Отрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стандартен символ за отровни вещества в Европейския съюз, утвърден с Директива 67/548/EEC.

Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.

Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида, и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата, затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.

Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.

Видове отрови[редактиране | edit source]

Според произхода[редактиране | edit source]

Природни отрови[редактиране | edit source]

Според своя произход, природните отрови биват биологични и минерални.

Биологичните отрови могат да се класифицират в четири основни групи: животински (зоотоксини), растителни (фитотоксини), гъбни (микотоксини) и микробиални. Зоотоксините служат за защита от естествени неприятели и за убиване на плячката. Фитотоксините служат за подтискане на конкурентните растителни видове. Микотоксините служат за защита от естествени неприятели. Микробиалните токсини служат за адаптиране на микроорганизмите към заразения от тях макроорганизъм.

Отровни видове в България[редактиране | edit source]
  1. Гръбначни: вдлъбнаточел смок, дъждовник, пепелянка, усойница;
  2. Насекоми: пчела, оса;
  3. Растения: бучиниш, лудо биле, татул, тютюн;
  4. Гъби: дяволска гъба, мухоморка.

Минералните природни отрови по правило са неорганични. Такива са: цианкалият, арсенът, солите на тежките метали и много други. Типичен пример за органична минерална отрова са нефтопродуктите.

Синтетични[редактиране | edit source]

Синтетичните отрови преднамерено се създават от човека. Те се използват основно като пестициди.

Използването на отрови в битовата и производствената човешка дейност се избягва винаги, когато това е възможно. В случаите, за които няма алтернатива (нефтопреработка, дезинфекция, обработка на руди, лабораторни изследвания), трябва да се вземат стриктни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Според строежа[редактиране | edit source]

Според строежа си, отровите биват органични и неорганични.

Според механизма на действие[редактиране | edit source]

В зависимост от пътищата за проникване в организма отровите биват контактни, т.е. проникващи директно през външната телесна обвивка (кожа, кутикула и др.) и системни, те.е проникващи чрез нормалната обмяна на организма (хранене, дишане и др.)

В зависимост от пътищата за разпространение в организма:

  • липофилни - разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на липиди
  • хидрофилни - разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на вода

В зависимост от тъканите и органите, които увреждат най-тежко:

  • невротропни - разпределят се в и увреждат най-тежко мозъка, и нервите
  • менинготропни - мозъчните и нервните обвивки
  • нефротропни - бъбреците
  • гонадотропни - половите жлези (тестиси и яйчници)
  • ембриотропни - зародиша
  • хематотропни - кръвта
  • вазотропни - кръвоносните съдове
  • кардиотропни - сърцето
  • дермотропни - кожата
  • пулмотропни - белия дроб
  • хепатотропни - черния дроб
  • миотропни - мускулите

Сила на отровите[редактиране | edit source]

За нуждите на медицината, силата на отровите се измерва с тяхната средна и минимална смъртоносна доза за бял лабораторен плъх, в милиграми за килограм живо тегло (mg/kg).

Средна смъртоносна доза (LD50, лат. Dosis lethalis media) е най-малкото количество, което убива половината от отровените лабораторни плъхове. Тя е възприета като мярка за оценка в широката практика, защото се определя сравнително лесно. Най-често определяните LD50 са за поглъщане (вътрешна, алиментарна), попадане върху кожата (дермална) и вдишване (инхалативна).

LD50 на някои химични и биологични агенти
вещество
LD50 (mg/kg)
вещество
LD50 (mg/kg)
Етилов алкохол 10 000 Токсин на паяка черната вдовица 0,55
Натриев хлорид 4 000 Кураре 0,50
Железен сулфат 1 500 Токсин на гърмяща змия 0,24
Морфин 900 Диоксин 0,001
Стрихнин 150 Ботулинов токсин 0,0001
Никотин 1

Минимална смъртоносна доза (LD100, лат. Dosis lethalis minima) е най-малкото количество, което убива всички отровени лабораторни плъхове. Минималната смъртоносна доза винаги е по-голяма от средната! В практиката се определя рядко, защото установяването ѝ е бавно, трудоемко и скъпо.

Категоризация на отровите[редактиране | edit source]

В зависимост от своята сила, отровите се разпределят в IV групи. Класът на опасност се определя според най-малкото отровно количество, независимо от пътя на проникване.

Категоризация на отровите
КАТЕГОРИЯ I II III IV
означение ОПАСНО ВНИМАНИЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
вътрешна LD50 < 50 mg/kg 50-500 mg/kg 500-5,000 mg/kg >5,000 mg/kg
дермална LD50 <200 mg/kg 200-2,000 mg/kg 2,000-5,000 mg/kg >5,000 mg/kg
инхалативна LD50 <0.05 mg/l 0.05-0.5 mg/l 0.5-2.0 mg/l >2.0 mg/l

Антидоти[редактиране | edit source]

Антидотите (от гр. antidoton - нещо, даващо се против) са химични вещества, които съкращават, подтискат или напълно неутрализират действието на отровите. Според начина си на действие, антидотите се делят на две големи групи:

Общи антидоти[редактиране | edit source]

Общите антидоти забавят проникването и натрупването на отровите в организма, и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите антидоти се отнасят следните групи лекарства:

  • еметици - предизвикват повръщане
  • диуретици - силно увеличават бъбречната пропускливост
  • лаксативи - силно ускоряват изхождането на чревното съдържание
  • адстрингенти - след вътрешно приемане силно свиват и уплътняват лигавицата на стомашно-чревния тракт; така значително се забавя проникването на погълнатите отрови в кръвта
  • абсорбенти и адсорбенти - порьозни и повърхностно-активни вещества, които след поглъщане аб- или адсорбират значителна част от стомашно-чревното съдържание

Специфични антидоти[редактиране | edit source]

Специфичните антидоти проявяват своето действие по два основни начина:

  • избирателно се свързват с проникналите в организма отрови и образуват с тях безвредни комплекси, или
  • избирателно активират само подтиснатите от отровата функции на организма
Специфични антидоти за някои често срещани отрови
О Т Р О В А А Н Т И Д О Т
Антикоагуланти[1]
кумадин и хепарин
Витамин "К" (за кумадин),
Протамин сулфат (за хепарин)
Антихолинергици Физостигмин
Ацетаминофен N-ацетилцистеин
Бензодиазепини Флумазенил (но не срещу всички!)
β-блокери Глюкагон
Блокери на калциевите канали Калциеви препарати, Глюкагон
Ботулинусово отравяне Антитоксичен серум
Въглероден диоксид Кислород
Дигиталис Дигоксинни антитела (digibind)
Етиленгликол (антифриз) Етанол, Фомапизол
Желязо Дефероксамин
Изониазид Пиридоксин
Метанол Етанол, Фомапизол
Нитрати и нитрити Метиленово синьо
Олово ЕДТА
Опиоиди Налоксон
Холинергици Атропин, Пралидоксим
Цианиди Амилов и натриев нитрит, Натриев тиосулфат, Хидроксикобаламин

Любопитно[редактиране | edit source]

  • Dosis sola facit venenum е латинска пословица, чийто автор е Парацелз; в буквален превод означава „Дозата сама прави отровата!“. Смисълът на израза е, че всичко излишно е вредно. Христоматиен пример е питейната вода. Тя е необходима за съществуването на всички живи същества на Земята. Макар да няма точно установено количество необходима вода[2], тъй като то зависи от интензитета на физичеките усилия и околната температура (водната загуба чрез потене), се смята че "дозата" е около 30 мл./кг. тегло/денонощие. Но при поемане на повече от 100 мл./кг. тегло, за кратко време, водата също може да предизвика оток на мозъка (церебрална едема), вклиняване, и смърт.
  • One man's meat is another man's poison е английска пословица, която в буквален превод означава „Храната за един е отрова за друг“. Смисълът на израза е, че действието на отровите в голяма степен зависи от особеностите на организма, в който са проникнали. Един от най-ярките примери е пчелоядът, който е безразличен към пчелната отрова и с удоволствие изяжда всяка пчела, която срещне.
  • Прочути отровители в историята са Агрипина, Лукреция Борджия и Мери-Ан Котън.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. [(Бел.:) ...не всички антикоагуланти имат ефективен антидот. Аспиринът, клопидогрелът, ривароксабанът и други не могат да се блокират. В случаите на предозиране се прелива плазма, тромбоцити, криоглобулини и се поставя пациентът под наблюдение и хоспитализация. Билкови препарати също могат да предизвикат антикоагулация - кората от видове върба се използва за чай; активната субстанция е салицил. Аспиринът е ацетат на салициловата киселина. Името салицил идва от латинското название на върбата на латински: Salyx babilonica]
  2. Чудеса на водата