Севар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За село Севар в област Разград вижте Севар (село).
Севар
кан на България
Лични данни
Управление 721-737 (724-739)
Роден втора пол. 7 век
Починал 8 век
Предшественик Кормесий
Наследник Кормисош
Семейство
Династия Дуло

Кан Сева̀р е български владетел, управлявал България в периода от 738 до 753 година (според Васил Златарски: 724-739, Моско Москов: 721-737, Иван Венедиков: 722-738). Той е четвъртият по ред български владетел в Именника на българските канове. Единствените доказано автентични сведения за кан Севар идват от Именника на българските канове. Той произхожда от управляващия род, т.е. е правнук на кан Аспарух. Историците смятат, че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.

Летописът с оспорвана и недоказана автентичност Джагфар тарихъ от (17-ти век) представя Севар като сина и наследника на Кормесий, който по непотвърдени данни бил убит от болярите си. В Джагфар тарихъ също се предполага, че самият Севар бива детрониран и умира две години след низвергването си. Същият този източник посочва Севар като баща на иначе неизвестния Кермек, който пък се посочва като баща на кановете Азан Тукта (обединяване на Паган и Токту) и Кардам.

Други[редактиране | edit source]

Името на кан Севар носи морският нос „Севар“ на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[1]

Кормесий
Печат на Първото българско царство
кан на България (738 – 754)
Кормисош


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Литература[редактиране | edit source]

  • Москов, Моско, „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, София, 1988.
  • Андреев, Йордан, Лазаров, Иван и Павлов, Пламен, „Кой кой е в средновековна България“, София, 1999.
  • Bahši Iman, Džagfar Tarihy, vol. III, Orenburg 1997..