Конрад Лоренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другия нобелист на име Лоренц вижте Хендрик Лоренц. За други значения вижте Лоренц.

Конрад Лоренц
австрийски зоолог
Konrad Lorenz.JPG
Роден 7 ноември 1903
Виена, Австрия
Починал 27 февруари 1989
Виена, Австрия
Професия зоолог в областта на етологията
Повлиян от Уилям Макдугъл
Награди Нобелова награда за физиология и медицина (1973)
Конрад Лоренц в Общомедия

Конрад Захариас Лоренц (на немски: Konrad Lorenz) е австрийски зоолог и орнитолог.

През 1922 г. се записва в Колумбийския университет, но след половин година прекъсва и се връща във Виена, където постъпва да следва медицина. През 1928 г. завършва висшето си образование и започва работа във Виенския университет в отдела по анатомия. Обект на научните му интереси са рефлексите и инстинктите у животните, особено това на сивите гъски и гаргите, като хипотезата му е, че инстинктивното им поведение е вродено. При наблюденията си върху гъските, Лоренц преоткрива импринтинга, първоначално споменат от Дъглас Споудинг през 19 век.

По време на изследванията си, през 1936 г. се запознава с Николаас Тинберген и съвместната им работа поставя основите на съвременната етология. Двамата изучават индивидуалното приспособяване на животинските видове към окръжаващата среда, поведението им на различни стимулатори (звуци, миризми, цветове), формите на общуване между животните (звуци, пози и движения).

През 1937 г. е поканен от университета да преподава зоопсихология, а три години по-късно назначен за професор по психология в университета в Кьонигсберг. По време на Втората световна война е изпратен на Източния фронт, където бива пленен през 1942 г. и репатриран шест години по-късно. С помощта на свои приятели в Алтенберг продължава своите научни изследвания и през 1950 г. съвместно с Ерик фон Холст поставя основите на института по физиология на поведението „Макс Планк“, където работи през следващите 23 години.

За откритията им в областта на „организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение“ Лоренц и колегите му Николас Тинберген и Карл фон Фриш са удостоени с Нобелова награда през 1973 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | edit source]