Принцепс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Принцепсът (на латински: princeps senatus - пръв сред равните) бил е най-възрастният сенатор. Неговото име се вписвало на първо място в списъка на сенаторите и той имал функцията на председател на Сената. Имал правото пръв да се изкаже пред Сената и да постави пред него проблем за обсъждане. Званието носело много голям престиж на притежаващия го. Принцепсът не била доживотна длъжност. Той се избирал при всяка нова двойка цензори, което значи на всеки 5 години. Цензорите могат и да потвърдят принцепса за следващите пет години. Принцепсът се избирал от сенаторите патриции, обикновено бивши цензори. Трябвало да има безукорно политическо минало и да е уважаван от останалите сенатори. Сред неговите права и задължения влизали: Да представлява Сената при среща с представители на чужди страни; Да пише от името на Сената писма и официални съобщения; Да решава дневния ред в Сената.

След падането на Римската република, принцепс бил Римския император.

Непълен списък на принцепсите[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Ливий,27,11.; 40,51.

Литература[редактиране | edit source]

  • Francis X. Ryan: Rank and Participation in the Republican Senate. Steiner, Stuttgart 1998, ISBN 3-515-07093-1.
  • Wolfgang Kunkel, Roland Wittmann: Staatsordnung und Staatspraxis der römischen Republik. Zweiter Abschnitt: Die Magistratur. Beck, München 1995, ISBN 3-406-33827-5, S. 391–471.

Вижте също[редактиране | edit source]