Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Свищов
Герб на Свищов
Свищов (България)
Свищов
Свищов
Данни *
Население: 36 485 [1]
Надм. височина: 18-239 m
Пощ. код: 5250
Тел. код: 0631
МПС код: ВТ (Вт)
Администрация
Държава: България
Област: Велико Търново
Община:
   - кмет
Свищов
Станислав Благов
(ССД, СДС, БЗНС, ЛИДЕР)
Адрес на общината
ул. "Цанко Церковски" 2
тел.: 0631/ 60854
ел.поща: [2]
промяна на тази таблица
Свищов в миналото

Свищо̀в е град в Северна България. Той се намира в Област Велико Търново и е разположен на брега на река Дунав. Градът е трети по големина в областта след Велико Търново и Горна Оряховица и е административен център на Община Свищов.

Съдържание

[редактиране] География

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

Най-високата точка се намира в местността "Бунар Болар" – 239 м н.в.

[редактиране] История

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

През V-ти век след смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. от Н.е. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунаа (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-Турската война от 1828-1829 г.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.

В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

[редактиране] Име

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

Познат е като Ziştovi пo времето на oсманкото владичество, a румънското название е било: Şiştova.

Твърди се също, че името на града идва от старобългарското Свѣщний (Свящний/Свещний), тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар (свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии.

[редактиране] Религия

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва източното православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

[редактиране] Политика

Изглед от пристанището на Свищов

Кмет на община Свищов е г-н Станислав Благов, трети мандат, избран от листата на коалиция ,,За Свищов" (СДС, ССД, БЗНС, ЛИДЕР).

[редактиране] Икономика

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Забележителности

Величествената източноправославна катедрала „Св. Троица“ на майстор Колю Фичето
Часовниковата кула

Едни от най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността "Паметниците" на брега на Дунав и паркът около старото кале в самия център.

Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС: Къща-музей "Алеко Константинов" (отворен за посещения: 8 - 12 ч. и 13 - 17 ч.; лятно работно време - 1 април - 1 ноември - в събота има дежурен;зимно работно време -1 ноември - 1 април-почивни дни: събота и неделя; има печат).

  • Археологически и архитектурни паметници от античността и Възраждането - Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
  • Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
  • Първи български хор „Янко Мустаков“
  • Първо българско светско училище.
  • Часовникова кула (1763).
  • Църкви:
    • „Свети Димитър“ (16 в.),
    • Света Троица“ (1867 Н. Фичев, 1886 Г. Кънев),
    • „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
    • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 Г. Кънев) и др.
    • "Свето Преображение"
    • "Свети Пророк Илия"
    • "Свето Възнесение"
    • католическа църква" Св.Св.Кирил и Методий"
    • разрушената църква "Св.Архангели"
    • параклис "Св.Пророк Илия"

[редактиране] Театри

Първото българско читалище Еленка и Кирил Д. Аврамови се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е една от най-изявените в България.

[редактиране] Музеи

Къща-музей „Алеко Константинов“

[редактиране] Редовни събития

Ежегодно в края на месец септември се провежда общоградският празник "Свищовски лозници", съпроводен с множество обществено-културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е свързана с атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране и награждаване на винопроизводителите от региона.

[редактиране] Известни личности

Алеко Константинов - писател, народен будител и основател на организираното туристическо движение в България

[редактиране] Родени в Свищов

[редактиране] Починали в Свищов

[редактиране] Други личности, свързани със Свищов

  • Стоян Александров (р. 1949) - финансист и политик, завършва икономика през 70-те години
  • Тодор Владигеров (1898-1967) - политикономист, преподава в Стопанската академия през 1938-1944
  • Петър Дънов (1864-1944) - философ, завършва американско методистко училище през 1886
  • Ивана (р. 1969) - поп-фолк певица, завършва Стопанската академия през 90-те години
  • Тодор Кавалджиев (р. 1934) - политик, завършва икономика през 1970
  • Ламар (1898-1974) - поет, завършва Търговската гимназия през 1916
  • Николай Лилиев (1885-1960) - поет, завършва Търговската гимназия през 1903
  • Лазар Паяков (1860-1910) - икономист и политик, преподава в Търговската гимназия през 1887-1895
  • Николай Стайчев - генерал от Българската армия
  • Петър Шапкарев (1908-1997) - икономист, преподава икономика през 1956-1958
  • Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - световноизвестен български художник, преподавал в Търговската гимназия
  • Георги Данаилов(1936) - български писател, потомък на известен свищовски род, преподава в Свищов. По̀четен гражданин на град Свищов с Решение № 655, протокол № 41 от 21.05.2002 г. на Общинския съвет.

[редактиране] Литература

[редактиране] Кухня

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти - вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

[редактиране] Други

Свищов може да се гордее със своето минало и настояще и не би трябвало да се притеснява за бъдещето си, бидейки родно място на патриоти като Николай Катранов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, от които последният е може би най-стойностният писател на след-освобожденска България (чрез незабравимия Бай Ганьо).

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.

[редактиране] Меценатство

Свищов е известен със своите меценати: и Търговската гимназия, и Стопанската академия, и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Търговията и частният интерес често са възприемани като диаметрално противоположни на дарителството и отказа от частния интерес в полза на общността. Свищовлии не без гордост могат да кажат, че техните деди успешно са съчетавали едното с другото. Ред е на днешните жители на града да покажат това отново.

[редактиране] Университетски град

Свищов е единственият град в България, който може да бъде определен като "университетски", т.е. средище на науката, в което университетът играе най-важна роля. Само за сравнение ще кажем, че другите 2 ВУЗ-а, които съперничат на Стопанска академия "Д. А. Ценов", са разположени в гр. Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в гр. София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като "най-младият" град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно, благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

[редактиране] Международни взаимоотношения

Свищов е побратимен град или партньор с:[1] [2]

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Сътрудничество

[редактиране] Бележки

  1. Интеграция
  2. Списък на побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти