Аполо-Союз
| Аполо-Союз | |||||
| Емблема на Аполо-Союз | |||||
| Общи данни | |||||
| № по NSSDC ID: | 1975-066А | ||||
| Команден модул | ASTP Apollo | ||||
| Сервизен модул | |||||
| Ракета носител | Сатурн IB (AS-209) | ||||
| Екипаж | 3 | ||||
| Старт | 15 юли 1975 г. 19ч. 50м. 00с. UTC Космически център Кенеди Флорида (LC 39B) |
||||
| Кацане на Земята | 24 юли 1975 г. 21ч. 18м. 00с. UTC |
||||
| Продължителност на полета | 9д. 1ч. 28м. | ||||
| Околоземни орбити | 148 | ||||
| Апогей | 231 км. | ||||
| Перигей | 217 км. | ||||
| Орбитален период | 1ч. 29м. 31с. | ||||
| Инклинация | 51.75° | ||||
| Екипаж | |||||
Слайтън, Стафорд, Бранд, Леонов, Кубасов |
|||||
| Космически мисии на НАСА | |||||
|
|||||
| Союз 19 | |
|---|---|
| Общи данни | |
| Екипаж | 2 |
| Старт | 15 юли 1975 г.
12ч. 20м. UTC |
| Кацане на
Земята |
21 юли 1975 г.
10ч. 50м. UTC |
| Продължителност
на полета |
5д. 22ч. 30м. |
| Апогей | 231 км. |
| Перигей | 218 км. |
| Орбитален период | 1ч. 29м. 32с. |
| Инклинация | 51.76° |
Експерименталеният полет „Аполо“ — „Союз“ (на английски: Apollo-Soyuz Test Project, ASTP;на руски: Экспериментальный полёт «Аполлон» — «Союз») е последният полет от програмата Аполо и първият съвместен полет на американската и съветската космическа програма. Полетът е извършен през юли 1975 година. За САЩ, това е последният пилотиран космически полет до старта на Космическата совалка през 1981 година.
Въпреки че полетът включва няколко научни задачи (например изкуствено слънчево затъмнение, направено от Аполо, за да може Союз да направи снимки на слънчевата корона) и предоставя полезна инженерна информация, използвана по-късно в полетите на космическите совалки до орбиталната станция Мир, главната цел на Аполо-Союз е символична. Полетът е видян като символ на политиката на облекчаване на отношенията, която двете сили започват да провеждат по това време, и като подходящ край на напрежението на космическата надпревара.
След поредица от срещи през 1969 год., на които в работен порядък са решени редица въпроси, е създадена през м. октомври 1970 год. Обединена работна група по въпросите на съвместния експериментален полет. След множество задълбочени проучвания е изготвен проект, който е окончателно одобрен на съветско - американска среща на високо равнище през м. май 1972 год. Съгласно този проект, вече официално наречен ASTP (Аполо - Союз тест проджект), съвместният полет е определен за 1975 год. За Директори на проекта са назначени д - р Г. Ланни (САЩ) и член - кореспондент на АН СССР К. Д. Бушуев (СССР). Съгласно двустранните разработки за носител на стиковъчния модул е определен американския космически кораб. Това решение е продиктувано от основното съображение, че Аполо (конструиран за полети до Луната) има много по - голям запас от гориво и товароносимост и ще бъде активен кораб в търсенето, сближаването и самото скачване.
Съдържание |
[редактиране] Екипаж на Аполо
| Пост | Астронавт |
| Командир | Томас Стафорд четири космически полета |
| Пилот на командния модул | Ванс Бранд един космически полет |
| Пилот на модула за скачване | Доналд „Дийк“ Слейтън един космически полет |
- Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Слейтън е последният полетял от първата група американски астронавти, създадена за програмата Мъркюри. По време на Аполо-Союз той става най-възрастният човек ( 51 год. ), летял в Космоса дотогава.
[редактиране] Дублиращ екипаж на Аполо
| Пост | Астронавт |
| Командир | Алън Бийн два космически полета |
| Пилот на командния модул | Роналд Еванс един космически полет |
| Пилот на модула за скачване | Джек Лузма един космически полет |
- Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.
[редактиране] Екипаж на Союз
| Пост | Астронавт |
| Командир | Алексей Леонов два космически полета |
| Бордови инженер | Валерий Кубасов два космически полета |
- Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
[редактиране] Дублиращ екипаж на Союз
| Пост | Астронавт |
| Командир | Анатолий Филипченко два космически полета |
| Бордови инженер | Николай Рукавишников два космически полета |
- Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.
[редактиране] Полет
Използваният в проекта кораб „Аполо“ няма номер, но понякога бива неофициално наричан „Аполо 18“. Аполо 18 обаче е означението на заплануван полет до Луната, който е анулиран поради отказано финансиране.
Стартът на „Аполо“ е в 19:50:01 ч. на 15 юли 1975 г. Маса на кораба 14 240 kg. Начална орбита 152/166 km.
Екипаж: командир Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън.
На 17 и 19 юли се извършват 2 стикования със съветския космически кораб Союз. Извършват се съвместни и самостоятелни научни експерименти.
„Союз 19“ с екипаж Алексей Леонов и Валерий Кубасов се приземява на 21 юли 1975 г. в 10:50:51 ч.
Американският „Аполо“ се приводнява в Тихия океан (координати ) на 24 юли 1975 г. в 21:18:01 ч.
Това е последният полет на този тип космически кораб, заменен през 1981 г. с космическите совалки за многократни полети.
[редактиране] Резултати от ЕПАС
ЕПАС ( Експериментален полет Аполо - Союз ) е приет с голям ентусиазъм в целия свят. Открита е нова ера в космическите изследвания, значително подобряване на съветско - американските отношения и разведряване на международния политически климат. Президентът на САЩ Джералд Форд и Генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев в общо послание изразяват надежда, че съвместния полет е ново фундаментално начало в развитието на науката, изучаването на космическото пространство и подобряване на двустранните отношения. Генералния секретар на ООН Курт Валдхайм приветства полета и го определя като "важен стълб в световната история" и като събитие станало възможно благодарение на сътрудничеството между двете световни суперсили. Когато през м. май 1977 год. изтича срока на ЕПАС е прието ново споразумение между двете страни, което лежи в основата на съвместната космическа дейност и до днес.
Астероидът 2228 Аполо-Союз открит през 1977 г. от астрономът Николай Черних е кръстен на космическия полет.[1]
[редактиране] Източници
- ↑ Schmadel, Lutz D.. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 181.
2. Карл Гетланд, "Космическая техника", изд. "МИР", Москва, 1986 год., стр. 185 - 194.
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) Официален сайт на Аполо-Союз на сайта на космическият център „Кенеди“
- ((en)) The Partnership: A History of the Apollo-Soyuz Test Project, официална история на проекта от НАСА
|
||||||||||
|
||||||||||||||||
|
|||||
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Apollo-Soyuz Test Project“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |