Уилям Андерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Андерс
William Anders.jpg
американски астронавт
Националност американец
Статус пенсиониран
Роден 17 октомври 1933
Хонконг
Друга професия летец-изпитател
Звание US-O8 insignia.svg генерал-майор от USAF
Престой в космоса 6 дни 3 ч 0 мин
Селекция NASA-3 (1963)
Мисии Аполо 8
Емблема на мисията
Apollo-8-patch.png
Пенсиониране 1 септември 1969

Уилям Елисън Андерс (на английски: William Alison Anders) — американски военен летец, астронавт, държавник. От 21 до 27 декември 1968 г. извършил полет в космоса като член на екипажа на космическия кораб «Аполо 8», първия в историята пилотиран полет към Луната. По-късно преминава на държавна служба, бил посланик на САЩ в Норвегия, заемал ръководни длъжности в големи корпорации. Общият му налет на различни типове летателни апарати е повече от 6000 часа. Продължава да лети на малки витлови самолети. Генерал-майор в оставка.

Биография[редактиране | edit source]

"Аполо 8" на стартовата площадка
Командния модул на "Аполо 8" в космоса
Изгрев на Земята над Луната, снимка на Андерс

Роден е на 17 октомври 1933 г. в Хонконг в семейството на американски военен. През 1955 г. завършва Военоморската академия на САЩ и получава степента бакалавър. През 1962 г. получава степента магистър по ядрена техника в Технологичния институт на ВВС на САЩ. От 1955 г. служи във ВВС на САЩ.

През 1963 г. е избран за зачислен в отряда на астронавтите на НАСА, Астронавтска група №3.

Космическа подготовка[редактиране | edit source]

Назначен е за дубльор на пилота на мисията Джемини 11 и преминава подготовка за работа в открития космос.

През ноември 1967 г. е назначен за пилот в екипажа на Аполо 9, заедно с Франк Борман и Майкъл Колинс. Програмата на този полет, както и програмата на Аполо 8 с екипаж Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт, предвиждала изпитания на лунния модул в орбита на Земята. Промяната на сроковете с повече от година е взето решение Аполо 8 да обиколи Луната без лунния модул и с друг екипаж. Междувременно Майкъл Колинс е заменен по медицински причини с Джеймс Ловел

На 21 декември 1968 г. стартира в космоса като пилот на лунния модул (в отсъствието на самия модул) заедно с командира Франк Борман и Джеймс Ловел. Така той става 33-и човек и 21-и американец в космоса. Корабът прави 10 обиколки около Луната и се завръща успешно на Земята. Екипажът на кораба са първите хора видели обратната страна на Луната.

След това влиза в състава на дублиращия екипаж на Аполо 11 като пилот на командния модул.

През септември 1969 г. напуска НАСА.

Професионална и държавна дейност[редактиране | edit source]

  • от 1969 до 1973 — работи като изпълнителен секретар на Националния Съвет по аеронавтика и изследване на космическото пространство;
  • август 1973 — е назначен за член на Комисията по атомна енергия, отговаряща за всички научноизследователски работи по ядрената и неядрена енергетика на САЩ.
  • 1973 — назначен е за съпредседател от американска страна на смесената американско-съветска програма по технологичен обмен в областта на делението на атомното ядро и термоядрена енергия.
  • януари 1975 — назначен е за първи председател на Комисията по управление на дейностите в областта на атомната енергетика.
  • 1976 — назначен е за посланик на САЩ в Норвегия
  • 1977 — напуска всички държавни служби.
  • през 1976—1977 — работи в Американския институт по предприемачество.
  • септември 1977 — назначен е за вицепрезидент и главен управляващ отдела за атомна продукция на компанията «Дженерал Електрик» в Сан Хосе в Калифорния.
  • януари 1980 — назначен е за главен управляващ отдела по авиационно оборудване на компанията «Дженерал Електрик» в Ютика щата Ню Йорк.
  • 1984 — назначен е за изпълнителен вицепрезидент по аерокосмическа техника на компанията «Текстрон».
  • 1986 — назначен е за главен изпълнителен вицепрезидент на компанията «Текстрон» по основните дейности.
  • 1990 — назначен е за вицепрезидент в корпорацията «Дженерал Дайнемикс»
  • януари 1991 — избран е за председател и директор-разпоредител в корпорацията «Дженерал Дайнемикс».
  • 1994 — напуска всички постове.
  • сега е Президент на Музея на авиационната слава.

Награди[редактиране | edit source]

  • медал на ВВС «За изключителни заслуги»
  • медал на ВВС «За заслуги»
  • медал на НАСА «Медал за изключителна служба»
  • на негово име е наречен кратер на Луната.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Космическа енциклопедия