Теодора II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Теодора.

Теодора
византийска императрица
Theodora (greek icon XIX c).jpg
Св. Теодора. Икона от 19 в.
Лични данни
Регент на император Михаил III
Регентство 842-856
Родена 815
Починала 867
Семейство
Брак император Теофил
Баща Марин
Майка Теоктиста Флорина
Теодора (на гръцки: Θεοδώρα, 815 - 867) е византийка императрица, съпруга на императора иконоборец Теофил и майка на император Михаил III, от чието име управлява самостоятелно като регент от 842 до 856. Императрица Теодора е канонизирана за светица от православната и католическата църкви заради заслугите ѝ за възстановяването на иконопочитанието. Православната църква почита паметта ѝ на 24 февруари (11 февруари по стар стил), а католическата цървка — на 11 февруари.

Теодора е родена около 815 г. в областта Пафлагония в семейството на набожни иконопочитатели. Имената на родителите ѝ са запазени в хрониката на продължителя на Теофан. Бащата на Теодора е друнгарият Марин, а майка ѝ се е наричала Теоктиста Флорина. От тях Теодора получава строго възпитание в духа на ортодоксалното християнство. Продължителят на Теофан предава имената на двама нейни братя — Варда и Петрон и на още три нейни сестри — Каломария, София и Ирина, която се омъжва за брата на патриарх Фотий.

Брак[редактиране | edit source]

През 829 г. на византийския престол се възкачва император Теофил, който по това време е на 16 години и е неженен. През май 830 г. Теодора е избрана за съпруга на Теофил измежду най-красивите девици в империята, събрани за целта в императорския дворец от майката на императора - Ефросина. На 5 юни 830 г. Теодора и Теофил са венчани в църквата Св. Стефан в Дафнийския дворец в Константинопол. Скоро след това Ефросина се оттегля в манастир и Теодора остава единствената Августа в империята.

Императрица Теодора. Миниатюра от Минологийя на Василий II, 985 г.

Теодора ражда на император Теофил седем деца — пет момичета и две момчета:

  • Текла
  • Анна
  • Анастасия
  • Пулхерия
  • Мария
  • Константин, починал като дете през 835 г.
  • Михаил, който става император през 842 г.

Заедно с Теодора в императорското семейство се появява и тайното иконопочитание. Император Теофил продължава иконоборската политиката на баща си Михаил II. Теодора се опитва да се застъпи пред съпруга си за иконопочитателите, но самата тя е принудена да държи в тайна от него и другите придворни своята почит към иконите. Императрицата носила икони под дрехите си и крила много други в своята половина от двореца. Продължителят на Теофан разказва как Теодора била заварена да се моли пред икона от императорския шут Дендрис, който я издал на императора. Разразил се семеен скандал, в който разгневеният Теофил обвинил съпругата си в идолопоклонничество. На гневните упреци на съпруга си Теодора отговорила, че е оклеветена от Дендрис, който я заварил да се оглежда в огледалото и помислил отражението в него за изображение на икона. Теофил повярвал на думите ѝ, гневът му се смекчил, а шутът бил подложен на телесно наказание.

Тайно от съпруга си Теодора възпитала в иконопочитанието и децата си, които често гостували в дома на майка ѝ Теоктиста. Една от малките дъщери на Теодора веднъж дори се похвалила на баща си как в дома на баба ѝ имало прекрасна кукла, на която се молили и която целували с благоговение. Теофил не наказал тъща си, а само заповядал децата му повече да не посещават баба си. Някои историци отбелязват, че цялото обкръжение на императора било на страната на иконопочитанието, за което знаел и самият той.

Регент на Михаил III[редактиране | edit source]

Княз Борис I изпраща послание до императрица Теодора. Миниатюра от Хрониката на Йоан Скилица, началото на 13 век

На смъртния си одър император Теофил посочва Теодора за регент на малолетния им син Михаил и настоял императрицата и великият логотет Теоктист да се закълнат, че няма да отстъпват от неговата политика и че няма да разклатят положението на приятеля му, патриарх Йоан VII Граматик. Страхувайки се от борба за престола, Теофил заповядал да му донесат главата на зет му Теофоб. Според хрониката на на продължителя на Теофан Теофил починал с главата на зет си в ръце.

След смъртта на Теофил на 20 януари 842 Теодора официално става регент на малолетния император Михаил III. По това време Теодора управлява заедно с регентски съвет, който се състои от логотета Теоктист, брат ѝ Варда и дядо ѝ Теодор, който също бил страстен иконопочитател.

Регентството на Теодора постига важни вътрешни и външнополитически успехи: постига ред военни успехи срещу арабите, потушава бунта на славяните в Елада и полага усилия за християнизирането на българите и хазарите. Благодарение на далновидната си финансова политика императрицата успява да напълни държавната хазна, а самата тя избягвала разкоша и разточителството. Трябва да се отбележи и факта, че за тези успехи на Теодориното управление голям принос притежава логотетът Теоктист, който упражнява силно влияние върху императрицата. Тя дори му разрешила да се настани в императорския дворец, което породило слухове за естеството на техните отношения.

Възстановяване на иконопочитанието[редактиране | edit source]

Дискусия по въпросите на вярата и иконите с участието на императорица Теодора. Миниатюра от хроникита на Йоан Скилица, началото на 13 век

Една от основните цели на императрицата след смъртта на съпруга ѝ е възстановяването на иконопочитанието и слагане на край на иконоборската криза, която тресе империята близо едно столетие. Няколко дни след смъртта на Теофил регентството обявява, че свиква църковен събор. За да скъса официално с иконоборството, Теодора решава да отстрани от патриаршеската катедра иконобореца Йоан VII Граматик. Императрицата написала писмо до патриарха, с което го молила да се оттегли от катедрата. Патриархът поискал да му дадат време за размисъл, през което време той успял да инсцинира опит за убийство, като си нанесъл лека рана и обвинил Теодора, че изпратила хора, за да го убият. Веднага било проведено разследване, което доказало, че патриархът се наранил нарочно, за да предизвика смут в обществото. Така на църковния събор от 843 г. Йоан Граматик е низвергнат заради направения "опит за самоубийтво", олъчили го от църквата и го заточили в имението му. Съборът избира нов патриарх, иконопочитателя Методий, приема томос (решение) за необходимостта от възстановяване на почитта към иконите, потвърждава решенията на вселенските събори и анатемосва иконоборците. Съгласно решенията на събора всички епископи иконоборци са отстранени от катедрите си и са заменени с иконопочитатели. Пред църковния събор Теодора се явила с молбата отците да не анатемосват покойния ѝ съпруг и да го опростят от греховете. На възражението на патриарха, че Църквата може да опрощава греховете само на живи хора, които са се разкаяли, императрицата отвърнала, че преди да умре, Теофил се разкаял и целунал иконата, която тя му донесла. Съборът удовлетворил молбата на императрицата и наредил в продължение на няколко седмици във всички храмове да се четат молитви за спасение на душата на покойния император.

В чест на събора, възстановил иконопочитанието, Теодора организирала църковно тържество на първата неделя от Великия пост (11 март 843), което поставило началото на църковния празник "Тържество на Православието", с който ежегодно Православната църква отбелязва значението на решенията на събора за цялото Православно християнство.
Императрица Теодора и император Михаил III
Икона «Торжество на Православието» (фрагмент). Византия, първа половина 15 век

Период на реакцията[редактиране | edit source]

След решенията на църковния събор Византия навлиза в т.н. период на реакциятя. По това време в Константинопол с пищни шествия са пренесени останките на знаменитите иконопочитатли Теодор Студит и патриарх Никифор, пострадали заради вярата си и умрели в изгнание. Начело на шествията стояли лично Теодора и Михаил III. Разрушена е и гробницата на първия иконоборски император Лъв III Исавър, костите му са разпилени, а от мраморния му саркофаг, разтрошен на парчета, е облицована една от стаите в императорския дворец. След 843 г. на византийските монети отново се появява и изображението на Христос.

Режимът на Теодора започва преследвания на отявлени иконоборци. Според преданието императрицата мечтаела за изстребление на еретиците, а гневът ѝ се стоварил най-тежко върху павликяните, на които било предложено да избира между Православието и смъртта. Императрица Теодора организира военни походи срещу огнищата на павликянството в Мала Азия. От ръката на императорските войници загинали около 100 хиляди павликяни, а имуществото им било предадено на църковната хазна. Гоненията на павликяните продължили до оттеглянето на Теодора от властта, но така и не сложили край на разпространението на тази ерес.

Оттегляне от управлението[редактиране | edit source]

Синът на Теодора, Михаил III, се отличавал с несдържаното поведение и разпуснат живот, което му спечелило прозвището "Пияницата". Той често организирал оргии, назначавал измежду свитата си шутовски патриарх и осмивал църковните церемонии.

Златен солид, изобразяващ императрица Теодора от едната страна, а от другата — малолетния Михаил III и дъщеря ѝ Текла.

През 856 г. шестнадесетгодишният Михаил III по настояване на Варда, който оказвал силно влияние върху императора, заповядал да убият логотета Теоктист. Теодора проклела сина си и след като дала отчет на сената за състоянието на хазната, официално се оттеглила от регентството и предала властта на сина си.

Продължителят на Теофан разказва, че скоро след това по заповед на Михаил III и Варда Теодора е насилствено подстригана за монахиня заедно с четирите си неомъжени дъщери и е затворена в двореца Кариан. Там Теодора водила тих и спокоен живот под надзора на Варда. След смъртта ѝ тялото ѝ е погребано в Гастревия манастир. Според друга версия Теодора водила 8 години праведен живот в манастира, където умряла на 11 февруари 867 г. През 1460 турците предават мощите на Теодора на жителите на остров Корфу, където се съхраняват и до днес в съборната катедрала.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Блаженная Феодора“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.