Бензен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бензен (ост. бензол) е най-простият ароматен въглеводород, широко използван органичен разтворител, образуващ ацеотропна смес с вода. По физични свойства това е безцветна, лесно възпламенима течност със сладникав аромат. Формулата му е C₆H₆.

Бензенът е отровен и канцерогенен, влиза в състава на бензина и нефта, и може да бъде синтезиран чрез тримеризация на ацетилен при нагряване над активен въглен.

[редактиране] История на откриването на бензена

Бензенът за първи път е бил отделен през 1825 г. от Майкъл Фарадей чрез нагряване на китова мас. Тогава Фарадей го нарича „водороден бикарбурет“. През 1845 г. Чарлз Менсфийлд отделя бензен от каменовъглена смола, а четири години по-късно патентова промишлен начин за синтез на бензена.

Фарадей открива и емпиричната формула на бензена, C₆H₆. Според тогавашните разбирания, резултатът е парадоксален, защото противоречи на представата, че в своите съединения въглеродът образува четири единични връзки, а водородът — една. В търсене на правилната структура на бензена, която да обясни необичайната стабилност и химична инертност, много учени, сред които Джеймс Дюар, Адолф Карл Лудвиг Клаус и Алберт Ладенбург, предлагат неправилни структури.

Първият учен, предположил, че бензенът има пръстеновидна структура, е немският химик Фридрих Август Кекуле (1865 г.). Известен анекдот гласи, че една вечер, когато Кекуле мислел върху загадъчната структура на бензена, той заспал и му се присънил Уроборос, змия, която е захапала опашката си. Именно този символ, според легендата, навел химика на извода, че бензенът има пръстеновидна структура с алтерниращи 3 двойни връзки.

При температура 5,5 °С бензенът кристализира,а при 80 °С кипи.

[редактиране] Литература

• Vollhard, K. Peter C.; Schore, Neil C. - Organic Chemistry: structure and function, 4th edition, 2002

Част от тази статия е превод на статията [1] от сайта http://ru.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.