Сеново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сеново.

Сеново
Senovo station.jpg
Железопътната гара на Сеново
България
Red pog.png
Сеново
Област Русе
Red pog.png
Сеново
Общи данни
Население 1 443 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 47,106 km²
Надм. височина 185 m
Пощ. код 7038
Тел. код 08185
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 66229
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Ветово
Георги Георгиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Сеново
Инна Георгиева
(БСП)
Адрес кметство
Сеново, ул. "Ал. Стамболийски" 56
п.к. 303
тел.: 08185/22-65; 08185/23-71

Сѐново (на местния диалект Сѐньово) е град в Североизточна България, община Ветово, Област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 25 км. от гр. Разград и на 45 км. от гр. Русе. Край Сеново минава първата построена в България железопътна линия Русе - Варна. Има железопътна гара, носеща името Сеново.

Град Сеново се намира в югозападната част на географската област Лудогорие. Отстои на 24 км. от град Разград. Надморската височина на селището е 185 м. Старата част на града е разположена в дълбока тясна долина. Северният и склон е каменист, а южният е обрасъл с гора, която до известна степен спира при дъждове пороите, идващи от местността "Калето". Градчето е застроено от местността "Караач бунари" (Брястови кладенци)до опирането в течението на р. Бели Лом. Основните квартали са "Дерелика", "Новата махала", "Жабешката махала", "Центъра", " Поляната" (новото застрояване до кметството. Общата застроена площ е 2816 дка. Землището на гр. Сеново граничи със землищата на селата Глоджево, Каменово, Равно, Кривня, Дряновец, Топчии, Просторно и Раковски. Средната лятна температура е около + 25ºС, а зимната - 2ºС. Преобладаващите дървесни видове са дъб, бряст, ясен, липа, габър, върба, глог, топола, акация и др.От нискостеблените се срещат леска, шипка, смрадлика, дрян, трънка, люляк и др. Фауната е близка на тази, която е типична за хълмисто - гористите области на Дунавската равнина. на 3 км. от града е гара Сеново. В непосредствена близост до зпадния край на селището минава река Бели Лом, която в миналото е дала основа за мелничарството в района. Извършената корекция и построяването на яз. "Бели Лом" промениха меандровия облик и състава на водата. От средна дълбочина на водния пласт около 1 м., сега той е около 50 - 60 см. Особено важни за района са скалите. В тях има много пещери, скални манастри и килии. В тези скали се намира най - голямата пещера в Лудогорието "Божкова дупка" с дължина 315 м. Поради разположението си в дълбока долина Сеново е било подлагано на редица наводнения.

История[редактиране | редактиране на кода]

Коренното население на гр. Сеново спада към локалната българска етнографска група "капанци". Сведенията за възникването на селището са малко и противоречиви. Най - вероятно е, то да е преместено на сегащното място от друго старо селище край него през средата на 14 в. Версиите за името Сеново също са няколко. Първата е от добиването на сено от буйната ливадна растителност. Втората версия е, че след създаването на селището местните започнали да го наричат "Ново село". По време на Османското владичество то е изгаряно няколко пъти и отново застроявано. По тази причина селото е било все ново и така буквта "в" отпаднала, за да се получи Сеново (не издържа много, защото на капански диалект е Сеньово). Третата версия идва от арбската дума "сиян", означаваща мочурливо място. Четвърта версия е от друга арабска дума "сен", означаваща "зъб". Този зъб се свързва с каменния блок, кацнал като зъб върху скалата "Сиври канара" (Острата скала). Петата версия е името да произхожда от диалектните думи "сеня" или "сенище", които означават правя или хвърлям сянка от големи клони, тъй като първата махала е била под гората на северния скат. Надгробни могили и следи от селища:

  • надгробни могили в "Ерамас чаир" (Нераждаща ливада),в местността "Коли балък", в

местностите "Бента" и "Гъгъра кула"

  • тракийско селище на билото на скалата "Шанлъка";
  • белези от антични и ранновизантийски селища са открити в м. "Юртлук", в долния край на селището в двора на бивщето ТКЗС до местността "Бента" и до скалата "Сиври канара" - Калето;
  • средновековни селища е имало в местностите "Кърши", срещу скалата "Шанлък" (на левия бряг на р. Бели Лом)и др.

Скални манастири:

  • в скалния масив "Шанлъка" - една църква, 14 килии, 7 ниши от 12 - 14 в. на височина от 8 до 27 метра;
  • скален манастир "Св. Димитър";

Поломието е завладяно от османците през 1388 г. В турските регистри селото е записвано като Сенофче, Сенова или Сенува. Движението на населението през 17 в. е от 14 ханета - близо(1670 г.) до 0.25 ханета (1676 г.). След това пак започва да нарства. Владеенето на земите минава през ленно - спахийския период и чифлишкия. По време на началото на руско - турската война група младежи от Сеново отиват за малко при руските войски. На връщане са заловени и осъдени като шпиони в Шумен. Младежите са; Марю Стоянов - 22 годишен (обесен на мегдана в квартал "Варуша" в Разград, Петър Стоянов - 25 годишен (обесен на една круша на площадче със сегашно име "Момина чешма" в Разград, Никола Донев (Гайдарджията) - 25 годишен (обесен на черница в двора на дядо Йовчо - Сеново). Селото е освободено на 30. 01. 1878 г. През 1881 г. селото е имало 650 жители, през 1910 г. са били 1839, през 1926 - 2379, през 1946 - 2663, 1975 - 2236, през 1999 г са били 2200, а през 2006 - 1581. Кметове от 1878 г. са били:

  • Кара Яйха - 1878 г.;
  • Георги Пенков - 1878 - 1883 г.;
  • Гани Стоянов - 1884 г.;
  • Петър Попов - 1885 - 1892 г.;
  • Друми Маринов (Байгъна) - 1898 - 1901 г.;
  • Гани Ганев - 1902 г.;
  • Цани Хр. Стефанов - 1903 - 1904 г.;
  • Стоян Ч. Цанков - 1905 г.:
  • Цани Хр. Стефанов - 1906 - 1913 г.;
  • Марин Иванов, Б. Иванов - 1914 г.;
  • Цони Стоянов - 1915 г.;
  • Коци Чобанов - 1915 - 1918 г.;
  • Цони Стоянов - 1919 г.;
  • Стоян Енчев - 1920 - 1922 г.;
  • Тодор Х. Маринов - 1922 - 1922 - 1923 г.;
  • Катерин Янков - 1924 - 1925 г.;
  • Пени Русев Кочев - 1926 г.;
  • Иван Ганев - 1927 - 1928 г.;
  • Димитър Илиев Кушков - 1929 г.;
  • Тончо Димитров Тончев - 193- 1931 г.;
  • Иван Бобев Джуров - 1932 г.;
  • Райчо Цонев Райчев - 1933 г.;
  • Стоян Енчев Стоянов - 1934 г.;
  • Иван Тодоров (Лонджата)- 1935 г.;
  • Георги коларов - 1936 г.;
  • д-р Малчо Малчев - 1936 г.;
  • Трифон Минчев Ковачев - 1937 - 1939 г.;
  • Атанас Стоянов Кънчев - 1940 - 1941 г.;
  • Неделчо Вачков - 1942 - 1942 - 1944 г.;
  • Димитър Караиванов - 1944 г.;
  • Петко Коцев Печаков - 1945 г.;
  • Георги Иванов Адашев - 1946 г.;
  • Марко Пеев Чинков - 1947 - 1948 г.;
  • Дамян Неделчев Дамянов - 1948 г.;
  • Стоян Стоянов Чинков - 1949 - 1952 г.;
  • Харизан петров ХАризанов - 1952 - 1955 г.;
  • Марин Иванов Вълев - 1955 - 1958 г.;
  • Донка Иванова Тодорова - 1959 -1971 г.:
  • Рудолф Радев Гьоков - 19972 - 1973 г.;
  • Марин Иванов Вълев - 1974 - 1979 г.:
  • Драгомир Стоянов Драгомиров - 1979 - 1988 г.;
  • Атанас Цанев Атанасов - 1989 - 1990 г.;
  • Иван Борисов Вачков - 1990 г.;
  • Неделчо Костадинов Неделчев - 1991 г.;
  • Дечо Ангелов Дечев - 1992 - 1996 г.;
  • Васил Кръстев Василев - 1997 - 1999 г.;
  • Иван Георгиев Трендафилов - 1999 - 2003 г.;
  • Йордан Колев - 2003 - 2007 г.
  • Атанас Цанев Атанасов 2007 - 2011 г.
  • Инна Георгиева от 2011 г.

Каолиновите находища са разкрити през 1932 г. във Ветово Тогава е продаден и първият вагон с тази суровина. Първата фабрика за промиване на каолин започва да се строи от братя Пенчеви през 1936 г. и да работи през 1937 г. През същата година акционерно дружество "Дунав", търговците Колю Маринов и Йордан Градинаров от Разград, Стефан Куюмджиев от Русе наели фабриката.Национализирана е през декември 1947 г. Сега каолиновият комбинат е частно акционерно дружество.

  • Сеново е обявено за град на 5.09. 1984 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В град Сеново се намира централното управление на фирма „Каолин“ АД - лидерът в производство на каолин, пясък и шамот на територията на целия Балкански полуостров. Фирмата е с дългогодишни традиции и 80 - годишна история.Каолин няма в Сеново-добива се във Ветово

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В далечното минало роля на обществени храмове за населението са изпълнявали скалната църква и скалните манастири. През 1850 г. била построена малка приземна стая, която изпълнявала функциите на селска църква. През 1870 г. започнали опити на помощника на тогавашния кмет Кара Яйха - Чобан Иван за получаване на разрешение за строеж на църква. Тези усилия се увенчали с успех през 1873 г. и строителството започнало веднага. Църквата била завършена през 1875 г.и осветена през октомври 1883 г. с името "Св. Богородица". Джамията в с. Сеново е построена през 1871 г. Поради подкопаване от подземни води е разрушена 1963 г. През 1992 г. е издигната малка постройка, която сега се използва за мюсюлмански храм.

  • Първото известно килийно училище се открива през 1845 г. Килиен учител е бил един пещерен монах. От 1858 г. се строи училище, което по конфигурация е взаимно. Постройката е била на мястото, където днес живее Друми Бонев. Втора училищна сграда с три класни стаи е построена през 1880 г. в градинката пред фурната. В нея се е учило до 1921 г. Тогава се изгражда друга училищна сграда в горната част на селото със шест класни стаи. Това училище било наречено "Христо Ботев" и се оформило като начално. Старата сграда се ползвала за читалище от 1922 г. до 1958 г. През 1922 г. в центъра на селището се построило училище с осем класни стаи, което се нарекло "Св. св. Кирил и Методий" и станало прогимназиално. Сега е основно училище.
  • Детска градина е разкрита през 1941 г. Първа детска учителка е била Снежина Церковска, внучка на земеделския деец и поет Цанко Церковски. По това време тя е била в селото с майка си. Снежина Церковска е завършила курс за детски учителки в София при Пенка Касабова. Приети са 30 деца, възпитавани по модерни методи. Престоят на Снежина Церковска е бил две години. През 1954 г. се разкрива детска лятна градина, която се развива в целодневна.
  • Читалището в с. Сеново е основано на 21. 11. 1894 г. от учителите Вачко Неделчев и Тодор георгиев. Носи името "Нов живот".

Видни общественици в селото до 1944 г. са били Вачко Неделчев, Джура Бобев, Стойчо Иванов, Стоян Друмев, Кольо Георгиев, Марин Друмев, Костадин Неделчев, Тодор Колимов, Джура Цонев, , Петко Печаков, Анчо Пенчев, Иван Бобев Джуров, Марин Иванов, Георги Ардашев, Спас Адашев, Цанко Спасов Цанков, Неделчо Вачков и др.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

ФК "Миньор Сеново 2012"
Име на отбор ФК "Миньор Сеново 2012"
Оригинално име Миньор
Прозвище
Основан 2012
Стадион "Миньор Арена"
Капацитет 1000 седящи и 1000 правостоящи
Президент Петко Василев (Пеци), Инна Георгиева
Старши треньор Ценко Георгиев
Първенство Областно Първенство мъже група "Запад", Област Разград
1ви - 8мо място {{{място}}}
Екипировка да
Домакин
Гост

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • проф. дпн Пламен Радев Иванов, внук на Иван Бобев Джуров, ръководител на катедра "Педагогика и управление на образованието" и председател на Общото събрание на педагогически факултет на ПУ "Паисий Хилендарски"
  • проф. д-р Веселин Христов Цанков, БСУ, председател на Постоянната комисия по соцални и правни науки и социална сигурност към НАОА

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цанков, Слави С. Сеново - моя гордост и съдба (географски, исторически и етнографски проучвания). Научен редактор Пламен Радев Иванов, Пловдив, Унив. изд. ”Паисий Хилендарски”, 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]