Аполо 8

	Аполо 8
	Емблема на Аполо 8
Общи данни
№ по NSSDC ID:	1968-118А
Команден модул	CM-103
Сервизен модул	SM-103
Ракета носител	Сатурн V SA-503
Екипаж	3
Старт	21 декември 1968 г.; 12ч. 51м. UTC; Космически център Кенеди Флорида; (LC 39A)
Кацане на Земята	27 декември 1968 г.; 15ч. 51м. 42с. UTC 8°07′30″ с. ш. 165°01′12″ з. д. / 8.125° с. ш. 165.02° з. д.
Продължителност на полета	6д. 3ч. 00м.
Околоземни орбити	2
Апогей	191.3 км.
Перигей	181.5 км.
Орбитален период	1ч. 28м. 10с.
Инклинация	32.51°
Окололунни орбити	10
Общо време на лунна орбита	20ч. 10м. 13с.
Апоселений	270.5 км.
Периселений	96.8 км.
Екипаж
	; Андърс, Ловел, Борман
Космически мисии на НАСА
Аполо 7	Аполо 9

Аполо 8

Аполо 8 (на английски Apollo 8) е първият пилотиран космически кораб напуснал земната орбита и достигнал Луната. Това е втората пилотирана мисия по програмата Аполо на НАСА, като за първи път тристепената ракета-носител Сатурн V излита с екипаж на борда. Целта на експедицията е досигане на естественият спътник на Земята, влизане в около лунна орбита, заснемане и набелязване подходящи места за прилуняване на бъдещи мисии, завръщане и приводняване в предварително набелязан район на родната планета. За първи път членовете на Апоро 8 преминава границата на радиациония пояс на Земята и достигайки Луната преминават на орбита около друго космическо тяло. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите хора видели с очите си Обратната страна на Луната.

Екипаж [редактиране]

Пост	Астронавт
Командир	Франк Борман два космически полета
Пилот на командния модул	Джеймс Ловел три космически полета
Пилот на лунния модул	Уилям Андерс един космически полет

Броя на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.

Дублиращ екипаж [редактиране]

Пост	Астронавт
Командир	Нийл Армстронг един космически полет
Пилот на командния модул	Едуин "Бъз" Олдрин един космически полет
Пилот на лунния модул	Фред Хейз

Броя на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

Общи сведения [редактиране]

В надпреварата със СССР по времето на Студената война за усвояването на космическото пространство, през лятото на 1968 г. НАСА взима решение за ускорявяне работата на програма Аполо. Появилите се сведения и полетите по съветската програма Зонд карат ръководството да прескочи окончателното завършване на изпитанията на Лунният модул и взима решение за изпращането на кораб до Луната без него.

Полет [редактиране]

Корабът е изстрелян в 12ч. 51м. 00с. UTC на 21 декември 1968 г. от стартов комплекс LC 39A на Космически център Кенеди Флорида. Изведен е на ниска земна орбита с апогей 191.3 км. и перигей 181.5 км. След две обиколки около Земята са включени двигателите на третата степен и астронавтите се отправят на път към Луната. Членовете на екипажа на Аполо 8 са пионери в няколко дяла от пилотираните космически полети. Те за първи път излитат с тристепенната Сатурн V, използвайки третата степен на ракетата за ускоряване и напускане на околоземната орбита, достигайки най-висока скорост от 10.822 км/с. По време на полета за първи път екипаж извършва маневра за влизане в орбита около друго космическо тяло без команди от Земята. При навлизането в зоната на космическа радиосянка е включен двигателят на Командния модул и Аполо 8 става първият пилотиран космичеки кораб станал спътник на Луната с периселений 96.8 км. и апоселений 270.5 км. Направени са много снимки и топографски измервания, като са набелязани и картографирани специфични лунни обекти за бъдещите посетители на нашият естествен спътник. За първи път е фотографиран изгрева и залеза на Земята върху лунния хоризонт. В навечерието на Коледа астронавтите излъчват пряко телевизионно предаване продължило 24 минути, като са показани лунните пейзажи от камерата която те носят със себе си. Аполо 8 прави общо 10 лунни обиколки и отново на обратната страна на Луната е включен главният двигател за ускорение и преминаване в балистична траектория която води кораба по обратния път към родната планета. Спускаемата капсула се приводнява в южният Пасифик призори на 27 декември (15 ч. 51 м. 42 с. UTC ) и астронавтите са качени на борда на самолетоносача "USS Yorktown" (CV-10) 90 минути по късно.