Свищов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Свищов
Герб на Свищов
Свищов (България)
Свищов
Свищов
43.617 N, 25.350 E
(карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население: 35 828 [1]
Надм. височина: 18-239 m
Пощ. код: 5250
Тел. код: 0631
МПС код: ВТ (Вт)
Администрация
Държава: България
Област: Велико Търново
Община:
   - кмет		 Свищов
Станислав Благов
(ССД, СДС, БЗНС, ЛИДЕР)
Адрес на общината
ул. "Цанко Церковски" 2
тел.: 0631/ 60854
ел.поща: [2]
промяна на тази таблица
Свищов в миналото

Свищо̀в е град в Северна България. Той се намира в Област Велико Търново и е разположен на брега на река Дунав. Градът е трети по големина в областта след Велико Търново и Горна Оряховица и е административен център на Община Свищов.

Съдържание

[редактиране] География

Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва всекидневен ферибот (2009 г.- 5 лв. еднопосочен билет).

Най-високата точка се намира в местността „Бунар Болар“ – 239 м н.в.

[редактиране] История

Латински надписи от римската легионната крепост и ранновизантийски град Нове

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.

След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунаа (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-Турската война от 1828-1829 г.

На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.

В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

[редактиране] Име

Историческата къща, в която е подписана мирната спогодба от 1791 г.

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit.

Познат е като Ziştovi по времето на османкото владичество, a румънското название е било: Şiştova.

Твърди се също, че името на града идва от старобългарското Свѣщний (Свящний/Свещний), тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар (свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии.

[редактиране] Религия

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

[редактиране] Политика

Изглед от пристанището на Свищов

Кмет на община Свищов е г-н Станислав Благов, трети мандат, избран от листата на коалиция ,,За Свищов" (СДС, ССД, БЗНС, ЛИДЕР).

[редактиране] Икономика

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

През 2009 г. икономическата криза принуждава химическият завод Свилоза да затвори основното си производство за целулоза. Малка част от жителите работят в Зимнич в завод за биодизел, във Винпром, по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене. Студентите допринасят за движение в сферата на услугите[1].

  • Супермаркет от веригата Пени маркет беше открит тази година
  • Супермаркет от веригата Билла ще бъде открит в града

[редактиране] Транспорт

Към Свищов води двулентов път, който до 2009 г. не е подържан и представлява опасност за пътуващите. Занемаряването е обяснвано от местните власти с неофициален отказ на централната власт да подпомага общини чиято власт не е представлявана в правителството. Особено отчетливо разликата в подръжката от централната власт може да се види на границата между област Велико Търново и област Търговище[2].

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Забележителности

Величествената Православна катедрала „Св. Троица“ на майстор Колю Фичето
Часовниковата кула

Едни от най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1-2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.

Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС: Къща-музей „Алеко Константинов“ (отворен за посещения: 8 - 12 ч. и 13 - 17 ч.; лятно работно време - 1 април - 1 ноември - в събота има дежурен;зимно работно време -1 ноември - 1 април-почивни дни: събота и неделя; има печат).

  • Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането - Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
  • Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
  • Първи български хор „Янко Мустаков“
  • Първо българско светско училище.
  • Часовникова кула (1763).
  • Църкви:
    • „Свети Димитър“ (16 в.),
    • „Света Троица“ (1867 Н. Фичев, 1886 Г. Кънев),
    • „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
    • „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 Г. Кънев) и др.
    • „Свето Преображение“
    • „Свети Пророк Илия“
    • „Свето Възнесение“
    • католическа църква „Св.Св.Кирил и Методий“
    • разрушената църква „Св.Архангели“
    • параклис „Св. Пророк Илия“

[редактиране] Театри

Първото българско читалище Еленка и Кирил Д. Аврамови се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е една от най-изявените в България.

[редактиране] Музеи

  • Експозиция,посветена на преминаването на р. Дунав от руските войски при Освобождението на България от османско владичество.
  • Етнографска експозиция
  • Археологическа експозиция
  • Градски бит и култура (кр. на 19 - нач. на 20 в.) - Самоковлиевата къща
  • Къща-музей „Алеко Константинов“
Къща-музей „Алеко Константинов“

[редактиране] Редовни събития

Ежегодно в края на месец септември се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество обществено-културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е свързана с атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране и награждаване на винопроизводителите от региона.

[редактиране] Известни личности

Алеко Константинов - писател, народен будител и основател на организираното туристическо движение в България

[редактиране] Родени в Свищов

[редактиране] Починали в Свищов

[редактиране] Други личности, свързани със Свищов

  • Стоян Александров (р. 1949) - финансист и политик, завършва икономика през 70-те години
  • Тодор Владигеров (1898-1967) - политикономист, преподава в Стопанската академия през 1938-1944
  • Петър Дънов (1864-1944) - философ, завършва американско методистко училище през 1886
  • Ивана (р. 1969) - поп-фолк певица, завършва Стопанската академия през 90-те години
  • Тодор Кавалджиев (р. 1934) - политик, завършва икономика през 1970
  • Ламар (1898-1974) - поет, завършва Търговската гимназия през 1916
  • Николай Лилиев (1885-1960) - поет, завършва Търговската гимназия през 1903
  • Лазар Паяков (1860-1910) - икономист и политик, преподава в Търговската гимназия през 1887-1895
  • Николай Стайчев - генерал от Българската армия
  • Петър Шапкарев (1908-1997) - икономист, преподава икономика през 1956-1958
  • Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) - световноизвестен български художник, преподавал в Търговската гимназия
  • Георги Данаилов(1936) - български писател, потомък на известен свищовски род, преподава в Свищов. По̀четен гражданин на град Свищов с Решение № 655, протокол № 41 от 21.05.2002 г. на Общинския съвет.
  • Иван Хаджийски (1907-1944) - български публицист, завършил търговската гимназия (вероятно към 1925г.)

[редактиране] Литература

[редактиране] Кухня

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти - вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

[редактиране] Други

Свищов може да се гордее със своето минало и настояще и не би трябвало да се притеснява за бъдещето си, бидейки родно място на патриоти като Николай Катранов, Цветан Радославов и Алеко Константинов, от които последният е може би най-стойностният писател на след-освобожденска България (чрез незабравимия Бай Ганьо).

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.

[редактиране] Меценатство

Съвременна скулптура в Свищов

Свищов е известен със своите меценати: търговска гимназия, стопанската академия и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

Търговията и частният интерес често са възприемани като диаметрално противоположни на дарителството и отказа от частния интерес в полза на общността. Свищовлии не без гордост могат да кажат, че техните деди успешно са съчетавали едното с другото. Ред е на днешните жители на града да покажат това отново.

[редактиране] Студентски град

Свищов е единственият град в България, който може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на науката, в което академията играе най-важна роля. Само за сравнение ще кажем, че другите 2 ВУЗ-а, които съперничат на Стопанска академия „Д. А. Ценов“, са разположени в гр. Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в гр. София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младият“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно, благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

[редактиране] Международни взаимоотношения

Свищов е побратимен град или партньор с:[3] [4]

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Сътрудничество

[редактиране] Бележки

  1. ↑ дневник.бг, 20.07.2009 Свищов - Зимнич - Свищов. Всеки ден...
  2. ↑ дневник.бг, 20.07.2009 Свищов - Зимнич - Свищов. Всеки ден...
  3. ↑ Интеграция
  4. ↑ Списък на побратимени градове

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Свищов.
п • б • р
Знаме на България   Градове в България с над 20 000 жители
Айтос • Асеновград • Благоевград • Ботевград • Бургас • Варна • Велико Търново • Велинград • Видин • Враца • Габрово • Горна Оряховица • Гоце Делчев • Димитровград • Добрич • Дупница • Казанлък • Карлово • Карнобат • Кърджали • Кюстендил • Ловеч • Лом • Монтана • Нова Загора  • Пазарджик • Панагюрище • Перник • Петрич • Пещера • Плевен • Пловдив • Разград • Русе • Самоков • Сандански • Свищов • Севлиево • Силистра • Сливен • Смолян • София • Стара Загора • Троян • Търговище • Харманли • Хасково • Шумен • Ямбол
п • б • р
Река Дунав
Държави Карта показваща река Дунав
Градове
Притоци
Острови
Мостове над Дунав
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B2“.