Батерия
Батерия е наложилото се на практика обобщено наименование за всички видове източници на ток без подвижни части. Най-често се използва за електрохимичните източници на ток, състоящи се от един или няколко електрохимични елемента (клетки) като например галванични елементи, акумулатори, но също така и за горивни клетки, и слънчеви батерии.
В силовата електротехника се използват и т.нар. кондензаторни батерии, които са група от кондензатори.
Съдържание |
[редактиране] История
През 1780 г. Луиджи Галвани открил, че ако два различни метални електрода (напр. цинк и мед) се потопят в разтвор на сол, а след това тези два метала се допрат едновременно до различни части от нерва на жабешки крак, това предизвиква съкращение на мускула му. Той нарекъл това явление „животинско електричество”. По-късно комбинацията от двата метала и електролита е наречена „клетка на Галвани” или „галваничен елемент”. Подобен на галваничния елемент е волтовият елемент (наричан също електрохимичен елемент или клетка), изобретен от Алесандро Волта през 1800 г. Тези открития проправят пътя на електрическите батерии!
[редактиране] Произход и употреба на думата
Батерия по принцип означава съвместно работеща група от еднакви устройства. От техническа гледна точка един източник на ток е батерия, когато се състои от няколко отделни елементарни източника - елементи или клетки. В българската разговорна практика обаче всеки източник на ток е „батерия“ даже и когато се състои от един елемент (клетка).
Батериите се произвеждат отдавна, много от тях имат стандартизирани размери и означения, както и широко известни неофициални наименования.
В някои краища на България се среща съвсем особена употреба. Там „батерия“ е фенерче, а на самите батерии им се казва „вътрешно за батерия“.
[редактиране] Елемент или клетка
И двете понятия са технически коректни. Обикновено „елементи“ се наричат галваничните източници, а „клетки“ - акумулаторните елементи. Казва се:
- Плоската батерия е направена от три отделни сухи елемента, свързани последователно;
- Автомобилните акумулатори са с по 6 клетки с напрежение 2 волта, общо 12 волта.
[редактиране] Видове батерии
Отличителните черти на батериите биват най-различни, благодарение на много фактори, включително вътрешни химически съединения, температура и разход на ток.
Според свойството си да бъдат презареждани или не:
- еднократни
- акумулаторни (презареждащи се)
Според материалите, от които са изработени (например):
- литиево-йонни
- оловни
[редактиране] Тенденции в развитието
Нанотехнологиите предлагат нови подходи за производството на нови типове материали с непостижими досега свойства, оказали влияние в производството на литиево-йонните батерии. Литиево-йонните батерии за най-използваният вид батерии за потребителска електроника - използват се в преносими компютри, мобилни телефони, музикални плейъри и дори електрически коли.
Учените в Станфордския университет публикуваха материал на 19.12.2007 за нов метод на производство на литиево-йонни батерии чрез прилагане на силициеви нишки в наномащаб. [1] Това откритие ще предостави възможност за производството на батерии с 10 и повече пъти по-голям капацитет, и то с използването на вече съществуващи технологии - т.е. въвеждането в употреба на новия начин на производство може да бъде извършено сравнително бързо, ефикасно и без големи инвестиции в нов тип производствено оборудване.
[редактиране] Алтернативи
За същото предназначение се използват и механични устройства, произвеждащи ток, напр. динамо, горивни клетки , акумулатори, UPS-устройства или суперкондензатори.
