Ираклий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ираклий
византийски император
Heraclius and Heraclius Constantine solidus.jpg
Солид на Ираклий и сина му Ираклий Константин
Лични данни
Роден ок. 575
Кападокия, в дн. Турция
Починал 11 февруари 641
Константинопол, дн. Турция
Предшественик Фока
Наследник Константин III
Семейство
Династия Династия на Ираклионите
Баща Ираклий Старши
Майка Епифания
Бракове Фабия-Евдокия
Мартина
Потомци Ираклеон

Флавий Ираклий Август (Латински: Flavius Heraclius Augustus; Гръцки: Ηράκλειος, Hērakleios), ( 575 г. - 11 февруари 641 г.) е византийски император царувал в периода 5 октомври 610 г. - 11 февруари 641 г. Известен също и като Ираклий I.

Поставя началото на първата византийска династия, Династията Ираклий. Способен реформатор, въвел дълбоки промени във византийския управленски и военен ред. Създава темната организация на провинциите, която е гръбнакът на Византийската империя през следващите векове. Стабилизира империята, неутрализира персите и аварите като врагове. По време на неговото управление са първите сблъсъци между християни и мюсюлмани, в следствие на които Византия загубва Светите земи, Сирия и Египет. Поддържа добри отношения с владетеля на Велика България хан Кубрат, когото през 635 година удостоява с титлата патриций.

Идване на власт[редактиране | edit source]

Син на влиятелния бивш управител на Картаген, носещ също името Ираклий, от арменски произход, който е един от ключовите генерали във войната през 590 година срещу Персийската империя, под властта на император Маврикий. Не се знае точното място на раждане на император Ираклий, но със сигурност е прекарал младостта си в Северна Африка.

Бунт на Ираклиите[редактиране | edit source]

През 608, неговият баща, Ираклий Старши, екзарх на Картаген, и брат му Григорий, следващ в йерархията, въстанали срещу император Фока, който свалил от престола Маврикий шест години преди това. Въстаниците отсекли свои монети, на които се виждат двамата Ираклии с императорски атрибути, въпреки че никой от тях не се е провъзгласил за император. Събрали войска и флота. Никита, син на Григорий и първи братовчед на Ираклий Младши, нападнал по суша Египет, и след като през 609 г. разбил Бонос, генерал на Фока, се провъзгласил за управител на провинцията.

Солид на Ираклий Старши и сина му Ираклий, ок. 608 г.

Завладяване на трона[редактиране | edit source]

По същото време младият Ираклий акостира с флотата на изток, минавайки през Сицилия и Кипър. В околностите на Константинопол влязъл в контакт с аристократите от града, които го убедили, че ще бъде добре дошъл. При пристигането му в града Ескувитите (елитна имперска гвардия, която се намира под властта на Приск, зет на Фока) преминали на страната на Ираклий и той успял да влезе в града без съпротива. Заловеният Фока бил докаран при Ираклий, който го попитал: "Значи така управляваше държавата!?", на което Фока отвърнал: "Ти едва ли ще управляваш по-добре!". Фока веднага е обезглавен от Ираклий, а тялото му изгорено на Форумът на Бика. Ираклий предлага императорската корона на Приск, който отказва. Тогава сенатът и димите провъзгласяват Ираклий за император на Римската империя.

На 5 октомври 610 г. Ираклий е коронован в църквата Света София, малко след това се оженва за своята годеница, Фабия, която приема името Евдокия. Императрицата, много почитана в Констанинопол умира през 612 година. Ираклий сключва втори брак със своята племенница Мартина.

Войната с Персия[редактиране | edit source]

This map shows the approximate campaign paths of Persian and Roman Generals from 611–624 as described in the text.
Сцена на бойните действия между перси и ромеи

Когато Ираклий завзема властта империята сe намира в много критично положение. Бунтът на Фока срещу Маврикий през 602 г. оставя Дунавския лимес незащитен, позволявайки навлизането на аварите на Балканите. На източната граница шахиншах Хозрой II от Персия, бивш съюзник на император Маврикий, използва убийството му като претекст за деклариране на война с Византия. В персийския двор имало човек, който твърдял, че е Теодосий – син на Маврикий и Хосрой защитавал претенциите му за трона. По времето на узурпатора Фока, войната се печелели от персите, които достигат до Сирия. Година преди Ираклий да се качи на трона, персийският генерал Шахрбараз завзема Антиохия.

Въпреки, че император Ираклий се опитва да договори мир, Хозрой ІІ отказва да преговоря, считайки го за поредния узурпатор. Първите военни действия на Ираклий завършват неуспешно и персите настъпват на запад. Те завземат Дамаск през 613, и през 614 пада Ерусалим, където завоевателите причиняват големи щети на църквата "Свето Възкресение Христово" над Божи гроб и открадват Светия кръст и други светини, които занасят в Ктезифон. После нападат Египет, житницата на Византийската империя и правят бързо навлизане в Анадола, стигайки до Халкедон, на азиатския бряг на Босфора. Казват, че населението на Константинопол можело да види през нощта отражението във водата на огньовете на персийските караули.

Персите обсаждат Константинопол, докато Ираклий атакува персийска крепост – миниатюра в Манасиевата хроника от 14 век

В първите десет години от управлението му, ситуацията станала толкова сериозна, че Ираклий наистина започнал да обмисля възможността да премести столицата на империята в Картаген. В крайна сметка решил да остане на изток и се заел с преорганизирането на византийската войска. Възможно е да е бил създателят на темата, административни единици които в същото време са военни подразделения, под властта на един стратег или военен управител. Според други автори тази организация е направена няколко десетки години по-късно.

След преструктурирането на войската, Ираклий застава начело и във войната си срещу персите. Така той става първият император дирижирал лично кампания срещу външен враг от времето на Теодосий I. Доверявайки се на факта, че Константинопол е добре защитен и отказвайки се от една изтощителна война за възвръщане на загубените провинции, през пролетта на 622 г. начело на силен контингент той плава по Черно море до Исо, с цел да навлезе в сърцевината на Персийската империя. Ираклий побеждава Шахрбараз есента на същата година, някъде в Кападокия. Кампанията на изток продължила в следващите няколко години.

Херувим помага на Ираклий да победи Хозрой ІІ (емайлова плака върху кръст, ок. 1160–1170, Париж, Лувъра)

Защита на Константинопол и победа[редактиране | edit source]

През 626 г., в отсъствието на император Ираклий, Константинопол е обсаден от аварите, но опитите на персите да помогнат на новите си съюзници, прекосявайки Босфора са провалени от византийската флота. Населението на града, ръководено от патриарх Сергий, дава силен отпор и аварите свалили обсадата. През това време Ираклий получава помощта на хазарите и други тюркски народи и разпалва съществуващите вътрешни разделения между персите. Той убедил генерал Шахрбараз, че Хосрой ІІ е наредил убийството му от завист, с което постигнал неговата неутралност.

В решителната битка при Ниневия през 627 г., византийските сили разбиват персите водени от Разатес. Въпреки това, шах Хосрой II не приел мира и Ираклий продължавал да напредва към Ктесифон, столицата на Персия. Преди ромейските легиони да стигнат до града, персийската аристокрация детронирала Хосрой ІІ. Наследникът на престола подписал мирния договор, връщайки на Византия всички територии завладени от персите. Династията на Сасанидите никога нямало да се възстанови от това поражение. На 14 септември 628 г. победителят Ираклий се завръща триумфално в Константинопол.

Последните години[редактиране | edit source]

През 630 г. Ираклий достига апогея на своята мощ и слава, отивайки тържествено в Йерусалим, където поставя отново кръста в църквата на Гроба Господен. По това време Мохамед успява да обедини номадските племена от Арабския полуостров и само няколко години след това ислямът се устремява срещу империята в една неспирна офанзива.

Солид на Ираклий и синовете му Константин III и Ираклион)

В чест на победите Ираклий приел персийската титла "Цар на Царете", изоставяйки старата императорска титла "Augustus". Скоро след това се нарича василевс (гр. Βασιλεύς, лат. basileus – гръцка дума, означаваща "владетел") и така започнали да се наричат византийските монарси до самия край на империята. Също така сменя латински с гръцки като официален език. След неговото царуване Византийската цивилизация вече е маркирана с елински характер много по-осезаемо от преди.

В опитите си да спаси религиозното единство на империята, застрашена от монотелитите, Ираклий се опитва да намери формулата на компромиса между монотелитството, доктрина пропагандирана от патриарх Сергий, която е считана за еретична от Папа Йоан IV. Когато монотелитските провинции биват завладени от исляма, монотелизмът загубва своята важност и бива изоставен.

Начало на арабската експанзия[редактиране | edit source]

Старите империи Византия и Персия са твърде изтощени от продължителните конфликти за да противостоят на новата арабска заплаха. Когато мюсюлманите нападат Сирия и Палестина през 634, Ираклий, който бил болен, не може да поведе лично войските си и неговите генерали се провалят. В битката при Ярмук през 636, византийците, по-многобройни, биват разбити от арабите. Най-вероятно това се случва поради преминаването на 12 000 араби-християни от византийска на арабска страна. В ръцете на арабските завоеватели падат градовете Дамаск (635 г.) и Йерусалим (638 г.). Сирия и Палестина биват загубени завинаги. По същото време персите губят Месопотамия. В края на живота си Ираклий, изпаднал в състояние на физически и психически срив, става безучастен свидетел на покоряването на по-голямата част от Египет от арабите (641 г.).

Въпреки фаталния край на царуването му, Ираклий е един от най-талантливите византийски императори. Той спасява империята от сигурна смърт и благодарение на неговите реформи във всички сфери на държавничеството арабите биват задържани в Мала Азия, и също така в Северна Африка, където арабите ще се забавят още 60 години докато я завладеят. Макар обаче империята да оцелява, много от богатите провинции като Сирия и Египет са изгубени безвъзвратно.

Ираклий умира през 641 г. и е наследен от Константин III Ираклий, първороден син от брака му с Евдокия и Ираклеон, син на Мартина, втората му съпруга.

Вижте още[редактиране | edit source]

Византийската държава в началото на 7 век. Границите на Юстиниановата империя никога повече не били достигнати

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • John Haldon: Byzantium in the Seventh Century. The Transformation of a Culture. 2. Aufl. Cambridge 1997
  • Walter E. Kaegi: Heraclius – Emperor of Byzantium. Cambridge 2003
  • Gerrit Jan Reinink, Bernard H. Stolte (Hrsg.): The Reign of Heraclius (610–641). Crisis and Confrontation. Leuven 2002


Фока Византийски император (5 октомври 610 г. – 11 февруари 641 г.) Константин III