Василий I Македонец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий I
ромейски (източноримски) император
Solidus-Basil I with Constantine and Eudoxia-sb1703.jpg
Солид с образите на Василий I, неговия син Константин и втората му жена Евдокия Ингерина
Лични данни
Управление 24 септември 867 - 29 август 886
Роден около 811, 830 или 835/6
тема Македония, Византия
Починал 29 август 886
Предшественик Михаил III
Наследник Лъв VI
Семейство
Династия Македонска династия
Бракове Мария
Евдокия Ингерина

Василий I Македонец (гръцки: Βασίλειος Α΄ο Μακεδών), е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 23/24 септември 867 г. до 29 август 886 година.

Василий I e възприеман от ромеите като един от най-великите им императори, основател на тяхната най-великолепна династия - Македонската, и инициатор на ренесанса на ромейското изкуство. Макар и необразован, след идването си на трона Василий Македонец проявява неочакван държавнически талант. Мнението на съвременните историци обаче е далеч не толкова ласкателно, тъй като реформите традиционно преписвани на него, са всъщност започнати от неговия предшественик Михаил III, когото Василий убива.

От селянин до император[редактиране | edit source]

Родом от тема Македония (днешна Одринска Тракия), Василий е отгледан в семейство на селяни. Етническия произход на Василий е източник на множество спекулации още от времето на неговото царуване. Някои предполагат, че е от български или арменски произход, а след възкачването му се разпространила версията че е далечен потомък на древните арменски владетели Аршакиди.

Според преданията бъдещият император прекарва голяма част от детството си като пленник в България, където семейство му е отведено след пленяването им през 813 г. от кан Крум при похода му в Тракия. Заедно с голяма част от преселеното население, Василий успява да избяга ок. 836 г. и да започне работа в Константинопол като помощник при някой си Теофилица, дворцов чиновник, който бил роднина на кесаря Варда, чичото на императора Михаил III.

Василий се отличава с голяма физическа мощ и е забелязан от императора по време на борби на Хиподрума. Скоро той става телохранител, доверен човек и фаворит на император Михаил III. Постепенно Василий успява да измести кесаря Варда, а по-късно организира екзекуцията му и дори се домогва до сана на кесар. Твърде късно императорът започва да осъзнава опасното влияние на своя приятел, който неочаквано организира преврат и сваля от трона благодетеля си. По време на една от пиянските си нощи Михаил III е издебнат и заклан в спалнята си от заговорниците на Василий, който на следващата сутрин (24 септември 867 г). официално поема властта над империята. Така той поставя началото на Македонската династия, която ще управлява империята през следващите 150 години.

Управление[редактиране | edit source]

Василий I от хрониката на Йоан Скилица

Василий I поставя началото на възход на Византийската империя през следващите три века. Финансовата, административната и военната система са разстроени от лошото управление на Михаил III. Василий I се заема енергично да възстанови реда във всички области на държавното управление. Систематизира ромейското законодателство (издава кодекс "Прохирон" и подготвя кодекс "Епанагога"). Организира чистка сред чиновническия апарат. Увеличава заплащането на войниците и разширява числеността на армията.

Външна политика[редактиране | edit source]

Василий I поддържа мирни отношения с България. Ромеите воюват с променлив успех срещу арабите в Мала Азия, като възвръщат част от загубените преди територии (Самосата, Лул, Мелитина и други). Временно е възвърнат остров Кипър.

В търсене на съюзници за борба с арабите, Василий I търси сближение с германския император и папата. В съгласие с това през 867 година възстановява на престола за патриарх на Константинопол Игнатий, привърженик на сближението с Рим. Води активна политика за засилване на ромейските позиции в Южна Италия и Адриатика. Със съдействието на германския император ромеите възвръщат Бари от арабите през 876 г., но губят Сицилия и град Сиракуза през 878 година. През 880 г. е отвоюван Таранто.

Василий I приема делегация на сърбите и хърватите (Скилица)

През царуването си, Василий I има огромни проблеми с павликяните по поречието на горен Ефрат. Съюзени с арабите те правят набези във вътрешността на империята и ограбили Ефес. В крайна сметка империята излиза победител в този конфликт и павликяните са подчинени през 872 година.

По времето на Василий I са покръстени сърбите и хърватите. От ромейски свещеници са покръстени също и киевските владетели Асколд и Дир. Но не всички мисии за християнизация са успешни - хърватите по-късно се ориентират към папата, а русите се връщат към езичеството. Едва през 988 година те са покръстени отново по времето на Василий II Българоубиец.

След като през 879 г. умира Константин-Варда, най-големият син от първия брак на император Василий, той е принуден да посочи за наследник Лъв, към когото никак не е привързан и за когото се е подозира, че всъщност е син на Михаил III. Василий I умира при нещастен случай по време на лов на 29 август 886 година. На престола се възкачва Лъв VI Философ.

Литература и препратки[редактиране | edit source]


Михаил III Византийски император (23/24 септември 867 – 29 август 886) Лъв VI Философ
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.