Цезаропапизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Цезаропапизъм е идеята, че в една държава цезарят или царят има по-голяма власт от папата. Такива са били всички източноправославни държави. Това понятие е съществувало през Средновековието. По това време царят е можел да заповядва на папата. В крайната форма на цезаропапизма, държавният глава е върховен глава и на църквата и по този начин църковните институции попадат под контрола на държавата. Това е осъществено от Иван Грозни в Русия, и от Хенри VIII в Англия, през 16 век.

Цезаропапизмът е модел на управление, зародил се във византийската империя, при който властта на деспота е върховна и за народа, и за църквата. Царят, или върховният суверен претендира да упражнява абсолютна власт и нищо в държавата не става без неговата воля. Икономиката и всяка лична инициатива са подчинени на държавата и обслужват интересите на чиновниците при пълно пренебрежение към интересите на частните лица. Това е източната традиция - в тази част на Европа търговията и индустрията се зараждат не от личната инициатива и независимо от централната власт, а винаги с нейната благословия, под нейния надзор и контрол. Затова средната класа е непознато явление и всъщност властта упорито работи против нея, защото тя може да укрепне, да стане достатъчно силна и да реши да посегне и към властта.

Традицията на цезаропапизма насажда у народа патерналистко и етатическо разбиране за политиката: този, който управлява държавата, всъщност е бащица за нацията, неин спасител и благодетел и всички грешки могат и трябва да му бъдат простени. Той има право да се разпорежда с всички благини и активи на обществото и ако той каже, може да даде имот, апартамент, пост или успешен бизнес на този, който се отличи като най-послушен и заслужил. При това по специални цени и противно на моралните ценности, които са валидни за простосмъртните. В живота и в обществото напредват не най-инициативните и предприемчиви хора, а тези, които са най-верни и приближени на властта. Оттук и насажданото години наред пренебрежение към частната собственост и личната инициатива. Когато има проблем, той се решава не с инструментите на демокрацията като референдум или общонародна дискусия, а с помощта на "революция отгоре" - укази, нови закони, разпоредби, подзаконови актове и всякакви законообразни актове.

Вижте също[редактиране | edit source]