Теофил (Византийска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теофил
византийски император
Solidus of Theophilus.jpg
Златен солид на имп. Теофил
Лични данни
Управление 2 октомври 829 - 20 януари 842
Роден 813
Починал 20 януари 842
Предшественик Михаил II
Наследник Михаил III
Семейство
Династия Фригийска династия, т.е. Аморийската династия
Майка Текла
Брак Теодора

Теофил (гръцки: Θεόφιλος), (813 – 20 януари 842 г.) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 829 до 842 година. Втори по ред владетел от Аморийската династия. Син на император Михаил II и първата му съпруга Текла. Негов кръстник е император Лъв Арменец. Теофил получава отлично образование под ръководството на изключителният учен - иконоборският патриарх Йоан VII Граматик.

Последен представител на императорите-иконоборци, Теофил е един от най-способните и образовани владетели на империята, въпреки че успехите на управлението му не са особено забележителни.

Той е съимператор с баща си, и след смъртта на последния през 829 година, става едноличен император. Теофил поема властта 16-годишен когато във Византия започва период на икономически подем. Той прави опити да се прослави като справедлив съдия, компетентен администратор, строител, ценител и покровител на изкуството. Стреми се към засилване на императорската власт, предприема строги мерки срещу корупцията и лично ръководи войските в походи срещу арабите. Империята не е заплашена от никого, освен от арабските пирати. Населението сравнително благоденства, хазната е пълна.

Теофил обича също църковното песнопение и по празниците ръководи хора в храма Света София. Той има много блестящи качества, силен, но избухлив характер. Любовта му към справедливостта го води до вземане на много крути мерки.

Управление и иконоборство[редактиране | edit source]

Император Теофил избира съпругата си Теодора измежду най-красивите девици в империята, специално събрани за целта в императорския дворец от втората майка на императора - Ефросина. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил са венчани в църквата Св. Стефан в Дафнийския дворец в Константинопол, след което Ефросина се оттегля в манастир.

Първата крачка в началото на единоличното управление е искането до у сената за екзекуция на главните убийци на иконоборческия император Лъв Арменец († 820 г.); въпреки, че те довеждат на престол неговия баща и са помилвани от него.

През 832 г. император Теофил възобновява преследването на иконопочитателите и стига дори до екзекуции, с което си спечелва много противници.

Патриарх Йоан Граматик — и императрицата Теодора,/ впоследствие възстановява иконопочитанието/, смекчават жестокостта на Теофил в отделни случаи. От уважение към Теодора, обичаща мъжа си, паметта му не е предадена на анатама от Константинополският събор през 842 година и последоващото след него Тържество на Православието (843 год). Реално Теофил не води систематическо гонение на иконите. Те остават в църквите, но поставени на високо. Впрочем, съгласно най-новите изследвания, преследването на иконите при Теофил е не така жестоко, както впоследствие го представят хронистите, защото често се провеждат не толкова гонения за вярата, колкото за политическа неблагонадежност. Наказанията на Теофил не са за догмата, колкото за оспорване на властта му. Двете църковни партии живеят в империята заедно като преимущественото положение е за иконоборците.

Майката и съпругата на императора тайно почитат иконите. След смъртта на съпруга си, като регент на малолетния си син Михаил III, Теодора възстановява почитането на иконите.

Войни[редактиране | edit source]

При Теофил империята води тежки войни с Абасидския халифат, които се оказват като цяло неуспешни. През 830 г. императорът е победен от арабите в Анатолия. През 831 г. в Сицилия и Киликия протичат едновременно две войни между арабите и ромеите. На запад, въпреки помощта на съюзния венециански флот, арабските войски удържат победа, завземат Палермо, част от остров Сицилия и Южна Италия. На изток Теофил успява лично да проведе успешно настъпление срещу арабите и чества триумф, но през 833 г. в Кападокия отново е победен и е принуден да сключи примирие с цената на значителни парични плащания. Византия води дипломация с Франкската империя, търси подкрепата на хазарите срещу печенегите.

Бронзов фолис на Теофил, издаден в ок. 835 г., в чест на победата над арабите. Надписа гласи: "/ +Θ EO/ FILE AVG/ OVSTE SV/ NICAS" ("Теофил Август, ти побеждаваш")

Империята продължава примирието с българите, но въпреки това през 836 г. е изпратена морска експедиция на север от Дунав, която връща обратно във Византия пленените по времето на Крум ромеи. През 837 година в планината Родопи избухва въстание на славяните срещу византийската власт. Българският кан Пресиян нахлува в ромейските предели и присъединява Македония и Беломорска Тракия към България. Император Теофил е безсилен да го спре, тъй като е започнал война с арабите. Вместо това подтиква сърбите да влязат във война с българите.

В 837 г. императорът предприема голямо нахлуване в Северна Месопотамия начело на 70 хилядна армия, но през 838 г., след първоначалния успех, Теофил лично търпи решително поражение от арабите, които преследват отстъпващия император чак до Аморион, Фригия, родното място на династията. Градът е превзет в същата година, но избухналите междуособици в халифата карат арабските войски да се изтеглят. Императорът едва се спасява от плен чрез бягство.

След като в Константинопол достигат новини, че Теофил е убит в битка срещу арабите в Мала Азия, онази част от сенаторите, които са против императора, не намират за нужно да проверят истинността на слуховете, преди да изберат негов заместник на престола. Ефросина, която е против този политически ход, изпраща свой пратеник да търси доведения й син, за да го посъветва да се върне незабавно в столицата. Според по-късни арабски и сирийски източници пратеникът прочел нейното писмо на Теофил, в което пишело: „Ромеите, които се завърнаха, съобщиха, че си мъртъв, и те пожелаха да изберат друг цар; ела бързо.“.

Император Теофил и свитата му в двореца, миниатюра в хрониката на Скилица

По-късно Теофил се разболява, вероятно от спукване на жлъчката и умира на 20 януари 842 г. на 28 години. Често като причина на смъртта му се приписват стреса и срама от провала срещу арабите.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

По времето на Теофил са ремонтирани градските стени на Константинопол, построена е нова болница и Хиподрум, дворец в арабски стил (Врия), Сигма, портика на Мистериите, фонтана Фиала и други сгради. Подобрена е бързината на пограничната сигнализация към столицата, подавана чрез светлинни сигнали между система от кули.

Освен че е любител на разкоша, блясъка и културата, Теофил събира в обкръжението си граматици, учени, художници, музиканти и различни хора на изкуството, въпреки че вкусовете му не са от най-висшите. Интересува се и от технически нововъведения - за да се впечатляват посетителите, в тронната зала на императора са поставени бронзови лъвове и птици които могли да се движат и издават звуци, посредством скрити механизми.

Действията на Теофил срещу корупцията са известни като показни, стриктни и безпощадни, особено спрямо злоупотребите на високопоставените служители. Например, осъжда на публично бичуване братът на императрицата, понеже издига постройка, с която нарушава правата на съседката си. В друг случай, заповядва да потопят търговски кораб натоварен със скъпи стоки, понеже се възмущава след като разбира, че е собственост на съпругата му - смята за недостойно императрицата да се занимава с търговия. В литературното произведение "Тимарион", император Теофил е представен като един от съдниците на отвъдния свят.

Бягството на Теофил след битката с арабите (миниатюра в хрониката на Скилица)

Препратки и литература[редактиране | edit source]

  • Васильев А. А. Византия и арабы. Политические отношения Византии и арабов за время Аморийской династии. — Санкт-Петербург, 1900. — С. 76-152. - На сегодняшний день остается лучшей русскоязычной работой о византийско-арабских отношениях того времени..
  • Успенский Ф. И. Очерки по истории византийской образованности. — Санкт-Петербург, 1891. — С. 56-65. - О культурном влиянии восточных элементов при Феофиле. Но вообще эта книга, равно как и «История Византийской империи]» того же автора уже во многом устарела..
  • Lilie R.-J., C. Ludwig, Th. Pratsch, I. Rochow Prosopographie der Mittelbyzantinischen Zeit. Erste Abteilung (641–867). — Berlin, 1998. №№ 8167. — Общий, но достаточно подробный обзор и библиография до 1998 г..
  • Афиногенов Д. Е. «Повесть о прощении императора Феофила» и Торжество Православия. — Москва, 2004 (Scrinium Philocalicum, IV).
  • Rosser J. Theophilus (829-842): Popular Sovereign, Hated Persecutor // Βυζαντιακά: Ἐπιστ. ὀργανον Ἑλληνικῆς ἱστ. ἑταρείας. — 1983. — Т. 3. — С. 37-56. (Тот же автор написал впоследствии диссертацию, посвященную Феофилу.).
  • Markopoulos A. The rehabilitation of the Emperor Theophilos // L. Brubaker (ed.), Byzantium in the Ninth Century. Dead or Alive?. — Aldershot—Hampshire, 1998. — С. 37–49..
  • Vlyssidou V. N. L’empereur Théophile “cherissant les nations” et ses relations avec la classe supérieure de la société byzantine // Ὁι σκοτεινοί αιώνες του Βυζαντίου. — Athen, 2001. — С. 443–453. - Интересные гипотезы и наблюдения по поводу внутренней политики Феофила..
  • Сенина Т. А. (монахиня Кассия). Диалог Феофила и Кассии: литературная выдумка или реальность? // Scrinium. — Санкт-Петербург, 2006. — Т. 2: Universum Hagiographicum. Mémorial R. P. Michel van Esbroeck, s. j. (1934–2003) / Ed. par B. Lourié et A. Mouraviev. — С. 240–272..
  • Sénina Т. А. (moniale Kassia). La confession de Théophane et Théodore les Graptoi : remarques et précisions // Scrinium. — Санкт-Петербург, 2008. — Т. 4: Patrologia Pacifica and Other Patristic Studies / Ed. par B. Lourié et V. Baranov. — С. 260–298. - Комментированный перевод письма св. Феодора Начертанного, где исповедник описывает мучения, которые они претерпели в правление Феофила в 836 г., и различные наблюдения по поводу церковной политики императора..


Михаил II Византийски император (829 – 842) Михаил III