Цицерон

Вижте пояснителната страница за други значения на Цицерон.

---

Цицерон древноримски оратор и държавник Роден: 3 януари 106 пр.н.е. Арпинум, дн. Италия Починал: 7 декември 43 пр.н.е. дн. Формия, дн. Италия

Марк Тулий Цицерон (на латински: Marcus Tullius Cicero) е прочут римски оратор и държавник. Известен е като най-големия стилист на латинската проза. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.

Заговора на Катилина

През 63 г. пр.н.е. Цицерон е избран за консул. За неговото избиране помага факта, че неговия съперник, Катилина, открито говори за революционни промени в случай, че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.

Цицерон произнася реч срещу Катилина

Помпей в Светая Светих (63 г. пр.н.е.)

След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите сенатски речи на Цицерон срещу Катилина, считащи се за образец на ораторското изкуство (реторика), принуждават Катилина да избяга в Етрурия. В последващите заседания на Сената, който Цицерон ръководи, е решено да бъдат арестувани и убити без съда тези заговорници, които са останали в Рим, тъй като представляват заплаха за държавата и обичайните при такива случаи мерки - домашен арест или изгнание — няма да са достатъчно ефективни. Юлий Цезар, който присъства на заседанието, се изказва против смъртното наказание и само Марк Порций Катон Младши в своята реч, не толкова говорещ за вината на заговорниците, а прехвърляйки подозренията за участие в заговора на самия Цезар, успява да убеди сенаторите в необходимостта от смъртна присъда.

В този период славата и влиянието на Цицерон достигат своя връх. Възхвалявайки неговата решителност, Катон го нарича Pater Patriae, "Баща на отечеството". По това време, както пише Плутарх,

"много изпитват към него неприязън и даже ненавист — и не за някоя глупава постъпка, а само заради това, че той безкрайно възхвалява самия себе си. Нито сенатът, нито народът и съдът не успяват да се съберат и разотидат, без да изслушат още един път старата песен срещу Катилина... Той наводни с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, винаги така благозвучни и очарователни, станаха мъка за слушателите "

За своето участие в потушаването на Заговора на Катилина, Цицерон е първият носител на титлата Pater Patriae, и един от двамата носители на тази титла (заедно с Цезар), който не е император.

В края на живота си се отдава на философия. Пише диалозите "За страстта", "За приятелството" и други. В основата на неговото учение, синтезиращо редица други, е моралът.

Цицерон е обезглавен на 7 декември 43 пр.н.е.. Главата и ръцете му са изложени на трибуната на Римския форум по нареждане на триумвира Марк Антоний, който не може да му прости "Филипиките срещу Марк Антоний".

Творчество

Речи

Цицерон е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58. До наши дни са оцелели също и 19 трактата по риторика, политика и философия, по които са се учили на ораторско изкуство поколения юристи. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период.

Трактати

Неговите философски трактати не съдържат нови идеи, но са ценни с това, че излагат подробно и неутрално учения на водещи философски школи от онова време: стоици, академици и епикурейци.

Работите на Цицерон оказват силно влияние на религиозни мислители, в частност на блаж. Августин, на представители на Ренесанса и хуманизма (Петрарка, Еразъм Ротердамски, Бокачо), на френските просветители (Дидро, Волтер, Русо, Монтескьо) и много други.

• В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Цицерон наред с този на Демостен.

Издания

• Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. С., НК, 1983 (Библиотека за антична литература “Хермес”).
• Марк Тулий Цицерон. Избрани речи. С., Наука и изкуство, 1983 (Велики оратори).
• Марк Тулий Цицерон. Етически трактати. С., НК, 1984 (Библиотека за антична литература “Хермес”).
• Марк Тулий Цицерон. О природе богов. СПб., Азбука-классика, 2002.
• Марк Тулий Цицерон. Об обязанностях. М., АСТ, 2003 (Философия. Психология, 6).
• Марк Тулий Цицерон. За задълженията. Тускулански беседи. С., УИ, 2008.

Изследвания

• Зелинский, Ф. Ф. Цицерон в истории европейской культуры. - В: Същият. Возрожденцы (научно-популярные статьи). СПб., Алетейя, 1997, 23-63.
• Ланге-Айхбаум, Вилхелм, Волфрам Курт. Гении, лудост и слава. Т. 2. Философи и мислители. С., Кибеа, 2001, 38-43.
• Бобровникова, Т. А. Цицерон: Интеллигент в дни революции. M., Молодая гвардия, 2006.

Външни препратки

• Произведения на Цицерон (на български и латински)
• ((la)) Произведения на Цицерон
• ((ru)) Речи и трактати на Цицерон