Ираклий
| Ираклий | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Солид на Ираклий и сина му Ираклий Константин | ||
| Роден | ок. 575 | |
| Кападокия дн. Турция | ||
| Починал | 11 февруари 641 | |
| Константинопол, дн. Турция | ||
| Предшественик | Фока | |
| Потомци | Ираклеон | |
| Наследник | Константин III | |
| Брак | Фабия-Евдокия | |
| Втори брак | Мартина | |
| Династия | Династия Ираклий | |
| Баща | Ираклий Старши | |
| Майка | Епифания | |
Флавий Ираклий Август (Латински: Flavius Heraclius Augustus; Гръцки: Ηράκλειος, Hērakleios), ( 575 г. - 11 февруари 641 г.) е византийски император царувал в периода 5 октомври 610 г. - 11 февруари 641 г. Известен също и като Ираклий I.
Поставя началото на първата византийска династия, Династията Ираклий. Способен реформатор, въвел дълбоки промени във византийския управленски и военен ред. Създава темната организация на провинциите, която е гръбнакът на Византийската империя през следващите векове. Стабилизира империята, неутрализира персите и аварите като врагове. По време на неговото управление са първите сблъсъци между християни и мюсюлмани, в следствие на които Византия загубва Светите земи, Сирия и Египет. Поддържа добри отношения с владетеля на Велика България хан Кубрат, когото през 635 година удостоява с титлата патриций.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Син на влиятелния бивш управител на Картаген, носещ също името Ираклий, от арменски произход, който е един от ключовите генерали във войната през 590 година срещу Персийската империя, под властта на император Маврикий. Не се знае точното място на раждане на император Ираклий, но със сигурност е прекарал младостта си в Северна Африка.
[редактиране] Завладяване на трона
През 608, неговият баща, Ираклий Старши, екзарх на Картаген, и брат му Григорий, следващ в йерархията, въстанали срещу император Фока, който свалил от престола Маврикий шест години преди това. Въстаниците отсекли свои монети, на които се виждат двамата Ираклии с императорски атрибути, въпреки че никой от тях не се е провъзгласил за император. Събрали войска и флота. Никита, син на Григорий и първи братовчед на Ираклий Младши, нападнал по суша Египет, и след като през 609 г. разбил Бонос, генерал на Фока, се провъзгласил за управител на провинцията.
По същото време младият Ираклий акостира с флотата на изток, минавайки през Сицилия и Кипър. В околностите на Константинопол влязъл в контакт с аристократите от града, които го убедили, че ще бъде добре дошъл. При пристигането му в града Ескувитите (елитна имперска гвардия, която се намира под властта на Приск, зет на Фока) преминали на страната на Ираклий и той успял да влезе в града без съпротива. Заловеният Фока бива докаран при Ираклий, който го обезглавил лично.
На 5 октомври 610 Ираклий е коронован в църквата Света София, малко след това се оженва за своята годеница, Фабия, която приема името Евдокия. Императрицата, много почитана в Констанинопол умира през 612 година. Ираклий сключва втори брак със своята племенница Мартина.
[редактиране] Войната с Персия
Основна статия: Когато Ираклий завзема властта империята са намира в много критично положение. Бунтът на Фока срещу Маврикий през 602 г. оставя Дунавския лимес незащитен, позволявайки навлизането на аварите на Балканите. На източната граница шахиншах Хозрой II от Персия, бивш съюзник на император Маврикий, използва убийството му като претекст за деклариране на война с Византия. В персийския двор имало човек, който твърдял, че е Теодосий – син на Маврикий и Хосрой защитавал претенциите му за трона. По времето на узурпатора Фока, войната се печелели от персите, които достигат до Сирия. Година преди Ираклий да се качи на трона, персийският генерал Шахрбараз завзема Антиохия.
Въпреки, че император Ираклий се опитва да договори мир, Хозрой ІІ отказва да преговоря, считайки го за поредния узурпатор. Първите военни действия на Ираклий завършват неуспешно и персите настъпват на запад. Те завземат Дамаск през 613, и през 614 пада Ерусалим, където завоевателите причиняват големи щети на църквата Santo Sepulcro и открадват Светия кръст и други реликви, които занасят в Ктезифон. После нападат Египет, житницата на Византийската империя и правят бързо навлизане в Анадола, стигайки до Халкедон, на азиатския бряг на Босфора. Казват, че населението на Константинопол можело да види през нощта отражението във водата на огньовете на персийските караули.
В първите десет години от управлението му, ситуацията станала толкова сериозна, че Ираклий наистина започнал да обмисля възможността да премести столицата на империята в Картаген. В крайна сметка решил да остане на изток и се заел с преорганизирането на византийската войска. Възможно е да е бил създателят на темата, административни единици които в същото време са военни подразделения, под властта на един стратег или военен управител. Според други автори тази организация е направена няколко десетки години по-късно.
След преструктурирането на войската, Ираклий застава начело и във войната си срещу персите. Така той става първият император дирижирал лично кампания срещу външен враг от времето на Теодосий I. Доверявайки се на факта, че Константинопол е добре защитен и отказвайки се от една изтощителна война за възвръщане на загубените провинции, през пролетта на 622 г. начело на силен контингент той плава по Черно море до Исо, с цел да навлезе в сърцевината на Персийската империя. Ираклий побеждава Шахрбараз есента на същата година, някъде в Кападокия. Кампанията на изток продължила в следващите няколко години.
През 626 г., в отсъствието на император Ираклий, Константинопол е обсаден от аварите, но опитите на персите да помогнат на новите си съюзници, прекосявайки Босфора са провалени от византийската флота. Населението на града, ръководено от патриарх Сергий, дава силен отпор и аварите свалили обсадата. През това време Ираклий получава помощта на хазарите и други тюркски народи и разпалва съществуващите вътрешни разделения между персите. Той убедил генерал Шахрбараз, че Хосрой ІІ е наредил убийството му от завист, с което постигнал неговата неутралност. В битката при Ниневия, през 627 г., византийските сили разбили персите водени от Разатес. Въпреки това, шах Хосрой II не приел мира и Ираклий продължавал да напредва към Ктесифон, столицата на Персия. Преди да стигне до града, персийските аристократи свалили Хосрой ІІ. Наследникът на престола подписал мирния договор, връщайки на Византия всички територии завладени от персите. Династията на Сасанидите никога няма да се възстанови от това поражение. На 14 септември 628 г. победителят Ираклий влиза триумфално в Константинопол.
[редактиране] Последните години
Ираклий приел персийската титла "Цар на Царете", изоставяйки старата императорска титла "Augustus". Скоро след това се нарича василевс (гр. Βασιλεύς, лат. basileus – гръцка дума, означаваща "владетел") и така започнали да се наричат византийските монарси до самия край на империята. Също така сменя латински с гръцки като официален език. След неговото царуване Византийската империя вече е маркирана с елински характер.
През 630 г. Ираклий достига апогея на своята мощ и слава, отивайки триумфално в Йерусалим, където поставя отново кръста в църквата на Гроба Господен. По това време Мохамед успява да обедини номадските племена от Арабския полуостров и само няколко години след това ислямът се устремява срещу империята в една неспирна офанзива. Старите империи Византия и Персия са твърде изтощени от продължителните конфликти за да противостоят на новата арабска заплаха. Когато мюсюлманите нападат Сирия и Палестина през 634, Ираклий, който бил болен, не може да поведе лично войските си и неговите генерали се провалят. В битката при Ярмук през 636, византийците, по-многобройни, биват разбити от арабите. Най-вероятно това се случва поради преминаването на 12 000 араби-християни от византийска на арабска страна. В ръцете на арабските завоеватели падат градовете Дамаск (635 г.) и Йерусалим (638 г.). Сирия и Палестина биват загубени завинаги. По същото време персите губят Месопотамия. В края на живота си Ираклий става свидетел на покоряването на по-голямата част от Египет от арабите (641 г.).
Въпреки фаталния край на царуването му, Ираклий е един от най-талантливите византийски императори. Той спасява империята от сигурна смърт и благодарение на неговите реформи във всички сфери на държавничеството арабите биват задържани в Мала Азия, и също така в Северна Африка, където арабите ще се забавят още 60 години докато я завладеят. Макар обаче империята да оцелява, много от богатите провинции като Сирия и Египет са изгубени безвъзвратно.
В опитите си да спаси религиозното единство на империята, застрашена от монотелитите той се опитва да намери формулата на компромиса между монотелитството, доктрина пропагандирана от патриарх Сергий, която е считана за еретична от Папа Йоан IV. Когато монотелитските провинции биват завладени от исляма, монотелизмът загубва своята важност и бива изоставен.
Ираклий умира през 641 г. и е наследен от Константин III Ираклий, първороден син от брака му с Евдокия и Ираклеон, син на Мартина, втората му съпруга.
[редактиране] Външни препратки
- Войните на император Ираклий, според хрониките на Теофан Изповедник Английски текст.
- Heraclius and Chosroes or The Desire for the True Cross Английски текст.
- Heraclius - Emperor of Byzantium, Walter E. Kaegi. Oxford University Press
[редактиране] Източници
- John Haldon: Byzantium in the Seventh Century. The Transformation of a Culture. 2. Aufl. Cambridge 1997
- Walter E. Kaegi: Heraclius – Emperor of Byzantium. Cambridge 2003
- Gerrit Jan Reinink, Bernard H. Stolte (Hrsg.): The Reign of Heraclius (610–641). Crisis and Confrontation. Leuven 2002
| Фока | → | Византийски император (5 октомври 610 г. – 11 февруари 641 г.) | → | Константин III |
|
|||||||
