Батак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Батак.

Батак е град в Южна България. Той се намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера. Градът е административен център на община Батак.

Батак

41.950 N, 24.217 E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

3 669 ^[1]

1036 m

4580

03553

РА (Пз)

Администрация

Община:
- кмет

Батак
Петър Паунов(БСП)

Адрес на общината

промяна на тази таблица

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

[редактиране] География

Панорама на Батак

Батак се намира в планински район, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга. Заобиколен е от всички страни с хълмове (100-200 м над равнището му), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и яз. Доспат, на изток - с река Въча, на север - с Тракийската низина. Тук се намират защитената местност "Баташки снежник - Карлъка". Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите - вр. Баташки снежник (2082 м), вр. Голяма Сюткя (2185 м).

Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от гр. Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив.

Климатът на Батак е преходно-континентален, повлиян забележимо и от надморската височина. Поради разположението си градът е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10°С. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см в града и до 150 см по околните възвишения. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като привлекателен планински курорт.

[редактиране] История

В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 г. При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално "миролюбивите" башибозуци впоследствие извършват масово клане, по-известно като Баташко клане. Част от населението бива обсадена в църквата "Св. Неделя" в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична - недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са убити. Посочената днес на място информация гласи, че преди въстанието Батак има население 8000 - 9000 души, а след това остават едва около 1200.

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Батак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[1]

[редактиране] Културни и природни забележителности

Батак, църквата "Света Неделя"

гр. Батак, църквата в центъра

Батак е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.

Исторически музей - Батак, 08:30-12:30 и 13:30-17:30 ч. без почивен ден, има печат.

Курортът “Язовир Батак” и местността Курорт “Цигов чарк” са разположени в Западните Родопи, на 21 км от Велинград. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра настанителна база от всякакъв вид категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за воден спорт и риболов.

Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500-1700м. Характерният за Родопите релеф-редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите “Широка поляна” и “Тошков чарк”, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих.

Местността Беглика заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм.височина 1700м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм.

Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище - живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч.

Язовир Доспат и град Сърница са на 50 км от Велинград. Свързва ги асфалтиран път, който върви успоредно на реките Чепинска и Доспатска. В селото и около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите.

Атрактивни са и двата резервата – “Голям Беглик” с площ 415 ха , обрасла с вековни иглолистни дървета и “Дупката”, природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.

Паметниците на хълма,от където се вижда цял Батак и Кръста,построен 2007 г. до паметниците.

http://www.prikachi.com/files/292376r.jpg

[редактиране] Редовни събития

Регионален фолклорен събор за автентичен фолклор - 15 август, телефони за връзка: 03553/22 22. Ежегодно честване на годишнината от Априлското въстание - 17 май, празненствата включват отслужване на панихида в храм-паметника "Св.Неделя", поднасяне на венци пред вечния огън и основните крепости на априлци, тържествена заря проверка и празненство на пл."Освобождение".

[редактиране] Личности

Трендафил Керелов - дългогодишен кмет на Батак, убит през 1876
Тодор Банчев - хайдут Тодор
Йосиф Строителя - игумен на Рилския манастир
Георги Бусилин - възрожденец
Драган Манчов - възрожденец
Петър Горанов - възрожденец
Стефан Божков - общественик
Тодор Коларов - общественик
Ангел Чаушев - общественик
Илия Чаушев - общественик
Георги Чолаков - общественик
Никола Чолаков - общественик
Никола Ненов Чолаков - роден през 1848г., участник в Априлското възстание. Останал по чудо жив и починал на 27.02.1931г.
Петър Найчев - общественик
Георги Ванчев - общественик
Катерина Ванчева - общественик
Ангел Марин - вицепрезидент на България
Катя Чукова - актриса - Катя Тодорова Чукова е родена на 31 март 1931 г. в Батак.
Снежана Генева - художник
Любомир Станков- художник
Борис Шаров - художник (1894 – 1986)
Марко Карлюков- пилот ВВС
Тодор Мерджанов - Прокурор във Върховна Прокуратура гр. София

[редактиране] Литература

Най-известното произведение за Батак е Иван-Вазовото стихотворение „Възпоминания от Батак“, разказващо историята на малко момче, оцеляло след трагичното клане в 1876 г.

И. Тодев, „Батак в Априлското въстание.“ В: История на Батак. Я. Янев, ред. София, 1995

[редактиране] Бележки

↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Батак.

[редактиране] Други

Уникална брадва - балтак (баташки топор) - произвеждан и до днес от самобитни майстори в региона. С балтака се извършват 95% от горските дейности вкл. и измерване (разстоянието от върха на острието до края на "държалото" е точно 1 метър).