Нахут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нахут
Chickpea.jpg
Вляво: бенгалски сорт; вдясно: европейски сорт
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fabales
семейство: Fabaceae Бобови
род: Cicer
вид: C. arietinum Нахут
Научно наименование
Уикивидове Cicer arietinum
Linnaeus, 1753
Нахут
(Chickpeas, mature seeds, raw)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 0 μg
β-каротин 40 μg (4%)
Тиамин (B1) 0.477 mg (40%)
Рибофлавин (B2) 0.212 mg (16%)
Ниацин (B3) 1.541 mg (10%)
Пантотенова к-на (B5) 1.588 mg (32%)
Пиридоксин (B6) 0.535 mg (41%)
Фолиева к-на (B9) 557 μg (139%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 4 mg (4%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.82 mg (5%)
Витамин K 9 μg (8%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 105 mg (11%)
Желязо, Fe 6.24 mg (78%)
Магнезий, Mg 115 mg (29%)
Фосфор, P 366 mg (52%)
Калий, K 875 mg (19%)
Натрий, Na 24 mg (2%)
Цинк, Zn 3.43 mg (31%)
Мед, Cu 0.847 mg (94%)
Манган, Mn 2.204 mg (96%)
Селен, Se 8.2 μg (15%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Нахутът (Cicer arietinum), наричан често също леблебия (когато е печен) или сланутък, е растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Нахутът представлява храст, достигащ височина до петдесет сантиметра. Той е особено топлолюбив, но всъщност е извънредно непретенциозен. Издържа на всякакви екстремни природни условия – буря и дъжд, суша и вятър. [2]Понастоящем се отглежда на много места по света с достатъчно топъл климат. Отглежда се най-вече в Турция, северна Африка, Мексико,Афганистан, Индия, Пакистан и Испания.

За готвене се използват най-често два вида: зърната на отглеждания в Индия нахут са малки и набръчкани, а зърната на нахута отглеждан в Средиземноморието - който е по-познат и разпространен в Европа - са големи, кръгли и жълти. В Мексико и Индия нахутът е основна част от менюто на хората.

Начин на приготвяне[редактиране | edit source]

Кус-кус с нахут и зеленчуци

Зърната се накисват от 12 до 24 часа, след което могат да се приготвят във вид на супа, основно ястие или пюре. Може да се приготви със зеленчуци и да се сервира с гарнитура от кус-кус.

Когато се изпече, става на леблебия и се вари като кафе за пиене.

Хранителна стойност[редактиране | edit source]

Нахутът е добър източник на белтъчини (протеини), необходими на организма за клетъчното възстановяване. Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Той съдържа и цинк, който подобрява функциите на имунната система и тимуса. В допълнение нахутът е полезен източник на изофлавони, които имат естрогеноподобен ефект и потискат образуването на тумори.

Ядките на нахута, подобно на тези на повечето бобови растения, са богат източник на белтъчини (около 20% от сухото съдържание). Те са също така добър източник на лецитин и фолиева киселина. Съдържанието на мазнини е ниско в сравнение с други ядки (например орехи, фъстъци и др.)

Друга информация[редактиране | edit source]

Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  2. Chickpea Нахутът – дарът на Изтока

Външни препратки[редактиране | edit source]