Нахут
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
| Нахут | ||||||||||||||||||||||||
 Вляво: бенгалски сорт; вдясно: европейски сорт |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Нахут (Chickpeas, mature seeds, raw) (Хранителна стойност за 100 g в суров вид) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Нахутът (Cicer arietinum), наричан често също леблебия или сланутък, е растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Понастоящем се отглежда на много места по света с достатъчно топъл климат. Отглежда се най-вече в Турция, северна Африка, Мексико,Афганистан, Индия, Пакистан и Испания.
За готвене се използват най-често два вида: зърната на отглеждания в Индия нахут са малки и набръчкани, а зърната на нахута отглеждан в Средиземноморието - който е по-познат и разпространен в Европа - са големи, кръгли и жълти. В Мексико и Индия нахутът е основна част от менюто на хората.
Съдържание |
Начин на приготвяне [редактиране]
Зърната се накисват от 12 до 24 часа, след което могат да се приготвят във вид на супа, основно ястие или пюре. Може да се приготви със зеленчуци и да се сервира с гарнитура от кус-кус.
Когато се изпече, става на леблебия и се вари като кафе за пиене.
Хранителна стойност [редактиране]
Нахутът е добър източник на протеини, необходими на организма за клетъчното възстановяване. Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Той съдържа и цинк, който подобрява функциите на имунната система и тимуса. В допълнение нахутът е полезен източник на изофлавони, които имат естрогеноподобен ефект и потискат образуването на тумори.
Ядките на нахута, подобно на тези на повечето бобови растения, са богат източник на белтъчини (около 20% от сухото съдържание). Те са също така добър източник на лецитин и фолиева киселина. Съдържанието на мазнини е ниско в сравнение с други ядки (например орехи, фъстъци и др.)
Друга информация [редактиране]
Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.
