Сеново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сеново.

Сеново
България
Red pog.png
Сеново
Област Русе
Red pog.png
Сеново
Общи данни
Население 1 450 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 47,106 km²
Надм. височина 185 m
Пощ. код 7038
Тел. код 08185
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 66229
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Ветово
Георги Георгиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Сеново
Инна Георгиева
(БСП)
Адрес кметство
Сеново, ул. "Ал. Стамболийски" 56
п.к. 303
тел.: 08185/22-65; 08185/23-71
Железопътната гара

Сѐново (на местния диалект Сѐньово) е град в Североизточна България, община Ветово, Област Русе.

География[редактиране | edit source]

Намира се на 25 км. от гр. Разград и на 45 км. от гр. Русе. Край Сеново минава първата построена в България железопътна линия Русе - Варна. Има железопътна гара, носеща името Сеново.

Град Сеново се намира в югозападната част на географската област Лудогорие. Отстои на 24 км. от град Разград. Надморската височина на селището е 185 м. Старата част на града е разположена в дълбока тясна долина. Северният и склон е каменист, а южният е обрасъл с гора, която до известна степен спира при дъждове пороите, идващи от местността "Калето". Градчето е застроено от местността "Караач бунари" (Брястови кладенци)до опирането в течението на р. Бели Лом. Основните квартали са "Дерелика", "Новата махала", "Жабешката махала", "Центъра", " Поляната" (новото застрояване до кметството. Общата застроена площ е 2816 дка. Землището на гр. Сеново граничи със землищата на селата Глоджево, Каменово, Равно, Кривня, Дряновец, Топчии, Просторно и Раковски. Средната лятна температура е около + 25ºС, а зимната - 2ºС. Преобладаващите дървесни видове са дъб, бряст, ясен, липа, габър, върба, глог, топола, акация и др.От нискостеблените се срещат леска, шипка, смрадлика, дрян, трънка, люляк и др. Фауната е близка на тази, която е типична за хълмисто - гористите области на Дунавската равнина. на 3 км. от града е гара Сеново. В непосредствена близост до зпадния край на селището минава река Бели Лом, която в миналото е дала основа за мелничарството в района. Извършената корекция и построяването на яз. "Бели Лом" промениха меандровия облик и състава на водата. От средна дълбочина на водния пласт около 1 м., сега той е около 50 - 60 см. Особено важни за района са скалите. В тях има много пещери, скални манастри и килии. В тези скали се намира най - голямата пещера в Лудогорието "Божкова дупка" с дължина 315 м. Поради разположението си в дълбока долина Сеново е било подлагано на редица наводнения.

История[редактиране | edit source]

Коренното население на гр. Сеново спада към локалната българска етнографска група "капанци". Сведенията за възникването на селището са малко и противоречиви. Най - вероятно е, то да е преместено на сегащното място от друго старо селище край него през средата на 14 в. Версиите за името Сеново също са няколко. Първата е от добиването на сено от буйната ливадна растителност. Втората версия е, че след създаването на селището местните започнали да го наричат "Ново село". По време на Османското владичество то е изгаряно няколко пъти и отново застроявано. По тази причина селото е било все ново и така буквта "в" отпаднала, за да се получи Сеново (не издържа много, защото на капански диалект е Сеньово). Третата версия идва от арбската дума "сиян", означаваща мочурливо място. Четвърта версия е от друга арабска дума "сен", означаваща "зъб". Този зъб се свързва с каменния блок, кацнал като зъб върху скалата "Сиври канара" (Острата скала). Петата версия е името да произхожда от диалектните думи "сеня" или "сенище", които означават правя или хвърлям сянка от големи клони, тъй като първата махала е била под гората на северния скат. Надгробни могили и следи от селища:

  • надгробни могили в "Ерамас чаир" (Нераждаща ливада),в местността "Коли балък", в

местностите "Бента" и "Гъгъра кула"

  • тракийско селище на билото на скалата "Шанлъка";
  • белези от антични и ранновизантийски селища са открити в м. "Юртлук", в долния край на селището в двора на бивщето ТКЗС до местността "Бента" и до скалата "Сиври канара" - Калето;
  • средновековни селища е имало в местностите "Кърши", срещу скалата "Шанлък" (на левия бряг на р. Бели Лом)и др.

Скални манастири:

  • в скалния масив "Шанлъка" - една църква, 14 килии, 7 ниши от 12 - 14 в. на височина от 8 до 27 метра;
  • скален манастир "Св. Димитър";

Поломието е завладяно от османците през 1388 г. В турските регистри селото е записвано като Сенофче, Сенова или Сенува. Движението на населението през 17 в. е от 14 ханета - близо(1670 г.) до 0.25 ханета (1676 г.). След това пак започва да нарства. Владеенето на земите минава през ленно - спахийския период и чифлишкия. По време на началото на руско - турската война група младежи от Сеново отиват за малко при руските войски. На връщане са заловени и осъдени като шпиони в Шумен. Младежите са; Марю Стоянов - 22 годишен (обесен на мегдана в квартал "Варуша" в Разград, Петър Стоянов - 25 годишен (обесен на една круша на площадче със сегашно име "Момина чешма" в Разград, Никола Донев (Гайдарджията) - 25 годишен (обесен на черница в двора на дядо Йовчо - Сеново). Селото е освободено на 30. 01. 1878 г. През 1881 г. селото е имало 650 жители, през 1910 г. са били 1839, през 1926 - 2379, през 1946 - 2663, 1975 - 2236, през 1999 г са били 2200, а през 2006 - 1581. Кметове от 1878 г. са били:

  • Кара Яйха - 1878 г.;
  • Георги Пенков - 1878 - 1883 г.;
  • Гани Стоянов - 1884 г.;
  • Петър Попов - 1885 - 1892 г.;
  • Друми Маринов (Байгъна) - 1898 - 1901 г.;
  • Гани Ганев - 1902 г.;
  • Цани Хр. Стефанов - 1903 - 1904 г.;
  • Стоян Ч. Цанков - 1905 г.:
  • Цани Хр. Стефанов - 1906 - 1913 г.;
  • Марин Иванов, Б. Иванов - 1914 г.;
  • Цони Стоянов - 1915 г.;
  • Коци Чобанов - 1915 - 1918 г.;
  • Цони Стоянов - 1919 г.;
  • Стоян Енчев - 1920 - 1922 г.;
  • Тодор Х. Маринов - 1922 - 1922 - 1923 г.;
  • Катерин Янков - 1924 - 1925 г.;
  • Пени Русев Кочев - 1926 г.;
  • Иван Ганев - 1927 - 1928 г.;
  • Димитър Илиев Кушков - 1929 г.;
  • Тончо Димитров Тончев - 193- 1931 г.;
  • Иван Бобев Джуров - 1932 г.;
  • Райчо Цонев Райчев - 1933 г.;
  • Стоян Енчев Стоянов - 1934 г.;
  • Иван Тодоров (Лонджата)- 1935 г.;
  • Георги коларов - 1936 г.;
  • д-р Малчо Малчев - 1936 г.;
  • Трифон Минчев Ковачев - 1937 - 1939 г.;
  • Атанас Стоянов Кънчев - 1940 - 1941 г.;
  • Неделчо Вачков - 1942 - 1942 - 1944 г.;
  • Димитър Караиванов - 1944 г.;
  • Петко Коцев Печаков - 1945 г.;
  • Георги Иванов Адашев - 1946 г.;
  • Марко Пеев Чинков - 1947 - 1948 г.;
  • Дамян Неделчев Дамянов - 1948 г.;
  • Стоян Стоянов Чинков - 1949 - 1952 г.;
  • Харизан петров ХАризанов - 1952 - 1955 г.;
  • Марин Иванов Вълев - 1955 - 1958 г.;
  • Донка Иванова Тодорова - 1959 -1971 г.:
  • Рудолф Радев Гьоков - 19972 - 1973 г.;
  • Марин Иванов Вълев - 1974 - 1979 г.:
  • Драгомир Стоянов Драгомиров - 1979 - 1988 г.;
  • Атанас Цанев Атанасов - 1989 - 1990 г.;
  • Иван Борисов Вачков - 1990 г.;
  • Неделчо Костадинов Неделчев - 1991 г.;
  • Дечо Ангелов Дечев - 1992 - 1996 г.;
  • Васил Кръстев Василев - 1997 - 1999 г.;
  • Иван Георгиев Трендафилов - 1999 - 2003 г.;
  • Йордан Колев - 2003 - 2007 г.
  • Атанас Цанев Атанасов 2007 - 2011 г.
  • Инна Георгиева от 2011 г.

Каолиновите находища са разкрити през 1932 г. във Ветово Тогава е продаден и първият вагон с тази суровина. Първата фабрика за промиване на каолин започва да се строи от братя Пенчеви през 1936 г. и да работи през 1937 г. През същата година акционерно дружество "Дунав", търговците Колю Маринов и Йордан Градинаров от Разград, Стефан Куюмджиев от Русе наели фабриката.Национализирана е през декември 1947 г. Сега каолиновият комбинат е частно акционерно дружество.

  • Сеново е обявено за град на 5.09. 1984 г.

Религии[редактиране | edit source]

Православие.

Икономика[редактиране | edit source]

В град Сеново се намира централното управление на фирма „Каолин“ АД - лидерът в производство на каолин, пясък и шамот на територията на целия Балкански полуостров. Фирмата е с дългогодишни традиции и 80 - годишна история.Каолин няма в Сеново-добива се във Ветово

Обществени институции[редактиране | edit source]

В далечното минало роля на обществени храмове за населението са изпълнявали скалната църква и скалните манастири. През 1850 г. била построена малка приземна стая, която изпълнявала функциите на селска църква. През 1870 г. започнали опити на помощника на тогавашния кмет Кара Яйха - Чобан Иван за получаване на разрешение за строеж на църква. Тези усилия се увенчали с успех през 1873 г. и строителството започнало веднага. Църквата била завършена през 1875 г.и осветена през октомври 1883 г. с името "Св. Богородица". Джамията в с. Сеново е построена през 1871 г. Поради подкопаване от подземни води е разрушена 1963 г. През 1992 г. е издигната малка постройка, която сега се използва за мюсюлмански храм.

  • Първото известно килийно училище се открива през 1845 г. Килиен учител е бил един пещерен монах. От 1858 г. се строи училище, което по конфигурация е взаимно. Постройката е била на мястото, където днес живее Друми Бонев. Втора училищна сграда с три класни стаи е построена през 1880 г. в градинката пред фурната. В нея се е учило до 1921 г. Тогава се изгражда друга училищна сграда в горната част на селото със шест класни стаи. Това училище било наречено "Христо Ботев" и се оформило като начално. Старата сграда се ползвала за читалище от 1922 г. до 1958 г. През 1922 г. в центъра на селището се построило училище с осем класни стаи, което се нарекло "Св. св. Кирил и Методий" и станало прогимназиално. Сега е основно училище.
  • Детска градина е разкрита през 1941 г. Първа детска учителка е била Снежина Церковска, внучка на земеделския деец и поет Цанко Церковски. По това време тя е била в селото с майка си. Снежина Церковска е завършила курс за детски учителки в София при Пенка Касабова. Приети са 30 деца, възпитавани по модерни методи. Престоят на Снежина Церковска е бил две години. През 1954 г. се разкрива детска лятна градина, която се развива в целодневна.
  • Читалището в с. Сеново е основано на 21. 11. 1894 г. от учителите Вачко Неделчев и Тодор георгиев. Носи името "Нов живот".

Видни общественици в селото до 1944 г. са били Вачко Неделчев, Джура Бобев, Стойчо Иванов, Стоян Друмев, Кольо Георгиев, Марин Друмев, Костадин Неделчев, Тодор Колимов, Джура Цонев, , Петко Печаков, Анчо Пенчев, Иван Бобев Джуров, Марин Иванов, Георги Ардашев, Спас Адашев, Цанко Спасов Цанков, Неделчо Вачков и др.

Събития[редактиране | edit source]

ФК "Миньор Сеново 2012"
Име на отбор ФК "Миньор Сеново 2012"
Оригинално име Миньор
Прозвище
Основан 2012
Стадион "Миньор Арена"
Капацитет 1000 седящи и 1000 правостоящи
Президент Петко Василев (Пеци), Инна Георгиева
Старши треньор Ценко Георгиев
Първенство Областно Първенство мъже група "Запад", Област Разград
1ви - 8мо място {{{място}}}
Екипировка да
Домакин
Гост

Личности[редактиране | edit source]

  • проф. дпн Пламен Радев Иванов, внук на Иван Бобев Джуров, ръководител на катедра "Педагогика и управление на образованието" и председател на Общото събрание на педагогически факултет на ПУ "Паисий Хилендарски"
  • проф. д-р Веселин Христов Цанков, БСУ, председател на Постоянната комисия по соцални и правни науки и социална сигурност към НАОА

Литература[редактиране | edit source]

  • Цанков, Слави С. Сеново - моя гордост и съдба (географски, исторически и етнографски проучвания). Научен редактор Пламен Радев Иванов, Пловдив, Унив. изд. ”Паисий Хилендарски”, 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]