Джордж Бидъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джордж Бидъл
George Wells Beadle
американски генетик
Роден
Починал
9 юни 1989 г. (85 г.)
Чикаго, САЩ

Религияхристиянство
Учил вУниверситет „Корнел“[1][2]
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вХарвардски университет[3]
Чикагски университет[3]
Калифорнийски технологичен институт[3]
Станфордски университет[3]
Уеслиански университет

Джордж Уелс Бидъл (на английски: George Wells Beadle) е американски генетик. През 1958 г. получава, заедно с Едуард Тейтъм, Нобелова награда за физиология или медицина за откритието на ролята на гените в регулирането на биохимичните процеси в клетките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бидъл е роден на 22 октомври 1903 г. в Уаху, Небраска. През 1926 г. получава бакалавърска степен по агрономство в Университета на Небраска, а през 1931 г. защитава докторска дисертация в областта на генетиката в Университета Корнел. След това работи в Калифорнийския технологичен институт, Харвардския университет и Станфордския университет. През този период той помага за развиването на техниката за трансплантиране на чужди клетки в ларви на мухи, и заедно с биохимика Тейтъм изследва връзката между цвета на очите им и гените. През 1941 г. предлага хипотезата, че даден ген определя отделен ензим, а не цял набор от характеристики.

През 1946 г. Джордж Бидъл постъпва на работа в един от първите в света отдели по молекулярна биология в Калифорнийския технологичен институт. През 1961 – 1968 г. е президент на Чикагския университет. След оттеглянето си от този пост се връща към изследователска дейност, която продължава до края на 70-те години, когато заболяването му от болестта на Алцхаймер прави работата му невъзможна.

Джордж Бидъл умира на 9 юни 1989 г. в Чикаго.

  1. George Beadle – Biographical // Нобелова фондация. Посетен на 8 януари 2019 г.
  2. www.dnaftb.org
  3. а б в г George Wells Beadle // Посетен на 9 октомври 2017 г.