Анастасий I (Византийска империя)

Анастасий I
византийски император
Управление	11 април 491 - 9/10 юли 518
Роден	ок. 430
	Дирахиум, дн. Албания
Починал	9/10 юли 518
	Константинопол, дн. Турция
Брак	Елия Ариадна

Флавий Анастасий (на гръцки: Ἀναστάσιος Α΄, на латински: Flavius Anastasius) e източноримски (византийски) император от 11 април 491 до 9/10 юли 518 г.. Роден в Дирахиум, дн. Албания, Анастасий произхожда от знатна фамилия. Той е консул през 492, 497 и 507 г.. Управлява под името Анастасий I.

Биография

Възкачване

Висш служител в императорският дворец, отговарящ за церемониала, и опитен администратор, Анастасий се възкачва на византийския престол когато е на ок. 60 години, избран като съпруг от императорската вдовица Елия Ариадна. На 11 април 491 г., два дена след смъртта на Зенон Исавриеца, Анастасий е обявен за император от войските и народа в столицата. Елия Ариадна го провъзглася за Augustus и малко след това се омъжва за него. Бил е наречен Dicorus (гр. Δίκορος) заради разлика в цвета на двете му очи.

Управление

По негово време разделението на две партии в Константинопол започва да се чувства много по-силно и намерила израз в съперничеството между различните фракции които се формирали около конните надбягвания на Хиподрума. "Сините" са наследници на старата римска аристокрация от славното имперско време, докато "зелените" са представители на опитващите да се доберат до постове и власт прослойки от по-ново време.

Императорът подкрепя повече Зелените, като прави редица данъчни и финансови реформи, променя паричната система и премахва голяма част от данъчните задължения на търговци към държавата, като по този начин значително подобрява положението им. Тези популистки мерки се отразяват благоприятно на икономиката и държавните финанси, но по-късно, заедно с обвиненията че императора е еретик, монофизит, водят до недоволство и размирици и до избухването на гражданска война.

Управлението на Анастасий I се характеризира с голям брой отбранителни войни. Малко след възкачването му, императорските войски потушават въстанието (т.нар. Исаврийска война 492-497) на исаврийският генерал Лонгин, брат на предишния император Зенон. Империята поддържа мир с готите в Италия и с вандалите в Северна Африка, но води войни срещу Кавад I от Сасанидска Персия (502-506), които завършват с възстановяване на статуквото отпреди започването им.

Монети от времето на Анастасий I

През 512 г. е изградена стабилна стена, която предпазва Константинопол от зачестилите нападения на прабългари, хуни, славяни и други племена. Укрепленията, останали като т. нар. "Анастасиеви стени", се простират на около 100 км дължина, от гр. Деркос на Черно море до гр. Силиврия на Мраморно море. По това време е укрепена и частта по долния Дунав (Donaulimes - Дунавски лимес).

Към края на живота си Анастасий започва да поддържа монофизитите, еретици които са последователи на учението на патриарх Евтихий, според когото двете природи на Исус - човешка и божествена - се преплитат до такава степен, че започва да доминира божествената. Ортодоксалното духовенство напада еретичните възгледи на императора, което довежда до бунт сред народа в Константинопол през 512 година. Анастасий сваля короната пред тълпата на Хиподрума и публично обявява че е готов да абдикира. Размириците утихват без употребата на военна сила.

От 513 г. Анастасий трябвало да води дълга гражданска война и с наместника на Мизия и Скития – Виталиан, който имал амбицията да стане император с подкрепата на варварски наемници. През 514/515 г. с помощта на кутригурите узурпаторът опустошава Тракия и стига до столицата. Императорът е принуден да направи някои териториални и парични отстъпки. Въстанието не е потушено до края на Анастасиевото управление.

Анастасий умира внезапно на 88 години в императорския дворец, както гласи преданието, от стрес по време на една ужасяваща нощна буря (9 срещу 10 юли 518 г.). В деня на смъртта му имперското съкровище възлиза на 320 хиляди фунта (над 100 тона) злато. Погребан е в църквата Свети Апостоли в Константинопол.

Анастасий има сестра Цезария и брат Флавий Павел (консул 496 г.). Анастасий е чичо на Флавий Хипаций, Флавий Помпей и Флавий Проб, които не успяват да се възкачат на трона. Наследен е от Флавий Юстин, началник на императорската охрана (excubitores).

Литература

Изображение на император (вероятно Анастасий I или Юстиниан I) върху диптиха на Барберини

• Carmelo Capizzi, L'imperatore Anastasio I (491–518). Studio sulla sua vita, la sua opera e la sua personalità. Pontificium Institutum Studiorum Orientum, Rom 1969 (Orientalia Christiana Analecta 184, ISSN 1590-7449).
• Peter Charanis, Church and State in the Later Roman Empire. The religious policy of Anastasius the First, 491–518. 2. Auflage. Kentron Byzantinon Ereunon, Thessalonike 1974 (Byzantina keimena kai meletai 11.
• Brian Croke, Poetry and Propaganda: Anastasius I as Pompey. In: Greek, Roman and Byzantine Studies. 48, 2008, ISSN 0017-3916, S. 447–466, online (PDF; 291 KB).
• Linda-Marie Günther, Anastasius. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. 2. durchgesehene Auflage. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47288-5, S. 418–424, S. 475.
• Fiona K. Haarer, Anastasius I. Politics and Empire in the Late Roman World. Cairns, Cambridge 2006, ISBN 0-905205-43-X (Arca 46), (Oxford, Univ., Diss., 1998: The reign of Anastasius I, 491–518.).
• A. D. Lee, Anastasius. In: Averil Cameron (Hrsg.): The Cambridge Ancient History. Bd. 14, Cambridge 2000, S. 52–62.
• Mischa Meier, Staurotheis di’hemas – Der Aufstand gegen Anastasios im Jahr 512. In: Millennium. 4, 2007, S. 157–237.
• Mischa Meier, Anastasios I. Die Entstehung des Byzantinischen Reiches. Klett-Cotta, Stuttgart 2009, ISBN 978-3-608-94377-1.

Външни препратки

• Anastasios I. Kaiser von Byzanz (491–518)
• Hugh Elton, Anastasius (AD 491-518), De Imperatoribus Romanis
• Монетни емисии на Анастасий I