Теофил (Византийска империя)
| Теофил | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Император Теофил, миниатюра в хрониката на Скилица | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 2 октомври 829 - 20 януари 842 | |
| Роден | 813 | |
| Починал | 20 януари 842 | |
| Предшественик | Михаил II | |
| Наследник | Михаил III | |
| Семейство | ||
| Брак | Теодора | |
| Династия | Фригийска династия, т.е. Аморийската династия | |
| Майка | Текла | |
Теофил (гръцки: Θεόφιλος), (813 – 20 януари 842 г.) е византийски император от 829 до 842 година. Втори по ред владетел от Аморийската династия. Син на император Михаил II и Текла. Негов възпитател е бил иконоборският патриарх Йоан VII Граматик.
Последен представител на императорите-иконоборци, Теофил е един от най-способните и образовани владетели на империята, въпреки че успехите на управлението му не са особено забележителни. Когато идва на власт през 829 г. Теофил е 16-годишен и във Византия започва период на икономически подем. Той прави опити да се прослави като справедлив съдия, компетентен администратор, строител, ценител и покровител на изкуството. Стреми се към засилване на императорската власт, предприема строги мерки срещу корупцията и лично ръководи войските в походи срещу арабите.
Съдържание |
Управление [редактиране]
Според преданието император Теофил избира съпругата си Теодора измежду най-красивите девици в имерията, специално събрани за целта в императорския дворец от втората майка на императора - Ефросина. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил са венчани в църквата Св. Стефан в Дафнийския дворец в Константинопол, след което Ефросина се оттегля в манастир.
През 832 г. император Теофил възобновява преследването на иконопочитателите и стига дори до екзекуции, с което си спечелва много противници. Майката и съпругата на императора тайно почитат иконите. След смъртта на съпруга си, като регент на малолетния си син Михаил III, Теодора възстановява почитането на иконите.
Войни [редактиране]
При Теофил империята води тежки войни с Абасидския халифат, които се оказват като цяло неуспешни. През 830 г. императора е победен от арабите в Анатолия. През 831 г. в Сицилия и Киликия протичат едновременно две войни между арабите и ромеите. На запад, въпреки помощта на съюзния венециански флот, арабските войски удържат победа, завземат Палермо, част от остров Сицилия и Южна Италия. На изток Теофил успява лично да проведе успешно настъпление срещу арабите и чества триумф, но през 833 г. в Кападокия отново е победен и е принуден да сключи примирие с цената на значителни парични плащания. Византия води дипломация с Франкската империя, търси подкрепата на хазарите срещу печенегите.
Империята продължава примирието с българите, но въпреки това през 836 г. е изпратена морска експедиция на север от Дунав, която връща обратно във Византия пленените по времето на Крум ромеи. През 837 година в планината Родопи избухва въстание на славяните срещу византийската власт. Българският кан Пресиян нахлува в ромейските предели и присъединява Македония и Беломорска Тракия към България. Император Теофил е безсилен да го спре, тъй като е започнал война с арабите. Вместо това подтиква сърбите да влязат във война с българите.
В 837 г. императора предприема голямо нахлуване в Северна Месопотамия начело на 70 хилядна армия, но през 838 г., след първоначалния успех, Теофил лично търпи решително поражение от арабите, които преследват отстъпващия император чак до Аморион, Фригия, родното място на династията. Градът е превзет в същата година, но избухналите междуособици в халифата карат арабските войски да се изтеглят. Императора едва се спасява от плен чрез бягство.
След като в Константинопол достигат новини, че Теофил е убит в битка срещу арабите в Мала Азия, онази част от сенаторите, които са против императора, не намират за нужно да проверят истинността на слуховете, преди да изберат негов заместник на престола. Ефросина, която е против този политически ход, изпраща свой пратеник да търси доведения й син, за да го посъветва да се върне незабавно в столицата. Според по-късни арабски и сирийски източници пратеникът прочел нейното писмо на Теофил, в което пишело: „Ромеите, които се завърнаха, съобщиха, че си мъртъв, и те пожелаха да изберат друг цар; ела бързо.“.
По-късно Теофил се разболява, вероятно от спукване на жлъчката и умира на 20 януари 842 г. на 28 години. Често като причина на смъртта му се приписват стреса и срама от провала срещу арабите.
Други [редактиране]
По времето на Теофил са ремонтирани градските стени на Константинопол, построена е нова болница и Хиподрум, дворец в арабски стил (Врия), Сигма, портика на Мистериите, фонтана Фиала и други сгради. Подобрена е бързината на пограничната сигнализация към столицата, подавана чрез светлинни сигнали между система от кули.
Освен че е любител на разкоша, блясъка и културата, Теофил събира в обкръжението си граматици, учени, художници, музиканти и различни хора на изкуството, въпреки че вкусовете му не са от най-висшите. Интересува се и от технически нововъведения - за да се впечатляват посетителите, в тронната зала на императора били поставени бронзови лъвове и птици които могли да се движат и издават звуци, посредством скрити механизми.
Действията на Теофил срещу корупцията са известни като показни, стриктни и безпощадни, особено спрямо злоупотребите на високопоставените служители. Например, осъжда на публично бичуване братът на императрицата, понеже бил издигнал постройка с която нарушил правата на съседа си. В друг случай, заповядал да потопят търговски кораб натоварен със скъпи стоки, понеже се възмутил след като разбрал че е собственост на съпругата му - сметнал за неприлично императрицата да се занимава с търговия. В литературното произведение "Тимарион", император Теофил е представен като един от съдниците на отвъдния свят.
Препратки и литература [редактиране]
- Мохамед ибн Джарир ал-Табари History v. 33 "Storm and Stress along the Northern frontiers of the Abbasid Caliphate", transl. C. E. Bosworth, SUNY, Albany, 1991
- Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780-842. Stanford 1988, S. 263ff.
- Mark Whittow: The Making of Byzantium, 600–1025. Berkeley 1996, S. 152–154.
- Runciman, Steven (1930). A history of the First Bulgarian Empire. London: G. Bell & Sons.
| Михаил II | → | Византийски император (829 – 842) | → | Михаил III |
