Видин

Видин
Видин
43° с. ш. 22° и. д.43.985624° с. ш. 22.877313° и. д. 43.985624, 22.877313
Общи данни
Население	54 879 (ГРАО, 2010-12-15)* 48 071 (НСИ)
Землище	63,218 km²
Надм. височина	37 m
Пощ. код	3700
Тел. код	094
МПС код	ВН (Вд)
ЕКАТТЕ	10971
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    - кмет	Видин Герго Гергов (БСП, ЗСАС)
Адрес община
пл. "Бдинци" 2, тел.: www.vidin.bg [2]

Вѝдин е областен град, разположен по поречието на река Дунав в Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Видин и област Видин. По данни на ГРАО към 15 юни 2011 г. жителите с настоящ адрес на града са 54 218 души, а преброяването на НСИ го оценява на 48 071 жители към 1 февруари 2011 г.

География

Градът е разположен край река Дунав. Той е първото голямо българско пристанище по течението на реката и начална точка на Републикански път I-1, водещ до границата с Гърция при Кулата. На 2 км от града е разположен фериботният комплекс, който през 2012 г. ще бъде заменен от втори мост на реката - Мост Видин-Калафат. Срещу Видин е разположен румънският град Калафат.

Видин е най-големият град в близост до българския природен феномен Белоградчишките скали и пещерата Магура.

През Видин преминават 2 европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми.

В землището на град Видин се намира и село Новоселци, което няма собствено землище.

Климат

Климатични данни за град Видин Показатели Ян Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно Средни максимални температури (°C) 3 7 12 18 24 28 30 30 24 17 10 3 17,16 Средни температури (°C) 0 2 6,5 12 17,5 21,5 23,5 23 18 12 6 0 11,83 Средни минимални температури (°C) −3 −3 1 6 11 15 17 16 12 7 2 −3 6,5 Средни месечни валежи (мм) 38,8 27,9 29 48,5 41,3 43,1 66,4 48,9 59,6 37,4 36 50,8 527,7 Източник: http://weather.msn.com

Население

Центърът на града от птичи поглед

Видин е 20-тият по големина град в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено чувствително е намалението на Област Видин, което от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (делът на пенсионерите е над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от всичко 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни условия за живот и по-малки територии, като Област Смолян, Област Кърджали са с по-многобройно население. Към 2009 г. населението на Област Видин е 108 067 души. Без спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България в бъдеще областта може да се обезлюди подобно на Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/км² при средна гъстота за България 70,3 души/км².

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2011 г.

Видин
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	14 772	16 450	18 465	18 481	23 932	36 835	53 091	62 693	62 691	57 614	52 558	50 547	49 471	48 071
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН

История

Крепостта „Баба Вида“ от 10-ти век

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 год. – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е покорен от османските турци. През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 15, 16 и 17 в. е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V.

Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско - от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността во главе с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в.пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. - нач. XI в.); Бдин (ХІ в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)

Политика

• 2011 - Герго Гергов (БСП, ЗСАС) печели на втори тур с 53.26%% срещу Владимир Тошев (ГЕРБ)
• 2007 - Румен Видов (ГЕРБ) печели на втори тур с 65% срещу Иван Ценов (Коалиция „За Видин“)
• 2003 - Иван Ценов („Всички за Видин“) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
• 1999 - Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
• 1995 - Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).

Религии

Мавзолеят на екзарх Антим I

Видинската катедрала „Св. Димитър“

Градът е център на Видинската митрополия, оглавявана от митрополит Дометиан. Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първия български екзарх и първия председател на Народното събрание. Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.

Религиозни храмове:

• Източноправославна катедрала „Свети Димитър“
• Източноправославен храм „Света Петка“
• Източноправославен храм „Свети Пантелеймон“
• Видинска синагога
• Джамия-музей и библиотека на Осман Пазвантоглу

Икономика

В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за помпи „Випом“, както и заводът за ризи „Вида“ (в ликвидация).

Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата в града и района. В резултат в града почти не са останали специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират тук.

През 2007 г. започва изграждането на втория мост над река Дунав между България и Румъния, известен като „Дунав мост 2“, което е предпоставка за развитието на икономиката на града и региона.

Обществени институции

Областна администрация, Общинска администрация, Общински съвет, окръжен съд, районен съд, регионални централи на политически партии, банки, поща, училища, кина, стадион "Георги Бенковски", спортна зала, колодрум, фитнес зали, пазар, читалище, библиотека.

Забележителности

Исторически забележителности

Крепост „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана от ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България .

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са ползват за феодален замък.

Според Евлия Челеби тя е завладяна през 1390 г. по времето на Баязид I под предводителството на Евренос бей, който я разрушава до основите й. Построена е отново през 1475-1476 г. по заповед лично от султан Баязид II.

Музеят-крепост "Баба Вида" е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Градска крепост

Каменната порта „Стамбул капия“

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за защита на града се изгражда градска крепост. Тя включва:

• каменни крепостни стени, опасващи града откъм сушата (подсилени от ров с вода) и реката,
• 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина, отделяща стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Други

Старата градска баня

Добре запазени и поддържани са:

• бившият османски конак и т.нар. „Кръстата казарма“ (превърнати в музеи),
• катедралата „Свети Димитър“ и останалите храмове
• мавзолеите на екзарх Антим I и на османския управник Мустафа паша (тюрбе в района на болницата).

Културни учреждения

Музеи

• Баба Вида
• Музей "Конака"
• Музей "Кръстата казарма"
• Видинска художествена галерия „Никола Петров“

Театри

• Драматичен театър "Владимир Трандафилов"
• Държавен куклен театър
• Филхармония

Други

• Ансамбъл за народни песни и танци "Дунав"
• Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“
• Читалище "Цвят"

Спортни клубове

• ФК "Бдин"
• БК "Видабаскет"
• Кану-каяк клуб „Ванто“
• СКК "Стрела"
• СК "Самбо джудо борба", Видин
• Спортен клуб по бокс "Global Sports Fight Club"
• Клуб по спортни танци "Видин 99"
• Волейболен клуб "Бдин-Вида"
• Кану-каяк клуб "Бдинци 77"
• Карате клуб "Видин"
• СК по тенис на маса "Бдинци - 2000"
• Шахматен клуб "Найден Войнов"
• СК по лека атлетика "Атлет"
• Клуб по спортни танци "Аксел"
• Клуб по спортни танци "Елит"
• Клуб по културизъм "Бъдин"
• КГСГ "Вида спорт - 2001"

Отдих и развлечения

Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чeмширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта „Баба Вида“). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, жамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини

• Градината над рова - разположена на затрупаната част от рова, опасвал каменните стени на градската крепост, ограждали стария град (днешния кв. „Калето“).
• Парк „Владикина бахча“ (по-рано: парк „Толбухин“) - пред спортния комплекс на града; тук е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит.
• Парк „Белите брези“ – в комплекс „Христо Ботев“, облесен изцяло с вековни дървета.
• Парк „Нора Челеби Пизанти“ - до градското гробище, където се провежда ежегодният Видински панаир.
• Лесопарк „Майски лес“ - близо до колодрума.
• Ловен парк - край града.

Някои от крайградските паркове фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а на места са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинска болница и промишлени предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

Крайградски зони за отдих

„Орляка“ - разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ - обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища.

Редовни събития

Видински панаир

(История по данни на Държавния архив, Видин)

• 1896 – основана е Земеделско-скотовъдна изложба във Видин.
• 1897 – организирана е втора такава изложба.
• 15 май 1898 – окръжният управител д-р Иван Златаров прави предложение до общинските съветници същата година и занапред да се организира панаир във Видин, на който да се продават добитък и стоки, с продължителност 4 дни и да се открива всяка година на 15 август.
• 1935 – общинските съветници решават да се ходатайства пред областния директор, а той – пред Министерството на народното стопанство, “да се остави и занапред панаирът”, който започва на 28 август и продължава между 7 и 13 дни. В документите от този период се споменава, че Видинският панаир вече е известен зад граница и на него идват и много чужденци.
• 1936 – приет е правилник на Видинския ежегоден есенен панаир.
• 1937 – общинските съветници преценяват, че събитието има нужда от развитие и по-голям мащаб, обсъждат да има по-широка разгласа, както и да бъдат облекчени при преминаването на границата сърби и румънци.
• 1938 – направени са постъпки превозната такса на параходите и железницата да бъде намалена със 70% по време на панаира.
• 1992 - прекъсване на ежегодния Видинския панаир. Носи името Първи Видински международен панаир с продължителност 28 август – 8 септември.
• 2007 - възстановен от 30 август до 8 септември.

След възстановяването на панаира, благодарение на общината, гостуват множество български и сръбски поп-фолк изпълнители.

Други прояви

• Фолклорен фестивал "Танци Край Дунав"
• Международен фолклорен Фестивал на влашката песен и танц
• Авторали "Вида"
• турнир по уличен баскетбол Streetball, провеждан по инициатива на видинските младежки организации
• ежегоден фестивал на училищата от региона

Личности

Родени във Видин

• Никола Петров (р.1881, Видин - п.1916, София), български художник-живописец;
• Даниел Боримиров (р. 1970), футболист
• Михалаки Георгиев (1854 - 1916), писател
• Севелина Гьорова (1934 - 2007), български изкуствовед и университетски преподавател
• Йохан Давидов (р. 1949), български математик, професор
• Димитър Димитров (1932-2002), български учен, политик, министър
• Деян Донков (р. 1974), актьор
• Венелин Живков (р. 1940), български учен, ректор на ТУС
• Пантелей Зарев (1911 - 1997), литературен критик
• Петко Здравков (р. 1908), юрист и писател
• Валентин Ванков Илиев (р. 1949), български математик с трудове по алгебрична геометрия, алгебра и математическа химия
• Борис Павлов (1895-?), политик
• Йордан Йончев-Гъмзата (р. 1976), тромпетист
• Ставри Калинов (р. 1944), художник и скулптор
• Росен Кирилов (р. 1973), футболист
• Димитър Костов (р. 1957), български политик, министър, финансист
• Диана Любенова (р.1972), актриса
• Димитър Мишев (1856-1932), академик
• Стефан Младенов (1880 – 1963), български учен, езиковед и диалектолог
• Никол (р. 1982), поп-фолк певица
• Жул Паскин (1885 - 1930), художник
• Людмил Радулов (р. 1980), баскетболист
• Александър Сталийски (1893 - 1945), юрист, политически и държавен деец
• Мартин Станков (р. 1974), футболист
• Илия Цанов (1835 - 1901), политик
• Найчо Цанов (1857 - 1923), политик
• Пантелей Ценов (1858 - 1926), български военен деец, генерал-лейтенант
• Нина Чилова (р. 1972), депутат
• Емануил Шишманоглу, възрожденски търговец
• Петър Стайков (1859-1926), политик

Починали във Видин

• Антим I (1816 - 1888), български екзарх
• Ангел Куртелов (1887, Охрид - 1933), военен и революционер

Други личности, свързани с Видин

• Симеон Ванков (1858 - 1937), български офицер и руски генерал
• Радослав Гайдарски (р. 1937), български лекар, политик, министър, почетен гражданин на Видин
• Ева Евдокимова (01.12.1948, Женева - 03.04.2009, Ню Йорк) балерина, обявена за Prima Ballerina Assoluta in the world, дъщеря на родения във Видин Евдоким Ив. Евдокимов
• Ани Илков (р. 1957), български поет
• Петър Младенов (1936 - 2000), български политик, министър, председател на Държавния съвет и председател (президент) на България
• Андрей Пантев (р. 1937), български историк
• Васко Громков (р. 1967), поет, диджей, журналист, актьор, сценарист, радио и тв-водещ
• Константин Петкович (1824 - 1828), български славист, публицист и поет; руски дипломат (вкл. във Видин) и преводач
• Софроний Врачански (1739 - 1813?), български епископ и народен будител
• Антон Страшимиров (1872 - 1937), български писател, драматург и публицист
• Атанас Узунов (1857 - 1887), български военен инженер, почетен гражданин на Видин
• Драган Цанков (1828 - 1911), български политик
• Хайдут Велко (1780 - 1813), български хайдутин и сръбски революционер
• Никола Пашич (1845 - 1926), сръбски политик от български произход

Международни отношения

Побратимени градове

• Демре, Турция
• Зайчар, Сърбия
• Калафат, Румъния
• Ровно, Украйна
• Уест Карълтън, Охайо, САЩ
• Ходмезовашархей, Унгария

Градове партньори

• Дебър, Македония
• Дегендорф, Германия
• Леко, Италия
• Улм, Германия

Външни препратки

• Община Видин
• Видин онлайн
• Видински информационен портал
• Фотогалерия "Снимки от Видин"
• Видин - Баба Вида