Батерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акумулаторни батерии размер AA

Батерия е наложилото се на практика обобщено наименование за всички видове източници на ток без подвижни части. Най-често се използва за електрохимичните източници на ток, състоящи се от един или няколко електрохимични елемента (клетки) като например галванични елементи, акумулатори, но също така и за горивни клетки и слънчеви батерии.

В силовата електротехника се използват и т.нар. кондензаторни батерии, които са група от кондензатори.

История[редактиране | edit source]

През 1780 г. Луиджи Галвани открил, че ако два различни метални електрода (напр. цинк и мед) се потопят в разтвор на сол, а след това тези два метала се допрат едновременно до различни части от нерва на жабешки крак, това предизвиква съкращение на мускула му. Той нарекъл това явление „животинско електричество”. По-късно комбинацията от двата метала и електролита е наречена „клетка на Галвани” или „галваничен елемент”. Подобен на галваничния елемент е волтовият елемент (наричан също електрохимичен елемент или клетка), изобретен от Алесандро Волта през 1800 г. Тези открития проправят пътя на електрическите батерии!

Произход и употреба на думата[редактиране | edit source]

Батерия по принцип означава съвместно работеща група от еднакви устройства. От техническа гледна точка един източник на ток е батерия, когато се състои от няколко отделни елементарни източника - елементи или клетки. В българската разговорна практика обаче всеки източник на ток е „батерия“ даже и когато се състои от един елемент (клетка).

Батериите се произвеждат отдавна, много от тях имат стандартизирани размери и означения, както и широко известни неофициални наименования.

В някои краища на България се среща съвсем особена употреба. Там „батерия“ е фенерче, а на самите батерии им се казва „вътрешно за батерия“.

Елемент или клетка[редактиране | edit source]

И двете понятия са технически коректни. Обикновено „елементи“ се наричат галваничните източници, а „клетки“ - акумулаторните елементи. Казва се:

Плоската батерия е направена от три отделни сухи елемента, свързани последователно;
Автомобилните акумулатори са с по 6 клетки с напрежение 2 волта, общо 12 волта.

Видове батерии[редактиране | edit source]

Отличителните черти на батериите биват най-различни, благодарение на много фактори, включително вътрешни химически съединения, температура и разход на ток.

Различни батерии

Според свойството си да бъдат презареждани или не:

  • еднократни
  • акумулаторни (презареждащи се)

Според материалите, от които са изработени (например):

  • литиево-йонни
  • оловни

Тенденции в развитието[редактиране | edit source]

Нанотехнологиите предлагат нови подходи за производството на нови типове материали с непостижими досега свойства, оказали влияние в производството на литиево-йонните батерии. Литиево-йонните батерии са най-използваният вид батерии за потребителска електроника - използват се в преносими компютри, мобилни телефони, музикални плейъри и дори електрически коли.

Учените в Станфордския университет публикуваха материал на 19.12.2007 за нов метод на производство на литиево-йонни батерии чрез прилагане на силициеви нишки в наномащаб. [1] Това откритие ще предостави възможност за производството на батерии с 10 и повече пъти по-голям капацитет, и то с използването на вече съществуващи технологии - т.е. въвеждането в употреба на новия начин на производство може да бъде извършено сравнително бързо, ефикасно и без големи инвестиции в нов тип производствено оборудване.

Алтернативи[редактиране | edit source]

За същото предназначение се използват и механични устройства, произвеждащи ток, напр. динамо, горивни клетки , акумулатори, UPS-устройства или суперкондензатори.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dan Stober, Nanowire battery can hold 10 times the charge of existing lithium-ion battery, Stanford Report, December 18, 2007