Медицина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древногръцкият символ днес асоцииран с медицината по света: прътът на Асклепий с навита около пръта змия. Някои от организациите, които го включват в логотата си са Световната здравна организация, Кралското медицинско общество, Американската медицинска асоциация, Американската остеопатична асоциация, Британската медицинска асоциация и Австралийската медицинска асоциация

Медицината (от лат. medicus — „лечител“) е науката за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания. Тя е едновременно наука за системите на човешкия организъм, заболяванията и тяхното лечение, прилагането на това знание; още и създаването на лекарства и технологии. Изучаването на разнообразието, устройството и начина на живот на организмите от биологията води до възникване на специални и приложни клонове като медицината.

Практикуването на медицинската грижа се поделя между професионалните лекари и други групи професионалисти като сестри и фармацевти.

Медицината обикновено се разглежда като множество от различни поддисциплини като педиатрия, гинекология, неврология и т.н., които се занимават с отделни и специфични системи на организма, заболявания, или области на здравето. Дентална медицина (Стоматологията преди 2007 г.) и Одонтологията са науки — дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устната кухина. В други страни Стоматологията се изучава в отделна специалност. Ветеринарната медицина се занимава и е специализирана в здравето на животните. За алтернативните начини на лечение виж Алтернативна медицина.

История на медицината[редактиране | edit source]

Статуя на древния египетски жрец Имхотеп.
Древен грък получава медицинска грижа. Този арибал (датиран от 480-470 пр.н.е, изложен в Лувъра в Париж) вероятно е съдържал целебна мас.

Праисторическата медицина включва лечение с растения (билколечение), части от животното и минерали. В много от случаите тези материали са използвани ритуално като магически вещества от жреци, шамани, или медицински лица. Добре позната религиозна система е анимизма (придаване на духовна сила на неодушевени предмети), спиритуализъм (призоваване на боговете или връзка духовете на предците), шаманизъм (придаване на мистични сили на определен човек) и врачуване (магическо разкриване на истината). Медицинската антропология изследва начина, по които са били организирани културата и обществото при възникване на здравни проблеми, нуждата от здравни грижи и превенция на заболяванията.

Сред най-ранните сведения за възникването на медицината са откритите данни за Египетската, Вавилонската медицина, Аюрведа лекарство (в Индийския субконтинент), Класическата китайска медицина (предшественик на съвременната традиционна китайска медицина) и древните Гръцка и Римска медицина. Египтянинът Имхотеп (живял в 3-то хилядолетие преди новата ера) е първото име на лекар известен за историята на човечеството. Първите сведения за организиране на болнични заведения са от района на планинския връх Михинтале в Шри Ланка, където съществуват доказателства за наличието на специализирани медицински заведения за лечение на пациенти.[1][2] Индийският лекар Сушурата описва множество оперативни техники, включително и най-ранните форми на пластичната хирургия.[3]

Гръцкият лекар Хипократ е наречен, „бащата на медицината“.[4][5] Той полага основите на един разумен подход в медицината. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест - Хипократова клетва и макар и видоизменена се дава и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и термините като например: обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване. [6][7]

Гръцкият лекар Гален е един от най-големите хирурзи на древния свят. Той извършва редица смели за времето си операции, включително на мозъка и очите операции. След падането на Западната Римска империя и началото на Ранното Средновековие гръцката традиция в областта на медицината запада в Западна Европа. Тя обаче продължава в просъществувалата още няколко века Източна Римска империя.

Преди 750 г. в мюсюлманския Арабски свят медицината се е развивала благодарение на арабски преводи на Хипократ, Гален и Сушурата. Ислямският свят прави значителни приноси за медицината. Най-известен персийски лекар е Авицена, който наред с Имхотеп и Хипократ е наричан „баща на медицината“.[8][9] Неговият труд Канон на медицината представлява една от най-известната книга в историята на медицината.[10] Други известни лекари са Абулкасис,[11] Ибн Зухр,[12] Ибн ал-Нафис,[13] и Авероес.[14] Разис[15] е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ, която въпреки това продължава да се налага още дълго време, както на Запад, така и в ислямския свят.[16] Ислямските болнични заведения, наречени Бимаристан са ранни примери за начало на обществена болнична помощ.[17][18]

Въпреки развитието на медицината през 14 и 15 век Черната смърт обезлюдява в значителна степен Близкия Изток и Европа. Интересен е фактът, че Западна Европа се справя по-ефективно с пандемиите от ислямския свят.[19] След застоя на медицината в Европа през Средновековието тук отново тя намира своето развитие. Сред първите важни фигури възродили медицината и анатомията са Габриеле Фалопио и Уилям Харви.

Повратна точка в медицината е постепенното отхвърляне, на това което е било известно като подход на "традиционните авторитети". Остарелият подход се основава на идеята, че ако някой изтъкнат човек е изказал някаква идея в миналото, то това е истината и всичко което е наблюдавано като несъответствие на тази идея се е счита за аномалия и изключение. Тази революция в мисленето се наблюдава и в други клонове на науката, като например отричането на теориите на Птолемей от Коперник. Лекари като Андреас Везалий започват да доказват или опровергават някои от съществуващите теории.

Андреас Везалий е и авторът на една от най-влиятелните книги, посветени на човешката анатомия - De humani corporis fabrica [20].

Френският лекар Амброаз Паре се смята за един от основателите на съвременната хирургия. Бактерии и други микроорганизми са наблюдавани за първи път под микроскоп от Антони ван Льовенхук през 1676 година, което инициира научното направление микробиология [21] и поставя нови въпроси за причинителите на инфекциозни заболявания. Частично основавайки се на работата на италианския анатом Реалдо Коломбо, английския лекар Уилям Харви описва кръвоносната система [22]. Херман Бурхаве се счита за основател на физиологията, тъй като пръв води курсове на тази тема в Лайден и е автор на учебника Institutiones medicae (1708). Като основател на денталната медицина се възприема френския доктор Пиер Фаучард [23].

Ветеринарната медицина се разделя за първи път от хуманитарната медицина през 1761 година, когато френския ветеринарен доктор Клод Бургелот създава първото в света ветеринарно училище в Лион, Франция. Преди това докторите са лекували едновременно хора и животни.

В по-късен етап модерната биомедицинска наука започва да измества ранните медицински традиции, основаващи се на хербализъм и теорията за четирите хумори. Сред най-ранните модерни тенденции е създаването на ваксината срещу едра шарка от Едуард Дженер в края на 18 век. Повратна точка е и откритието на Робърт Кох на бактериите, като причинител на редица заболявания направено в края на 80-те години на 19 век. Няколко десетилетия по-късно се откриват и използват първите антибиотици.

Може да се каже, че след 18 век медицината се модернизира бързо и необратимо в рамките на Европа, но и по целия свят. Немските учени Рудолф Вирхов, Вилхелм Рьонтген, Карл Ландщайнер и Ото Льови правят важни открития. В Англия Александър Флеминг, Джоузеф Листър, Франсис Крик и Флорънс Найтингейл допринасят също значително за модерната наука и медицина. Испанският доктор Сантяго Рамон и Кахал се счита за основател на съвременната невробиология.

Забележими приноси за развитието на медицината имат и редица учени извън Европа. Таки са новозеландеца Морис Уилкинс, австралийците Хауърд Флори и Франк Бърнет. Сред имената на хората допринесли за развитието на медицината са и американците Уилиъм Коли, Джеймс Уотсън и много други.

Класификация на медицинските науки[редактиране | edit source]

Фундаментални[редактиране | edit source]

За да може успешно да лекува и предотвратява заболяванията, лекарят трябва много добре да познава нормалния ход на биологичните процеси в здравия организъм, и неговите изисквания към условията на заобикалящата го жива и нежива природа. Фундаменталните медицински науки са общобиологични науки, които разглеждат точно тези въпроси. Към тях се отнасят:

  • Анатомия изучаването на физичната структура на организмите. Обаче микроскопичната анатомия, цитология и хистология изучават специфично микроскопичните структури.
  • Биохимия е изучаването на химията, която е част от живите организми, особено структурата и функцията на техните химични.
  • Биостатистиката изучава приложението на статистическите методи в биологията. Съществено необходима е за планирането, оценяването и интерпретирането на медицинските изследвания и профилактични мероприятия. Фундаментална е и също за епистемологията и свидетелско-базираната медицина.
  • Цитология е микоскопното изучаване на отделните клетки.
  • Ембриология е изучаването на ранното развиние на организмите.
  • Медицинска генетика изучаване на гените и тяхната роля в биологичното наследяване.
  • Хистология изучаване на биологичните тъкани под светлинен микроскоп, електронен микроскоп и имунохистохимия.
  • Хранене
  • Физиология
  • Хигиена—комунална, трудова, на храненето, радиационна, транспортна и др.

Специални[редактиране | edit source]

Виж Списък на медицински специалности

Дентална медицина[редактиране | edit source]

Стоматологията (Дентална медицина от 2007 год.) и Одонтологията са науки - дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устата. В България стоматологията се изучава в отделна специалност.

Алтернативна медицина[редактиране | edit source]

Медицинска етика[редактиране | edit source]

Основна статия: Медицинска етика

Медицинската етика е система от морални принципи, които прилагат ценности и ценостни съждения върху практиката на медицината. Приложението на тези морални принципи обикновено се свързва с традициите на практиката на медицина, като някои въпроси са от по-съвременен характер [24]. Понякога вместо медицинска етика се използва термина биоетика, макар биоетиката да има малко по-обширен смисъл като обхваща и дисциплини като изследвания върху животни, генетика и т.н. [25]

Допълнителни статии[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Prof. Arjuna Aluvihare, "Rohal Kramaya Lovata Dhayadha Kale Sri Lankikayo" Vidhusara Science Magazine, Nov. 1993.
  2. Resource Mobilization in Sri Lanka's Health Sector - Rannan-Eliya, Ravi P. & De Mel, Nishan, Harvard School of Public Health & Health Policy Programme, Institute of Policy Studies, February 1997, Page 19. Accessed 2008-02-22.
  3. A. Singh and D. Sarangi (2003). "We need to think and act", Indian Journal of Plastic Surgery.
  4. The father of modern medicine: the first research of the physical factor of tetanus, European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases
  5. Grammaticos P.C. & Diamantis A.. Useful known and unknown views of the father of modern medicine, Hippocrates and his teacher Democritus. // Hell J Nucl Med 11 (1). 2008. с. 2–4.
  6. Garrison 1966, с. 97
  7. Martí-Ibáñez 1961, с. 90
  8. Becka J. The father of medicine, Avicenna, in our science and culture: Abu Ali ibn Sina (980-1037) (Czech title: Otec lékarů Avicenna v nasí vĕdĕ a kulture). // Cas Lek Cesk 119 (1). 1980. с. 17–23.
  9. Medical Practitioners
  10. "The Canon of Medicine" (work by Avicenna). // Encyclopædia Britannica, 2008. Посетен на 2008-06-11.
  11. Ahmad, Z. (St Thomas' Hospital). Al-Zahrawi — The Father of Surgery. // ANZ Journal of Surgery 77 (Suppl. 1). 2007. DOI:10.1111/j.1445-2197.2007.04130_8.x. с. A83.
  12. Rabie E. Abdel-Halim (2006), "Contributions of Muhadhdhab Al-Deen Al-Baghdadi to the progress of medicine and urology", Saudi Medical Journal 27 (11): 1631-1641.
  13. Chairman's Reflections (2004), "Traditional Medicine Among Gulf Arabs, Part II: Blood-letting", Heart Views 5 (2): 74-85 [80].
  14. Martín-Araguz A, Bustamante-Martínez C, Fernández-Armayor Ajo V, Moreno-Martínez JM. Neuroscience in al-Andalus and its influence on medieval scholastic medicine. // Revista de neurología 34 (9). 2002-05-01—15. с. 877–892.
  15. David W. Tschanz, PhD (2003), "Arab(?) Roots of European Medicine", Heart Views 4 (2).
  16. On the dominance of the Greek humoral theory, which was the basis for the practice of bloodletting, in medieval Islamic medicine see Peter E. Pormann and E. Savage Smith,Medieval Islamic medicine, Georgetown University, Washington DC, 2007 p. 10, 43-45.
  17. Micheau, Françoise. {{{title}}}. // {{{journal}}}. с. 991–2., in Morelon Rashed, с. 1996.
  18. Peter Barrett (2004), Science and Theology Since Copernicus: The Search for Understanding, p. 18, Continuum International Publishing Group, ISBN 056708969X.
  19. Michael Dols has shown that the Black Death was much more commonly believed by European authorities than by Middle Eastern authorities to be contagious; as a result, flight was more commonly counseled, and in urban Italy quarantines were organized on a much wider level than in urban Egypt or Syria (The Black Death in the Middle East Princeton, 1977, p. 119; 285-290.
  20. Page through a virtual copy of Vesalius's De Humanis Corporis Fabrica
  21. Madigan M, Martinko J (editors). Brock Biology of Microorganisms. 11th. Prentice Hall, 2006. ISBN 0-13-144329-1.
  22. Zimmer, Carl. 2004. Soul Made Flesh: The Discovery of the Brain – and How It Changed the World. New York: Free Press.
  23. "Pierre Fauchard: the 'Father of Modern Dentistry'". British Dental Journal 201, 779 – 781 (2006)
  24. Robert M. Veatch 1997, стр. 6
  25. Robert M. Veatch 1997, стр. 6

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Комерсиалната медицина - анализ на етичните проблеми около комерсиализацията в медицината от Архиепископ Христодул