Велика България
Тази статия е за държавата от 7 век. За модерната националистическа концепция вижте Велика България (политическа концепция).
 |
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен. |
| Велика България | ||||
|
||||
|---|---|---|---|---|
|
Герб |
||||
 Стара Велика България около 650 г. |
||||
| Континент | Европа | |||
| Столица | Фанагория (632–665) | |||
| Официален език | прабългарски | |||
| Религия | ~ езичество | |||
| Форма на упр. | Абсолют. монархия | |||
| Държавен глава | ||||
| Хан | ||||
| - 632–665 | Кубрат | |||
| - 665–668 | Батбаян | |||
| Епоха | ||||
| - Кубрат наследява трона | ||||
| 632 г. | ||||
| - Батбаян наследява трона | ||||
| 665 г. | ||||
| - Стара Велика България е превзета от хазарите. | ||||
| 668 г. | ||||
Стара Велика България (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία), както е наричана от византийските автори,[1] е ранносредновековна държава с владетел кан Кубрат, съществувала около 30 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие - днешна Украйна.[2] В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата.[3] Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник,[4] но не се подкрепя от археологическите данни.[5]
Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток - река Кубан, на юг - Азовско и Черно море (без южен Крим), на запад - река Днепър, на север - река Донец. През VII век прабългарите са все още скотовъдци-полуномади в процес на усядане.
Съдържание |
Исторически източници [редактиране]
Основните източници за историята на Велика България са хрониките на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Украинският историк Комар прави критичен анализ на хрониката на Никифор, като се опитва да докаже, че държавата изобщо не е съществувала,[6] но тази хипотеза се отхвърля от повечето историци.[7]
Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а българските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджска преписка на хазарския хаган Йосиф.
История [редактиране]
През 632 година хан Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си.[8] Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син, Батбаян, поема управлението на Велика България. След смъртта на Кубрат Велика България се разпада, вероятно в годините от 665 до 668 година.[9]
Документалният филми [редактиране]
- «Заповіт Кубрата» «Завет Кубрата» , документалният филм, Украина.
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. София, Зограф, 1997.
- ↑ Йоан Никиуски, Chronicle
- ↑ История СССР с древнейших времен до наших дней. Т. I. Москва, 1966.
- ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 99-100.
- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 57.
- ↑ Комар, О. В.. Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы). // Восточноевропейский журнал 3 (4). 2000. с. 16 сл.
- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 47.
- ↑ Теофан. Хронография. // ЛитРес, 2009. Посетен на 8 май 2010.
- ↑ Dimitrov, Khristo. History of Macedonia in the Middle Ages, "Gutenberg", 2001, p. 38.
Литература [редактиране]
- История на България, С., 1996, изд. „Отворено общество“
- Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005
- Йоан Никиуски, 120, 47.
- Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007 (дискусия).
- The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995, S. 915ff. (Bibliographie zum Thema Bulgaren und Slawen)
- Veselin Beševliev: Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Verlag Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1981, ISBN 90-256-0882-5.
