Велика България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата от 7 век. За модерната националистическа концепция вижте Велика България (политическа концепция). За други значения вижте Велика България (пояснение).

Велика България
632 — 668  
 
 
 
 

Герб


Местоположение на Велика България

Стара Велика България около 650 г.
Континент Европа
Столица Фанагория (632–665)
Официален език прабългарски
Форма на упр. Абсолют. монархия
   - 632–665 Кубрат
   - 665–668 Батбаян
Епоха
 - Кубрат наследява трона
632 г.
 - Батбаян наследява трона
665 г.
 - Стара Велика България е превзета от хазарите.
668 г.
редактиране
Преселването на българските племена през 6-7 век
Българските царства ок. 800 г.

Стара Велика България (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία), както е наричана от византийските автори,[1] е ранносредновековна държава с владетел Кубрат, съществувала около 30 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие — днешна Украйна.[2] В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата.[3] Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник,[4] но не се подкрепя от археологическите данни.[5]

Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток — река Кубан, на юг - Азовско и Черно море (без южен Крим), на запад — река Днепър, на север — река Донец. През VII век прабългарите са все още скотовъдци-полуномади в процес на усядане.

Исторически източници[редактиране | edit source]

Основните източници за историята на Велика България са хрониките на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Украинският историк Комар прави критичен анализ на хрониката на Никифор, като се опитва да докаже, че държавата изобщо не е съществувала,[6] но тази хипотеза се отхвърля от повечето историци.[7]

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а българските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджска преписка на хазарския хаган Йосиф.

История[редактиране | edit source]

През 632 година Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си.[8] Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син, Батбаян, поема управлението на Велика България. След смъртта на Кубрат Велика България се разпада, вероятно в годините от 665 до 668 година.[9]

Документални филми[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. София, Зограф, 1997.
  2. Йоан Никиуски, Chronicle
  3. История СССР с древнейших времен до наших дней. Т. I. Москва, 1966.
  4. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 99-100.
  5. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 57.
  6. Комар, О. В.. Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы). // Восточноевропейский журнал 3 (4). 2000. с. 16 сл.
  7. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 47.
  8. Теофан. Хронография. // ЛитРес, 2009. Посетен на 8 май 2010.
  9. Dimitrov, Khristo. History of Macedonia in the Middle Ages, "Gutenberg", 2001, p. 38.

Литература[редактиране | edit source]

  • История на България, С., 1996, изд. „Отворено общество“
  • Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005
  • Йоан Никиуски, 120, 47.
  • Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007 (дискусия).
  • The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995, S. 915ff. (Bibliographie zum Thema Bulgaren und Slawen)
  • Veselin Beševliev: Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Verlag Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1981, ISBN 90-256-0882-5.

Външни препратки[редактиране | edit source]