Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Свищов

43.617 N, 25.350 E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

36 485 ^[1]

18-239 m

5250

0631

ВТ (Вт)

Администрация

Община:
- кмет

Свищов
Станислав Благов
(ССД, СДС, БЗНС, ЛИДЕР)

Адрес на общината
ул. "Цанко Церковски" 2 тел.: 0631/ 60854 ел.поща: [2]

промяна на тази таблица

Свищов в миналото

Свищо̀в е град в Северна България. Той се намира в Област Велико Търново и е разположен на брега на река Дунав. Градът е трети по големина в областта след Велико Търново и Горна Оряховица и е административен център на Община Свищов.

[редактиране] География

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

Най-високата точка се намира в местността "Бунар Болар" – 239 м н.в.

[редактиране] История

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

През V-ти век след смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. от Н.е. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунаа (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-Турската война от 1828-1829 г.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.

В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

[редактиране] Име

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

Познат е като Ziştovi пo времето на oсманкото владичество, a румънското название е било: Şiştova.

Твърди се също, че името на града идва от старобългарското Свѣщний (Свящний/Свещний), тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар (свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии.

[редактиране] Религия

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва източното православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

[редактиране] Политика

Изглед от пристанището на Свищов

Кмет на община Свищов е г-н Станислав Благов, трети мандат, избран от листата на коалиция ,,За Свищов" (СДС, ССД, БЗНС, ЛИДЕР).

[редактиране] Икономика

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

[редактиране] Обществени институции

Стопанска академия „Д. А. Ценов“
Колеж по икономика и управление [3] към СА "Ценов"

[редактиране] Забележителности

Величествената източноправославна катедрала „Св. Троица“ на майстор Колю Фичето

Часовниковата кула

Едни от най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността "Паметниците" на брега на Дунав и паркът около старото кале в самия център.

Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС: Къща-музей "Алеко Константинов" (отворен за посещения: 8 - 12 ч. и 13 - 17 ч.; лятно работно време - 1 април - 1 ноември - в събота има дежурен;зимно работно време -1 ноември - 1 април-почивни дни: събота и неделя; има печат).

Археологически и архитектурни паметници от античността и Възраждането - Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
Първи български хор „Янко Мустаков“
Първо българско светско училище.

Часовникова кула (1763).
Църкви:
- „Свети Димитър“ (16 в.),
- „Света Троица“ (1867 Н. Фичев, 1886 Г. Кънев),
- „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
- „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 Г. Кънев) и др.
- "Свето Преображение"
- "Свети Пророк Илия"
- "Свето Възнесение"
- католическа църква" Св.Св.Кирил и Методий"
- разрушената църква "Св.Архангели"
- параклис "Св.Пророк Илия"

[редактиране] Театри

Първото българско читалище Еленка и Кирил Д. Аврамови се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е една от най-изявените в България.

[редактиране] Музеи

Музей, посветен на преминаването на р. Дунав от руските войски при Освобождението на България от османско владичество.
Етнографска експозиция
Археологическа експозиция
Градски бит и култура (кр. на 19 - нач. на 20 в.) - Самоковлиевата къща
Къща-музей "Алеко Константинов"

Къща-музей „Алеко Константинов“

Военно исторически музей "Главна квартира на руската армия", с. Горна Студена

[редактиране] Редовни събития

Ежегодно в края на месец септември се провежда общоградският празник "Свищовски лозници", съпроводен с множество обществено-културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е свързана с атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране и награждаване на винопроизводителите от региона.

[редактиране] Известни личности

Алеко Константинов - писател, народен будител и основател на организираното туристическо движение в България

[редактиране] Родени в Свищов

Алеко Константинов (1863–1897) - писател и народен будител
Александър Божинов (1878-1968) - художник, писател, публицист и критик
Александър Дамянов - армейски генерал
Ангел Нейков (1866–?) - революционер
Владислав Бабаров (1933-1999) - художник
Георги Атанасович (1821-1892) - лекар и политик
Георги Данаилов (1872-1939) - икономист и политик
Георги Манов - армейски генерал
Георги Тишев (1848-1926) - министър, политик
Григор Начович (1845–1920) - министър,политик и дипломат
Евгени Маринов (р. 1964) - футболист
Димитър Дечев (1877-1958) - филолог
Димитър Павлович (1834-1911) - лекар
Димитър Станчов (1863-1940) - министър, министър-председател, дипломат
Димитър Ценов - финансист, икономист и меценат
Драган Цанков (1828-1911) - министър-председател, министър, политик
Емануил Иванов (1857-1925)- математик
Иван Пашинов (1862-1938 г.) - български генерал, осъществил първия пробив на отбраната на Одринската крепост - твърдината „Айваз баба“ - и падането на Одрин на 11 март 1913 г.
Иван Попов (1890-1944) - министър, дипломат и политик
Иван Шишманов (1862-1928) - литературен критик, деец и етнограф
Киряк Цанков (1847-1903) - революционер и дипломат, министър
Константин Григоров Халачев (1861-1885) - опълченец, произведен в чин подпоручик; убит при с. Врабча на 3 ноември 1885 в Сръбско-българската война
Константин Юрдаки Халачев (1895-1918) - подпоручик, убит на връх Дуб при Дойран на 18 ноември 1918 г.
Лъчезар Тошев (р. 1962) - политик
Никола Сукнаров (1848-1894) - политик
Николай Катранов - поет и революционер, прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието”
Николай Павлович (1835–1894) - художник
Пантелей Киселов (1863-1927) - генерал, военен герой и освободител на Южна Добруджа, превзел Тутракан на 5 септември 1916 г. начело на 4-та Преславска дивизия
Симеон Ванков (1858-1937) - офицер
Светослав Гаврийски (р. 1948) - икономист и политик
Теодосий Икономов (1837-1872) - просвѐтен деец
Цветан Радославов (1863-1931) - автор на музиката и текста на „Мила Родино“
Юлиян Манзаров (1985–2004) - футболист

[редактиране] Починали в Свищов

Георги Атанасович (1821-1892) - лекар и политик
Мирон Бешков (1837-1918) - общественик
Емануил Васкидович (1795-1875) - просвѐтен деец
Янко Мустаков (1842-1881) - певец, композитор и хоров диригент
Константин Павлов (?-1870) - революционер
Христаки Павлович (1804-1848) - възрожденски просвѐтен деец и писател

[редактиране] Други личности, свързани със Свищов

Стоян Александров (р. 1949) - финансист и политик, завършва икономика през 70-те години
Тодор Владигеров (1898-1967) - политикономист, преподава в Стопанската академия през 1938-1944
Петър Дънов (1864-1944) - философ, завършва американско методистко училище през 1886
Ивана (р. 1969) - поп-фолк певица, завършва Стопанската академия през 90-те години
Тодор Кавалджиев (р. 1934) - политик, завършва икономика през 1970
Ламар (1898-1974) - поет, завършва Търговската гимназия през 1916
Николай Лилиев (1885-1960) - поет, завършва Търговската гимназия през 1903
Лазар Паяков (1860-1910) - икономист и политик, преподава в Търговската гимназия през 1887-1895
Николай Стайчев - генерал от Българската армия
Петър Шапкарев (1908-1997) - икономист, преподава икономика през 1956-1958
Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - световноизвестен български художник, преподавал в Търговската гимназия
Георги Данаилов(1936) - български писател, потомък на известен свищовски род, преподава в Свищов. По̀четен гражданин на град Свищов с Решение № 655, протокол № 41 от 21.05.2002 г. на Общинския съвет.

[редактиране] Литература

[редактиране] Кухня

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти - вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

[редактиране] Други

Свищов може да се гордее със своето минало и настояще и не би трябвало да се притеснява за бъдещето си, бидейки родно място на патриоти като Николай Катранов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, от които последният е може би най-стойностният писател на след-освобожденска България (чрез незабравимия Бай Ганьо).

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.

[редактиране] Меценатство

Свищов е известен със своите меценати: и Търговската гимназия, и Стопанската академия, и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Търговията и частният интерес често са възприемани като диаметрално противоположни на дарителството и отказа от частния интерес в полза на общността. Свищовлии не без гордост могат да кажат, че техните деди успешно са съчетавали едното с другото. Ред е на днешните жители на града да покажат това отново.

[редактиране] Университетски град

Свищов е единственият град в България, който може да бъде определен като "университетски", т.е. средище на науката, в което университетът играе най-важна роля. Само за сравнение ще кажем, че другите 2 ВУЗ-а, които съперничат на Стопанска академия "Д. А. Ценов", са разположени в гр. Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в гр. София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като "най-младият" град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно, благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.