|
|
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен. |
Стара Велика България през
650 година
Преселването на българските племена през 6-7 век
Българските царства ок.
800 г.
Ста̀ра Велѝка Бълга̀рия (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία), както е наричана от византийските автори,[1] е ранносредновековна българска държава с владетел кан Кубрат, съществувала около 30 г. след 632 г. на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите. Тя представлявала военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат.
[редактиране] Исторически източници
Основните източници за историята на Велика България са хрониките на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Украинският историк Комар прави критичен анализ на хрониката на Никифор, като се опитва да докаже, че държавата изобщо не е съществувала,[2] но тази хипотеза се отхвърля от повечето историци.[3]
Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а българските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджска преписка на хазарския хаган Йосиф.
През 632 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си.[4] Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син, Батбаян, поема управлението на Велика България. През 671 г. от изток нахлуват армиите на Хазарския хаганат и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ.
- ↑ Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. София, Зограф, 1997.
- ↑ Комар, О. В.. Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы). // Восточноевропейский журнал 3 (4). 2000. с. 16 сл.
- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 47.
- ↑ Теофан. Хронография. // ЛитРес, 2009. Посетен на 8 май 2010.
- История на България, С., 1996, изд. „Отворено общество“
- Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005
- Йоан Никиуски, 120, 47.
- Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007 (дискусия).
- The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995, S. 915ff. (Bibliographie zum Thema Bulgaren und Slawen)
- Veselin Beševliev: Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Verlag Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1981, ISBN 90-256-0882-5.
Тази статия е за държавата от 7 век. За модерната националистическа концепция вижте Велика България (политическа концепция).
