Свищов

	Свищов
	Свищов Координати: 43° с. ш. 25° и. д. / 43.617° с. ш. 25.35° и. д.
Общи данни
Население	35 622 (ГРАО, 2010-12-15)*; 30 157 (НСИ)
Землище	110,271 km²
Надм. височина	18-239 m
Пощ. код	5250
Тел. код	0631
МПС код	ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ	65766
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община; - кмет	Свищов; Станислав Благов; (СДС, ДСБ, ОЗ, …)
Адрес община
	ул. "Цанко Церковски" 2; тел.: 0631/ 60 688; 60 854; факс: 0631/ 60 504; web: svishtov.bg; ел.поща: obshtina@svishtov.bg

Свищов в миналото

Свищо̀в е град в област Велико Търново, разположен по поречието на река Дунав в Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Свищов. Населението на града към края на 2009 година е 35 923 жители^[1]^[2]^[3], което го прави второто по големина (изпреварил Горна Оряховица) населено място в областта. По данни от Преброяването към февруари 2011 г. населението на града възлиза на 30 157 души, което противоречи на данните от ГРАО и поставя града като трети по големина във Великотърновска област.

Градът е известен като родното място на Алеко Константинов. Тук се намира един от най-ярките образци на архитектурата на Българското възраждане, шедьовъра на Колю Фичето - църквата Света Троица.

География [редактиране]

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот за пренос на автомобили,камиони/ТИР/ и пътници чрез фериботна платформа. Работното време на ГКПП-Свищов "Фериботен терминал" е 24 часа- нон стоп, денонощно. Фериботът Свищов-Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км. и 4 часа по-малко време заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ.

Най-високата точка се намира в местността „Бунар Болар“ – 239 м н.в.

Население [редактиране]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:^[1]^[2]^[3]^[4]

Свищов
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	12 481	13 101	12 082	13 093	18 448	21 539	29 430	30 550	30 404	30 591	33 782	34 488	35 923
Източници: Национален статистически институт^[1], „Citypopulation.de“^[2], „Pop-stat.mashke.org“^[3] и Географски институт при БАН^[4]

История [редактиране]

Латински надписи от римската легионна крепост и ранновизантийски град Нове

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-Турската война от 1828-1829 г.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.

В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

Име [редактиране]

Историческата къща, в която е подписана мирната спогодба от 1791 г.

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

Познат е като Ziştovi по времето на османкото владичество, a румънското название е било: Şiştova.

Твърди се също^{[кой го твърди?]}, че името на града идва от старобългарското Свѣщний (Свящний/Свещний), тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар (свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии.

Религия [редактиране]

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

Политика [редактиране]

Изглед от пристанището на Свищов

Кмет на община Свищов е г-н Станислав Благов, трети мандат, избран от листата на коалиция ,,За Свищов" (СДС, ССД, БЗНС, ЛИДЕР).

Икономика [редактиране]

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

През 2009 г. икономическата криза принуждава химическият завод Свилоза да затвори основното си производство за целулоза. Малка част от жителите работят в Зимнич в завод за биодизел, във Винпром Свищов , по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене. Студентите допринасят за движение в сферата на услугите^[5].

Супермаркет от веригата Пени маркет ;
Супермаркет от веригата Билла .

Транспорт [редактиране]

Към Свищов води двулентов път, който е основно" ремонтиран "през 2011 год.и чрез ферибота Свищов-Зимнич свързва пътните мрежи на България и Румъния В Свищов липсва градски транспорт. Има жп линия,която свърза града с цяла България,посредством жп гара Левски

Обществени институции [редактиране]

+ Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове

Забележителности [редактиране]

Православна църква „Света Троица“ на майстор Колю Фичето

Часовниковата кула

Едни от най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.

В Свищов се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС: Къща-музей „Алеко Константинов“ (отворен за посещения: 8 - 12 ч. и 13 - 17 ч.; лятно работно време - 1 април - 1 ноември - в събота има дежурен;зимно работно време -1 ноември - 1 април-почивни дни: събота и неделя; има печат).

Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането - Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
Първи български хор „Янко Мустаков“
Първо българско светско училище.

Часовникова кула (1763).
Църкви:
- „Свети Димитър“ (16 в.),
- „Света Троица“ (1867 Н. Фичев, 1886 Г. Кънев),
- католическа църква „Св.Св.Кирил и Методий“
- „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
- „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 Г. Кънев) и др.
- „Свето Преображение“
- „Свети Пророк Илия“
- „Свето Възнесение“
- разрушената църква „Св.Архангели“
- параклис „Св. Пророк Илия“

Театри [редактиране]

Първото българско читалище Еленка и Кирил Д. Аврамови се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е една от най-изявените в България.

Музеи [редактиране]

Къща-музей „Алеко Константинов“

Експозиция,посветена на преминаването на р. Дунав от руските войски при Освобождението на България от османско владичество.
Етнографска експозиция
Археологическа експозиция
Градски бит и култура (кр. на 19 - нач. на 20 в.) - Самоковлиевата къща
Къща-музей „Алеко Константинов“
Военно исторически музей "Главна квартира на руската армия", с. Горна Студена

Редовни събития [редактиране]

Ежегодно в края на месец септември се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество обществено-културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е свързана с атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране и награждаване на винопроизводителите от региона.

Известни личности [редактиране]

Алеко Константинов

Димитър Петкович

Родени в Свищов [редактиране]

Алеко Константинов (1863–1897) - писател и народен будител
Александър Божинов (1878-1968) - художник, писател, публицист и критик
Александър Дамянов (1879-1964) - армейски генерал
Ангел Нейков (1866–?) - революционер
Ангелаки Савич (1817- 1892)- писател и дипломат
Васил Манчов (1823 - ?) - български просветен деец и общественик в Македония
Владислав Бабаров (1933-1999) - художник
Георги Атанасович (1821-1892) - лекар и политик
Георги Данаилов (1872-1939) - икономист и политик
Георги Манов - армейски генерал
Георги Тишев (1848-1926) - министър, политик
Григор Начович (1845–1920) - министър,политик и дипломат
Евгени Маринов (р. 1964) - футболист
Димитър Дечев (1877-1958) - филолог
Димитър Павлович (1834-1911) - лекар
Димитър Петкович (1883 - 1903), български революционер от ВМОРО
Димитър Станчов (1863-1940) - министър, министър-председател, дипломат
Димитър Ценов - финансист, икономист и меценат
Драган Цанков (1828-1911) - министър-председател, министър, политик
Емануил Иванов (1857-1925)- математик
Емил Джаков (1908-1978)- физик
Иван Пашинов (1862-1938 г.) - български генерал, осъществил първия пробив на отбраната на Одринската крепост - твърдината „Айваз баба“ - и падането на Одрин на 11 март 1913 г.
Иван Попов (1890-1944) - министър, дипломат и политик
Иван Шишманов (1862-1928) - литературен критик, деец и етнограф
Илия Станчов Бръчков (1860-1925) - хъш, прототип на образа Младият Бръчков от "Немили недраги" на Иван Вазов, първи инженер на свободна България, изгражда презбалканската линия от Горна Оряховица до Стара Загора
Илия Такев, кривопаланечки войвода на ВМОРО през 1905 година^[6]
Киряк Цанков (1847-1903) - революционер и дипломат, министър
Константин Григоров Халачев (1861-1885) - опълченец, произведен в чин подпоручик; убит при с. Врабча на 3 ноември 1885 в Сръбско-българската война
Константин Юрдаки Халачев (1895-1918) - подпоручик, убит на връх Дуб при Дойран на 18 ноември 1918 г.
Лъчезар Тошев (р. 1962) - политик
Никола Сукнаров (1848-1894) - политик
Николай Катранов - поет и революционер, прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието”
Николай Павлович (1835–1894) - художник
Пантелей Киселов (1863-1927) - генерал, военен герой и освободител на Южна Добруджа, превзел Тутракан на 5 септември 1916 г. начело на 4-та Преславска дивизия
Петър Ванков - участник в четата на Христо Ботев
Симеон Ванков (1858-1937) - офицер
Светослав Гаврийски (р. 1948) - икономист и политик
Теодосий Икономов (1837-1872) - просвѐтен деец
Тодор Кабакчиев ( р.1949 ) - диригент
Цветан Радославов (1863-1931) - автор на музиката и текста на „Мила Родино“
Юлиян Манзаров (1985–2004) - футболист

Починали в Свищов [редактиране]

Георги Атанасович (1821-1892) - лекар и политик
Иван Бръчков (1750-1860) - родоначалник на рода Бръчкови, живял 110 г., дал революционери, депутати и първостроители на Нова България
Мирон Бешков (1837-1918) - общественик
Емануил Васкидович (1795-1875) - просвѐтен деец
Янко Мустаков (1842-1881) - певец, композитор и хоров диригент
Константин Павлов (?-1870) - революционер
Христаки Павлович (1804-1848) - възрожденски просвѐтен деец и писател

Други личности, свързани със Свищов [редактиране]

Стоян Александров (р. 1949) - финансист и политик, завършва икономика през 70-те години
Тодор Владигеров (1898-1967) - политикономист, преподава в Стопанската академия през 1938-1944
Петър Дънов (1864-1944) - философ, завършва американско методистко училище през 1886
Тодор Кавалджиев (р. 1934) - политик, завършва икономика през 1970
Ламар (1898-1974) - поет, завършва Търговската гимназия през 1916
Николай Лилиев (1885-1960) - поет, завършва Търговската гимназия през 1903
Лазар Паяков (1860-1910) - икономист и политик, преподава в Търговската гимназия през 1887-1895
Николай Стайчев - генерал от Българската армия
Петър Шапкарев (1908-1997) - икономист, преподава икономика през 1956-1958
Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - световноизвестен български художник, преподавал в Търговската гимназия
Георги Данаилов(1936) - български писател, потомък на известен свищовски род, преподава в Свищов. По̀четен гражданин на град Свищов с Решение № 655, протокол № 41 от 21.05.2002 г. на Общинския съвет.
Иван Хаджийски (1907-1944) - български публицист, завършил търговската гимназия (вероятно към 1925 г.)

Литература [редактиране]

Стоян Аршинков - „Мила родино”, Цветан Радославов Хаджиденков, София, БАН, 1985 г.
В. Ацева, „Архив на Николай Павлович”, 1852-1894 г., изд. БАН, , 1980
Ангел Балашев – Свищов преди 60 и повече години – София 2007 г., Мултипринт ЕООД
Лъчезар Георгиев – Два пъти окачан на бесилото (Ботевия четник Сава Пенев) – София, 1992 г.
Иван Гунев – Емануил Васкидович и неговото славяно-българско светско училище – изд. Отечествен фронт, София, 1987 г.
д-р Рачо Казански – Кълнове за новото възраждане – из под пепелищата на духовната разруха – София
Георги Карпачев – Къщата музей, Великия княз, Владимир Александрович в с. Горна Студена – София печатница П. Глушков, 1907 г.
Маргарита Ковачева – Драган Цанков - общественик, политик, дипломат, 1878 – София, Наука и изкуство, 1982 г.
Йордан Николов – Първият български певчески хор (местни спомени) – Свищов, АД Паничков, 1925 г.
Юлия Николова, Цв. Нанова – Васил Манчев, спомени
Юлия Николова – „Достойно естъ” – Свищов през XIX век и първото десетилетие на XX век – личности, събития, факти – изд. Иврай, 2006 г.
Николай Д. Павлович – Николай Павлович 1835-1894 – София, Наука и изкуство, 1955 г.
Първолета Прокопова, Янко Апостолов – Свищов, София прес 1977 г.
Васил Радков – Гнезда на съзаклятието искри любородни – Пети Доневски, изд. Абагар В. Търново, 2006 г.
Радко Радков – Свищов - културно-исторически забележителности, изд. Абагар, В. Търново, 2007 г.
д-р Н. Сакаров – Търговско и економическо значение на Свищов – изд. Свищовска дружба в София, 1928 г.
д-р Мария Тошева – История на здравеопазването в гр. Свищов – Свищов академично издателство „Ценов”, 2004 г.
Дончо Тужаров – Огнище на наука и родолюбие ( 50 год. ВФСИ „Д. А. Ценов”, Свищов) – София, 1986 г.
– Георги Христов - „Свищов в миналото (86-1877)”, изд. Свищов, ПА Славквов 1936 г.
Христо Цеков – Димитър Ценович – София Булгарика, 1997 г.
Христо Цеков – Изповедта на Ботевия четник Иваница Данчев – София Булгарика, 1998 г.
Поредица „дневници и спомени за българската история”, ред. колектив - Петър Нейков(дипломат), спомени, изд. Отечествен фронт, София 1990 г.
Свищов в епохата на възраждането – 1934 Фототипно издание – 1994/6 г.
Поздрав от Свищов, изд. Община Свищов, 2007 г.
Свищов – страници от възрожденското му минало и Освобождението на България (125 г. от обявяването на Руско-турската война) – Свищов, 2002 г.
Държавна търговска гимназия „Димитър Василев”, Свищов – Юбилеен сборник 1884-1934, Свищов, П.А. Славков, 1935 г.
Протиерей Стефан Ганчев, принос за историята му – Свищов, ПА Славков,1929 г. Фототипно издание, преиздава фондация „Алеко Константинов”, Свищов, 1996г
Юбилеен сборник „100 год. Държавна търговска гимназия „Д. Василев”” – 1884-1984 г., Свищов, 1984 г.
Юбилеен сборник на Свищовското читалище 1856-1931 г.
Юбилеен сборник на първото българско читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови в Свищов, 1856-1956 г.

Кухня [редактиране]

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти - вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

Други [редактиране]

Свищов може да се гордее със своето минало и настояще и не би трябвало да се притеснява за бъдещето си, бидейки родно място на патриоти като Николай Катранов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, от които последният е може би най-стойностният писател на след-освобожденска България (чрез незабравимия Бай Ганьо).

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.

Меценатство [редактиране]

Съвременна скулптура в Свищов

Свищов е известен със своите меценати: търговска гимназия, стопанската академия и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Търговията и частният интерес често са възприемани като диаметрално противоположни на дарителството и отказа от частния интерес в полза на общността. Свищовлии не без гордост могат да кажат, че техните деди успешно са съчетавали едното с другото. Ред е на днешните жители на града да покажат това отново.

Студентски град [редактиране]

Свищов е единственият град в България, който може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на науката, в което академията играе най-важна роля. Само за сравнение ще кажем, че другите 2 ВУЗ-а, които съперничат на Стопанска академия „Д. А. Ценов“, са разположени в гр. Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в гр. София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младият“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно, благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.