Брезово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезово.

Герб на Брезово
Брезово
България
Red pog.png
Брезово
Област Пловдив
Red pog.png
Брезово
Общи данни
Население 1 894 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 1 895 (НСИ)
Землище 49,962 km²
Надм. височина 240 m
Пощ. код 4160
Тел. код 03191
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 6361
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Брезово
Радньо Манолов
(БСП)
Църквата „Св. Димитър“

Брѐзово е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област, в близост до град Раковски. Градът е административен център на община Брезово. Населението на град Брезово по данни от преброяването към 15 юни 2014 г. е 1 894 жители.

История[редактиране | edit source]

Първоначално на територията на днешното Брезово е съществувал турски чифлик около който се заселват българи от близките села. Тук заедно са съжителствали българи, турци, цигани, гърци. По-късно чумна епидемия обезлюдява селото. В по-късен етап се заселват български семейства от Лясковец.

В миналото са се отглеждали многобройни стада от т.нар. "брези биволи", които били известни за този край. Тогава все още по турско време и биволите наричали "абрашести", т.е. шарени от турската дума за шарен, белязан - абраш. Така биволите дали името на селището в което ги отглеждали и развъждали Абрашларе, по-късно в буквален превод и Брезово. Тъй като биволите били с тъмен цвят, но всеки имал бяло петно на челото (като белязан).

Брезово е дало и изселници в Бесарабия и началото на две села – Дрангово и Отец Кирилово, които отстоят на близко разстояние едно от друго и само на час път пеша от Брезово.

В първите години след Освобождението, Брезово е околийски център на околия с 24 села, с бързо развиващи се земеделие и индустрия (2 спиртни фабрики, содена фабрика, мелница, банки и др.). По това време околийски началник е Сребрьо Стойновски – един от най-доверените съратници на Апостола, а околийски санитарен инспектор е д-р Георги Странски – председател на Привременното правителство след Съединението.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Брезово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Брезово получава статут на град през 1969 година.

Религии[редактиране | edit source]

Източно православие. Църква "Св. Димитър", 1843 г.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Театри

Към читалището в града работи самодеен театър, носещ името „Жулиета Попова“.

Музеи

Къщата-музей на известния български художник, родом от Брезово, Златю Бояджиев, която, за съжаление, не е отворена за посетители[2].

През 1837 г. брезовци изграждат светско училище - второто в страната след Габровското. Построява се нова учебна сграда, оригинална по своята архитектура. Реставрирана е и е превърната в музей. През 1870 - 1871 г. в същото училище Васил Левски организира революционен комитет от неколцина будни брезовци - Иван Коларов, Стою Ранделов, Марин Молдовански и др., които по-късно участват в организацията на Старозагорското и Априлското въстание, а през 1881-1885 г. са ядрото на местния таен съединистки комитет. Стою Ранделов поддържа тесни връзки със Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Иван Андонов и е делегат от Брезово на тайното събрание на БТЦРК на 25 юли, 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец), на което се взема решение за извършване на Съединението. В момента училището-музей работи всеки делничен ден и е отворено за посетители. [1]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в края на септември се провежда родови събор.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Брезово
  • Златю Бояджиев
  • Минчо Кацаров, художник, артистичният му живот преминава във Виена и Париж[2].
  • Стою Ранделов (1852-1944), деец на Съединението, индустриалец, политик, общественик
  • Стоян Сукарев, писател[3].
  • Ради Ангелов Атанасов, скулптор, автор на паметника, намиращ се западно от Брезово до второкласен път №56 (известен като „Двете жени“).
  • Таня Шелхорн, писателка.
  • Коста Александров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, кръчмар, 3 рота на 11 серска дружина[3]
  • Димитър Попов (1909 - 1975), български офицер, генерал-лейтенант
  • Атанас Атанасов, създател на катедра "Теоретична физика" във Физическия факултет на Пловдивския университет, ръководил катедрата 30 години; 2 мандата е заместник-ректор и 1 мандат декан; пръв директор на Лабораторията по приложна физика.
  • Иван Станков Коларов, взел участие в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
  • Марин Молдовански, взел участие в организирането на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Свързани с Брезово
  • Сребрьо П. Стойновски (1845-?), революционер, началник на Брезовската околия, участник във Втората българска легия в Белград.
  • д-р Георги Странски, околийски санитарен инспектор.
  • Христо Белобрадов[4], първият директор на Брезовската гимназия.

Други[редактиране | edit source]

От Брезово е и родът на голямата театрална и киноактриса Цветана Манева.

Местният футболен тим "Средногорец" [5] играе в "А" ОФГ Пловдив. Стадион "Средногорeц".

Автобусен превоз от Пловдив - автогара „Север“ до Брезово.

В околността има много микроязовири (карта)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  2. Деляна ЛУКОВА. Само една картина напомня за Златю Бояджиев в родното Брезово. // Вестник Марица, 2009-11-19. Посетен на 2010-07-07.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15 - 16. Възможно да е от Брезово.
п  б  р
Градове в Област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря