Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой земле. Ч. II. Москва, 1856, с. 57
• Дж. Макгахан, Турските зверства в България (1876)
• J. A. MacGahan on Turkish Atrocities in Bulgaria, The London Daily News (August 22, 1876)
• Бойчо (Ангел П. Горанов), Въстанието и клането в Батак. София, 1892 (repr. София, 1991)
• Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. I. Предистория; Т. II. Приготовления. Пловдив, 1907
• Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. III. Въстание и пепелища. Пловдив, 1907
• Кой (по)каза истината за Батак, Мартина Балева, в-к Култура 03 май 2006 г.
• Ба­так - от­крит уро­к, Лил­яна ДЕЯНО­ВА, сп. Обектив, септември 2007
• Георги Н. Стойчев "Батак и неговото архитектурно наследство" изд. "Техника" 1973 г.