Цицерон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цицерон древноримски оратор и държавник

Роден:	3 януари 106 пр.н.е. Арпинум, дн. Италия
Починал:	7 декември 43 пр.н.е. дн. Формия, дн. Италия

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е прочут римски оратор и държавник. Известен е като най-големия стилист на латинската проза. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.

[редактиране] Заговора на Катилина

През 63 пр.н.е. Цицерон е избран за консул. За неговото избиране помага факта, че неговия съперник, Катилина, открито говори за революционни промени в случай, че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.

Цицерон произнася реч срещу Катилина

След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите сенатски речи на Цицерон срещу Катилина, считащи се за образец на ораторското изкуство, принуждават Катилина да избяга в Етрурия. В последващите заседания на Сената, който Цицерон ръководи, е решено да бъдат арестувани и убити без съда тези заговорници, които са останали в Рим, тъй като представляват заплаха за държавата и обичайните при такива случаи мерки - домашен арест или ссылка — няма да са достатъчно ефективни. Юлий Цезар, който присъства на заседанието, се изказва против смъртното наказание и само Марк Порций Катон Младши в своята реч, не толкова говорещ за вината на заговорниците, а прехвърляйки подозренията за участие в заговора на самия Цезар, успява да убеди сенаторите в необходимостта от смъртна присъда.

В този период славата и влиянието на Цицерон достигат своя връх. Възхвалявайки неговата решителност, Катон го нарича Pater Patriae, "Баща на отечеството". По това време, както пише Плутарх,

"много изпитваха към него неприязън и даже ненавист — и не за някоя глупава постъпка, а само заради това, че той безкрайно възхвалява самия себе си. Нито сената, нито народа и съда не успява да се събере и разотиде, без да изслуша още един път старата песен срещу Катилина.. той наводи с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, винаги така благозвучни и очарователни, станаха мъка за слушателите "

За своето участие в потушаването на Заговора на Катилина, Цицерон е първият носител на титлата Pater Patriae, и един от двамата носители на тази титла (заедно с Цезар), който не е император.

Цицерон е обезглавен на 7 декември 43 пр.н.е.. Главата и ръцете му били изложени на трибуната на Римския форум по нареждане на триумвира Марк Антоний, който не може да му прости "Филипиките срещу Марк Антоний".

В края на живота си се отдава на философия. Пише диалозите "За страстта", "За приятелството" и други. В основата на неговото учение, синтезиращо редица други, е морала.

[редактиране] Творчество

[редактиране] Речи

Цицерон е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58. До наши дни са оцелели също и 19 трактата по риторика, политика и философия, по които са се учили на ораторско изкуство поколения юристи. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период.

[редактиране] Трактати

Неговите философски трактати не съдържат нови идеи, но са ценни с това, че излагат подробно и неутрално учения на водещи философски школи от него време: стоици, академици и епикурейци.

Работите на Цицерон оказват силно влияние на религиозни мислители, в частност на Св. Августин, на представители на Ренесанса и хуманизма (Петрарка, Еразъм Ротердамски, Бокачо), на френските просветители (Дидро, Волтер, Русо, Монтескьо) и много други.