Изотоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Изотоп (на гръцки: ισος равен, еднакъв и на гръцки: τόπος, място) е разновидност на даден химичен елемент с еднакъв брой протони, но различен брой неутрони и съответно различни масови числа.

Химическите свойства на атома зависят практически само от строежа на електронната обвивка, която от своя страна се определя от заряда на ядрото Z (броя на протоните) и почти не зависи от неговото масово число A (сумата на протоните Z и неутроните N). Всички изотопи на един и същ елемент имат еднакъв заряд на ядрото и се отличават само по броя на неутроните. Изотопите се обозначават със символа на съответния химичен елемент като горният ляв индекс показва масовото число, например 12C, 222Rn. Някои изотопи имат свои собствени имена като деутерий и актинон.

Изотопи на водорода[редактиране | edit source]

В природата съществуват два стабилни изотопа на този елемент: протий 1H и деутерий 2H (0,015 %). Към тях, макар и условно може да бъде причислен и β-радиоактивният тритий-3H с период на полуразпадане 12,3 години. Изотопите на водорода са най-простите от всички други елементи и поради тази причина най-добре изучените. Трите изотопа на химичния елемент водород са:

Примери за химични елементи само с един изотоп[редактиране | edit source]

Това са:

  • 49B
  • 919F
  • 1113Na и други

Радиоактивни изотопи[редактиране | edit source]

Радиоактивните изотопи (радиоизотопите) са изотопи на някои химични елементи, които се характеризират с излишък на енергия в ядрата си, което води до спонтанно радиоактивно разпадане. При разпадането си, ядрото излъчва гама-лъчи и/или други елементарни частици. Значими са радиоактивните изотопи на:

  • 614C
  • 13H
  • 1940K

Изкуствено са получени радиоактивните изотопи на трансурановите елементи.

Вижте още[редактиране | edit source]