Джордж Бидъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Бидъл
американски генетик
Роден: 22 октомври 1903
Уаху, САЩ
Починал: 9 юни 1989  (на 85 години)
Чикаго, САЩ

Джордж Уелс Бидъл (на английски: George Wells Beadle) е американски генетик. През 1958 година получава, заедно с Едуард Тейтъм, Нобелова награда за физиология или медицина за откритието на ролята на гените в регулирането на биохимичните процеси в клетките.

Биография[редактиране | edit source]

Бидъл е роден през 1903 година в Уаху, Небраска. През 1926 година получава бакалавърска степен по агрономство в Университета на Небраска, а през 1931 година защитава докторска дисертация в областта на генетиката в Университета Корнел. След това работи в Калифорнийския технологичен институт, Харвардския университет и Станфордския университет. През този период той помага за развиването на техниката за трансплантиране на чужди клетки в ларви на мухи, и заедно с биохимика Тейтъм изследва връзката между цвета на очите им и гените. През 1941 година предлага хипотезата, че даден ген определя отделен ензим, а не цял набор от характеристики.

През 1946 година Джордж Бидъл постъпва на работа в един от първите в света отдели по молекулярна биология в Калифорнийския технологичен институт. През 1961-1968 година е президент на Чикагския университет. След оттеглянето си от този пост се връща към изследователска дейност, която продължава до края на 70-те години, когато заболяването му от болестта на Алцхаймер прави работата му невъзможна.

Джордж Бидъл умира през 1989 година в Чикаго.