Никел
|
|||||
| Външен вид | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| метален блясък |
|||||
| Общи данни | |||||
| Име, символ, № | Никел, Ni, 28 | ||||
| Химическа серия | Преходен метал | ||||
| Група, период, блок | 10, 4, d | ||||
| Свойства на атома | |||||
| Атомна маса | 58,6934(2) u | ||||
| Атомен радиус | 135 pm | ||||
| Ковалентен радиус | 121 pm | ||||
| Радиус на ван дер Ваалс | 163 pm | ||||
| Електронна конфигурация | [Ar] 3d8 4s2 | ||||
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 16, 2 | ||||
| Оксидационни с-ния (оксид) | 2, 3 | ||||
| Кристална структура | кубична | ||||
| Физични свойства | |||||
| Агрегатно състояние | Твърдо вещество | ||||
| Плътност | 8908 kg/m³ | ||||
| Температура на топене | 1728 K (1455 °C) | ||||
| Температура на кипене | 3186 K (2913 °C) | ||||
| Специф. топлина на топене | 17,48 kJ/mol | ||||
| Специф. топлина на изпарение | 377.5 kJ/mol | ||||
| Скорост на звука | 4900 m/s при K | ||||
| Други | |||||
| Електроотрицателност | 69,3 (скала на Полинг) | ||||
| Специф. електропроводимост | 1,43.107 S/m | ||||
| Топлопроводимост | 13,4 W/(m·K) | ||||
| Йонизационен потенциал | 200 kJ/mol | ||||
Никелът е метален химичен елемент в Периодичната система на елементите със символ Ni и атомен номер 28.
Съдържание |
Характеристики [редактиране]
Никелът е сребристо бял метал, който издържа на полировка. Принадлежи към групата на металите, твърд е, ковък и еластичен. Среща се в съединения със сяра в минерала милерит, както и с арсен в минерала никелин.
Никелът е неизменчив във въздуха и е инертен на окисляване. Той се използва за позлатяване на метал, месинг, и т.н., за химическа апаратура, и в сигурни сплави, като Немско сребро. Той е магнитен, и е придружен много често от кобалт, заедно могат да бъдат намерени в метеоритно желязо. Никелът е особено ценен заради сплавите, които формира.
Никелът е един от петте феромагнитни елемента. Американската монета „никел“ не е магнитна, защото е съставена главно от мед, но канадските никели са били до 1958 г.
Най-обичайните стойности на окисление на никела са +2, но също така 0, +1, +3 и +4.
Никел-62 притежава най-стабилнят нуклид. По-стабилен е дори от желязо-56.
История [редактиране]
Никел се използвал още 3500 години пре.н.е., но никеловата руда била често бъркана със сребърна и затова тя бива използвана като самостоятелен елемент в много по-късен момент от историята.
Минералите, съдържащи никел, били ценени, защото оцветявали стъклото в зелено.
През 1881 година е изсечена първата монета от чист никел.
Биологична роля [редактиране]
Въпреки, че това не било прието схващане преди 1970-те години, никелът играе значителна роля в биологията. Никел се съдържа в уреазата — ензим, който способства хидролизата на уреята.
Руди [редактиране]
Добивът на никел идва от два типа руди: от една страна, когато главните рудни добиви са от никелов минерален лимонит: (Fe,Ni)O(OH) и (Ni,Mg)3Si2O5(OH), а от друга — магнитни сулфидни наноси, в които основната руда е : (Ni,Fe)9S8. В експлоатационния си период мините в района на Събдъри, Онтарио, Канада добиват около 30% от световния запас на никел. За събдърийския залеж се смята, че се е появил при сблъсъка с голям метеорит още в ранните години от създаването на планетата ни. В Русия се намират около 40% от познатите световни залежи. Русия добива в мините в Норилск, Сибир, както за своите нужди, така и за износ. Големи находища са намерени също в Австралия, Куба и Индонезия.
Скорошни проучвания откриха залежи в източна Турция, изключително благоприятни за производителите в Европа. Основано на геофизични доказателства се смята, че повечето от никела на земята е концентриран в земното ядро.
Добив [редактиране]
Никелът може да бъде набавен чрез екстрактната металургия. За повечето от рудите на никела се използват традиционни методи на металургията за производство на метал чрез пречистване.
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Uut | Uuq | Uup | Uuh | Uus | Uuo | ||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||