Иван Шишман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския цар. За художника вижте Иван Шишман (художник). За филма вижте Цар Иван Шишман (филм).

Иван Шишман
Цар на България
Господин Търновски
53 IoSisiman.JPG
Миниатюра на Иван Шишман от Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър
Лични данни
Управление 1371-1395
Други титли Господин Търновски
Роден средата на 14 век
Търново (?)
Починал 29 октомври 1395
Никопол (?)
Предшественик Иван Александър
Наследник Фружин
Семейство
Династия Шишмановци
Баща Иван Александър
Майка Сара (Теодора)
Бракове Кира-Мария
Драгана Хребелянович
Потомци Александър Шишман, Фружин, патриарх Йосиф II (извънбрачен син)
Иван Шишман в Общомедия

Ива̀н Шишма̀н (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.

Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник — използван бил доводът, че единствено той бил роден в „багреница“, т. е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на XIV век България се оказва разкъсана на няколко части — една, управлявана от деспот Добротица, другата — от Иван Срацимир, а третата — от Иван Шишман.

Царуване[редактиране | edit source]

По време на царуването на Иван Шишман се провежда битката при Черномен (26-ти септември 1371 г.), в която обединените християнски сили на феодалите Вълкашин и Углеша, владеещи територии в Централна и Източна Македония, претърпяват разгром от османските турци, предвождани от Лала Шахин. Веднага след това султан Мурад I насочва ордите си към България и цар Иван Шишман бива принуден да отстъпи зад Стара планина в Северна България.

Въпреки капитулацията на българите османците продължават набезите си и завладяват териториите в Тракия, достигайки до Костенец и Ихтиман (1378 г.) на запад, а по течението на р. Тунджа, превзели Ямбол (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове. Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски васал. Освен това трябвало да изпрати сестра си Кера Тамара Българска като плячка в харема на султана.

Около 1380-85 г. войските на османския военачалник от гръцки произход Лала Шахин достигат и обсаждат София (Средец). Цар Йоан Шишман е в конфликт с влашкия владетел Йоан Дан I, пленява го и го посича на 23.09.1386 г.[1] През 1387 г. обединените сръбски и босненски сили нанасят голямо поражение на турците в битката при Плочник.

Обнадежден от развоя на събитията и разгрома на турците при Плочник, цар Иван Шишман веднага се отказва от васалните си задължения към султан Мурад I. Отказва да му изпрати и подкрепление след поражението от сръбско-босненските войски. Възмездието на османците не закъснява и скоро след това, през 1388 г., 30-хилядна османска армия, начело с великия везир Али паша, потегля срещу българите през проходите в Източна Стара планина и превзема териториите в Добруджа с градовете Преслав, Шумен, Плиска, Червен, Овеч и др.

България при цар Иван Шишман

Иван Шишман напуска Търновград и се премества в силната крепост Никопол на Дунав. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска войска пред Никопол, Иван Шишман започва преговори и отива при султан Мурад, като за втори път се заклева да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на Дунава - Дръстър. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и отново обсажда цар Иван Шишман в Никопол. Отново на българския цар му се налага да моли за мир. Този път условията се оказват още по-тежки — освен Дръстър (Силистра), трябвало да бъдат предадени и други крепости, като се позволи настаняването на турски гарнизони.

На 15 юни 1389 г. султан Мурад загива в битката при Косово поле, но турците удържат крайната победа. Новият султан - Баязид I, изчаква няколко години и през 1393 г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска Търново и се укрива в Никопол, а Баязид подлага столицата на обсада. Търново остава под командването на българския патриарх Свети Евтимий Търновски и издържа три месеца. Но на 17 юли 1393 г., в следствие на предателство, извършено от чужденец, пребиваващ в Търново, градът бива завладян (М.Варшавски, К.Иречек, Гр.Цамблак). Цар Иван Шишман властва още две години след това.

Сребърна монета на цар Иван Шишман

Край на Търновското царство[редактиране | edit source]

Последните две години от живота си царят прекарва като управител на Никопол и формален васал на султана, вероятно с надеждата за помощ при подготвяния от Сигизмунд Люксембургски (крал на Унгария и на Свещената Римска империя) кръстоносен поход срещу османците. Има сведения, че Иван Шишман е убит в Никопол на 3-ти юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците. Най-вероятно атаката на Никопол е по повод факта, че Цар Иван Шишман застава на страната и активно помага на влашкия владетел Мирча Стари при неуспешна за османците битка във Влахия при Ровине. В посоченото сражение срещу власите загиват и османските васали Константин Драгаш, управител на Велбъжд и крал Марко от Прилеп. Остатъкът от Иван Шишмановите територии са включени в Османската империя, а българските царе продължават да управляват на територията на Видинското царство до1396 г.

Титла във везано писмо на Иван Шишман в негова грамота от 14 в. Разчита се: „Іω(аннъ) Шишмань в(ъ) Х(рист)а Б(ог)а бл(а)говѣрныи ц(а)рь и самодрьжець въсѣм бльгаромь и грькомь“

Песни[редактиране | edit source]

Иван Шишман е един от най-известните български владетели.За него се пеят множество песни, една от които е "От кога се мила моя майно льо":

Иван Шишман. Гравюра с неизвестен автор от 19 век, съхранявана в притвора на Преображенския манастир.
...Юнак до юнака, мила моя майно льо
маждрак до маждрака
мила моя майно льо маждрак до маждрака.
Маждраци им мила моя майно льо
като честа гора,мила моя майно льо, като честа гора
Сабите им мила моя майно льо,
като ясно слънце
мила моя майно льо като ясно слънце.
Дрехите им мила моя майно льо като тъмен облак
мила моя майно льо като тъмен облак.
Войвода им мила моя майно льо
сам цар Иван Шишман
мила моя майно сам цар Иван Шишман.
В бой ги води мила моя майно льо
за българско име
мила моя майно льо за българско име.

Тези песни показват героизма на царя и неговите войводи в битките против турските нашественици.

Семейство[редактиране | edit source]

Иван Шишман се жени първо за българката Кира-Мария, която почива през 80-те години на 14-ти век. За втора съпруга той взема Драгана Хребелянович - дъщеря на сръбския принц Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително:

  • Александър Шишман, първороден син, пленен приема исляма и става управител на Самсун през 1418 г.
  • Фружин, който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария през 1454 г. Според бележка на Браун умира в Брашов през 1460 г. Фружин има син, също наречен Шишман.

Източници[редактиране | edit source]

  • John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.
  • Андреев, Й. Иван Шишман.- В: Бележити българи (под ред. на Пл.Павлов). С., "Световна библиотека", 2012.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Генчева, Снежанка. Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN 978-619-90133-1-1
  2. Борилов синодик в Сборник „Държава и Църква през XIII в.”, 1999 г., съст. Славика Радомир, Емил Димитров.

Вижте също[редактиране | edit source]

Иван Александър цар на България (1371 – 1393) Фружин