Киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Киселините са химични съединения, които във воден разтвор отделят водородни положителни йони, H⁺ и оцветяват лакмусовата хартия в червен цвят. Водородният показател (pH) за тези съединения е по-малък от 7. Примери за киселини са оцетната киселина и сярната киселина.

В по-широк смисъл (например по Брьонщед): киселини са неутрални молекули или йони, отдаващи протони. От гледна точка на електролитната дисоциация киселините са съединения, които във воден разтвор се дисоциират само на водородни катиони и киселинни аниони. Атомите на киселините са свързани чрез ковалентна полярна връзка. Общите химични свойства на водните им разтвори се дължат на водородните йони.

Съдържание 1 Дисоциация на киселините 2 Видове киселинни аниони 3 Видове киселини 4 Вижте още 5 Източници

[редактиране] Дисоциация на киселините

Дисоциацията на киселините може да се представи с общо уравнение:

H_nA → nH⁺ + A^n-

[редактиране] Видове киселинни аниони

• прости — Cl^-,S^2- и др.
• сложни — SO₄^2-, NO₃^-, C₆H₅OO^-, CN^- и други;

[редактиране] Видове киселини

• едноосновни — HCl, CH₃COOH, HCN;
• двуосновни — H₂SO₄, H₂SO₃, H₂S;
• триосновни — H₃PO₄

Основността на киселините се определя от броя молове водородни катиони, които се получават при дисоциацията на 1 mol киселина. Електролитната дисоциация на многоосновните киселини се осъществява на етапи, като при всеки се получава по 1 mol водороден катион:

1. H₂SO₄ → H⁺+ HSO₄^- (хидрогенсулфатен анион)
2. HSO₄^- ↔ H⁺ + SO₄^2- (сулфатен анион)

Водните им разтвори променят синия лакмус в червен, имат кисел вкус, взаимодействат с активни метали, с основни оксиди и основи, с амфотерни оксиди и амфотерни хидроксиди. Силата на киселината обикновено се измерва с концентрацията на водородните йони. Имат широко приложение в химията, химичната технология, различни производителни процеси и в бита.

[редактиране] Вижте още

• Основа
• Сол
• Водороден показател

[редактиране] Източници