Торий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
90 АктинийТорийПротактиний
Ce

Th

Uqn
Външен вид
сребристо бял сребристо бял
Общи данни
Име, символ, № Торий, Th, 90
Химическа серия Актинид
Група, период, блок -, 7, f
Свойства на атома
Атомна маса 232,0381 u
Атомен радиус (calc) 180 (48) pm
Ковалентен радиус 73 pm
Радиус на ван дер Ваалс 152 pm
Електронна конфигурация 7s26d2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 10, 2
Оксидационни с-ния (оксид) 4, 3, 2, 1 (слабо алкален)
Кристална структура кубична
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 11700 kg/m³
Температура на топене 2028 K (1755 °C)
Температура на кипене 5060 K (4787 °C)
Моларен обем 17,36×10-6 m³/mol
Специф. топлина на топене 13.81 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 514 kJ/mol
Скорост на звука 2490 m/s при 293 K
Други
Електроотрицателност 1.3 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 920 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост - S/m
Топлопроводимост 54.0 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 587 kJ/mol

Торият е слаборадиоактивен сребристобял метал. Наречен е на името на бога на гръмотевиците в скандинавската митология -Тор. Открит е от Йонс Берцелиус.

История[редактиране | edit source]

Торият е бил успешно изолзван като алтернативно на урана ядрено гориво между 1964 и 1969 година в САЩ в Експерименталният реактор с течни соли (от англ. MSR - Mеlten Salt Reactor Experiment) за производството на топлинна енергия.

Свойства[редактиране | edit source]

Химични свойства[редактиране | edit source]

Водата разяжда тория, повечето от познатите киселини не го разяждат. Ториевият оксид има най-високата точка на топене от всички познати оксиди - 3300°C.

Физически свойства[редактиране | edit source]

Торият е сребристо бял, ковък, еластичен и двуобразен метал , който не се окислява в нормална атмосферна среда за няколко месеца и променя формата си при температура от 1400 °C

Наличие[редактиране | edit source]

Залежите на торий са сравнително слабо познати поради сегашното ниско ниво на употребление на метала и слабото търсене на световните пазари. [1] Няколко организации по света поддържат статистика на залежите от Торий.

Една от оценките с най-голяма тежест се базира на годишното изследване на Геологическия институт на САЩ Mineral Commodity Summaries (1997–2006):[2][3]

Страна Запаси на торий в тонове Базисни запаси в тонове
Австралия 300 000 340 000
Индия 290 000 300 000
Норвегия 170 000 180 000
САЩ 160 000 300 000
Канада 100 000 100 000
ЮАР 35 000 39 000
Бразилия 16 000 18 000
Малайзизя 4 500 4 500
Други страни 95 000 100 000
Целият свят 1 200 000 1 400 000

Торият като източник на енергия[редактиране | edit source]

За да бъде използван като източник на енергия, торият трябва да бъде бомбардиран с неутрони - процес, който би го превърнал в изкуствен изотоп на уранa, след което той става радиоактивен, излъчвайки 2 неутрона и милиони пъти повече енергия, отколкото химическо гориво със същата маса. Този процес може да бъде подхранван вечно при наличието на допълнително количество торий.

Приложения[редактиране | edit source]

Торият има следните приложения:

  • използва се в сплави с магнезий
  • като гориво за ториев ядрен реактор (в стадий на развитие)
  • за радиоактивно датиране

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jayaram, K.M.V.. An Overview of World Thorium Resources, Incentives for Further Exploration and Forecast for Thorium Requirements in the Near Future. //
  2. U.S. Geological Survey, Mineral Commodity Summaries – Thorium. //
  3. Information and Issue Briefs – Thorium. // World Nuclear Association. Посетен на 2006-11-01.