Лех Валенса
|
||||||||
Лех Валенса (полски: 
Lech Wałęsa) е полски политик, един от първите синдикалисти и активисти за човешки права в Полша. Той е съосновател на Солидарност (Solidarność), първия независим синдикат в Съветския блок, Носител е на Нобелова награда за мир за 1983. От 1990 до 1995 е президент на Полша (последван от Александър Квашневски).
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден близо до Моково на Висла - в Попово. След като се обучава за електромеханик, работи в корабостроителницата в Гданск през 1967-1976, но е уволнен за критика на ръководството. Остава във връзка с работниците от корабостроителницата и през 1979-1980 г. създава стачен комитет, който се стреми към по-големи граждански права и по-високи заплати, за да се посрещнат нарастващите цени на храните и стоките от първа необходимост.
На 31 август 1980 споразумение в Гданск между комитета на Валенса и правителството на Полша подготвя почвата за създаването на независим профсъюз, наречен „Солидарност“, на който Валенса е лидер. Противодействието от страна на генерал Войчех Ярузелски води до арест и интерниране на Валенса от декември 1981 г. до ноември 1982 г. При освобождаването му той успява да възпре по-необузданите членове на „Солидарност“ (Solidarność), като води преговори с Войчех Ярузелски и неговите министри. През октомври 1983 Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. Неговите жена и син пътуват до Осло, за да я получат и да прочетат обръщение на Валенса за гражданските права. След това му е позволена по-голяма свобода на придвижване и дори посещава Рим. Поема водеща роля при преговорите с полското правителство между февруари и април 1989 г. и при организирането на публична кампания на Солидарност за общите избори през юни 1989 г. Избран е за полски президент през декември 1990. Мандатът му обаче не протича гладко. Той често се оплаква, че лявата коалиция спъва икономическите реформи. Антисоциалистическият католицизъм на „Солидарност“, който го довежда на власт, вече не е политически водещ през ноември 1995, когато Валенса е победен като кандидат за втори мандат. Оттегля се в уединение месец по-късно и остава критичен към политическото и стопанското развитие на Полша.
[редактиране] Библиография
- Lech Wałęsa: Ein Weg der Hoffnung: Autobiographie. Zsolnay, Wien 1987, ISBN 3-552-03922-8
- Lech Wałęsa: Droga nadziei. Wydawn. Znak, Kraków 1990, ISBN 83-7006-142-7
- Lech Wałęsa: Droga do wolności: 1985-1990 decydujące lata. Ed. Spotkania, Warszawa 1991, ISBN 83-85195-03-3
[редактиране] Източници
1. „Енциклопедичен речник по история-Светът и България 1900-2003 г.“, София, 2002 г.
[редактиране] Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
