Джеймс Уотсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс Уотсън
американски генетик
James Watson.jpg
Роден 6 април 1928
Чикаго, САЩ
Националност американец
Професия генетик, молекулярен биолог
Алма матер Чикагски университет
Известен с разкриване структурата на ДНК
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физиология или медицина (1962)
Религиозни възгледи няма (атеист)[1][2]
Джеймс Уотсън в Общомедия

Джеймс Дюи Уотсън (на английски: James Dewey Watson) e американски биолог.

Роден е на 6 април 1928 г. в Чикаго. Тъй като е надарено дете, още на 15 години постъпва в Чикагския университет, който завършва през 1947 г. През 1950 г. защитава дисертация в Университета в Индиана под ръководството на Салвадор Лурия. След защитата на дисертацията си заминава да специализира в Копенхаген при биохимика Херман Калкар, но през 1951 г. се премества в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж, където по това време работи Франсис Крик. Между тях двамата се завързва много плодотворно сътрудничество. Важна роля за откритието им изиграват и ренгеноструктурните кристалографски изследвания на Морис Уилкинс и Розалинд Френклин от Кингс Колидж Лондон. След известен период на лутания и неуспехи (описани увлекателно в книгата на Уотсън "Двойната спирала"), в началото на 1953 г. те представят своя двойно-верижен модел на структурата на ДНК (публикуван в сп. "Нейчър" на 25 април), който след това е потвърден експериментално от много учени. За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобеловата награда за 1962 г. (Френклин умира през 1958 г.)

През следващите десетилетия Уотсън работи като преподавател в Харвардския университет и Калифорнийския технологичен институт, от 1968 г. е директор на Лабораторията в Колд Спринг Харбър, а от 1988 до 1992 г. е ръководител на проекта “Човешки геном” (Human Genome Project). Според Уотсън е напълно приемливо майките, за чиито неродени бебета генетичен тест докаже, че ще бъдат склонни към хомосексуализъм, да извършат аборт. [3]

Дж. Уотсън продължава активно да работи и днес (2006 г.) като директор на Лабораторията Колд Спринг Харбър.

Литература[редактиране | edit source]

  • Джеймс Уотсън, „Двойната спирала“ (български превод 1975 г.)
  • Джеймс Уотсън, „ДНК: Тайната на живота“ (Инфодар, 2004, ISBN 9844831127)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Watson is identified as an atheist by his acquaintance, Rabbi Marc Gellman. Trying to Understand Angry Atheists: Why do nonbelievers seem to be threatened by the idea of God?, by Rabbi Marc Gellman, Newsweek, April 28, 2006. Retrieved November 11, 2006.
  2. When asked by a student if he believed in God, Watson replied "Oh, no. Absolutely not... The biggest advantage to believing in God is you don't have to understand anything, no physics, no biology. I wanted to understand." JoAnne Viviano. Nobel Prize-winning scientist wows some, worries others. // The Vindicator, October 19, 2007. Посетен на 2009-01-28.
  3. Макдоналд. "Abort babies with gay genes, says Nobel winner", вестник The Telegraph, 16 февруари, 1997.

Външни препратки[редактиране | edit source]