Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Свищов
Свищов
България
Red pog.png
Свищов
Област Велико Търново
Red pog.png
Свищов
Общи данни
Население 31 929 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 30 157 (НСИ)
Землище 110,271 km²
Надм. височина 18-239 m
Пощ. код 5250
Тел. код 0631
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 65766
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Станислав Благов
(СДС, ДСБ, ОЗ, …)
Адрес община
ул. „Цанко Церковски“ 2
тел.: 0631/ 60 688; 60 854
факс: 0631/ 60 504
web: svishtov.bg
ел.поща: obshtina@svishtov.bg
Свищов в миналото
Svishtov location in Bulgaria.png

Свищо̀в (по правопис от 1873 г.[1]: Свѣщовъ) е град в област Велико Търново на река Дунав в Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Свищов.

Градът е известен като родното място на Алеко Константинов. Там се намира шедьовърът на Колю Фичето – църквата „Света Троица“, която е сред най-ярките образци на архитектурата на Българското възраждане.

География[редактиране | edit source]

Свищов е разположен на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот за превоз на автомобили, камиони (ТИР) и пътници чрез фериботна платформа. Фериботът Свищов-Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км. и 4 часа заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ. ГКПП „Свищов Фериботен терминал“ работи денонощно.

Най-високата точка се намира в местността „Бунар Болар“ – 239 м н.в.

Население[редактиране | edit source]

Населението на града към края на 2009 година е 35 923 жители[2][3][4], което го прави втория по численост град (изпреварил Горна Оряховица) в областта. По данни от преброяването от февруари 2011 г. населението на града възлиза на 30 157 души, което поставя града на трето място във Великотърновска област.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:[2][3][4][5]

Свищов
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 12 481 13 101 12 082 13 093 18 448 21 539 29 430 30 550 30 404 30 591 33 782 34 488 35 923
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[5]

История[редактиране | edit source]

Латински надписи от римската легионна крепост и ранновизантийски град Нове

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-турската война от 1828-1829 г.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.

В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.

Име[редактиране | edit source]

Историческата къща, в която е подписана мирната спогодба от 1791 г.

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

Познат е като Ziştovi по времето на османкото владичество, a румънското название е било: Şiştova.

Твърди се също[кой го твърди?], че името на града идва от старобългарското Свѣщний (Свящний/Свещний), тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар (свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии.

Религия[редактиране | edit source]

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

Политика[редактиране | edit source]

Изглед от пристанището на Свищов

Кмет на община Свищов е г-н Станислав Благов, трети мандат, избран от листата на коалиция „За Свищов“ (СДС, ССД, БЗНС, ЛИДЕР).

Икономика[редактиране | edit source]

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

През 2009 г. икономическата криза принуждава химическия завод „Свилоза“ да затвори основното си производство за целулоза. Малка част от жителите работят в Зимнич в завод за биодизел, във „Винпром Свищов“, по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене. Студентите допринасят в сферата на услугите[6].

Транспорт[редактиране | edit source]

Към Свищов води 2-лентов път, основно ремонтиран през 2011 г., който чрез ферибота Свищов-Зимнич свързва пътните мрежи на България и Румъния.

Железопътна линия до гара Левски свърза града с железопътната мрежа на България.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Образование[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Православна църква „Света Троица“ на майстор Колю Фичето
Часовниковата кула

Сред най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.

В Свищов се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС.

  • Къща-музей „Алеко Константинов“: отворена за посещения от 8 до 12 ч. и от 13 до 17 ч.; почивни дни събота (има дежурен) и неделя; има печат на БТС).
  • Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането – Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
  • Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
  • Първи български хор „Янко Мустаков“
  • Първо българско светско училище.
  • Църкви:
    • „Свети Димитър“ (16 в.),
    • Света Троица“ (1867 – Н. Фичев, 1886 – Г.Кънев ),
    • католическа църква „Св.св.Кирил и Методий“
    • „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
    • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 – Г.Кънев) и др.
    • „Свето Преображение“
    • „Свети Пророк Илия“
    • „Свето Възнесение“
    • разрушената църква „Св. архангели“
    • параклис „Св. пророк Илия“

Театри[редактиране | edit source]

Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там, радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е сред най-изявените в България.

Музеи[редактиране | edit source]

Къща-музей „Алеко Константинов“

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегодно в края на септември се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е в атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране на вина и награждаване на винопроизводителите от региона.

Известни личности[редактиране | edit source]

Димитър Петкович

Родени в Свищов[редактиране | edit source]

Починали в Свищов[редактиране | edit source]

Свързани със Свищов[редактиране | edit source]

  • Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) – художник, преподавал в Търговската гимназия
  • Георги Данаилов (1936) – писател, потомък на известен свищовски род, преподава в Свищов, по̀четен гражданин на град Свищов с Решение № 655, протокол № 41 от 21.05.2002 г. на Общинския съвет
  • Иван Хаджийски (1907-1944) – публицист, завършва търговската гимназия (вероятно към 1925 г.)
  • Иван Вазов (1850-1921) –  български поет, писател и драматург
  • Лазар Паяков (1860-1910) – икономист и политик, преподава в Търговската гимназия през 1887-1895
  • Ламар (1898-1974) – поет, завършва Търговската гимназия през 1916
  • Николай Лилиев (1885-1960) – поет, завършва Търговската гимназия през 1903
  • Николай Стайчев – генерал от Българската армия
  • Петър Дънов (1864-1944) – философ, завършва американско методистко училище през 1886
  • Петър Шапкарев (1908-1997) – икономист, преподава икономика през 1956-1958
  • Стоян Александров (р. 1949) – финансист и политик, завършва икономика през 1970-те години
  • Тодор Владигеров (1898-1967) – политикономист, преподава в Стопанската академия през 1938-1944
  • Тодор Кавалджиев (р. 1934) – политик, завършва икономика през 1970

Кухня[редактиране | edit source]

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти – вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

Други[редактиране | edit source]

Свищов може да се гордее със своето минало и настояще и не би трябвало да се притеснява за бъдещето си, бидейки родно място на патриоти като Николай Катранов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, от които последният е може би най-стойностният писател на след-освобожденска България (чрез незабравимия Бай Ганьо).

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.

Меценатство[редактиране | edit source]

Съвременна скулптура в Свищов

Свищов е известен със своите меценати: търговска гимназия, стопанската академия и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Търговията и частният интерес често са възприемани като диаметрално противоположни на дарителството и отказа от частния интерес в полза на общността. Свищовлии не без гордост могат да кажат, че техните деди успешно са съчетавали едното с другото. Ред е на днешните жители на града да покажат това отново.

Студентски град[редактиране | edit source]

Свищов е градът в България, който с най-голямо основание може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на висшето образование, което играе най-важна роля. Другите 2 икономически висши училища, които съперничат на Стопанската академия „Д. А. Ценов“, са разположени във Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младия“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

Международни отношения[редактиране | edit source]

Свищов е побратимен град или партньор със следните градове[8] [9].

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Сътрудничество[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  1. Стоян Аршинков – „Мила родино”, Цветан Радославов Хаджиденков, София, БАН, 1985 г.
  2. В. Ацева, „Архив на Николай Павлович”, 1852-1894 г., изд. БАН, , 1980
  3. Ангел Балашев – Свищов преди 60 и повече години – София 2007 г., Мултипринт ЕООД
  4. Лъчезар Георгиев – Два пъти окачан на бесилото (Ботевия четник Сава Пенев) – София, 1992 г.
  5. Иван Гунев – Емануил Васкидович и неговото славяно-българско светско училище – изд. Отечествен фронт, София, 1987 г.
  6. д-р Рачо Казански – Кълнове за новото възраждане – из под пепелищата на духовната разруха – София
  7. Георги Карпачев – Къщата музей, Великия княз, Владимир Александрович в с. Горна Студена – София печатница П. Глушков, 1907 г.
  8. Маргарита Ковачева – Драган Цанков – общественик, политик, дипломат, 1878 – София, Наука и изкуство, 1982 г.
  9. Йордан Николов – Първият български певчески хор (местни спомени) – Свищов, АД Паничков, 1925 г.
  10. Юлия Николова, Цв. Нанова – Васил Манчев, спомени
  11. Юлия Николова – „Достойно естъ” – Свищов през XIX век и първото десетилетие на XX век – личности, събития, факти – изд. Иврай, 2006 г.
  12. Николай Д. Павлович – Николай Павлович 1835-1894 – София, Наука и изкуство, 1955 г.
  13. Първолета Прокопова, Янко Апостолов – Свищов, София прес 1977 г.
  14. Васил Радков – Гнезда на съзаклятието искри любородни – Пети Доневски, изд. Абагар В. Търново, 2006 г.
  15. Радко Радков – Свищов – културно-исторически забележителности, изд. Абагар, В. Търново, 2007 г.
  16. д-р Н. Сакаров – Търговско и економическо значение на Свищов – изд. Свищовска дружба в София, 1928 г.
  17. д-р Мария Тошева – История на здравеопазването в гр. Свищов – Свищов академично издателство „Ценов”, 2004 г.
  18. Дончо Тужаров – Огнище на наука и родолюбие ( 50 г. ВФСИ „Д. А. Ценов”, Свищов) – София, 1986 г.
  19. Георги Христов – „Свищов в миналото (86-1877)”, изд. Свищов, ПА Славквов 1936 г.
  20. Христо Цеков – Димитър Ценович – София Булгарика, 1997 г.
  21. Христо Цеков – Изповедта на Ботевия четник Иваница Данчев – София Булгарика, 1998 г.
  22. Поредица „дневници и спомени за българската история”, ред. колектив – Петър Нейков(дипломат), спомени, изд. Отечествен фронт, София 1990 г.
  23. Свищов в епохата на възраждането – 1934 Фототипно издание – 1994/6 г.
  24. Поздрав от Свищов, изд. Община Свищов, 2007 г.
  25. Свищов – страници от възрожденското му минало и Освобождението на България (125 г. от обявяването на Руско-турската война) – Свищов, 2002 г.
  26. Държавна търговска гимназия „Димитър Василев”, Свищов – Юбилеен сборник 1884-1934, Свищов, П.А. Славков, 1935 г.
  27. Протиерей Стефан Ганчев, принос за историята му – Свищов, ПА Славков,1929 г. Фототипно издание, преиздава фондация „Алеко Константинов”, Свищов, 1996г
  28. Юбилеен сборник „100 г. Държавна търговска гимназия „Д. Василев”” – 1884-1984 г., Свищов, 1984 г.
  29. Юбилеен сборник на Свищовското читалище 1856-1931 г.
  30. Юбилеен сборник на първото българско читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови в Свищов, 1856-1956 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Така е в книгата на Т. Н. Шишков „История на българския народ“.
  2. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. а б Население – градове в България (1887-1946) – „БАН“
  6. дневник.бг, 20.07.2009 Свищов – Зимнич – Свищов. Всеки ден...
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.
  8. Интеграция
  9. Списък на побратимени градове

Външни препратки[редактиране | edit source]