Цезар (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цезар.

Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение "император".

Титлата произлиза от прозвището на римския политик Гай Юлий Цезар (Gaius Julisus Caesar), наричан Цезар. Етимологията на името е неясна, което дава повод за различни предположения. Възможна е връзка със римския глагол caedo — режа. Друга възможна връзка е с caesaries — понятие за здрава коса, което в хумористичен смисъл би могло да намеква за склонността на Цезар към оплешивяване. Успешната военна и политическа кариера на Цезар го превръща в герой на Древен Рим и дава ново значение на неговото прозвище (титла).

Пълната титла на приемника му император Октавиан Август е «Император Цезар Диви Филиус Август» (Imperator Caesar Divi Filius Augustus), т.е. "Достопочтен император, син на обожествения Цезар". Превръщането на името "Цезар" в титла отнема почти цял век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.

Карл Велики е коронован в Аахен от папа Лъв III през 800 г. като цезар (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя.

Византия[редактиране | edit source]

Интересен е фактът, че един български владетел получава титлата, с което се създава прецедент в историята. Това е българския кан Тервел, който получава титлата цезар (кесар) от византийския император Юстиниан II за помощта си, с която Юстиниан II успява да се върне на трона във Византия през 705 г. Подобен случай, когато чуждестранен владетел получава тази висока титла, няма. [1][2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Андреев, Й. Българските ханове и царе (VII-XIV в.). София, 1987
  2. Хан Тервел - тема за кандидат студенти