Мутаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летална мутация при фетус на куче - непълно раздвояване на тялото

Мутагените са физични, химични или биологични фактори, които увеличават честотата на мутациите над естественото ниво, вследствие на което възникват генетични изменения в засегнатите клетки на организма.

Мутациите често причиняват рак и затова повечето мутагени са канцерогенни. Не всички мутации обаче се причиняват от мутагени. Физиологично във всеки организъм възникват спонтанни мутации, дължащи се на грешки в репликацията и рекомбинацията.

Видове мутагени[редактиране | edit source]

Последствия от мутациите[редактиране | edit source]

Видове мутации

Мутациите представляват замяна на една или повече нуклеотидни двойки бази с други, вмъкване или премахване на един или повече нуклеотиди от ДНК-веригата. Повечето мутации са леталени за клетката, а понякога и за целия организъм, или предизвикват възникването на заболявания. Повечето от тях са наследствени и се предават на потомството.

Възникването на мутации в плода, по време на ембрионалното му развитие, много често води до появата на вродени дефекти. Поради това съществуват редица нормативни актове, за ограничаване на излагането на бременните жени на потенциално мутагенни фактори, като: йонизираща радиация, излъчване от компютърни екрани, някои химикали и други.

Все пак някои мутации могат да бъдат полезни за биологичния вид, като цяло. Те са предпоставка за изменчивостта и диверсификацията на видовете.

Мутациите, които настъпват в интроните не предизвикват никакви отклонения в клетките. От там те не могат да повлияят подреждането на аминокиселините в белтъчните молекули, при транслирането на генетичната информация.

Откриване на мутагените[редактиране | edit source]

През 20-те години на 20 век Херман Мюлер открива, че облъчването с рентгенови лъчи причинява мутации в Дрозофилата. С рентгеновото лъчение той създава мутирали дрозофили, върху които извършва изследвания свързани с генетиката. Открива, че рентгеновите лъчи влияят не само на дрозофилите, а и върху човека.[1]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Campbell, Neil A. and Jane B. Reece. Biology. 7th ed. San Francisco, CA: Pearson Education, Inc, 2005.