Антимон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
51 КалайАнтимонТелур
As

Sb

Bi
Външен вид
бледосин бледосин
Общи данни
Име, символ, № Антимон, Sb, 51
Химическа серия Металоид
Група, период, блок 5 (VA), 5, p
Свойства на атома
Атомна маса 121.760(1) u
Атомен радиус (calc) 145 pm (133) pm
Ковалентен радиус 138 pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p3
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 5
Оксидационни с-ния (оксид) −3, 3, 5
Кристална структура ромбоедрична
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 6697 kg/m³
Температура на топене 903,78  K (630,63 °C)
Температура на кипене 1860 K (1587 °C)
Специф. топлина на топене 19,79 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 193,43 kJ/mol
Скорост на звука 3420 m/s при 293 K
Други
Електроотрицателност 2,05 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 25,23 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост n.a. S/m
Топлопроводимост - W/(m·K)
Йонизационен потенциал - kJ/mol

Антимонът е химичен елемент, означаван със символа Sb и притежаващ атомен номер 51 в периодичната система на елементите. По химични и физични свойства принадлежи към групата на металоидите. Притежава четири алотропни модификации - стабилната бледосиня модификация е металоид, а жълтият и черният антимон са неметали. Антимонът се използва за производството на огнеустойчиви покрития, емайли, керамика, сплави, както и в състава на различни бои, лакове и гуми.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Антимонът е елемент със сребристобял до бледосин цвят, твърдо, крехко и леснотопимо кристално вещество, притежаващо слаба електро- и топлопроводимост. Топи се и се изпарява при сравнително ниски температури. Характеризира се като металоид - по отношение на физичните си свойства прилича на метал, но химически не реагира като типичен метал. Може да бъде атакуван от окислително действащи киселини и халогени. Антимонът и неговите сплави, притежават необичайното свойство да разширяват обема си при охлаждане.

Антимонът геохимически се категоризира като халкофил, срещащ се в съединения със сяра, както и в състава на сплави с тежки метали като олово, мед и сребро.

Изчисленията за запасите от антимон на Земята показват около 0,2 до 0,5 ppm (милионни части за единица маса). Според данни на New Scientist от 26 май 2007, световните запаси на планетата са достатъчни за период от 30 години.

Приложение[редактиране | edit source]

Антимонът намира все по-голямо приложение в полупроводниковата индустрия - за производството на диоди, инфрачервени детектори и устройства, използващи ефекта на Хол. Като част от сплав, този металоид силно увеличава твърдостта и механичната устойчивост на оловото. Важно приложение на антимона е и като втвърдител на оловото в производството на акумулаторни батерии. Друга употреба е в производството на сплави с ниско съпротивление, оръжия, облицовка на кабели, кибритена индустрия, в състава на антипротозойни лекарствени препарати, припой и други.

Съединения на антимона под формата на оксиди, сулфиди, натриеви антимонати и хлориди се използват за производството на огнеопорни покрития, емайлиране на керамика, стъкло, както и за производството на бои. Антимоновият триоксид (Sb2O3) е едно от най-широко използваните съединения за състави, устойчиви на огън, а приложенията им включват производството на детски дрехи, играчки, самолетни и автомобилни тапицерии. Антимоновият сулфид е един от компонентите на кибритените клечки.

Естествения минерал на антимона - стибнит е използаван още от библейски времена в медицината и в козметиката. Стибнита все още се използва за лекарство в някои развиващи се страни. Модерно приложение, отново за медицински нужди е при лечението на шистозомиазата.

Етимология[редактиране | edit source]

Наименованието на антимона произлиза от неговото латинско название (stibium), което води и до по-различното му символно означение (Sb).

История на откриване[редактиране | edit source]

Източници на антимон[редактиране | edit source]

Антимонът не е широко разпространен елемент, но може да се открие в състава на над 100 минерала. В природата може да се намери чист антимон, но най-често се среща под формата на сулфид (Sb2S3) - минерала стибнит. Търговският продукт на антимона е под формата на блокове, парчета, гранули или отливки, както и прах, топчета или единични кристали.

През 2005 г., Китай е водещ производител на антимон и заема около 84% от световния добив на този елемент, а след него на известно разстояние са ЮАР, Боливия, Таджикистан и Русия.

Тенденция в световния добив на антимон
Места за добив на антимон през 2005 г.
Държава Тонове*  % от общия добив
Китай 126 000 84,0
ЮАР 6000 4,0
Боливия 5225 3,5
Таджикистан 4073 2,7
Русия 3000 2,0
Водещи 5 144 298 96,2
Общо за света 150 000 100,0
*Chiffres de 2003, métal contenue dans les minerais et concentrés, source : L'état du monde 2005

Съединения[редактиране | edit source]