A-103 (Аполо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
A-103 (Аполо)
Apollo program insignia.png
Емблема на A-103 (Аполо)
Общи данни
№ по NSSDC ID: 1965-009А
Команден модул А-103 (Сатурн-Аполо 9 — SA-9)
Сервизен модул
Ракета носител Сатурн I
Екипаж безпилотен
Старт 16 февруари 1965 14:37 UTC
Кацане на Земята 17 септември 1978 07:20 UTC
Продължителност на полета 4961 денонощия
Околоземни орбити 75918
Апогей 523 км
Перигей 430 км
Орбитален период 94,1 минути
Инклинация 31,7°
Екипаж
Космически мисии на НАСА
Предишна Следваща
Apollo program insignia.png А-102 (SA-7) Apollo program insignia.png А-104 (SA-8)
Стартът на A-103 (SA-9) (NASA)

A-103,[1] наричан също и SA-9 или Сатурн-Аполо 9,[2] е третата орбитална мисия на ракетата-носител „Сатурн“, полезният товар на която представлявал макет на космическия кораб „Аполо“. Ракетата извежда в орбита и първия спътник по програмата "Пегас"

Цели на полета[редактиране | edit source]

Спътникът "Pegasus"

Целта на мисията е да се проверят компонентите на космическия кораб "Аполо" и извеждане в орбита на пътника "Пегас". Макетът на космическия кораб "Аполо" този път е така коригиран, че в обслужващия модул е поставен спътника "Пегас". Втората степен на обслужващия модул трябва да достигне орбита със спътника и да остане с него до обратното му навлизане в атмосферата. Спътника "Pegasus" ще излезе от вътрешността на обслужващия модул и след това ще разтвори панели си и ще започне своята работа. Целите на спътника са изпробване механичната и структурната му функционалност, както и електронните му системи и метеоритен анализ на данните в близка околоземна орбита. Планираната орбита и траекторията към нея се различават съществено от мисиите A-101 и А-102.

Ход на полета[редактиране | edit source]

Ракетата-носител се състои от първа степен (S-I), и втора (S-IV). Космическият апарат се състои от макет на кораба, команден и обслужващ модул, система за аварийно спасяване. Обслужващия модул се намира и спътника "Пегас". Системата за аварийно спасяване е изстреляна по време на старта, а командния модул е отделен след навлизането в атмосферата. Спътникът тежи около 1805 кг и е с размери 5,28 на 2.13 на 2.41 m. Ширината на крилата е 29,3 m.

Ракетата-носител стартира от Кейп Канаверал, площадка 37B в 09:37:03 ч. EST. (14:37:03 GMT) на 16 февруари 1965 г. Има едно забавяне на старта с около 1 час и 7 минути, причиненено от спиране на тока. Самото изстрелване минава нормално, а полезния товар влиза в орбита около 10,5 минути след старта. Общата маса, изведена в орбита е 15 375 кг.

  • Перигей - 495 км;
  • Апогей - 743 км;
  • Наклон 31,76 °;
  • Период - 97,1 мин.

Резултати[редактиране | edit source]

Планираната орбита и скорост са много близки до планираните. Спътника Pegasus започва работа около 804 секунди след изстрелването и разтваря двете си крила за откриване на метеорити около 1 минута по-късно. Предполагаемият полезен живот на Pegasus в орбита е около 1188 дни. Въпреки някои малки неизправности в ракетата-носител и в спътника, мисията "А-103" е успешна и всички цели са изпълнени.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. В каталога на NASA: A-103
  2. В каталога на NSSDC: SA-9

Източници[редактиране | edit source]

  1. Eнциклопедия Астронавтика (на англ.)
  2. NSSDC Каталог (на англ.)
  3. Космическия кораб Аполо: Хронология (на англ.)
  4. Moonport: История на програмата Аполо (на англ.)
  5. SA-9 нa сайта KSC (на англ.)
  6. Степените на Сатурн (на англ.)