Василий I Македонец

Василий I
византийски император
Византийски солид с образите на Василий, неговия син Константин и втората му жена Евдокия Ингерина
Лични данни
Управление	867 - 886
Роден	около 811, 830 или 835/6
	тема Македония, Византия
Починал	29 август 886
Предшественик	Михаил III
Наследник	Лъв VI
Семейство
Брак	Мария
Втори брак	Евдокия Ингерина
Династия	Македонска династия

Василий I Македонец (гръцки: Βασίλειος Α΄ο Μακεδών), е византийски император от 23/24 септември 867 г. до 29 август 886 година.

Василий I e възприеман от византийците като един от най-великите им императори, основател на най-великолепната византийска династия - Македонската, и инициатор на ренесанса на византийското изкуство. Макар и необразован, след идването си на трона Василий Македонец проявил неочакван държавнически талант. Мнението на съвременните историци обаче е далеч не толкова ласкателно, тъй като реформите традиционно приписвани на него, са били всъщност започнати от неговия предшественик Михаил III, когото Василий убива.

От селянин до император

Родом от тема Македония (днешна северозападна и централна Тракия), Василий бил отгледан в семейство на селяни. Етническия произход на Василий е източник на множество спекулации още от времето на неговото царуване. Някои предполагат, че е от славянски или арменски произход, а след възкачването му се разпространила версията че е далечен потомък на древните арменски владетели Аршакиди.

Според преданията бъдещият император прекарва голяма част от детството си като пленник в България, където семейство му е отведено след пленяването им през 813 г. от хан Крум при похода му в Тракия. Заедно с голяма част от преселеното население, Василий успява да избяга ок. 836 г. и да започне работа в Константинопол като помощник при някой си Теофилица, дворцов чиновник, който бил роднина на кесаря Варда, чичото на императора Михаил III.

Василий се отличавал с голяма физическа мощ и бил забелязан от императора по време на едни борби на Хиподрума. Скоро той станал телохранител, доверен човек и фаворит на Михаил III. Постепенно Василий успява да измести кесаря Варда, а по-късно организира екзекуцията му и дори се домогва до сана на кесар. Твърде късно императора започнал да осъзнава опасното влияние на своя приятел, който неочаквано организира преврат и сваля от трона благодетеля си. По време на една от пиянските си нощи Михаил III бил издебнат и заклан в спалнята си от заговорниците на Василий, който на следващата сутрин (24 септември 867 г). официално поема властта над империята. Така той поставя началото на Македонската династия, която ще управлява Византия през следващите 150 години.

Управление

Василий I от хрониката на Йоан Скилица

Василий I поставя началото на възход на Византия през следващите три века. Финансовата, административната система и армията на Византия са разстроени от лошото управление на Михаил III. Василий I се заел енергично да възстанови реда във всички области на държавното управление. Систематизира византийското законодателство (издава кодекса "Прохирон" и подготвя кодекса "Епанагога"). Организира чистка сред чиновническия апарат. Увеличава заплащането на войниците и разширява числеността на армията.

Външна политика

Василий I поддържа мирни отношения с България. Византийците воюват с променлив успех срещу арабите в Мала Азия, като възвръщат част от загубените преди територии (Самосата, Лул, Мелитина и други). Временно е възвърнат остров Кипър.

В търсене на съюзници за борба с арабите, Василий I търси сближение с германския император и папата. В съгласие с това през 867 година възстановява на престола на Константинополския патриарх Игнатий, привърженик на сближението с Рим. Води активна политика за засилване на византийските позиции в южна Италия и Адриатика. Със съдействието на германския император ромеите възвръщат Бари от арабите през 876 г., но губят Сицилия и град Сиракуза през 878 година. През 880 г. е отвоюван Таранто.

Василий I приема делегация на сърбите и хърватите (Скилица)

През царуването си, Василий I има огромни проблеми с павликяните по поречието на горен Ефрат. Съюзени с арабите те правели набези във вътрешността на империята и ограбили Ефес. В крайна сметка империята излиза победител в този конфликт и павликяните са подчинени през 872 година.

По времето на Василий I са покръстении сърбите и хърватите. От византийски свещеници са покръстени също и киевските владетели Асколд и Дир. Но не всички мисии за християнизация са успешни - хърватите по-късно се ориентират към папата, а русите се връщат към езичеството. Едва през 988 година те са покръстени отново по времето на Василий II Българоубиец.

След като през 879 г. умира Константин-Варда, най-големият син от първия брак на император Василий, той е принуден да посочи за наследник Лъв, към когото никак не бил привързан и за когото се е подозирало че всъщност е син на Михаил III. Василий I умира при нещастен случай по време на лов на 29 август 886 година. На престола се възкачва Лъв VI Философ.

Литература и препратки

• A. Schminck, The Beginnings and Origins of the 'Macedonian' Dynasty, in Byzantine Macedonia: Identity, Image and History, ed. R. Scott and J. Burke, Melbourne, 2000, 61-8.
• S. Tougher, Michael III and Basil the Macedonian; just good friends? in Desire and Denial in Byzantium, ed. Liz James, Aldershot, 1999, 149-58.
• Николов, А. Средневековый славянский перевод “Учительных глав” императора Василия I: проблемы изучения рукописной традиции и ранних печатных изданий. – В: XIX Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2009, 41-47

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.