Добротица

Тази статия е за българския владетел от Средновековието. За други значения вижте Добротица (пояснение).

---

Добротица
деспот на Добруджа
Паметник на деспот Добротица
Управление	1347-1385
Роден	14 век
Починал	1385
Предшественик	Балик
Наследник	Иванко

Княз Добро̀тица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г. до 1379-85 г. Между 1393 и 1397 година, при управлението на сина му Иванко, Карвунското деспотство окончателно пада под ударите на османските турци, които по това време вече владеят Търновското царство на Иван Шишман. Венецианските източници от късния 14^-ти век се обръщат към Добротица като „деспот на българите“ (DESPOTUM BULGARORUM DOBROTICAM), а към владенията му като „части от Загоре, подчинени на Добротица“ (PARTES ZAGORAE SUBDITAS DOBROTICAE).

През 1346 г. заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 година се установява в крепостта Мидия, a през 1357 завладява крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днес Обзор). Заедно с влашкия войвода Владислав Влайку (известен на историята още като Влайко от България) през 1369 г. се включва в православна коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир.

По-късно се установява във Варна и там създава свой морски флот, който през 1374 година действа чак до крайбрежието на Трапезунд. За силния флот на добруджанския деспот научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица притежава малка, но силна флота.

Добротица отделя своите владения от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинява на Цариградската патриаршия

На името на Добротица са наречени областта Добруджа (турско произношение на името му), град Добрич и две добруджански села - с. Добротица в Област Силистра и с. Добротица в Област Търговище. В град Добрич има паметник на деспот Добротица и квартал, кръстен на негово име.

Използвани източници

• Бакалов, Г., „История на българите“, Том 1, 2003.
• Гюзелев, Васил, „Венециански документи за историята на България и българите от XII–XV в.“, Главно управление на архивите при Министерския съвет, София, с, 108, с. 136, ISBN 954-0800-22-9.
• Златарски, Васил, „История на българската държава през средните векове“, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
• Ioannes Cantacuzenus Historiarum..., II.

Външни препратки

• Карвуна
• Владетели в Източна Европа (на места неточна)