Калий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
19 аргонкалийкалций
Na

K

Rb
Външен вид
Сребистосив Сребистосив
Общи данни
Име, символ, № калий, K, 19
Химическа серия Алкален метал
Група, период, блок 1, 4, s
Свойства на атома
Атомна маса 39,0983 u
Атомен радиус 227 pm
Ковалентен радиус 203 pm
Радиус на ван дер Ваалс 275 pm
Електронна конфигурация [Ar] 4s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 8, 1
Оксидационни с-ния (оксид) 1 (силно основен)
Кристална структура Кубична обемноцентрирана
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 862 kg/m³
Температура на топене 336,53 K (63,38 °C)
Температура на кипене 1032 K (759 °C)
Специф. топлина на топене 2,33 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 76,9 kJ/mol
Скорост на звука 2000 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност 0,82 (скала на Полинг)
Специф. ел. съпротивление 0,072 Ω.mm²/m
Топлопроводимост 102,5 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 418,8 kJ/mol

Калият е химичен елемент с пореден атомен номер 19 и атомна маса 39. Означава се с "К". Намира се в Iа група и 4 период на периодичната система. Калиевият атом съдържа 1 електрон в най-външния си електронен слой. Той е сребърнобял мек метал и може да се реже. При обикновени условия е в твърдо агрегатно състояние. Калият е електро- и топлопроводим. Неговата кристална структура е обемноцентрирана кубична. Реагира бурно с водата и бързо се окислява, затова трябва да се съхранява в петрол. Той гори в кислородна среда и съединенията му се оцветяват във виолетово. Поради силната си реактивност намира приложение като редуктор. Калиевите съединения се използват като торове, а калиевата основа — като електролит. Калият е необходим за човешкия метаболизъм.

Химични свойства[редактиране | edit source]

Калият реагира бурно с водата, за да се получи калиева основа. Реакцията е силно екзотермична.

2К + 2Н2O → 2KOH + H2

Взаимодействието с водорода постига калиев хидрид:

2К + H2 → 2KH

Калият се окислява от кислорода във въздуха - отрязано парченце калий бързо потъмнява. Причината е, че повърхността на метала се покрива със слой от калиев супероксид.

К + O2 → KO2

С неметалите калият образува соли: халогениди, халкогениди.

2К + S → K2S
2K + Cl2 → 2KCl

Употреба[редактиране | edit source]

  • в медицината
  • в аграрно стопанската промишленост и др..

Физични константи[редактиране | edit source]

  • температура на топене: 63,6°C
  • температура на кипене: 760°C
  • плътност: 0,86g/cm³

Значение в медицината[редактиране | edit source]

В медицината е известен като минерала за сърцето. Заедно с натрия (Na) регулира водното равновесие в организма; ако натрий-калиевият баланс бива разрушен, то страдат функциите на нервите и мускулите. Калиев дефицит може да бъде предизвикан както от умствен, така и от физически стрес. Препоръчителна дневна доза е около 4700мг. Калият спомага за яснотата на мислене като доставя кислород до мозъка, помага за изхвърлянето на отпадъците от организма. Помага при лечение на алергии. Спомага за правилната функция на бъбреците.

Болести при недостиг: хипокалемия, едем.

При поглъщане на над 18 г. калий има опасност от отравяне!

Калият бързо се окислява и се унищожава лесно от: Кафе, Захар, Диуретици

Източници[редактиране | edit source]