Видин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За селото в Румъния вижте Видин (Окръг Горж).

Герб на Видин
Видин
Vidin Collage.png
средновековни стени, крайдунавски парк, крепост Баба Вида, театър, Стамбол капия, порта
България
Red pog.png
Видин
Област Видин
Red pog.png
Видин
Общи данни
Население 51 304 (ГРАО, 2014-12-15)*
Понижение 46 068 (НСИ)
Землище 63,218 km²
Надм. височина 37 m
Пощ. код 3700
Тел. код 094
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 10971
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Видин
Герго Гергов
(БСП, ЗСАС)
Адрес община
пл. "Бдинци" 2, тел.:
www.vidin.bg
[2]

Вѝдин е областен град в Северозападна България, разположен по поречието на река Дунав. Той е административен и стопански център на едноименните Община Видин и Област Видин.

По данни на ГРАО към 15 декември 2014 г. жителите на града с постоянен адрес са 61 790, а с настоящ - 51 304 души[1]Според преброяването от 01.02.2011 г. те са 48 071 души, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.[2][3][4]

Центърът на града от птичи поглед
Крепостта „Баба Вида“ от 10-ти век
Каменната порта „Стамбул капия“

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение

Градът е разположен край река Дунав. Той е първото голямо пристанище в страната по течението на реката и начална точка на Републикански път I-1, водещ до границата с Гърция при Кулата. На 2 km от града е разположен фериботният комплекс, който през 2013 г. е заменен от 2-ри мост на реката, наречен „Нова Европа“ (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин - Калафат“). Срещу Видин е разположен град Калафат, Румъния.

В землището на град Видин се намира и село Новоселци, което няма собствено землище.

Води и острови

Водите в близост до Видин са представени главно от река Дунав, както и от малки реки. Най–близките острови до Видин са:

  • румънски - о. Малък Калафат (Ostrovul Calafatul Mic) и о. Голям Калафат (Ostrovul Calafatul Mare)
  • български - о. Кутово (или Голия остров), о. Голям близнак и о. Малък близнак.
Население

Видин е 21-ят по големина град в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено чувствително е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (делът на пенсионерите е над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от всичко 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни условия за живот и по-малки територии, като Област Смолян, Област Кърджали са с по-многобройно население. Към 2009 г. населението на Област Видин е 108 067 души.[3][5] Без спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България в бъдеще областта може да се обезлюди подобно на Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/км² при средна гъстота за България 70,3 души/км².

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2013 г.[2][3][4][6]

Видин
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2013
население 14 772 Повишение 16 450 Повишение 18 465 Повишение 18 481 Повишение 23 932 Повишение 36 835 Повишение 53 091 Повишение 62 693 Повишение 62 691 Понижение 57 614 Понижение 52 558 Понижение 50 547 Понижение 49 471 Понижение 48 071 Понижение 46 068 Понижение
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[6]
Климат
Климатични данни за Видин (1931-1970), рекорди от 1926-1970
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,5 21,5 28 32 36,5 38,8 40,8 41 40,5 32 26 20,2 41
Средни максимални температури (°C) 1,2 4,6 10,4 18,3 23,7 27,5 30,1 29,8 25,4 17,9 9,8 4 16,9
Средни температури (°C) −2,2 0,4 5,1 12,1 17,2 20,7 22,9 22 17,9 11,6 6 0,7 11,2
Средни минимални температури (°C) −6 −3,7 0,2 5,9 10,6 14 15,5 14,5 11 6,1 2,5 −2,5 5,7
Абсолютни минимални температури (°C) −32,5 −30,9 −26,6 −5,5 −0,1 5,1 7,6 5,5 −0,3 −5,5 −13,6 −24,5 −32,5
Средни месечни валежи (mm) 41 37 40 51 64 69 47 38 36 49 56 53 581
Източник: [3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (свързвайки го и с глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци.

През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 в. е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V.

Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско - от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. [7] Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в. пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. - нач. XI в.); Бдин (ХІ в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Парламентарни избори
Избори за Народно събрание, 2009 г.
РЗС ЛИДЕР ГЕРБ ДПС АТАКА КБ НДСВ СК Действителни гласове
гласове 2093 1844 20273 2830 3408 15906 3724 3103 53867
мандати определени от СИК 1 0 1 0 0 1 0 0 3

Списък на избраните за народни представители - пропорционален вот

1. Владимир Цветанов Тошев ГЕРБ

2. Кристияна Методиева Петрова "Ред, законност и справедливост"

3. Михаил Райков Миков Коалиция за България

Избран за народен представител - мажоритарен вот

1. Любомила Станиславова Станиславова ГЕРБ

Избори за Народно събрание, 2013 г.
КБ АТАКА ГЕРБ ДПС ДБГ Действителни гласове
гласове 17622 3370 12335 474 1 754 44 291
мандати определени от СИК 2 0 1 1 0 4

Избрани кандидати по азбучен ред

Владимир Цветанов Тошев ПП "ГЕРБ"

Михаил Райков Миков КП "Коалиция за България"

Петя Николова Раева ПП "Движение за Права и Свободи"

Филип Стефанов Попов КП "Коалиция за България"

Преди изборите председателят на ДПС Лютви Местан заявява: "Ще потърсим формулата да успеем да спечелим за първи път от създаването на ДПС един мандат във Видински район". Впоследствие програмата за пресмятане на изборните резултати, предложена от експерта на ГЕРБ проф. Калинов, е "засекретена" от ЦИК, а изборът на Петя Раева (ДПС) от Видин с 474 гласа предизвиква политически скандал. Програма за автоматично пресмятане онлайн на изборните резултати е публикувана от вестник „Бивол“.

Кмет
Международни отношения

Побратимени градове:

Градове-партньори:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Стопанска история

Според късносредновековни регистри (средата на 18 век) от Видинско са били изнасяни в значителни количества дивечови кожи (от дива котка, кафява мечка, язовец, видра, лисица, благороден елен, вълк, див заек и дори рис!). Удивително е, че от рис били изнесени 66 кожи. Има запазени данни и за изнесени... 452 варела с рибен хайвер[19][20].

Видин, като център на селскостопански район, традиционно развива свързано промишлено производство - известна е местната Винарска изба „Новоселска гъмза“ (по името на Ново село, където обаче с производство на вино се занимава ЛВК „Ново село“), създават се млекоцентрала, консервно, мебелно и шивашко предприятия, цигарена и порцеланова фабрики, развива се бурно през 1950-те год. заводът за водни помпи след усвояване на съветски модели и насочване на 95% от продукцията към големия пазар на СССР.

През 1970-те и 1980-те години градът бързо се разраства благодарение на новия Химически комбинат „Видахим“ (със завод за полиамидни влакна „Видлон“, завод за автомобилни гуми „Вида“, Ремонтно-механичен завод, ТЕЦ „Видин“), станал основата на Държавно стопанско обединениеВидахим“ (с Научноизследователския институт по полиамидни влакна). Заводът за помпи „Георги Димитров“ прераства в комбинат и после в ДСО „Випом“ (включвайки и новия Научно-изследователски институт за помпи), става най-големият производител на помпи на Балканите. В структурата на млекокомбината също е създаден научно-приложен развоен институт - НИИ по млечна промишленост, първият в отрасъла извън столицата. Създадени са също Тютюнев комбинат (на базата на Цигарената фабрика), Керамичен комбинат, Мебелен завод „Бдин“ (в добавка към мебелна кооперация), Завод за ризи „Вида“ (конкуриращ се с ТПК „Боян Чонос“ в износа) и други предприятия.

Освен с вината си Видин вече се слави с автомобилните си гуми, водни помпи, мъжки ризи, цигари и редица други продукти, много от тях успешно изнасяни не само в СИВ, но и в развиващите си и в развитите страни. Благодарение на видинската фабрика България става 6-та страна в света, усвоила производството на изделия от финия костен порцелан.

Днешно състояние

След 1990 г. и прилагането на модела на свободния пазар у нас, промишлените предприятия в града бързо западат и се сгромолясват под влиянието на фактори като политико-икономическо влияние; корупционни схеми в държавната и местна власти; и приватизация на предприятия, с явна невъзможност да оцелеят в условията на пазарна икономика. Днес в града възстановява работа заводът за автомобилни гуми. Работи с около 200 работника също и заводът за помпи „Випом“, както и заводът за ризи „Вида“ (в ликвидация). Бившият НИИ по млечна промишленост е производствена база на „ЕлБи булгарикум“ (наследник на ДСО „Млечна промишленост“ и носител на авторските права по българския щам за кисело мляко).

Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата в града и района. В резултат в града почти не са останали специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират.

Транспорт
Ферибот Видин - Калафат

Изграден е вторият мост „Нова Европа“ над река Дунав между България и Румъния (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин - Калафат“), което е предпоставка за развитието на икономиката на града и региона.

През Видин преминават 2 европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми[21].

Във Видин има 4 градски автобусни линии, обслужвани от частната транспортна фирма Bononia Expres от Монтана. Цената на билета е 65 стотинки.

Линия № 1: Гарата - Музея - Общински пазар - Старата болница - ОРБ “Св. Петка” - Църквата - Мелницата - “Товарни превози” - Ферибоот и обратно по маршрута. Маршрут по направление: Гарата - ТЕЦ: Гарата - х-л „Ровно” – „120 апартамента” - КАТ - ТИХ - “Кнауф” – „Селището” – „Видахим” 1 – „Видахим” 2 - ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 4: Гарата – „Панония” - ”Видахим”. Маршрут: Гарата - Музей - бл. “Лотос” - Куклен театър - Военно поделение - кино “Вапцаров” - Английска гимназия - Нафтопункт - Мелницата - “Панония” бл. 10 - “Панония” бл. 4 - “Вида Стил” – ж.к. “Вида” - “Куклите” - Нова баня - бл. ”Кокиче” – ж.к. “Баба Тонка” бл. 3 – Гарата. Маршрут по направление: Гарата - ТЕЦ: Гарата - х-л „Ровно” - „120 апартамента” - КАТ - ТИХ - “Кнауф” – „Селището” – „Видахим” 1 – „Видахим” 2 - ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 5: Гарата – „Панония” – ”Видахим”. Маршрут: Гарата – ж.к. “Баба Тонка” бл. 6 – ж.к. “Хр. Ботев” - Нова баня - “Куклите” – ж.к. “Вида” - “Вида Стил” - “Панония” бл. 4 - “Панония” бл. 10 - Мелницата - Нафтопункт - Английска гимназия - кино “Вапцаров” - Военно поделение - Куклен театър - бл. “Лотос” - Музея – Гарата. Маршрут по направление: Гарата - ТЕЦ: Гарата - х-л „Ровно” - „120 апартамента” - КАТ - ТИХ - “Кнауф” – „Селището” – „Видахим” 1 – „Видахим” 2 - ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 6: "бл. 120 апартамента" – Гарата – “Панония” - Нов гробищен парк. Маршрут: „120 апартамента” - Гарата – Музея – бл. “Лотос” – Куклен театър – Военно поделение – Кино “Вапцаров” – ГПЧЕ – Нафтопункт – Мелницата /Кумбаир/ - “Панония” бл. 10 – “Панония” бл.4 – “Вида Стил” – ж.к. “Вида” – “Ал. Самболийски” бл. 6 – “Плиска” бл. 6 – бл. ”Кокиче” – “Перчински” – ж.к. ”Строител” – Стар гробищен парк – Нов гробищен парк и обратно по маршрута.

Има редовни автобусни линии до селата в областта.

Култура и развлечение[редактиране | редактиране на кода]

Религии
Мавзолеят на екзарх Антим I
Видинската катедрала „Св. Димитър“

Градът е център на Видинска епархия, оглавявана от митрополит Дометиан.

Театър и музика
Музеи и мавзолеи
Други културни учреждения
Спортни клубове
  • ФК "Бдин"
  • БК "Видабаскет"
  • Кану-каяк клуб „Ванто“
  • СКК "Стрела"
  • СК "Самбо джудо борба", Видин
  • Спортен клуб по бокс "Global Sports Fight Club"
  • Клуб по спортни танци "Видин 99"
  • Волейболен клуб "Бдин-Вида"
  • Кану-каяк клуб "Бдинци 77"
  • Карате клуб "Видин"
  • СК по тенис на маса "Бдинци - 2000"
  • Шахматен клуб "Найден Войнов"
  • СК по лека атлетика "Атлет"
  • Клуб по спортни танци "Аксел"
  • Клуб по спортни танци "Елит"
  • Клуб по културизъм "Бъдин"
  • КГСГ "Вида спорт - 2001"
  • АСК "Вида Моторспорт"
  • стадион "Георги Бенковски"
  • колодрум

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Видински панаир
  • Фолклорен фестивал "Танци Край Дунав"
  • Международен фестивал на влашката песен и танц
  • ежегоден фестивал на училищата от региона
  • ежегоден концерт на "Jazz състав Fame"
  • Бдински национален некланов зимен ларп[23] (ежегодно от 2008
  • турнир по уличен баскетбол Streetball
  • Рали "Вида"
  • „Тайм-атак Видин“ (автомобилно състезание)
  • Дрифт Видин (автомобилно състезание)
  • Планинско Видин (автомобилно състезание)

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Замък „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана от ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България.

На мястото е имало бастион по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители я ползват за феодален замък.

Според Евлия Челеби крепостта е завладяна през 1390 г. по времето на Баязид I под предводителството на Евренос бей, който я разрушава до основи. Построена е отново през 1475-1476 г. по времето на султан Баязид II[24].

Музеят-крепост "Баба Вида" е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Видинска крепост

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за защита на населението градът постепенно се укрепва. Изгражда се градската Видинска крепост между 1704 и 1735 г. Тя включва замъка Баба Вида (като цитадела) и укрепления около града:

  • каменни крепостни стени, опасващи града откъм сушата (подсилени от ров с вода) и реката;
  • 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав;
  • ров, пълен с вода от река Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина, отделяща стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбол капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Храмове

Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по височина в България след софийската „Александър Невски“[25].

Паркове и градини[редактиране | редактиране на кода]

Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чeмширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта „Баба Вида“). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини
  • Парк „Рова“ (Градината над рова) - разположена на затрупаната част от рова, опасвал каменните стени на градската крепост, ограждали стария град (днешния кв. „Калето“).
  • Парк „Владикина бахча“ (по-рано: парк „Толбухин“) - пред стадиона; там е била лятната резиденция на Видинския владика
  • Парк „Белите брези“ – в ж.к. „Христо Ботев“, изцяло с вековни дървета
  • Парк „Нора Челеби Пизанти“ - до градското гробище
  • Лесопарк „Майски лес“ - близо до колодрума
  • Ловен парк - край града.

Някои от крайградските паркове фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а на места са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинска болница и промишлени предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

Крайградски зони за отдих

„Орляка“ - разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ - обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища. В месноста има писта за РалиКрос.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://grao.bg/tna/tab02.txt
  2. а б в Население - градове в България - НСИ
  3. а б в г Население - градове в България - WorldCityPopulation
  4. а б в Население - градове в България - pop-stat.mashke.org
  5. Население - общини и области в България - НСИ
  6. а б Население - градове в България (1887-1946) - БАН
  7. Димитър Цухлев, Видински Митрополити
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  9. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=340
  10. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=337
  11. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=341
  12. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=339
  13. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=336
  14. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=334
  15. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=346
  16. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=342
  17. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=344
  18. http://www.vidin.bg/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=345
  19. Петров, П. 1981. Търговски връзки между Видинския край и Дубровник през XVIII век
  20. Боев, З. 1994. Дивечът във Видинско през XVIII век. - Лов и риболов, 11-12: 43
  21. [1] ((en))
  22. Източник http://larp-bg.org
  23. Източник http://larp-bg.org
  24. Евлия Челеби, Пътепис, Институт за балканистика при БАН, Изд. на ОФ, София, 1972 г., стр. 59
  25. Забележителности. // Област Видин, 2007. Посетен на 30 ноември 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]